Решение по дело №2388/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 287
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20231000502388
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. С., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Д.а Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502388 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Решение № 321 /06.06.2023г. по гр.д.
№ 614/21 по описа на БлОС, в частта му, с която са уважени предявените
срещу него искове от Т. К. Т. и В. К. Т. за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над размера от 70 000лв. до 300 000лв. и в
частта, в която е присъдена законната лихва за забава върху сумите от
12.02.2020г. до окончателното им заплащане.
В жалбата си твърди, че е налице нарушение на материалния и
процесуалния закон и решението е необосновано. Твърди, че неправилно е
приложен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не са съобразени всички
обстоятелства за определяне на размера на дължимото обезщетение. Твърди,
че такова е опредлено в завишен размер, като не е съобразен конкретния
размер на претърпените вреди и също така и съдебната практика при такъв
вид обезщетения, както и конкретните икономически условия в страната към
датата на настъпването на вредите. Твърди, че не са обсновани други
конкретни твърди въз от тези присъщи на съответната родствена връзка,
1
както и че макар и починалия да е помагал на своите родители, то те не са
били зависими от него. Твърди, че не е отчетен правилно приноса на
пострадалия за съпричиняването на вредоносния резултат, който счита, че е в
размер на 50%. Твърди се, че съдът е следвало служебно да събере
доказателства, ако не дава вяра на изслушаната експертиза. Моли да бъде
отменено решението и постановено ново, с което бъдат отхвърлени исковете
над размера от 70 000лв. за всеки от ищците и бъде отменено решението в
частта за присъдената лихва върху сумите от 12.02.2020г. до окончателното
им заплащане, тъй като датата от която е присъдено обезщетението
предхожда датата на ПТП. Счита, че същото следва да бъде присъдено,
считано от изтичането на три месеца от датата на писмената претенция
отправена от ищците т.е. от 18.02.2021г.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се сочат нови
доказателства.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД относно противоправното
поведение на застрахованото лице, вредата, причинно- следствената връзка и
вината на застрахования водач. Не се оспорва и дължимостта на обезщетение
в размер на 70 000лв. за претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди.
Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била
застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена
застрахователната претенция –18.11.2020., която дата е и тази, на която
ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Във въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение,
като се твърди, че то е несъответно на претърпените вреди и на принципа на
2
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и извода на БлОС, че липсва съпричиняване от
страна на увредения.
Във връзка със спорните въпроси, релевирани с въззивната жалба,
настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства пред първата инстанция, чрез разпита на свидетеля Й. О.
Б., който е бил приятел на починалия син на ищците и познава и тях от дете.
Виждал ищците всяка седмица и контактувал с тях редовно. Същият
свидетелства, че К. бил много добър човек, на който винаги може да се
разчита, обичащ, опората в семейството. Бил прекрасен човек, човек, на който
може да се разчита, честен, трудолюбив, милосърден, винаги с внимание и
помощ към хората. Той живеел с родителите си в една къща. Още от неговото
детство, те притежавали ресторант и той се грижил и помагал в ресторанта.
Дори в училищните си години, събота и неделя той им помагал. Ищците
имали още едно дете Д., той бил по-малък, брат на К.. К. бил опората в
семейството. Бил много сдържан , много търпелив, много разсъдлив. Той
движил много от нещата, с които преди време родителите му били
ангажирани, след това той се грижил за абсолютно всичко. Много тежко се
отразила смъртта му на ищците. Изгубили радостта от живота, въпреки че
имат още един син те били съсипани. На ищцата В. маршрута през седмицата
бил до работата и до гробищата, постоянно била опечалена, винаги като
говорила със свидетеля споменавала починалия си син. Скърбели много и
двамата ищци. Затворили се в себе си много, ищецът Т. започнал да пие от
скръб. Всичко им се променило в живота, мирогледа, надеждата за живота,
бъдещето. Работели в ресторанта с късо работно време, имали повече
почивни дни, защото им било трудно да са сред хората. Свидетелят не знае
з.да имат здравословни проблеми. Не излизали, не пътували, както са го
правили преди катастрофата. Преди пътували много, цялото семейство,
винаги заедно, в чужбина в България. Били потиснати, не приличали на себе
си, нямали желание за живот, даже споделяли че живота им е спрял, че не
намират смисъл как да продължат. Това било ежедневие, а не епизодично,
постоянно го говорили това. Споделяли са, че имат проблеми със съня, имало
периоди в които не ядат и не спят, както и изпадали в депресивни състояния.
При така изложените фактически констатации, настоящата инстанция
намира, че определения размер на обезщетението за ищците в размер на по
300 000лв. е завишен.
Същия е определен над обичайния размер определян от съдебната
3
практика в аналогични случаи, като не е обоснована изключителност на
вредите.
Починалия син на ищците е бил пълнолетен и макар и да са живеели в
едно домакинство е имал самостоятелен живот. Действително, той е бил от
голяма помощ за бизнеса на семейството си, и неговата загуба се е отразила
не само емоционално на ищците, но и същите били лишени от неговата
помощ. Отношенията между тях са били много близки и те са страдали много
от неговата загуба. Починалият, според свидетелските показания е бил
изключително добър човек. До момента не са преодолели негативните емоции
от смъртта му и вероятно няма да ги преодолеят през целия си живот.
В същото време, при определяне размера на дължимото обезщетение,
БлОС не е отчел, че не са доказани от събраните доказателства конкретни
вреди върху здравословното състояние на ищците. Не е отчетена съдебната
практика по подобен род дела, която е един от критериите за определяне на
обезщетението, макар и във всеки конкретен случай то да се определя
конкретно при съобразяване на конкретните обстоятелства.
При определяне на размера на обезщетението, предвид всички тези
обстоятелства, настоящата инстанция намира, че справедливия размер на
обезщетението би бил в размер на по 200 000лв. за всеки от ищците.
Неоснователен е и наведения довод във въззивната жалба, че съдът
неправилно не е отчел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, изразяващо се в управление на мотоциклета със
скорост над разрешената.
Във връзка с това възражение е допусната и изслушана пред настоящата
инстанция тройна съдебно автотехническа експертиза. От заключението на
същата, неоспорено от страните се установява, че ПТП е настъпило на Главен
път III-108, преди разклона за с. Рибник и непосредствено срещу ресторант
заведение „Рибник", през светлата част на денонощието с посока от гр. Петрич
към гр. Сандански. Секциите на пътя със срещуположно движение не са отделени
една от друга от сдвоено предпазно метално съоръжение-тип мантинела. На
пътното покритие има осева линия с непрекъсната маркировка, както и крайни
ограничителни линии, като преди разклона за с. Рибник има уширение на
представляващо БУС-лента. Пътната настилка е в добро състояние, без износване
на асфалтовото покритие, от дребнозърнсст асфалт, по който не се наблюдават
пукнатини, кръпки и неравности. Асфалтовото покритие е било сухо. Времето е
било с нормална ясна видимост (без данни за дъжд и мъгла) съобразно настъпване
на ПТП-то, а именно през светлата част на деня. В протокола за оглед на ПТП,
4
има налични данни за ограничаване на скоростта в района на произшествието със
знак В 26-максимално допустима скорост от 50 км/ч.
Лекият автомобил марка „Форд", модел „Фиеста" с per. № ******* се е
движил по Главен път III-108 с посока от гр. Петрич към гр. Сандански, като на
пътно уширение тип - БУС лента, спира и предприема маневра обратен завой.
Мотоциклет марка „Хонда“, управляван от К. Т. Т. се е движил по главен път III-
108 с посока от гр. Петрич по направление гр. Сандански. Скоростта на движение
на мотоциклета към момента преди удара е била около 70 км/час. Водачът на лек
автомобил „Форд" е започнал маневра обратен завой, от намиращата се бус- лента
на Главен път III- 108, при разклона за с. Рибник, като посоката му на движение
преди започване на маневрата е била ориентирана към гр. Сандански.
Хоризонталната пътна маркировка на Главен път III-108 в района на
местопроизшествието е била непрекъсната осева линия и указателни стрелки на
асфалта за движение направо и наляво.
На 14.06.2020г. около 15,30 лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста" с
per. № ******* управляван от Ф. И. К. се е движил по Главен път III-108 с посока
от гр. Петрич към гр. Сандански. Преди разклона за с. Рибник отбива лекия
автомобил с цел да извърши маневра обратен завой и да промени направлението
си на движение към гр. Петрич. В същото време мотоциклет марка „Хонда",
модел „ЦБР 600РР" ,управляван от Т., се движи по Главен път III-108 с посока към
гр. Сандански със скорост от порядъка на 73 км/ч. В даден момент водача на
лекия автомобил е предприел потегляне от място, като първоначално се е движи
по бус-лентата. В момента, в който мотоциклета се е намирал на около 24 - 25
метра преди мястото на удара автомобила е започнал да навлиза в лентата му за
движение. Скоростта на автомобила в този момент е била от порядъка на 12-13
км/ч, а в момента на удара 19 км/ч.
Водачът Т. е предприел действия по отклоняване на мотоциклета в дясно,
при което настъпил приплъзващ удар между задна лява част на автомобила и
мотоциклета. При удара и политането на тялото на пострадалия, левият крак се е
ударил в автомобила. В следствие на силите и моментите възникнали при удара
лек автомобил „Форд" с придобил ротация около масовия си център по посока
обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре и едновременно с това и вляво,
след което е бил изместен на мястото описано в протокола за оглед. Тялото на
пострадалия и мотоциклета след удара са се отклонили напред и в дясно и са
преустановили движението си на мястото описано в протокола за оглед.
Според вещите лица, опасната зона за спиране мотоциклет „Хонда", при
скорост от 73.36 км/ч (20,38 м/с), е = 59,73 мера, а опасната зона за спиране
мотоциклет „Хонда", при разрешената скорост от 50 км/ч (13,89 м/с), е равна на
5
33,05 метра. Водачът на мотоциклета не е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране, както при движение със скорост от 73 км/ч, така и
при движение със скорост 50 км/ч. тъй като опасната зона е изчислена от
вещите лица на 24.55 метра.
С оглед изложеното и категоричния извод на експертизата, че дори и при
движение на мотоциклета с разрешената скорост от 50км/час, ударът би настъпил
между двете МПС, следва да се приеме, че възражението за съпричиняване е
недоказано. Макар и да е доказано неправомерно поведение на водача на
мотоциклета, който е управлявал същия със скорост над разрешената 73 км/час, то
видно от заключението на тройната експертиза това обстоятелство не е
допринесло за настъпването на вредите (настъпването на удара между двете
МПС). Самият факт на извършване на нарушението не е достатъчен да обоснове
съпричиняване, ако извършването му не е допринесло за настъпването на вредите
в пряка причинно-следствена връзка.
Настоящата инстанция, кредитира изцяло заключението на тройната
експертиза, което се различава от това на експертизата изслушана пред БлОС, тъй
като намира същото за много добере обосновано и изготвено въз основа на
научните и опитните правила и формалната логика.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
постаравалия е управлявал мотоциклета с поставена предпазна каска т.е. и
второто твърдение за съпричиняване направено от ответника е неоснователно.
Предвид изложеното не са налице основания за намаляване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди поради наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия.
Във въззивната жалба е наведено оплакване, че законната лихва за забава
върху присъдените обезщетения (изцяло) е присъден считано от 12.02.2020г.,
която е дата, предхождаща ПТП. Действително обезщетението е присъдено ведно
със законната лихва от тази дата, като не се касае за очевидна фактическа грешка,
тъй като същата дата е посочена и в мотивите и с диспозитива на решението. В
тази си част решението е неправилно. Обезщетението е претендирано, ведно със
законната лихва за забава, считано от 18.06.2020г. ПТП е настъпило на
14.06.2020г. Смъртта на сина на ищците, в резултат на получените травми е
настъпила на 12.08.2020г. Застрахователната претенция на ищците до ответника е
отправена на 18.11.2020г. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната
сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
6
датите е най-ранна. В конкретния случай ответната страна дължи законната лихва
за забава, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция към
ответника – 18.11.2020г. Постановеното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е присъдена законната лихва за забава върху целия размер на
обезщетението за периода от 12.02.20г. до 17.11.20220г. , като бъде постановено,
че същите се дължат със законната лихва за забава, считано от 18.11.2020г.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на
дължимото обезщетение не съвпадат с тези на БлОС, следва да бъде отменено
решението в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищците
обезщетение в размер над 200 000лв. до 300 000лв. за всеки от тях и в частта, в
която е осъден ответника да заплати държавна такса над размера от общо
16 000лв. по сметка на БлОС и потвърдено решението в обжалваната част за
присъждане на обезщетение за сумата от 70 000лв. до 200 000лв.
С оглед този изход на производството на жалбоподателя се дължат разноски
съразмерно на уважената част от жалбата, както следва: за държавна такса в
размер на 4 000лв. и за депозит за вещо лице в размер на 326лв.
На въззиваемата страна се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата в размер на 424лв. за разноски.
На адвоката осъществил безплатна защита, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1 724лв. общо за защитата на двамата ищци.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 321 /06.06.2023г. по гр.д.№ 614/21 по описа на
БлОС, в частта, в която е осъден ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр.С., бул.“Витоша“ №89 Б да заплати на Т. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №*** и В. К. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул.“***“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.* сума в размер над 200 000лв. до
300 000лв. на всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт
на сина на ищците от описаното в исковата молба ПТП; в частта, в която е
осъден ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД да заплати законната лихва за забава
върху целия размер на обезщетението за периода от 12.02.2020г. до
17.11.2020г. и в частта, в която е осъден ответника да заплати по сметка на
БлОС държавна такса над размера от 16 000лв. като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.“***“ №*** и В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №**,
вх.“*“, ет.*, ап.* срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.“Витоша“ №89Б искове с правно основание чл. 432 ал.1 от
КЗ, за осъждането на ответника да заплати сумата над 200 000лв. до 300
000лв., за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2020г. от което е настъпила смъртта на
сина им К. Т. Т. на 12.08.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА начална дата на законната лихва за забава върху
всички присъдени суми за обезщетения, считано от 18.11.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321 /06.06.2023г. по гр.д.№ 614/21 по
описа на БлОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №*** и
В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.* да
заплатят на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД сумата 4 326лв. разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.“Витоша“ №89Б да заплати на Т. К. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул.“***“ №*** и В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.“***“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.* сумата 424лв. разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.“Витоша“ №89Б да заплати на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на
адвокат С. К. Н.а – К. възнаграждение за оказана безплатна помощ пред
въззивната инстанция в размер на 1 724лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8