Мотиви по нохд № 26 по описа за 2020 г. на Поповски
районен съд
Подсъдимият Д.Д.Ч. *** е
предаден на съд по обвинение за това, че „за
времето от 08.04.2019 г. до 10.04.2019 г., в град П., при условията на
продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, на
обща стойност 29 700 лева, които е пазел, както следва:
-Товарен автомобил „Мерцедес 409Д“ с рег. № В
**** СТ, на стойност 4 500 лева, и товарен автомобил „Мерцедес 308Д“с
рег.№ В **** НХ, или на обща стойност 9 000 лева, собственост на „Елконсулт 2013-В.“ ООД с управител М.Л.К.;
-2 броя шибърен кран с диаметър 400/25 с единична цена 1200 лева, 2
броя шибърен кран с диаметър 400/16 с единична цена
1100 лева, 2 броя шибърен кран с диаметър 300/25 с
единична цена 1200 лева, 2 броя шибърен кран с
диаметър 400/25 с ръчен редуктор с единична цена 1300 лева, 1 брой шибърен кран с диаметър 500/10 чугунен с единична цена 3800
лева, 1 брой шибърен кран с диаметър 400/10, чугунен
с единична цена 2500 лева, 4 броя шибърен кран с
диаметър 300/40 с единична цена 1200 лева, или всички на обща стойност
20 700 лева, собственост на В.К.В.“ – престъпление по чл.206, ал.1, във връзка с чл.26 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Т. в с.з. поддържа обвинението като доказано по безспорен
начин, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, изтърпяването на
което бъде отложено по реда на условното осъждане.
Подсъдимият Ч. се явява в с.з.,
дава подробни обяснения, в които твърди, че не са му връчвани никакви чужди
вещи, които да пази, респ. не се е разпореждал с такива вещи, моли да бъде
оправдан изцяло. Същото е становището и на упълномощените му защитници – адв.Р.Б. и адв.И.В. ***, които
заявяват, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна, поради което пледират за оправдателна присъда.
До започване на
разпоредителното заседание, пострадалият В.К.В. писмено предявява граждански
иск за сумата 20 700 лв., желае да участва в процеса и като частен
обвинител. Пострадалото ЮЛ „Елконсулт 2013-В.“ ООД
също предявява граждански иск в размер на 9 000 лв. като обезщетение за
претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане. Съдът прие, че гражданския иск на
всеки от тях е своевременно предявен и
няма да затрудни разглеждането на делото, поради което и на осн.чл.84 и
сл. от НПК ги прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира
пострадалия В. като граждански ищец и частен обвинител, а пострадалото ЮЛ само
като граждански ищец, действащи чрез повереника си адв.Д.Д. от ТАК и
преупълномощения от него мл.адвокат Г.Д. от ТАК. В последното по делото с.з.
поверениците не се явяват, като не сочат уважителни причини за неявяването си.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Д.Ч. ***, бил със средно образование, работел като
охранител, не бил осъждан.
Бащата на подсъдимия – **
Д. Ч. притежавал база за производство за циментови изделия, находяща се в
промишлената зона на гр.П. на изхода за с.К., както и хотел в центъра на града.
Подсъдимия не поддържал близки отношения с баща си; не бил в течение на неговия
бизнес, отношенията с партньори и доставчици, както и задълженията, които имал.
На 07.04.2019 г.
/неделя/ ** Д. Ч. внезапно починал в дома си в гр.В., оставяйки като наследници
преживялата си съпруга Р. и трите им пълнолетни деца – подсъдимия Д., сестра му
– св.П.Ч. /също живуща ***/ и М. Ч., която живеела в САЩ /удостоверение за
наследници л.114 от ДП/. Докато св.П.Ч. се заела с уреждане на формалностите по
погребението на баща си, подс. Д.Ч. *** и около обяд на 08.04.2019 г.
/понеделник/ отишъл в базата. Там заварил работниците – св.Г.Г. и св.Н.Н., на които споделил,
че баща му е починал и наследниците са решили да прекратят дейността, поради което
ги помолил да си вземат личните вещи, тъй като ги освобождава от работа. В
разговор с подсъдимия св.Г. му споменал, че в базата е налично и движимо
имущество, което не е на баща му, като конкретно му споменал, че „на фирма „Мармет“
има материали. Казах му, че има маркучи и камионите му показах. Казах му, че
тези камиони не са наши. За крановете не стана въпрос. Не сме приказвали кои са
наши, а само, че има чужди материали…“ /показания в с.з л.52 на гърба/.
Отделно от това, св. Н. Н. /който работел като охрана в обекта/ също разговарял
с подсъдимия, като му казал – „…
крановете са на В. и му ги посочих. М. знаеше, че камионите са на фирма. Каза,
че тази фирма дължи пари на баща му. Каза още, че когато В. му покаже документ,
че крановете са негови и са на съхранение в базата, тогава ще види какво ще
прави. Това става в понеделник на 08.04.201 г.“ /показания в с.з. л.69/. След
като приключил разговорите с работниците, подс. Ч. потеглил за гр.В., за да
присъства на погребението на баща си, което се провело преди обяд на 09.04.2019
г. /вторник/. След приключване на опелото веднага потеглил обратно към гр.П.,
където пристигнал около 15.00 ч. Около 16.30 ч. в базата пристигнал и
пострадалия В., който заявил на подсъдимия, че в базата се съхраняват негови
кранове. Подсъдимия го допуснал до посоченото от В. място, където обаче не
били открити претендираните от него кранове. След това В. отишъл в базата
за черни и цветни отпадъци в гр.П., стопанисвана от св.Д.Д.,
но и там не открил части от такива кранове. Макар, че липсата на крановете била
установена на 09.04.2019 г., св.В. подал едва на 23.04.2019 г. жалба в РП Т.
/л.29 от ДП/, в която заявил, че се
касае за кражба или обсебване на неговите кранове.
Междувременно, в период
от няколко дни след смъртта на баща му и след разговор с останалите наследници,
които потвърдили, че желаят наследеното имуществото да бъде продадено по
най-бърз начин, за да се обезпечат вноските към „Банка ДСК“ЕАД за хотела в
центъра на гр.П., подс.Ч. се свързал със св. Д.Д., който притежавал фирма „Ка-метал
2013“ЕООД, с предмет на дейност изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали. Св.Д. пристигнал в базата и със свои работници започнал да реже на
място стълбове, тръби, части от фадрома, стари
бензиноколонки /показания в с.з. л.53/. Отделно от това, св.В.С. също помогнал
при транспортиране на имущество от базата, като теглил на буксир две малки
камиончета, които „…нямаха номера,
неизправни бяха. Бяха огрухани, нямаха вид, че са карани…“ /показания в
с.з. л.55/. По същият начин дейност по изравяне и товарене на обемни отпадъци
вършил и св.А.Ц., който бил лицензиран водач на челен товарач, с който на 08 и
09.04. разчиствал по-големите парчета, но в нито един момент не забелязал
чугунени кранове или части от тях /показания в с.з. л.70/. След като дейността
по разчистване на отпадъците приключила, на 11.04.2020 г. фирмата на св.Д.
съставила няколко ПИС /приложени л.36 и сл. от ДП/, като общо заплатила на
подсъдимия сумата 4901.98 лв. Още същият
ден подс.Ч. посетил клона на „Банка ДСК“ЕАД в гр.П.,
където с отделни вносни бележки /приложени л. 106-107 от ДП/ внесъл вноски по
жилищния заем на покойния си баща в общ размер на 2095 €, равняващи се на около 4095 лв. На 23.04.2019 г. управителят
на пострадалото ЮЛ „Елконсулт 2013“ЕООД гр.В. – св.М.К.
също подал жалба до РУП П. /приложена л.50 от ДП/, в която посочил, че два
камиона собственост на управляваната от него фирма са изчезнали от базата на
починалия ** Ч.. При така събраните доказателства в ДП, били назначени две
оценъчни експертизи /заключение л.116 за двата т.а. на обща стойност 9000 лв. и
заключение л.121 за крановете на стойност 20 700 лв./.
Така възприетата
фактическа обстановка съществено се различава от приетата на ДП и намерила
отражение в изготвения от РП Т. обвинителен акт, като се доказва по неоспорим
начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 155/2019
г. по описа на РУП П. писмени доказателствени средства, както и изцяло от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира. Относно
обясненията на подс.Д.Ч. в с.з. съдът прие, че също
подкрепят и допълват установената фактическа обстановка, поради което и при
съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК ги
намери за убедителни и достоверни, даде им вяра изцяло, и ги постави в основата
на постановената присъда. Всъщност изключително подробните и аргументирани
обяснения на подсъдимия не са оборени от доказателствата по делото /доколкото
тежестта на доказване е на държавното обвинение/, но несъмнено допринасят за
изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, което пък от
своя страна води до оборване тезата на обвинението, а освен това изцяло
кореспондира и с останалият доказателствен материал.
Настоящата инстанция констатира, че относно обстоятелството кой правен
субект е получил фактическата власт върху двата инкриминирани товарни
автомобили и шибърните кранове, обвинението не е доказано по необходимия категоричен начин. Прокуратурата
поддържа, че фактическата власт върху тях е установена пряко от подс.Ч., който в качеството си на наследник на починалия си
баща е бил запознат /по различно време и начин/ от свидетелите В., К., Г. и Н.,
че в базата има и движимо имущество, което не е собственост на починалия. Още
тук следва да се акцентира върху възникналото неотстранимо съмнение за това, фактическата власт върху кои точно обекти – движими вещи са оставени в
имота. По делото няма изготвян приемо-предавателен
протокол за оставянето на вещите, нито пък показания на свидетел-очевидец, който да посочи
точно, ясно и конкретно броя и размера на шибърните
кранове, „оставени на съхранение и пазене“ от св.В. в базата на починалия.
Смъртта на последния пряко рефлектира върху възможността за доказване на
обвинението, защото е напълно възможно крановете да са били закупени от ** Ч.
или дори да са били негови – версия, която не може да бъде опровергана. Обвинението не е доказано, тъй като наличните косвени индиции не могат да
образуват верига, която да изключва вероятността, че точно инкриминираните в ОА кранове са били
оставени в базата и именно с тях противозаконно се е разпоредил подсъдимия.
Обсебването
предполага от обективна страна, първо наличието на правно основание въз основа
на което да е предадена фактическата власт върху точно определени индивидуално
обособени движими вещи, и второ, извършването на акт на имущественото –
фактическо или правно разпореждане с движимата вещ. От субективна страна
деянието може да се извърши само умишлено, при пряк умисъл, при който деецът съзнава, че получава определена вещ въз основа на договорно
основание, че тази вещ е чужда, съзнава че същата му е предадена с определена
цел /например
пазене, заемане/ и следва да я върне на собственика
или посочено от него лице. Същевременно деецът предвижда, че ще извърши
разпореждане с вещта чрез отчуждаването й в свой или чужд интерес и цели
осъществяването на този акт.
В
настоящият случай на първо място не бе категорично и несъмнено установено, че подс.Ч. е получил фактическата власт въз основа на валидно правно основание. Неслучайно в уводната част на настоящите
мотиви съдът акцентира върху обстоятелството, че подс.Ч.
е един от общо четиримата наследници на покойния си баща ** Ч., т.е. при липсата на конкретно възлагане
изначално е изключено само по силата на наследяването да му се вмени
наказателна отговорност за присвояване на наследството. Подобно становище е
застъпено в правната доктрина – например в монографията на проф.Ал.С.,
Престъпления против собствеността, Изд.Сиела, стр.93,
където се посочва, че „предметът на
престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта, като при това е
необходимо с акта на поверяването да уточнено какви точно действия той може да
осъществи с вещта“. Това обстоятелство е от изключително значение, защото
именно правното основание служещо за поверяване на вещите, отграничава
правомерното упражняване на фактическа власт от противозаконното разпореждане с
предмета на престъплението /в т.см. виж и р.№ 231/19.06.2001 г. на ВКС по н.д.№
166/2001 г. на I н.о.; р.№ 327/27.05.1999
г. на ВКС по н.д.№261/1999 г. на II н.о./.
По делото не се установи
какви точно като брой и размер са били крановете, за
които пострадалия В. претендира, че са били оставени от него в базата на
починалия, както и не се установи наследствено
правоприемство, по силата на което след смъртта на ** Ч., подс.Д.Ч. да
установи своя фактическа власт върху тези инкриминирани
вещи. На следващо място не бе установено да
е
извършен акт на имуществено разпореждане, който да е
с вещи
предадени на подсъдимия. Не е доказано
правоотношението, по силата на което подс. Д.Ч. е получил фактическата власт върху инкриминираните вещи, поради което
и соченият
акт на имущественото разпореждане, което той
се претендира
да е осъществил, е неясно дали касае именно инкриминираните движими вещи. Наред с това, хипотетично остава и твърдението
на държавното
обвинение, че субективна страна на обсебването е
налице, доколкото е възможно присвоително намерение от страна на подс.Ч. с оглед на това, че обвинението не установява правоотношението въз
основа на което е получена фактическата власт върху инкриминираните вещи. Не на
последно място, цялото дело страда от празнота в доказателствения материал
относно индивидуализацията на инкриминираните вещи, които поначало са родово
определени. Извън показанията на „собственика“ на крановете В.В.,
респ. управителя на пострадалото ЮЛ св.М.К., никой от останалите разпитани свидетели не може да конкретизира повече за вещите освен това, че е имало такива кранове
под навес в базата, завити с найлон, респ. два малки камиона /наред с още
няколко такива собственост на починалия/, но няма дори предположение за това,
че подс.Ч. е извършил някакво разпореждане с тях. По делото е доказано единствено и само, че подс.Ч. е действал
добросъвестно в изпълнение на взетото решение от всички наследници за
ликвидиране на имуществото останало от общия им наследодател. Поведението на
подсъдимия не е укоримо и не може да бъде подведено
под хипотезата на чл.206, ал.1 от НК, а и още повече е видно, че цялата сума
получена от продажбата на имуществото е внесена като вноска по жилищен заем на
покойния му баща – обстоятелство, което само по себе си също изключва прекия умисъл
за обсебване.
Ето защо и с оглед на
изложеното по-горе, при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по
делото, съдът прие че липсват убедителни доказателства за това, че подсъдимия Д.Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.206,ал.1,вр. с чл.26 от НК, за извършването на което е предаден на съд.
Посредством разпоредбата на чл. 102 от НПК законодателят е очертал кръга от
факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо
място е поставено „доказване на
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не
почиват на предположения. Извършеният детайлен анализ на доказателствена
съвкупност напълно разколебава обвинението срещу подсъдимия, защото води до
изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда. Тя трябва да се
основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на
извършване на деянието по начин, изискуем от чл.303, ал. 2 от НПК. Ето защо, при тези доказателствени източници и в изпълнение на
процесуалното си задължение по чл. 304 НПК
първостепенният съд прие, че единственият законосъобразен изход е оправдаването
на подсъдимия. Съдът намери, че всички процесуални средства за доказване
на обвинението са изчерпани, като не се установи по безспорен начин, че подс.Д.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му престъпно деяние, поради което го призна за невиновен и го оправда изцяло.
Предвид изхода на делото, на
осн.чл.190, ал.1 съдът се произнесе по въпроса за направените разноски, като
постанови същите в размер на 151.20 лв. за вещо лице от ДП да останат за сметка
на държавата. Съдът
се произнесе и по предявените от пострадалите граждански искове, съответно за
заплащане на сумата 9000 лв. от „Елконсулт 2013“ЕООД
гр.В. и в размер на сумата 20 700 лв. от В.В.,
представляващи обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди,
като с оглед постановената оправдателна присъда и липсата на съпричастност на
подсъдимия към извършеното престъпление, го отхвърли изцяло като неоснователен
и недоказан.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: