Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1771 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.З.М. срещу П. на
РБ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в повдигане и поддържане на
обвинение за извършено престъпление, за което е била постановена оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът внесъл в съда и поддържал
срещу него обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С присъда от 19.07.2016 г. по
НОХД № 15123/2014 г. на СРС М. бил оправдан по повдигнатото му обвинение. П. на РБ подала протест срещу
оправдателната присъда, но с окончателно решение от 28.12.2017 г. присъдата
била потвърдена.
В резултат на незаконно повдигнатото обвинение ищецът
претърпял психически болки и страдания, свързани с тежестта на повдигнатото
обвинение - за престъплението, в което бил обвинен се предвиждало лишаване от
свобода от 1 до 10 години. Били засегнати човешкото му достойнство и чест;
чувствал се обиден и унизен; изпаднал в тежка депресия. Влошило се и здравословното
му състояние – получил сърцебиене и кръвното му налягане се повишило. Ограничил
контактите с приятелите си, станал раздразнителен и избухлив и имал проблеми
със съня. Всички тези промени настъпили в продължение на 3.5 години, по време
на досъдебното производство и във фазата на съдебния процес.
И до момента търпял неблагоприятните последици от
воденото срещу него наказателно производство.
Търпените неимуществени вреди оценява на сумата от
30 000 лева, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът П. на РБ счита иска за допустим, но
неоснователен. По отношение на ищеца била приложена най-леката мярка за
неотклонение. Освен това, М. бил осъждан, а по време на висящността на
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, били водени и
други досъдебни производства, което определяло ниска степен на увреждане от
оправдателната присъда и нисък интензитет на отрицателни преживявания във
връзка с конкретното наказателно производство. Досъдебното производство
приключило в рамките на две седмици, като било повдигнато обвинение на
21.07.2014 г., а обвинителният акт бил внесен в съда на 04.08.2014 г. Счита и
претендирания размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което Е.З.М. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните, че срещу Е.З.М. е било образувано наказателно
производство и с постановление от 20.07.2014 г. е бил привлечен като обвиняем
за извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
на 19.07.2014 г.
Взетата
му мярка за неотклонение е подписка.
На
04.08.2014 г. в СРС е бил внесен обвинителен акт срещу М. и на 19.07.2016 г. е постановена
присъда, с която е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че на
19.07.2014 г. в гр. С., бул. „**********, търговски център „The Mall” от магазин „Terranova” и „LC
Waikiki”, в условията на продължавано престъпление – когато две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е отнел чужди движими вещи от
владението на различни лица, без тяхно съгласи, с намерение противозаконно да
ги присвои, както следва:
- на
19.07.2014 г. в гр. С., бул. „**********, търговски център „The Mall” от магазин „Terranova” е отнел
чужди движими вещи – 7 броя сини дънки марка „CALLIOPE” с единична стойност 59.99 лева,
на обща стойност 419.93 лева, 3 броя черни панталони марка „TRN 1961 Terranova”
с единична стойност 49.99 лева, на обща стойност 149.97 лева, 2 броя тениски
марка „Terranova” на стойност 19.99 лева, на обща стойност 39.98 лева, 5 броя
мъжки текстилни блузи с къс ръкав и яке марка „Terranova” с единична стойност
24.99 лева, на обща стойност 149.94 лева, всичко на обща стойност 759.82 лева от
владението на Р.Г.Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои;
- на
19.07.2014 г. в гр. С., бул. „**********, търговски център „The Mall” от магазин „LC Waikiki” е отнел
чужди движими вещи – 3 броя тениски марка „XSIDE” с единична стойност 10.99
лева, на обща стойност 32.97 лева, 5 броя мъжки блузи марка „XCIDE” с единична
стойност 17.99 лева, на обща стойност 89.95 лева, 2 броя мъжки блузи марка „LC
Waikiki” с единична стойност 17.99 лева, с обща стойност 107.04 лева и 2 броя
къси панталонки дънкови от син плат с колани марка „XCIDE” с единична стойност
39.99 лева, с обща стойност 79.98 лева, общо на стойност 357.81 лева от
владението на С.А.С.– управител, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, всичко на обща стойност 1117.63 лева, като деянието е извършено
повторно и случаят е немаловажен, след като М. е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно: по НОХД № 7754-11/2011 г. на
СРС, споразумение от 28.04.2011 г., в сила от същата дата за престъпление по
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 от НК налага наказание „пробация” за
срок от 8 месеца и на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1 вр чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По
подаден от П. на РБ протест е образувано ВНОХД № 4444/2017 г. по описа на СГС и
след проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани допълнителни
доказателства, на 28.12.2017 г. е постановено окончателно решение, с което
оправдателната присъда е потвърдена.
При така
безспорно установеното по делото, съдът намира за доказано деянието, от което
ищецът твърди да са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за
уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на обвинения
в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо
него наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението
обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г.,
гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с причинените
от незаконното обвинение вреди - засегнати човешкото му достойнство и чест, чувство
на обида и унижение, депресивно състояние и неудобство от контакт с околните,
проблеми със съня и здравословното състояние.
Неминуемо е
привличането към наказателна отговорност за извършено тежко умишлено
престъпление да породи страх у подсъдимия от осъждане. В случая емоционалният
дискомфорт на М. е продължил 3 г. и 5 месеца – от 2014 г. до 2017 г. През този
период обаче е било образувано и друго наказателно производство. Независимо от
неговия изход, едновременната висящност на двете наказателни производства
следва да бъде отчетена при преценка на промените в емоционалното състояние на
ищеца.
Ангажираните по
делото гласни доказателства водят до извод за известно изменение в поведението
и емоционалното състояние на М.. Свидетелят Т. разказва, че в резултат на
воденото наказателно производство Е. станал неконтактен, разсеян и често
закъснявал за работа. Оплаквал се, че има проблеми със съня. Изпитвал
притеснения, че ще влезе в затвора. Срамувал се, че ще го обвинят за крадец.
Свидетелят П. също разказва за притесненията, които Е. изпитвал от срещите си с
хората от квартала, в който живеел, за да не го сочат като крадец.
Дадените от
свидетелите показания не потвърждават в цялост изложените в исковата молба
твърдения. Не се установява че и преди 2014 г., когато му е повдигнато
обвинение за извършена продължавано престъпление за квалифициран състав на
кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, ищецът се е ползвал с добро име в
обществото; че не е имал проблеми с трудовата дисциплина или те не са се
дължали и на други причини (от личен характер, например). М. не се е ползвал с
авторитет в обществото, който да е загубил именно поради процесното обвинение.
Недалеч назад във времето доброто име на М. е пострадало от влязла в сила на
28.04.2011 г. присъда за опит за кражба на движими вещи от магазин „Карфур“ на
бул. „Цариградско шосе“, като деянието е останало недовършено по независещи от М.
причини – задържане след задействане на алармата на изхода на магазина от
охранителя.
Необичайни събития
или промени в личния живот на ищеца не са настъпили. Не се установява и
влошаване на здравословното му състояние, което да е в причинна връзка с
повдигнатото през 2014 г. обвинение.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството не се доказаха вреди,
обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 30 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през юли 2014 г., а наказателното производство е
приключило през декември 2017 г. През непродължителния период на висящност на
наказателното производство, по-продължително в съдебната фаза по независещи от
ответника причини, не се установи за ищеца да са настъпили необичайни негативни
промени в начина му на живот, които да са дали трайно отражение върху
обществения и социалния му статус.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
тежки престъпления от общ характер, за които се предвижда наказателна
отговорност лишаване от свобода от една до десет години, липсата на дадената
гласност на обвинението и обичайните притеснения, които съпътстват тези
събития, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди
следва да бъде определено на 1 500 лева.
За да определи
обезщетението в този размер, съдът взе предвид и обстоятелството, че в миналото
ищецът е извършил същото по вид тежко престъпление против собствеността – чл.
194, ал. 1 от НК, за което се е признал за виновен и е сключил с П.
споразумение, в сила от 28.04.2011 г. по НОХД № 7751-11/2011 г. по описа на СРС.
Опасенията на М.
от повдигнатото през 2014 г. обвинение са били продиктувани от осъждането му за
същото престъпление през 2011 г., но за негативните преживявания от това, че
при евентуално осъждане ще трябва да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от
свобода“ отговорността е на дееца, който сам се е поставил в положение да
отговаря за повторност на престъпно деяние, накърняващо обществените отношения,
свързани със собствеността на гражданите и юридическите лица.
Ищецът не е с
чисто съдебно минало; имал е криминални прояви и този факт дава отражение върху
извода на съда относно особеностите в личността на увредения - релевантен
критерий при определяне на размера на обезщетението, съгласно гореизложеното и
съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 25/11.02.2014 г. по
гр. д. № 5302/2013 г., III г. о. на ВКС.
Искът за
обезщетяване на обичайните притеснения на ищеца от неоснователно осъждане,
предвид неговата личност, продължителността на наказателното производство и
тежестта на деянието, в което е бил обвинен е основателен за сумата от
1 500 лева и подлежи на отхвърляне за горницата до пълния предявен размер
от 30 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 28.12.2017
г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството
възстановяване на заплатената държавна такса.
В настоящото
производство на Е.М. е била оказана безплатна правна помощ, поради което от
минималния размер на адвокатското възнаграждение от 1 430 лева, на адв. П.
Ш. се дължи сумата от 71.50 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. С., бул.
„*********да заплати на Е.З.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане
и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194,
ал. 1 вр чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което била постановена
окончателна оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 10
лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., П. на Р.Б., с
адрес гр. С., бул. „*********да заплати на адвокат П.И.Ш., с адрес гр. С., ул.
„*********, офис 803 сумата от 71.50 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: