Определение по дело №13158/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 15.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                                         РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 13158 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В.Б.С. срещу разпореждане от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20169190400874 по описа на ЧСИ С.А., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за определяне на разноските по изпълнението за процесуално представителство на взискателя, съобразно новите положения при представителство от юрисконсулт, приети с изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г./.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Посочва, че процесното изпълнително дело е образувано на 07.10.2016 г., т.е. преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК от 2017 г. Твърди, че претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в размер повече от предвидения в закона дължим и към онзи момент. Тоест още от самото начало взискателят е поискал разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело в незаконосъобразен размер. Посочва, е в случая в ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г. липсва разпоредба, която да сочи, че новите постановки, създадени със същия, няма да бъдат прилагани към заварените висящи дела. Поради това счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК след нейното изменение през 2017 г. следва да бъде прилагана към всички неприключили към момента на нейното влизане в сила производства. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се отмени отказа на ЧСИ Анадолиева да бъдат определени разноските на взискателя за процесуално представителство в изпълнителното производство, постановен по молба от 28.08.2020 г. по горепосоченото изпълнително дело и вместо това да се определи размер на дължимите на взискателя разноски за същото на 50 лева.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на частната жалба.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че липсва правно основание за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на взискателя, съгласно молбата за образуване на делото и действащата към този момент нормативна уредба. Посочва, че по изпълнителното дело е връчено на основание чл. 47 ГПК на длъжника съобщение за образуване на изпълнително дело, в което изрично е посочен размерът на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение.

 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20169190400874 по описа на ЧСИ С.А. е образувано на 07.10.2016 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника В.Б.С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.09.2016 г. по гр.д. № 16655/2016 г. на СРС, 41 състав.

Видно е от документите по изпълнителното дело, че до длъжника е изпратено съобщение изх. № 2184/18.01.2017 г. за образувано изпълнително дело, в което са включени и процесните 390 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът В.Б.С. е търсена на настоящия и постоянен адрес ***, видно от справката ГРАО, лист 19 от делото, но съобщението се е върнало като непотърсено. След това адресът е посетен от връчител на 14.03 и на 26.04.2017 г., но длъжникът не е намерен. Също така адресът е посещаван на 29.07.2017 г., 17.08.2017 г. и 29.08.2017 г., като е установено, че длъжникът живее на адреса. При последното посещение е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като по изпълнителното дело липсват данни в законоустановения 14-дневен срок В.С. да се е явила, за да получи книжата, поради което съобщението следва да се счита за връчено.

Изпратено е съобщение от 16.03.2018 г. до длъжника за наложени запори, което се е върнало като непотърсено. Съобщението е връчено на 17.06.2020 г. на адв. Д.С., който е представил пълномощно за длъжника.

При ново връчване частният съдебен изпълнител е установил на място на 22.07.2020 г., че длъжникът не живее на горепосочения адрес по сведение от син и снаха. Извършена е нова справка ГРАО – лист 136 от делото, от която се установява, че длъжникът има нов регистриран настоящ и постоянен адрес ***.

С молба от 28.08.2020 г. длъжникът В.С. чрез адв. Д.С., е възразил срещу приетите по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 390 лева, като е поискал намаляването на същото на 50 лева.

С разпореждане от 15.09.2020 г. възражението на длъжника е оставено без уважение. След уведомяване на длъжника, на 12.10.2020 г. е подадена настоящата жалба.

Съобразно чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от дяна на съобщението.

В разглеждания случай съобщението за образуване на изпълнителното дело, в което е инкорпорирано и приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение от 390 лева, е връчено редовно на длъжника В. Стоянова при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като уведомлението е от 29.08.2017 г. Длъжникът е търсен на адрес, който е регистриран като настоящ и постоянен адрес. Правени са многократни опити лицето да бъде намерено и едва след това частният съдебен изпълнител е приложил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че връчването на съобщението за образуване на изпълнителното дело, в което се съдържа и осъждане за разноските от 390 лева за юрисконсултско възнаграждение, е редовно и от този момент тече срокът за обжалване, който е изтекъл значителен период от време преди подаване на настоящата жалба.

В допълнение следва да се посочи, че по изпълнителното дело са налице данни, че пълномощникът на длъжника е имал достъп до делото на 17.06.2020 г., когато е получил запорно съобщение до В.С., но молба срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, прието за събиране при образуване на делото, е подадена едва на 28.08.2020 г.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав счита, че жалбата срещу размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение, включено в съобщението за образуване на изпълнителното дело, изпратено до длъжника на 18.01.2017 г., е просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане.

 

 

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от В.Б.С., чрез адв. Д.С., срещу разпореждане от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20169190400874 по описа на ЧСИ С.А., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за определяне на разноските по изпълнението за процесуално представителство на взискателя, съобразно новите положения при представителство от юрисконсулт, приети с изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017 г./, като просрочена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.