Решение по дело №264/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 373
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150700264
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№373/7.6.2019г.

гр. Пазарджик


В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд гр.Пазарджик – първи състав, в съдебно заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА                       

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело №264 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

  Делото е образувано по жалба на Я.Т.К. , живущ *** против Решение №65/04.02.2019г. , с което е потвърден Ревизионен акт № Р- 16001318002300-091-001/12.11.2018г. , в частта с който са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице – за 2016г. – за ДОО : размер 3 072.00 лв., лихва 525.94лв.;ЗО : 1920.00лв., лихва 328.69 лв. и за ДЗПО-УПФ : размер – 6 192.00лв. и лихва 205.44 лв. – общо 6 192 лв. и лихва 1060.07 лв.Поддържа в жалбата си, че ревизионния акт в обжалваната част е издаден в противоречие с материално правни разпоредби и е необоснован. Твърди, че след като няма ЕИК по БУЛСТАТ то не отговаря на условията, съгласно които следва да внася ДОО,ЗО и ДЗПО.

Моли акта да бъде отменен. В съдебно заседание се представлява от адв.М., който излага подробни съображения и в писмена защита.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пазарджик, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че констатациите в акта не са оборени по никакъв начин. Претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави допустима за разглеждане по същество.

Ревизията е редовно възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318002300-020-001/18.04.2018г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001318002300-020-002/30.07.2018г., ЗИЗВР № Р- 16001318002300-020- _003/30.07.2018г., ЗИЗВР № Р-16001318002300-020-004/29.08.2018г. , ЗИЗВР № Р-16001318002300- 320-005/30.08.2018г.Ревизията е извършена на Я.Т.К..обхватът на ревизията е била за период 01.01.2016г. до 31.12.2016г. , относно следните видове задължения - Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и УПФ – за самоосигуряващи се, а за периода от 29.08.2016г. до 31.12.2016г. и за Данък добавена стойност.

След приключване на процесуалните действия е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16001318002300-092-001/18.10.2018г., връчен на 19.10.2018г. Срещу РД няма подадено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.

На база на този РД е издаден и процесният акт.

По валидността на ревизионния акт: Ревизионният акт е издаден от определен със Заповед за определяне на компетентен орган № РД-09-1801 / 28.09.2018г. приходен орган, като самата заповед за определяне на компетентен орган е издадена от органа, който е бил валидно оправомощен да възложи ревизионното производство, с оглед на което е валиден административен акт.

Спорът е относно законосъобразното определяне с РА на дължимите ДОО, ДЗПО и ЗО вноски. Ревизионният акт се обжалва единствено в тази част, като се оспорва обстоятелството, че лице , което не е регистрирано като ЕТ, няма ЕИК по БУЛСТАТ, дори и да е извършвало търговски сделки  не е задължено лице по КСО и ЗЗО. Твърди се, че органите по обжалването при разглеждането на казуса не са взели в предвид, тезата за третирането на лица по реда на КСО, извършващи професионална дейност на свой риск и за своя сметка, че се считат за самоосигуряващи се по смисъла на КСО, само в случай, че са регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ/основание за това е чл.1, ал.5,т.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Твърди се, че качеството самоосигуряващо се лице, за целите на Държавното обществено осигуряване, се придобива едва след извършване на регистрация с ЕИК по регистър Булстат.Във връзка с начислените от ревизиращият екип Задължителни осигурителни вноски, може да се каже, че същите са начислени без основание, защото в проверяваният период, жалбоподателя е извършвал дейност на свой риск и за своя сметка, без регистрация с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

         Не се оспорва фактическата обстановка. Не се оспорват извършените продажби , нито размера на получените доходи и извършени разходи. Единствено се оспорва обстоятелството, че след като жалбоподателя е без регистрация с ЕИК по БУЛСТАТ то , за него невъзниква задължение за внасяне на осигуровки за ДОО,Универсален пенсионен фонд и ЗО, дори и да е извършвал дейност като търговец по смисъла на ТЗ. Това е и предмета на спора.

 По процесуалната законосъобразност на определянето на основите за определяне на вноските за ДОО , ДЗПО и ЗОВ по чл.124а от ДОПК за двата данъчни периода:

В тази му част ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 във връзка с чл.124а от ДОПК. Няма спор, че ревизираното лице за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016 г. е извършвало  стопанска дейност като ЕТ, но без регистрация с ЕИК по БУЛСТАТ. Не е спорно по делото и обстоятелството, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016 г. същият се е осигурявал и по трудов договор върху месечен осигурителен доход в размер на 600.00лева.

Жалбоподателят е обжалвал РА единствено и само в частта относно определените като дължими вноски за ДОО, УПФ и ЗО с твърдението, че не дължи внасянето на осигуровки. В останалата част РА е влязал в законна сила, тъй като не е обжалван. Следователно жалбоподателят се е съгласил с констатациите направени от рeвизиращите органи, че той като физическо лице е упражнявал търговска дейност.

При ревизията органите по приходите са установили, че жалбоподателя К. не е декларирал извършване на стопанска дейност, няма регистрация като самоосигуряващо се лице. В хода па извършеното ревизионното производство е установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Задълженото лице е извършвало продажби на стоки - онлайн търговия със стоки, доставяни до клиенти чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи). В тази връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122. ал. 2 от ДОПК от органите по приходите е определен нов размер на облагаемия доход - 37 503,90 лв., а от там и на осигурителния доход на жалбоподателя за 2016 г. и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл.6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330 са установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.

В хода на проверката а и пред съда, жалбоподателя не е възразил относно получените приходи и техния размер.

С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите са приложили разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, въз връзка с чл.124а от с.з. съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Предвид събраните доказателства/ приети и от съда/, органът по приходите е направил верни правни изводи, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, като търговец ,от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. С процесния ревизионен акт са установени задължения за ЗОВ и са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО .

Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Когато органите по приходите установят укрити доходи/приходи, в случая от извършване на икономическа дейност, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК.Освен това жалбоподателят се е съгласил, че е осъществил съответните сделки в посочените от ревизиращите органи срокове и стойности. Според чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В този смисъл независимо, че жалбоподателят не е отчел приходите си от продажба на авточасти, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая е видно, че става въпрос за повтарящи се действия през 2016 г., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като търговец но смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Не са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ. Дори и тази дейност да е „хоби“ като твърди жалбоподателя, то тя има характер  и на стопанска дейност, тъй като е реализирана печалба и сделките са системни в рамките на една година. Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то има регистрация  или не като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.

След като жалбоподателя К. е реализирал доходи от осъществяване на трудова дейност - продажба на авточасти, то върху този доход следва да се определят и задължения за ЗОВ. Не може да се черпят благоприятни последици от факта на избягване на регистрация по ТЗ и укриване на доходи от извършваната икономическа дейност. Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО ревизираното лице е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, жалбоподателят К. попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО - УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 9 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО”.

Въз основа на установеното при ревизията, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, то на основание чл. 4, ал. 3. т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице.

Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са в резултат на установения с PA № Р-16001318002300-091- 001/12.11.2018 г. осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ - 12,8%) и чл. 157. ал. 1, т. 1,6. „в“ (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. В конкретният случай при определяне на задълженията за ЗОВ на жалбоподателя за 2016 г. е приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като установеният с ревизията облагаем доход го надвишава. Окончателните осигурителни вноски за довнасяне са изчислени върху годишния размер на осигурителния доход, който е равен на разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход минус осигурителния доход, върху който задълженото лице е осигурено по трудово правоотношение. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните години, правилно са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Жалбоподателят не спори относно размера на определените ЗОВ, а само дали изобщо се дължат такива ЗОВ, с оглед на което съдът е преценил , че не е необходимо назначаването на вещо лице със съответното образование, за да установи точно ли е изчислен размера на ЗОВ.

С оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора, следва да се присъдят в полза на ответника сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 693лв. / 580 + 2 252 х 5%/.

Водим от горното, Административният съд – Пазарджик, първи състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Т.К. , живущ *** против Ревизионен акт № Р- 16001318002300-091-001/12.11.2018г. , в частта с който са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице – за 2016г. – за ДОО : размер 3 072.00 лв., лихва 525.94лв.;ЗО : 1920.00лв., лихва 328.69 лв. и за ДЗПО-УПФ : размер – 6 192.00лв. и лихва 205.44 лв. – общо 6 192 лв. и лихва 1060.07 лв. потвърден в тази част с Решение №65/04.02.2019г. на Директора на ОДОП – Пловдив.

ОСЪЖДА Я.Т.К. , живущ *** да заплати на Директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер от 693 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/

С РЕШЕНИЕ № 15028 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 9513/2019 г. на ВАС- Шесто отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373/07.06.2019 г., постановено по адм.дело № 264/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Я Т К да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 700,00 (седемстотин) лева за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.