Р Е Ш Е Н И Е
№373/7.6.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Пазарджик – първи състав, в съдебно заседание на седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №264 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на Я.Т.К. , живущ *** против Решение №65/04.02.2019г. , с
което е потвърден Ревизионен акт № Р- 16001318002300-091-001/12.11.2018г. , в
частта с който са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни
вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице – за 2016г. – за ДОО : размер
3 072.00 лв., лихва 525.94лв.;ЗО : 1920.00лв., лихва 328.69 лв. и за
ДЗПО-УПФ : размер – 6 192.00лв. и лихва 205.44 лв. – общо 6 192 лв. и
лихва 1060.07 лв.Поддържа в жалбата си, че ревизионния акт в
обжалваната част е издаден в противоречие с материално правни разпоредби и е
необоснован. Твърди, че след като няма ЕИК по БУЛСТАТ то не отговаря на
условията, съгласно които следва да внася ДОО,ЗО и ДЗПО.
Моли акта да бъде отменен. В съдебно
заседание се представлява от адв.М., който излага подробни съображения и в
писмена защита.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“
– Пазарджик, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че констатациите в акта не са оборени по
никакъв начин. Претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен
акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по
административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави
допустима за разглеждане по същество.
Ревизията
е редовно възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318002300-020-001/18.04.2018г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№ Р-16001318002300-020-002/30.07.2018г., ЗИЗВР № Р- 16001318002300-020-
_003/30.07.2018г., ЗИЗВР № Р-16001318002300-020-004/29.08.2018г. , ЗИЗВР №
Р-16001318002300- 320-005/30.08.2018г.Ревизията е извършена на Я.Т.К..обхватът
на ревизията е била за период 01.01.2016г. до 31.12.2016г. , относно следните
видове задължения - Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се и УПФ – за самоосигуряващи се, а за периода от 29.08.2016г.
до 31.12.2016г. и за Данък добавена стойност.
След
приключване на процесуалните действия е издаден Ревизионен доклад (РД) №
Р-16001318002300-092-001/18.10.2018г., връчен на 19.10.2018г. Срещу РД няма
подадено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК.
На
база на този РД е издаден и процесният акт.
По валидността на ревизионния акт:
Ревизионният акт е издаден от определен със Заповед за определяне на
компетентен орган № РД-09-1801 / 28.09.2018г. приходен орган, като самата заповед за
определяне на компетентен орган е издадена от органа, който е бил валидно
оправомощен да възложи ревизионното производство, с оглед на което е валиден
административен акт.
Спорът е относно
законосъобразното определяне с РА на дължимите ДОО, ДЗПО и ЗО вноски.
Ревизионният акт се обжалва единствено в тази част, като се оспорва
обстоятелството, че лице , което не е регистрирано като ЕТ, няма ЕИК по
БУЛСТАТ, дори и да е извършвало търговски сделки не е задължено лице по КСО и ЗЗО. Твърди се,
че органите по обжалването при разглеждането на казуса не са взели в
предвид, тезата за третирането на лица по реда на КСО, извършващи професионална
дейност на свой риск и за своя сметка, че се считат за самоосигуряващи се по
смисъла на КСО, само в случай, че са регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ/основание за това е чл.1, ал.5,т.3 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица. Твърди се, че качеството
самоосигуряващо се лице, за целите на Държавното обществено осигуряване, се
придобива едва след извършване на регистрация с ЕИК по регистър Булстат.Във връзка с
начислените от ревизиращият екип Задължителни осигурителни вноски, може да се
каже, че същите са начислени без основание, защото в проверяваният период, жалбоподателя е
извършвал дейност на свой риск и за своя сметка, без регистрация с ЕИК по
регистър БУЛСТАТ.
Не се оспорва фактическата обстановка.
Не се оспорват извършените продажби , нито размера на получените доходи и
извършени разходи. Единствено се оспорва обстоятелството, че след като жалбоподателя
е без регистрация с ЕИК по БУЛСТАТ то , за него невъзниква задължение за
внасяне на осигуровки за ДОО,Универсален пенсионен фонд и ЗО, дори и да е
извършвал дейност като търговец по смисъла на ТЗ. Това е и предмета на спора.
По процесуалната законосъобразност на определянето на
основите за определяне на вноските за ДОО , ДЗПО и ЗОВ по чл.124а от ДОПК за
двата данъчни периода:
В
тази му част ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 във връзка
с чл.124а от ДОПК. Няма спор, че ревизираното лице за периода 01.01.2016г. –
31.12.2016 г. е извършвало стопанска
дейност като ЕТ, но без регистрация с ЕИК по БУЛСТАТ. Не е спорно по делото и
обстоятелството, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016 г. същият се е
осигурявал и по трудов договор върху месечен осигурителен доход в размер на
600.00лева.
Жалбоподателят
е обжалвал РА единствено и само в частта относно определените като дължими
вноски за ДОО, УПФ и ЗО с твърдението, че не дължи внасянето на осигуровки. В
останалата част РА е влязал в законна сила, тъй като не е обжалван.
Следователно жалбоподателят се е съгласил с констатациите направени от рeвизиращите
органи, че той като физическо лице е упражнявал търговска дейност.
При ревизията органите по приходите са установили,
че жалбоподателя К. не е декларирал извършване на стопанска дейност, няма регистрация като
самоосигуряващо се лице. В хода па извършеното ревизионното производство е
установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Задълженото лице е извършвало
продажби на стоки - онлайн търговия със стоки, доставяни до клиенти чрез
куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, които не са инцидентни сделки, а са
осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи). В тази връзка е
цитирана нормата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки,
осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице.
След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122. ал. 2 от ДОПК от
органите по приходите е определен нов размер на облагаемия доход -
37 503,90 лв., а от там и на осигурителния доход на жалбоподателя за 2016 г. и
на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл.6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл.
40, ал. 1, т. 2 от 330 са установените задължения за осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на
обжалване.
В хода на проверката а и пред
съда, жалбоподателя не е възразил относно получените приходи и техния размер.
С оглед възможността да бъдат установявани задължения
за ЗОВ, след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите са
приложили разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, въз връзка с чл.124а от с.з.
съответно и за установяване на задълженията за задължителни осигурителни
вноски. Предвид събраните доказателства/ приети и от съда/, органът по
приходите е направил верни правни изводи, че жалбоподателят е извършвал трудова
дейност, като търговец ,от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а
от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на
самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 -
124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление,
с което същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат
задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс. С процесния ревизионен акт са
установени задължения за ЗОВ и са начислени дължимите лихви на основание чл.
113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО .
Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява
особен процесуален ред, който дава възможност на органите по приходите да установяват
задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване
на ревизионното производство по общия ред. Когато органите по приходите
установят укрити доходи/приходи, в случая от извършване на икономическа
дейност, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова
дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по
реда на чл.122 - 124 от ДОПК.Освен това жалбоподателят се е съгласил, че е
осъществил съответните сделки в посочените от ревизиращите органи срокове и
стойности. Според чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1
независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В този смисъл
независимо, че жалбоподателят не е отчел приходите си от продажба на авточасти,
като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, т.е.
смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая е
видно, че става въпрос за повтарящи се действия през 2016 г., материализирани в
множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и
системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са
извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на
печалба, т.е. лицето е действало като търговец но смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Не са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ. Дори и тази дейност да е
„хоби“ като твърди жалбоподателя, то тя има характер и на стопанска дейност, тъй като е реализирана
печалба и сделките са системни в рамките на една година. Във връзка с
изложеното следва да се отбележи, че дефинирането на едно физическо лице като
търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по
реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с
оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Когато физическото
лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то има регистрация или не като едноличен търговец. Сделките го
определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените
действия, а не кой и в какво качество ги извършва.
След като жалбоподателя К. е реализирал доходи от
осъществяване на трудова дейност - продажба на авточасти, то върху този доход
следва да се определят и задължения за ЗОВ. Не може да се черпят благоприятни
последици от факта на избягване на регистрация по ТЗ и укриване на доходи от
извършваната икономическа дейност. Никой не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО
ревизираното лице е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл. 4, ал. 3, т.
2 от КСО, жалбоподателят К. попада в обхвата на лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и
4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със ЗБДОО за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал.
1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са
осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване се осигуряват
за фонд ДЗПО - УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за
които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 9 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък
от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените
лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се
осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително
осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат
осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл. 40, ал. 1,
т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД,
съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен
доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния
доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО,
и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката
към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО”.
Въз основа на установеното при ревизията, че жалбоподателят е извършвал
трудова дейност, то на основание чл. 4, ал. 3. т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.
2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК подлежи на задължително социално и
здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото
се лице за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са в резултат на установения с
PA № Р-16001318002300-091- 001/12.11.2018 г. осигурителен доход по реда на чл.
122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски
е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ - 12,8%) и чл. 157.
ал. 1, т. 1,6. „в“ (за ДЗПО - УПФ 5%) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2
от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от
Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в приход на
НЗОК. В конкретният случай при определяне на задълженията за ЗОВ на
жалбоподателя за 2016 г. е приложено ограничение до максималния месечен размер
на осигурителния доход определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като
установеният с ревизията облагаем доход го надвишава. Окончателните
осигурителни вноски за довнасяне са изчислени върху годишния размер на
осигурителния доход, който е равен на разликата между максималния месечен
размер на осигурителния доход минус осигурителния доход, върху който
задълженото лице е осигурено по трудово правоотношение. За невнесените в
законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за
ревизираните години, правилно са начислени дължимите лихви на основание чл. 113
от КСО и чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Жалбоподателят
не спори относно размера на определените ЗОВ, а само дали изобщо се дължат такива
ЗОВ, с оглед на което съдът е преценил , че не е необходимо назначаването на
вещо лице със съответното образование, за да установи точно ли е изчислен
размера на ЗОВ.
С оглед на
гореизложеното жалбата се явява
неоснователна.
С оглед изхода на спора, следва да се
присъдят в полза на ответника сторените по делото разноски за юрисконсулт в
размер на 693лв. / 580 + 2 252 х 5%/.
Водим от горното, Административният съд –
Пазарджик, първи състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Я.Т.К. , живущ *** против Ревизионен акт № Р-
16001318002300-091-001/12.11.2018г. , в частта с който са установени
допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на
самоосигуряващо се лице – за 2016г. – за ДОО : размер 3 072.00 лв., лихва
525.94лв.;ЗО : 1920.00лв., лихва 328.69 лв. и за ДЗПО-УПФ : размер –
6 192.00лв. и лихва 205.44 лв. – общо 6 192 лв. и лихва 1060.07 лв.
потвърден в тази част с Решение №65/04.02.2019г. на Директора на ОДОП –
Пловдив.
ОСЪЖДА Я.Т.К. ,
живущ *** да заплати на
Директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер от
693 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
С
РЕШЕНИЕ № 15028 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 9513/2019 г. на ВАС- Шесто
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
373/07.06.2019 г., постановено по адм.дело № 264/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Я Т К да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите съдебни
разноски в размер на 700,00 (седемстотин) лева за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.