№ 1806
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В. Н. ЙОРДАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110216519 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Й. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в /адрес/ чрез А. А. срещу Наказателно постановление №
BG07042022/3000/P8-153/03.10.2022 г., издадено от Директора на
Националното тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) – гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал.3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че производството по
ангажиране отговорността на жалбоподателя е опорочена още при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, доколкото не е
1
установена самоличността на нарушителя, още повече, че процесното ППС не
е собственост на водача, а е било отдадено под наем на търговско дружество
„Т.Н.“ ООД. Административно-наказващият орган не е изследвал
обстоятелството кой е управлявал процесното превозно средство на
28.03.2022 г., респективно, кой е неговият собственик или ползвател.
Отговорността на санкционираното лице е ангажирана при липса на
доказателства за авторство на процесното нарушение.
Отделно от това жалбоподателят сочи, че актът за установяване на
административно нарушение не отговоря на изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на един свидетел, който не е
очевидец на нарушението. В акта липсва описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Този пропуск е пренесен и в
наказателното постановление, което не отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН като задължителни реквизити, които трябва да съдържа. Не е посочена
нарушената разпоредба, нито точното място, на което се твърди, че е
извършено нарушението, което ограничава правото на защита на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата
отговорност. Сочи се също така, че не е била определена приложимата към
настоящия случай санкционна норма, доколкото е следвало към отговорност
да се привлече транспортната фирма – собственик на превозното средство, а
не физическото лице – негов водач. На следващо място се твърди, че не е
била изследвана вината на жалбоподателя, както и не са били обсъдени
аргументи за евентуална приложимост на института на маловажност по чл.28
от ЗАНН. В допълнение са изложени доводи и за противоречие на протеклото
производство със стандартите на европейското законодателство, произтичащи
от несъответствието на наложеното наказание с принципите за
пропорционалност, съразмерност, както и с целите на закона.
Въззиваемата страна – Директор на Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована, не изпраща
представител и не релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
2
С акт за установяване на административно нарушение №
BG07042022/3000/P8-153 от 07.04.2022 г., съставен от Г. Х. Г. на длъжност
„инспектор“ в „Териториална дирекция в отдел „Пътни такси и разрешителен
режим“ към „ТД Митница Пловдив“, е установено, че на 07.04.2022 г. в 19:50
часа в направление „излизане“ от територията на Република България на
граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Петко Войвода“ е
пристигнало пътно превозно средство – влекач марка и модел „Д. ФТ ХФ
105“ с рег.№ ХХХХХХ, с обща техническа допустима максимална маса на
пътния състав над 3,5 тона /над 12 тона/ бр. оси – 5, управлявано от жалб. С.
А. Й. с ЕГН – **********. След извършена проверка от страна на
контролните органи било констатирано, че горепосоченото ППС с рег. №
ХХХХХХ попада в категорията на пътни превозни средства, за които е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. На 28.03.2022
г., в 07:17 часа горепосоченото превозно средство било засечено да се движи
по път А-6, км.50 +427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
него не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Като
място на нарушението е посочен път А-6, км. 50+427, м/у 18 и п. в. Илиянци,
за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис
/доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, дата, час и място на движение по участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местоположението на
техническото средство /контролно устройство с идентификационен № 10182/
- част от системата.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал.3а от
ЗДвП.
В хода на извършената проверка на 07.04.2022 г. жалбоподателят
3
заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00 лева.
Въз основа на горепосочения АУАН, е издадено процесното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и
нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя.
АУАН е съставен от оправомощено лице, в присъствието на един
свидетел. Така съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания
относно съдържанието на същия, заложени в чл. 42 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП
е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН орган, предвид
инкорпорираните в производството писмени доказателства. Налице е
припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи
между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория
акт.
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
4
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Съобразно възприетата от съда фактическа обстановка, в настоящия
случай не може да се направи категоричен извод относно авторството на
процесното административно нарушение. С категоричност се установява по
делото, че в 19:50 часа на 07.04.2022 г. на граничния контролно-
пропускателен пункт „Капитан Петко Войвода“ контролните органи от
териториалното поделение на Агенция „Митници“ са осъществили проверка
на пътно превозно средство – влекач, марка и модел „Д. ФТ ХФ 105“ с рег.№
ХХХХХХ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т./ 20 500
кг./, брой оси – 5, което е било управлявано от жалбоподателя С. А. Й..
Подобен факт обаче по никакъв начин не може да обоснове твърдението, че
на 28.03.2022 г. в 07:17 часа, при преминаването му по път А-6, км 50+427,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, същото ППС е било
управлявано отново от Й.. Съществено в случая е хронологичното
несъответствие между двете събития – превозното средство е установено на
изходящия граничен пункт цели 10 дни след неговото заснемане със
съответното контролно устройство, и то на локация със значителна
пространствена отдалеченост спрямо въпросното ГКПП.
От друга страна, представеното с жалбата свидетелство за регистрация
на МПС – Част I безспорно доказва, че процесното превозно средство е
собственост на търговско дружество „Р.Р.“ ЕООД. Видно от приложеното
заверено копие на договор за наем на МПС от 20.09.2021 г., сключен между
„Р.Р.“ ЕООД – наемодател и „Т.Н.“ ЕООД - наемател, последният е получил
за временно и възмездно ползване превозно средство – влекач, марка и модел
„Д. ФТ ХФ 105“ с рег. № ХХХХХХ.
По делото не са налице доказателства в подкрепа на това, че на
28.03.2022 г. товарният автомобил е спиран за проверка от контролните
органи или по друг начин е установен водачът на същия към тази дата. Ето
защо, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин,
че именно санкционираното лице е управлявало процесното ППС и на
5
28.03.2022 г.
Необходимо е било, преди съставянето на АУАН или преди издаването
на наказателното постановление /арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните
длъжностни лица да съберат доказателства, които по достатъчно категоричен
начин да установят самоличността на нарушителя. Това, че жалбоподателят -
като водач на превозното средство, в момента на проверката не е възразил
срещу констатациите в АУАН, не освобождава административнонаказващия
орган от задължението му да обоснове със съответните доказателства
авторството на извършеното нарушение. В този смисъл настоящият състав
счита, че административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства,
които в нужната степен да установяват, че на посочената в АУАН и в
наказателното постановление дата именно жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 650
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено от последния
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
07.12.2022 г., което отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG07042022/3000/P8-
153/03.10.2022 г., издадено от Директора на Националното тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – гр. София, с което на
жалбоподателя С. А. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в /адрес/, на
основание чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и
осемстотин лева/.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалб.С. А.
Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес в /адрес/,, сума в размер на 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7