Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 23.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на дванадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №854 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №1340
от 01.09.2017 година инж. Павли Петров Богдански –
Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед
№ РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на
основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** ***
е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1
във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в
горските територии.
Недоволна от наказателното
постановление останала жалбоподателката К.Б., която го обжалва в срок като
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в АУАН липсва описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което е в нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН. Обръща
внимание, че в представените протоколи не са посочени законовите разпоредби,
които са нарушени, налице ли е съставомерност на
деянието, спазени ли са изискванията на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че
протокола от проверката на горскостопанската програма и съставеният констативен
протокол, жалбоподателката не е получавала. Оспорва и посочения период на
извършване на нарушението 01.09.2016г.-30.09.2016г., а нарушението било открито
на 29.03.2017 година. Твърди, че съгласно чл.40 ал.4, когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, какъвто е случая, актът може да
се състави и в отсъствието на свидетели. Посочва, че нормите на ЗАНН имат
императивен характер, както за процесуалните права на дееца, така и за тези на
наказващия орган. С оглед изложените съображения, счита, че както АУАН, така и
издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат Н.Б.,
който поддържа жалбата и държи да бъде отразено, че актът №1340 е съставен на 08.06.2016г.,
в т.2 за дата на извършване на нарушението е записано 01.09.2016-30.09.2016г. и
отделно, че това противоречи на чл.18 от ЗАНН за продължавано престъпление,
където законодателят ясно и категорично е записал, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания са за всяко едно от тях.
Допълва, че за дата и час на откриване на нарушението е записано 29.03.2017г.,
а от представеното в съдебно заседание доказателство за входиране
на комплексната програма – тя е входирана на
30.03.2017г., което означава, че разминаването в датата за констатиране на
нарушението е съществено нарушение на ЗАНН, тъй като не може да се открие
нарушение, преди комплексната програма да бъде входирана.
На трето място отбелязва, че в акта е записано, че има извършено нарушение на
чл.257 ал.1 т.1. от Закона за горите, но в чл.257 от ЗГ става въпрос за седем
отделни нарушения на ал.1 и коя от тях конкретно е извършеното нарушение е не
само неясно, но и противоречи на цялостната съдебна практика в тая връзка. Сочи,
че в т.12 в акта за съставяне на констативния протокол при извършената проверка
е записано, че КП е за имот 4113129.03.17, комплексната програма е изготвена за
имот 67057.140.16. НП и №1340/01.09.2017 година е за имот 67057.186.69. Твърди,
че са нарушени императивните изисквания на ЗАНН, визирани в чл.34 ал.1 б.”г”,
чл.42 от ЗАНН, чл.43, които са задължителни за наказващия орган. Цитира решение
на съда от 29.07.2016г., в което се подчертава в мотивите, че не може да бъде
споделен подход за АУАН да се приеме като място на извършване на нарушението
информационната система, какъвто е случая, а в акта би трябвало да се приеме,
че мястото на нарушението е мястото, където документът е бил издаден.
Аналогична е практиката и на ЛАС като цитира решение от 04.02.2016г. по к.н.а.д.№3/2016г.,
в което съдът, в мотивите си приема, че когато са нарушени разпоредбите на
чл.42 т.3 и чл.57 ал1 т.5 от ЗАНН, които не съдържат ясно датата и мястото на
извършване на вмененото нарушение, то е неправилно, тъй като в тази връзка се
посочва и нарушение на чл.18 от ЗАНН. Аналогична практика има и по к.а.н.д.
№112/2017г. на ЛАС, практика от решение от 06.03.2017г. на Плевенски РС по АНД
№184/2017 година. Счита, че всичките тези доводи, които е изтъкнал в съдебно
заседание, са достатъчно основание акт №1340/01.09.2017г. да бъде отменен като
незаконосъобразен, необоснован и неоснователен.
Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт В.Г., но в заседанието по същество не
изпраща представител и не взема допълнително становище.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Й.Г.Й., А.О.О., К.В.Г., И.Г.К., Петър Л.П. и С.С.И., както и от
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.06.2017 година свидетелката
Й.Г.Й. в присъствието на свидетелите А.О.О. и К.В.Г., съставила Акт №1340/08.06.2017г.
по регистъра на РДГ – Ловеч с бланков номер Серия Б00А 2015г. №000610 против на
инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** затова, че като лице по чл.235 от Закона за
горите във вр. с чл.14 ал.2 от същия закон, не е изпълнила задължение като е
изработила горскостопанска програма за имот 67057.186.69 в землището на
с.Славщица, община Угърчин, постъпила в РДГ-Ловеч вх. №І-1-30/12.01.2017г. без
собственикът или ползвателят да е обозначил границите на имота на терена с
трайни видими знаци съгласно Приложение №3 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии, с което е нарушила чл.257 ал.1
т.1 от Закона за горите във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии. Посочено е, че нарушението е
извършено в периода 01.09.-30.09.2016г., а е установено на 29.03.2017 година.
Актът е съставен в отсъствие на нарушителката, а при връчването й е вписала
като обяснение, че не е съгласна с написания акт. Въз основа на акта за
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
действително жалбоподателката е изготвила горскостопанска програма за имот 67057.186.69 в землището на с.Славщица,
община Угърчин без на терена да са били обозначени границите на имота с трайни
видими знаци съгласно приложение №3 към Наредба №18 от 07.10.2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии, като по този начин Б. не е
изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за
инвентаризация и планиране в горските територии, да изготви горскостопанската
програма едва след като собственикът или ползвателят обозначи границите на
имота по предвидения ред.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати сочените в жалбата и в пледоарията на повереника
на тъжителката процесуални нарушения.
АУАН е съставен в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН в тримесечен
срок от откриване на нарушителя, като извършеното нарушение е установено на 29.03.2017 година, а НП е издадено в шестмесечния давностен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН. Действително НП не е издадено в едномесечен срок от
съставяне на акта, но следва да се има предвид, че срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН
не е преклузивен и неспазването му не може да послужи за отмяна на НП. Още
повече в настоящия случай, АУАН е връчен на жалбоподателката в по-късен момент
от съставянето му.
Неоснователно е възражението за
нарушение на чл.40 ал.4 от ЗАНН, а именно, че когато нарушението е установено
въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствието на
свидетели, тъй като съставения при проверката на терен констативен протокол
няма качеството на официален документ, поради което правилно е съставен в
присъствието на двама свидетели, единият от които – А.О. е присъствал и при
констатиране на нарушението, видно от съставения КП Серия Б00А № 004112/29.03.2017
г./л.16/.
Неоснователно е възражението за
невръчване на съставените КП, тъй като началото на административнонаказателното
производство се поставя със съставяне на АУАН, който е връчен на
жалбоподателката на 11.05.2017г., като същата е упражнила правото си на
възражение по същия, както при връчването му, така и след това в предвидения от
закона срок /л.9/. Без значение е как и от кого е връчен акта на
жалбоподателката, спазена е процедурата по предявяване и връчването му, като
екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателката, за което същата се е подписала.
Неоснователно е и възражението за
липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
тъй като видно от АУАН и НП е направено пълно, точно и ясно описание на
нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателката, като са представени
и доказателства за извършването му, т.е. АУАН отговаря на изискванията на чл.42
от ЗАНН, а НП на тези по чл.57 от ЗАНН.
На следващо място НП е издадено
при изяснена фактическа обстановка, съобразени са всички събрани в хода на
проверката доказателства и именно въз основа на тях е направен извод, че жалбоподателката е извършител на
нарушението по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. Не може да бъде споделено възражението,
че въпреки подаденото възражение от жалбоподателката, същото не е обсъдено и не
са разследвани спорните обстоятелства, тъй като във възражението по акта не се
навеждат твърдения за спорни обстоятелства или искания за събиране на
доказателства, които наказващият орган да не е съобразил. Следва да се
отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение не е за това, че
не е поставила граници на имота, а за това, че е изработила горскостопанска
програма за процесния имот, без собственикът да е обозначил границите на имота
с трайни видими знаци, т.е. за това, че жалбоподателката Б. не е изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от
Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии,
да изготви горскостопанската програма едва след като собственикът или
ползвателят обозначи границите на имота по предвидения ред.
Налице е и категорична установеност относно
периода на извършване на нарушението, както и за мястото на извършването му. Правилно е определен
периода от време на извършване на нарушението, тъй като самата
жалбоподателка в заглавната страница на горскостопанската програма е посочила
като време на изготвянето й месец „септември 2016 год.“/л.40/ и с оглед
вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е без значение кога въпросната
горскостопанска програма е входирана в РДГ-Ловеч, от значение е кога е
изготвена същата, а тя е изготвена именно през м.септември
Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е и
безспорно доказано, освен от писмените доказателства по делото и от гласните
такива. От показанията на свид. К. и О., които са извършили обход на въпросния
имот се установява, че в него не е имало поставени трайни граници или гранични
точки, поради което е прието, че в имота няма поставени гранични точки и
линейни граници. От разпита на посочените свидетели, както и от разпита на
упълномощеното от собственика на имота лице – свидетелката И., присъствала при
извършената проверка в имота се потвърждават констатациите, отразени в КП, АУАН
и НП, а именно, че провереният имот не е имал обозначени граници с трайни
видими знаци, поради което и изготвената горскостопанска програма не е
разгледана и одобрена в РДГ. Нещо повече, от разпита на посочените свидетели,
както и от разпита на упълномощеното от собственика на имота лице –
свидетелката И., присъствала при извършената проверка в имота се потвърждават
констатациите, отразени в КП, АУАН и НП, а именно, че провереният имот не е
имал обозначени граници с трайни видими знаци, поради което и изготвената
горскостопанска програма не е разгледана и одобрена в РДГ. В тази връзка
показанията на свидетелката още веднъж доказват, че Б. е изработила
горскостопанската програма за процесните имоти, без да се убеди, че
собственикът на имота е обозначил границите им, в което се изразява и
нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката.
Единственото основателно
възражение на процесуалния представител на жалбоподателката е, че в т.12 на
АУАН „Обяснения на актосъставителя:“ е посочено „Съставен е КП серия Б00А
№004113/29.03.2017г.“, а всъщност за имот с кадастрален номер 67057.186.69, за
който се отнася процесния АУАН, е бил съставен КП
серия Б00А №004112/29.03.2017г. Съдът, обаче намира, че допуснатата от
актосъставителя грешка не влияе върху редовността на АУАН, тъй като не касае
задължителните реквизити, предвидени в чл.42 от ЗАНН. Освен това към административнонаказателната преписка са приложени и двата
констативни протокола, следователно правото на защита на жалбоподателката не е
било нарушено по никакъв начин.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на нарушителката. Спазени
са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът приема,
че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.100 от Наредба №18 от
07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии да изработи
горскостопанската програма, след като собственикът или ползвателят е обозначил
границите на имота на терена с трайни видими знаци съгласно приложение №3 от
същата и правилно наказващият орган я е санкционирал за това нарушение.
Наложеното наказание е в
минималния предвиден от закона размер, поради което съдът намира, че същият е
съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обсъжданото административно нарушение не се
отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които засяга, от
други подобни. Действително, по делото не са представени доказателства за други
нарушения от страна на Б. по Закона за горите, но това обстоятелство не е
достатъчно да обоснове малозначителност на деянието,
нито пък е изключително по своя характер. Същевременно, незаконната сеч
най-общо казано през последните години, по мащаби е в такъв размер, че застрашава
наличието и възпроизводството на горския фонд и всяко неоснователно
снизхождение по отношение на такова деяние би било неуместно.
С
оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1340 от 01.09.2017 година инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.
Ловеч, упълномощен със заповед № РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на
земеделието и храните, с което на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите
на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 във вр. с чл.100 от Наредба №18 от
07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :