№ 261
гр. Ямбол, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330102284 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на „Б. Н.Б." ЕООД
гр. С., с която желае да се признае за установено по отношение на М. И. В.-
Г., че дължи на "Б. Н.Б.", сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 27.06.2023
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв. (двеста лева)
държавна такса и сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) адвокатско
възнаграждение, последните две суми разноски по заповедно производство,
за които суми е издадена Заповед № *** г., по частно гражданско дело № ***
г., Районен съд - Ямбол,
МОЛИ да им бъдат присъдени и направените по заповедното и настоящото
производство разноски.
Исковата претенция се основава на твърдения, че между ищеца, в
качеството му на работодател, и ответницата, в качеството й на
работник/служител, е имало сключен трудов договор № *** г. за длъжността
продавач-консултант, във връзка с който ответницата е подписала
Декларацията от 2020 г., с която е поела задължение за конфиденциалност и
за неразгласяване на информация, представляваща търговска тайна за ищеца.
В т. 5 от цитираната Декларация е описана информация, по отношение
на която ищеца е наложил забрана за разгласяване, а именно: търговска
кореспонденция, споразумения и други документи, отнасящи се до клиенти,
цени, отстъпки, кредитни лимити, продукти, всякакви разработки на R&D
1
отдела, производствени рецептури, чертежи, машини и технологии и
свързаните с тях документи, както и незащитени към съответния момент
обекти на интелектуалната собственост - патенти, полезни модели,
промишлени дизайни.
Ищеца твърди, че ответницата е нарушила задължението си посочено в
декларацията, като е предоставила информация съставляваща търговска тайна
на конкурентни на ищеца дружества вкл. и на „***“ ЕООД, което дружество
дистрибутира козметика в т.ч. лакове за нокти *** и ***. Твърди че във
връзка с работните си взаимоотношения с „***“ ЕООД, ответницата е
използвала, разгласила и предоставила гореизложената информация
предоставяна й във връзка с трудовите й правоотношения с ищцовото
дружество, а именно всички предимства и недостатъци на лакове за нокти на
„***“, в т.ч., че не са недостатъчно покривни, пробелеми с базата за нокти,
както и обстоятелството, че не са хипоалергични, белези, характерни
единствено и само за палитрата изготвена специално за ищцовото дружество,
характерните цветове, специфичните предпочитания на лакове за нокти,
предпочитани от конкурентни клиенти на „Б. Н.Б.“ ЕООД , преференциални
условия за клиенти, салони за красота и т.н. Твърди, че тази информация има
конфиденциален характер, съставляваща търговска тайна и обхваща данни, в
т.ч. лични данни във връзка с конкретни клиенти на „Б. Н.Б.“ както и данни
за предоставените продукти от него, като ответницата е използвала базата
данни на ищцовото дружество във връзка с взаимоотношенията й с „***“
ЕООД. Твърди, че ответницата е нарушила задължението си за
неразпространение на конфиденциална информация по чл. 4 от Декларацията,
като я е използвала за осъществяване на конкурентна дейност в собствен
интерес и в интерес на стопанската дейност на дружества, конкурентни на
ищцовото в т.ч. на „***“ ЕООД, като се е свързвала с клиенти на ищеца
предлагайки на последните други козметични продукти, различни от тези на
ищеца, изтъквайки предимствата на тези продукти и подчертавайки
слабостите на предлаганите от ищеца артикули.
Натрупаните познания за стопанската дейност на дружеството ищец, за
предлаганите от последния козметични продукти, за клиентите му и размера
на търговската отстъпка - ответницата е разкрила на конкурентно дружество
като по този начин е нанесла вреди на "Б. Н.Б." ЕООД. Претендира
посочената в т. 7 от декларацията неустойка в размер на 10 000 лв. за
2
извършеното от нея нарушение.
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявения иск, като го счита за неоснователен и
недоказан.
Не оспорва факта, че е била в трудови правоотношения с ищцовото
дружество, като твърди, че не е изпълнявала посоченото в договора място на
работа в гр. С.. Сочи, че като дистрибутор не е имала достъп до продуктите, а
е рекламирала същите само по каталог - мостра като доставката се е
осъществявала директно от фирмата до купувача. Сочи некоректност от
страна на работодателя й, поради което и по нейна молба по взаимно съгласие
трудовото правоотношение било прекратено. Като неоснователност на иска
посочва дългото й отсъствие от работа поради здравословни проблеми,
бременност, раждане и гледане на дете до 2 годишна възраст, за който
период не е имала какъвто и да е контакт с ищеца.
Твърди, че некоректно й е била поднесена през 2020 г. задължението да
подпише представената декларация под заплаха от работодателя, че ако не се
съгласи ще се прекрати трудовото правоотношение, поради което нито тя
нито който и да е друг от присъстващите на събранието, където им
представили декларациите не са разбрали какво е тяхното съдържание.
Оспорва да е имала някакви, каквито и да е отношения, трудови или
финансови отношения с друга фирма, най-вече „***“. Счита, че клаузата за
неустойка е нищожна.
Моли за отхвърляне на иска като й бъдат присъдени направените по делото
разноски. В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкурност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установява, че е е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
***г., с която е разпоредено М. И. В. – Г. да заплати на кредитора Б. Н.Б.
ЕООД сумата от 10 000.00лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва за период от 27.06.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 200.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
960.00лв. По същото е постъпило възражение от длъжника, поради което
съдът с разпореждане № ***г. е дал указания на заявителя да предяви
установителния си в съда в едномесечен срок. За това разпореждане същият е
уведомен на 01.08.2023г., като на 01.09.2023г. той е подал иска си в съда.
В подкрепа на иска ищецът е представил трудов договор № ***г.
сключен с ответницата за длъжността: продавач-консултант, на пълно
3
работно време от 8 часа и основно месечно възнаграждение от 566.00лв.
Представена е декларация подрисана от М. И. В., като е посочена само година
2000г., според която същата е декларирала, съгласила и се задължила да
опазва посочена от работодателя информация, представляваща търговска
тайна, описана в т.4, като в т.7 е посочено, че за всяко неизпълнение /в тома
чисмо и след прекратяване на отношенията с работодателя/ на която и да е
декларация от настоящата, ще заплати неустойка на работодателя / в това
число след прекратяване на отношенията с работодателя/ в размер на 5000лв.,
а в случай, че нарушението по т.4 е извършено в полза на конкурент на
работодателя – в размер на 10 000лв. Неустойката е за всяко отделно
нарушение. В т.8 е посочено, че независимо от горното, деклараторката се
задължава да заплати на работодателя обезщетение за всички претърпени от
него вреди, които под каквато и да е форма свързани с нарушаването на която
и да е декларациите, съдържащи се в настоящата декларация.
С отговора ответницата е представила Заповед №***г. на управителя
на ищцовото дружество, с която й е прекратено трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, както и копие от трудовата й книжка. Във връзка с
твърденията си за дълго отсъствие от работа е представила справка от
електронния регистър на болничните листи от НАП, според която
ответницата за периода 23.01.2018г. до 27.10.2019г. има издадени 15
болнични листи, преимуществено за придружаване и гледане на дете до 18
годишна възраст.
С уточняващата молба ищецът е представил още длъжностна
характеристика за длъжността „продавач“, снимка от мобилното приложение
„Vieber“, снимка на телефон и разпечатка от сайта https:// *** .
По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите
Р. Д. Г., Х. Й. Х.ва, В. Д. Ц..
Същите дадоха следните показания:
Свидетелят Г. – Работя в „Б. Н.Б.“ от 14.02.2022 г. като търговски
представител. Познавам ответницата, която вече е бивш служител на „Б.“.
Работила е там четири години преди мен, от 2018 г. при напускане през 2023
г. М. е била търговски представител като мен. Дейността се извършва с
посещение на салони за красота в различни градове. Преди аз да започна,
област Х. се е посещавала от нея, поради липса на търговски представител за
тази област. Тя е посещавала моя район представяйки фирмата с мостри на
нашите продукти. Продавала е нашите продукти. Това са гел лакове и
аксесоари. Аз, постъпвайки на работа, съм подписала такава декларация за
конфиденциалност. При ръководството се подписва, като ни се обяснява
какво подписваме, какви са ни задължения, коя информация е поверителна и
4
как трябва да действаме. Би трябвало и тя да е подписала такава декларация.
Не съм я видяла, но знам, че при постъпване на работа всички служители
подписваме такава декларация. Аз я подписах на 14.02.2022 г. Не съм чувала
някой да е заплашван, ако не подпише декларацията. Аз лично, не знам за
такова нещо. Беше ни разяснено какво е естеството на тази декларация. При
постъпването ни се обяснява абсолютно всичко за фирмата и продуктите,
които ще предлагаме. Ние работим с база данни чрез мобилно устройство,
което е служебно. Дават ни служебни телефони, на които е инсталирана
въпросната програма. За всеки район си има код и ние когато го въведем, така
си стигаме до програмата и имаме достъп до нашите клиенти. На всички
раздават такова мобилно устройство. Няма как да извършваш дейността без
да имаш такова устройство. Преди аз да постъпя на тази позиция, тя е имала
моето мобилно устройство, което е за област Х., нейното е за област Я.. В
началото, аз съм получавала дори съобщения за нея от хора, които не са в
нейния район, това са клиенти, с които тя е работила в моя район преди аз да
започна. Тя няма право от нейното устройство да пуска поръчки за моя
район. Съответно от склада не могат да изпълнят поръчка, която е дадена от
телефон, който не обслужва съответния район. Да, те са пращали съобщения
на нея, но тя е длъжна да ги препрати на моето устройство. В периода
декември 2022 г., когато тя все още е на работа при нас, тя е посетила салони
за красота от моя район, при което е раздавала брошури на друга фирма
конкурентна на нашата. Имах обаждане от маникюристка, която ми каза, че
колежката от Я. й е дала брошури на друга фирма. Помолих я да ми прати
снимка, за да видя на кои фирми е предлагала продукти - това е „***“ и „***“.
Съобщението, което получих е от клиентка е от Л. - П. Д. се казва, която ми
препрати брошурите, които са й предоставени. М. е посетила и други мои
салони, от К. ми се обадиха М. А.. Разбрах също, че е ходила и в салони в С.,
там също е предоставяла брошури. Имам маникюристка от Х., казва се М., и
там съответно е предлагала брошури. Това се случва през декември 2022 г.
Това е в периода, в който все още е работила при нас. В този период се е
свързвала с тях. Ние си имаме графици, които спазваме и си знаем, че в даден
ден сме посетили даден град и всички салони в тази област. Съответно
имайки връзка от преди това с нашата база данни, тя знае къде се намират
салоните и има как да ги посети, след като преди ги е посещавала за нашата
фирма. Нашата база данни е с програма и я няма публично изнесена.
5
Програмата е с кодове и никой няма достъп до нея освен, конкретния
служител. Малко са големите салони, които имат стационарни телефони.
Повечето са конкретни лица и всички са с мобилни телефони. С тях се
свързва съответния дистрибутор, който трябва да достави нашата стока.
Телефоните им са достъпни само от базата данни на нашата фирма. Никой
друг няма достъп до нея. Единствено и само, ако е служител на фирмата. Тези
служебни телефони мога да го предоставям единствено на прекия си
началник, в случай, че ми се налага да отсъствам или ще съм отпуск, за да ми
приема поръчките или ако е нужно нещо на мой клиент. Нямам право да го
предоставям на друг търговски представител.
На въпроси на адв. К., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Г. – Аз лично съм получила тази информация, че М. е
посетила лично салони за красота в мои райони. Когато получих
информацията от Л. от маникюристката, я помолих да ми прати снимки на
въпросните брошури. Тя ми каза, че М. лично е посетила салона и й дала
брошура. Изпрати ми самата брошура по програмата Вайбър. На тази
брошура са 4 листа, формат А4, на които пише двете фирми. Тя ги е получила
и ми ги е снимала, защото аз ги поисках. Попитах разбира се дали е сигурна,
че лицето, което я е посетило е М., защото аз бях в шок. Тя каза: „Да, сигурна
съм, аз все пак работя много време с вас.“. Посещаваме на място клиентите
си. Рекламираме продуктите си чрез мостри, пряк достъп до продуктите
нямаме. Относно информацията, която получаваме за тези продукти -
минаваме обучение за тях. Минаваме на обучение, на което ни обучават за
спецификите на продуктите, които ще предлагаме. После минаваме през
салоните с мостри, след което ако клиентите искат да закупят нещо, правят
поръчка, която изпращаме към склада в С. и от там се изпраща стоката, от
склада. В С., когато ни назначават, ни се предоставя самото устройство. Там
ни обучават как да го използваме и тръгваме тогава по районите, където сме
разпределени. За получаването на устройството полагаме подпис.
Подписваме декларация, в която е описано какво е устройството и че го
получаваме.
Свидетелката В. – Работя в „Б. Н.Б.“ от 9 години. Първоначално бях
6
търговски представител, сега съм регионален мениджър. Отговарям за
югоизточна България. Познавам М., бяхме колеги във фирмата. Работили сме
заедно по времето, когато бях търговски представител. Тя също работеше
като търговски представител. Тя стартира малко след като започнах аз.
Служителите, при постъпване на работа, подписваме декларация за
конфиденциалност, съответно ние с нея подписахме по едно и също време
тази декларация, в един и същи ден. Това се случи на фирмено събитие,
семинар, на по-късен етап от започването ни. В писмен вид, официален се
потвърди това, което ръководството винаги е имало като изисквания към нас.
На това събитие ни предоставиха тази декларация и ние я подписахме, в един
и същи ден я подписахме с М.. Всички си получихме декларациите, имахме
време да я прочетем и да се запознаем с точките в нея. Всички без
изключение я подписахме и я предадохме. Никой не е заплашван,
категорично! Не знам и не съм чула някой да е бил заплашван, ако не я
подпише. Като конфиденциална информация разбираме специфичната
информация, с която работим т.е. да не се изнасят снимки, да не се
публикуват в социалните мрежи, да не се предоставят телефони и данни на
клиентите, с които работим в лични чатове и социални мрежи, да си пазим
като конфиденциална информация и за т.нар стокаут продукти – това са
продукти с по-силна и по-слаба страна и разбира се това не бива да стига до
клиенти конкуренти. Базата данни също е специфична, която във времето е
събирана доста дълго. Това са телефонни номера, адреси, булстати на фирми.
Базата данни е в мобилен телефон и съдържа информация за контакти и
адреси на клиенти със салони, с които работим ние, защото не всички салони
се намират на видно място и не всеки търговски представител може от пръв
поглед да види къде се намира въпросният салон за красота. В тази база данни
може да се намери салона от търговците. До базата данни всеки търговец има
достъп на служебния си телефон. Той си има индивидуален телефонен номер,
води се при нас с буква или код. Всеки търговец работи строго индивидуално
с този реквизит, който е при него – мобилен телефон. Няма право например,
който работи във В. да приема поръчки на клиенти от район Б.. Информация
за М. имам от конкурентното дружество „***“. Тази информация я имам от
директна комуникация, от клиентите, с които контактувам, получавала съм
информация от първо лице. Лично аз не съм я засичала, засичала съм
продукти на нейния салон. Търговеца ми е споделял, че е имал инцидентна
7
среща, в която докато е обслужвал клиент в салона си, М. е влезнала в салона,
за да предлага продукти на друга конкурентна фирма. Дори от Л. ми казаха,
че М. е предлагала продукти на „***“, изпращани са й оферти на Вайбър.
Това е било в края на 2023 г . Било е точно по времето, когато тя е била в
трудов договор с ищцовото дружество. Тя е предлагала продукти на тази
фирма „***“. Имам информация от търговски представител на нашата фирма,
че са се засичали в салони за красота, които не са в района на М.. Това е,
което имам набрано като впечатления. Телефона е един реквизит, който се
използва във времето и в течение на времето, при направени вече връзки с
клиентите по време на работата си в нашата фирма, може да продължи да
развива дейност на конкурентна фирма. С тази декларация се задължаваме,
след прекратяване на трудовите отношения, да не работим в този бранш за
определено време. Не си спомням да пише пожизнено. Не ми е забранявано
да работя и в друга фирма, докато съм в трудови правоотношения с „Б.“. Аз,
подписвайки тази декларация, не съм се притеснявала дали ще мога да
работя другаде, ако напусна тази работа. Дори да приключа дейността си при
тях, няма как да отида в друга конкурентна фирма и да ги убеждавам в
противното. При мен въпроса е принципен, защото аз просто няма да направя
такова нещо. Докато работи в „Б.“ не може да работи в конкурентно
дружество и да предлага други, техни продукти, най-малкото не е етично.
Има го заложено в декларацията, която подписваме.
На въпроси на адв. К., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката В. – В телефона има информация за клиентите. В началото
ни се даваше и списък на вече утвърдени във времето клиенти. По този
списък, ние търсим контакти с тези хора. Това за нас е конфиденциална
информация. Аз твърдя, че няма как да намерите такава информация
свободно. Това мобилно устройство няма възможност за инсталиране на
социални мрежи като Фейсбук. Мобилните устройства ги получавахме с
приемно предавателни протоколи.
Свидетелката Ц. - Познавам страните. Нямам роднинска връзка. Работех
до 2023 г. в „Б.“ - фирмата ищец. Бях продавач консултант за област П., С.,
В.. При постъпване на работа, може би подписахме декларации на едно
8
събрание. Те ни ги дадоха и казаха да ги подпишем. Питахме, „Ако не ги
подпишем, какво ще стане, че искаме да се консултираме с адвокат?“, те
казаха, че „Ако не ги подпишем, да не се считаме за част от тази фирма“ и
всички ние ги подписахме, включително и ответницата. Нямам спомен кога
точно ги подписахме, но беше по-късно, няколко години след като
започнахме работа. Абсолютно нищо не ни казаха, дадоха ни тези
декларации и ние ги подписахме. Нищо повече не е коментирано с тази
декларация. Казаха: „Ако не ги подпишем, да се считаме за уволнени.“
Никой не ни е казвал какво имаме и какво нямаме право да правим. Относно
информацията за дейността която извършвахме - получавахме нови цветове
на гел лакове, даваха ни палитри-мостри и влизахме по салоните, показваме
ги, и ако иска клиента си ги закупува като прави заявка до склада в С.. На
другия ден си пристига стоката по куриерски фирми Еконт или Спиди и си ги
плащаха. Когато получавахме нов продукт, никога не са ни казвали този
продукт дали е покривен или не. Тази информация я научавахме от нашите
клиенти, крайните потребители, чрез обратна връзка. Имаше два варианта да
си намираме клиентите. Единият вариант е, ако клиента се свърже направо с
колегите от С., те изпращаха човек от нас на място според района, в който
всеки работи. Иначе ние сами си набирахме клиенти, някои ни даваха те,
други намирахме сами. Два са начините – ние лично да посещаваме различни
салони и да си търсим клиенти, а другия - ако клиента се е свързал с
работодателя, те ни ги даваха. Да, получавала съм служебен телефон. Когато
изпращаме заявка от нашия телефон е необходимо да запишем име на салона
и телефонен номер, после получавахме тези списъци в електронен вариант, за
да можем да сверяваме информацията и да я ползваме всеки път когато
пускаме заявка на клиента към офиса в С.. Ако имам нов салон, е необходимо
да го регистрирам като го пиша в телефона, в който има програма, в която
има бланки и след това тези бланки с данните на клиента и продуктите, които
желае го изпращаме в С.. Това става само на служебния телефон, с тяхна
програма, на която оперираме със заявка. В началото когато започнахме
работа , работихме с една програма , след това, започнахме да работим с
друга програма. Базата данни я създаваме ние като посетим клиентите,
попълваме бланка, в която записваме техните данни и след това я изпращаме
в С., на колегите в офиса. Те там изпълняват поръчката, която сме дали и
въвеждат данните за новия клиент. Не знам М. да е предлагала продукти на
9
друга фирма. Аз също не съм го правила.
На въпроси на адв. Д., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Ц. – Ако мой клиент ми каже че даден продукт, примерно,
не е покривен, или не е добър, аз няма да отида в салона и да кажа: „Не
взимай продукта, не е добър.“ Ще отида в салона и ще кажа: „Изчакай,
продукта е нов, не е проучен още, нов е.“ Самите маникюристки помежду си
си коментират продуктите. Ние самите като дистрибутори не
разпространяваме такава информация. По принцип, не може да оставяме
продуктите, мострите да ги снимат и без нашето присъствие да ги разглеждат.
По принцип ни бяха казали да не ги даваме да ги заснемат.
На въпроси на адв. К., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Ц. – Не работя сега в „Б.“. Срещу мен също има заведено
такова дело. Много колеги поетапно напуснаха фирмата. Срещу почти всички
има заведени такива дела, срещу всички, които сме напуснали поетапно.
Колко точно са напуснали не мога да кажа. Сега, също работя в тази сфера.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
првани изводи:
Предявени са искове обективно съединени по реда на чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл. 92,ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 7 от Декларация
подписана от ответницата през 2022 г.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от
10
представения трудов договор от № ***, длъжностна характеристика., че
между тях е имало възникнало трудово правоотношение от 03.01.2018г., по
силата на който ответницата е заемала длъжността „продавач-консултант“,
като със Заповед № ***г. то е било прекратено по взаимно съгласие., както и
че ответницата допълнително през 2020г. е подписала декларация за
конфиденциалност, чието съдържание също не се оспорва.
От съдържанието на декларацията може да се направи извод, че тя е
подписана във връзка с трудовите функции на служителя, като в същата е
предвидено да не разгласява информация, представляваща търговска тайна за
периода на работата й в дружеството работата си и безсрочно след
прекратяване на трудовото правоотношение.
Едно от основните задължения на служителя по трудовото
правоотношение, което формира трудовата дисциплина в предприятието, е
задължението за вярност към работодателя, което се изразява в това да не
злоупотребява с неговото доверие и да не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази неговото добро име (чл. 126, т. 9 КТ). С оглед
опазване на своя интерес и за целите на ефективния работен процес всеки
работодател може да конкретизира хипотезите на поверителна информация в
съответен документ, който да доведе до знанието на своите служители.
Виновното нарушение на трудовата дисциплина представлява дисциплинарно
нарушение, което същевременно може да причини вреди на
работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 8, чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 203 и сл. КТ). Така
служителят може да носи едновременно дисциплинарна и имуществена
отговорност за едно и също нарушение на трудовото задължение за опазване
на поверителна информация (чл. 203, ал. 2 КТ). Само в дискреционната власт
на работодателя е да ангажира съответния вид отговорност на служителя с
оглед на конкретния случай. В чл. 203, ал. 1 и ал. 2 КТ са разграничени
хипотезите на ограничена и пълна имуществена отговорност на служителя
при виновно причиняване вреди на работодателя, които не са настъпили в
резултат на нормален производствено-стопански риск (чл. 204 КТ).
Ограничена имуществена отговорност се носи в ограничен размер при
небрежно причиняване на вреди при или по повод изпълнение на трудовата
функция, а пълна имуществена отговорност в пълен размер - за вреди,
причинени умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод
11
изпълнение на трудовата функция.
Трудовоправните отношения са уредени с императивни норми с тази
особеност, че страните имат договорна свобода да уговарят условия на труд,
които не са уредени с императивни норми, както и условия, които са по-
благоприятни за служителя от установените с колективния трудов договор
(чл. 66, ал. 2 КТ). Отговорността за неустойка е допълнително условие към
трудовия договор с гражданскоправно съдържание, което е по-
неблагоприятно за работника по смисъла на чл. 66, ал. 2 КТ, защото е
отклоняване от императивните норми на чл. 203 и сл. КТ.
Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има
договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по
конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има
деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г., ОСГК хипотезите на пълна
имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за
който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в
практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1504/2017 г., IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
865/2012 г., III г. о.).
Редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност е
императивно уреден в разпоредбите на чл. 203-212 КТ, а на пълната
имуществена отговорност – в разпоредбите на общото гражданско
законодателство (чл. 203, ал. 2 и чл. 212 КТ). В българското законодателство
липсва единен граждански кодекс, който да урежда гражданските
правоотношения. В тази област Законът за задълженията и договорите (попр.
ДВ. бр. 2 от 05.12.1950 г., обн. ДВ. бр. 275 от 22.11.1950 г.) има характер на
кодификационен акт. Именно Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), в
който се съдържа уредбата на гражданската отговорност за вреди (чл. 45 и сл.
ЗЗД) се има предвид под израза „гражданския закон“, към който препращат
нормите на чл. 203, ал. 2 и чл. 212 КТ.
Процесната неустоечна клауза разширяват кръга на хипотезите на
пълна имуществена отговорност на йерархически и икономически зависимия
служител, което противоречи на горепосочената императивна уредба на тази
12
отговорност по Кодекса на труда, препращаща само към разпоредбите на
отговорността за непозволено увреждане.
Един от елементите на фактическия състав на отговорността при
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД са вредите, чието настъпване следва да
бъде доказано (Определение № 989 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3441/2018 г., IV г. о.). В случая се претендира неустойка като форма на
договорна отговорност, в чийто фактически състав вредите не са елемент, за
умишлено причинени вреди, които не са конкретни и не са доказани, макар
вредите са неизменна част от състава на деликтната отговорност, макар и
тяхното обезщетение да подлежи на уговаряне. Основателно е възражението
на ответницата за недействителност на процесната клауза за неустойка, тъй
като с нея се уговаря реализиране на пълна имуществена отговорност чрез
заплащане на неустойка в съответен размер, което е несъвместимо с
естеството на пълната имуществена отговорност по трудовото
правоотношение, която отговорност има деликтен характер и изисква
доказване на реални настъпили вреди.
По правило ограничената имуществена отговорност на служителя се
ограничава до определен в закона размер, като за служители с ръководни
функции и отчетници нейният размер може да достигне трикратния размер на
уговореното месечно трудово възнаграждение (чл. 206, ал. 2 и чл. 207, ал.
1, т. 1 КТ). С процесната клауз е уговорен много по-висок размер на
неустойката при нарушение на задължението за конфиденциалност по чл. 4
от декларацията, като отделно в т.8 е уговоренжо задължение за заплащане на
обезщетение за всички претърпени вреди. Тези завишени размери на парични
суми, дължими, макар и за реализиране на пълна имуществена отговорност,
при която на обезщетение подлежат всички вреди, без да се твърди
настъпване на конкретни вреди, които само се предполагат при неустойката, а
не се доказват, водят до извода, че т. н. „неустойка“ всъщност представлява
наказателна санкция за недобросъвестно поведение на служителя по време
и след прекратяване на неговото трудово правоотношение.
На следващо място съдът намира, че уговорената неустойка излиза
извън пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон
функции, т.к. същата противоречи на принципа на справедливостта в
гражданските и търговските отношения, което съставлява самостоятелно
13
основание за прогласяване на нейната нищожност по реда на чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД (противоречие с добрите нрави).
На следващо място, дори и да се приеме, че процесната уговорка за
неустойка на служителя валидно обвързва страните, то липсва доказване на
ищцовата претенция.
От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да е
разпространявала конфиденциална информация, предтавляваща търговска
тайна, а именно: търговска кореспонденция, споразумения и други
документи, отнасящи се до клиенти, цени, отстъпки, кредитни лимити,
продукти, всякакви разработки на R&D отдела, производствени рецептури,
чертежи, машини и технологии и свързаните с тях документи, както и
незащитени към съответния момент обекти на интелектуалната собственост -
патенти, полезни модели, промишлени дизайни. По никакъв начин не се
установи, ответницата да е разпростанявала такава информация на
конкурентни на ищеца дружества вкл. и на „***“ ЕООД. Не се доказаха
твърданията, че ответницата е използвала, разгласила и предоставила
гореизложената информация във връзка с всички предимства и недостатъци
на лакове за нокти на „Б.“, в т.ч., че не са недостатъчно покривни, пробелеми
с базата за нокти, както и обстоятелството, че не са хипоалергични, белези,
характерни единствено и само за палитрата изготвена специално за ищцовото
дружество, характерните цветове, специфичните предпочитания на лакове за
нокти, предпочитани от конкурентни клиенти на „Б. Н.Б.“ ЕООД ,
преференциални условия за клиенти, салони за красота и т.н. От
представената снимка от мобилното приложение „Vieber“ не може да се
установи, дата на изпратеното съобщение, това не се установява и от
представената снимка на телефон и че става въпрос за профил на ответницата
във Фейсбук. Това не се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. Сочените в показанията на свидетелите Р. Г. и Хр.В. данни за
разпространение на продукти на друга конкурантна на ищцовото дружество
фирма от страна на ответницата не доказва разпространяването на търговска
тайна, посочена по-горе. Спорен е въпроса и доколко намиращата се в
молбилните устройства на предоставени от ищеца на своите дистрибутори
мобилни апарати информация за клиентите на дружеството е конфиденциална
информация. Според показанията на св.Ц., базата данни е създавана и от
самите служители, които са ги намирали и изпращали данните им на ищеца.
14
По никакъв начин не се установи, че именно тази база данни е била
използвана от ответницата във вреда на ищцовото дружество.
С оглед всичко изложеното съдът намира, че искът остана недоказан и
като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът дължи на ответницата заплащане на
направените от нея разноски по делото, които са в размер на 1000лв. за
адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е
неоснователно, т.к. определеното възнаграждение под границите определени
в минималните размери установени в чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, според
която то следва да 1300лв. и за всяко заседание се дължи допълнително
заплащане . За него е представен договор за правна защита и съдействие от
26.10.2023г., разхода за него е извършен, като сумата от 1000лв. е платена на
адвоката, съгл. посоченото в договора. С оглед записаното следва да се
приеме, че тази сума е платена в брой на адвоката, поради което това
вписване има характер на разписка, съгл. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012, 6
ноември 2013 год. на ВКС.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. Н.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н Младост, пощенски код: 1784, кв.Младост 1,
бул.“ Андрей Сахаров“ №14, ет.1, офис 17 обективно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл. 92,ал.1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 7 от
Декларация подписана от ответницата през 2022 г. против М. И. В. – Г., ЕГН
********** от гр.Я., ж.к.“***, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Н.Б.“ ЕООД да заплати на М. И. В. – Г. направените по
делото разноски в размер на 1000лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОК.Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
15