Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 03. 02. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр. д. № 5245, по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид::
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК. Делото е образувано по подадена искова молба с правно основание чл. 415 от ГПК, от ************, против ***., ЕГН ********** и цена на иска 566, 78 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ***по делото, е образувано ч. гр. д № ***г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. ***по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. ***е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ***, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ***.
***не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че на *** са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че претендираната сума от 566, 78 лв. не е изплатена от ***, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от *** за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ***, които не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ***следва да заплати разноските по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че ***., ЕГН **********, от гр. ***дължи н. ******, ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 300 лв., представляваща главница, сумата 20,37 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от ***год. до ***г., сумата 46,80 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата 46,80 лв, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 145 лв, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, и сумата 7,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от ***год. до ***год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***год. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса и 50 лв, представляващи ***възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***., ЕГН **********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***., ЕГН **********, от гр. ***ДА ЗАПЛАТИ н. ******, ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ***възнаграждение в размер 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: