Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 318/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.Д.С. чрез пълномощника му адвокат И.Д.
от ВАК иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в
размер на 300 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно
наказателно постановление № 15-0240-000342/09.07.2015 г. на началника на РУ-Балчик
при ОД на МВР – Добрич, отменено по съдебен ред с влязло в законна сила решение
№ 131/19.11.2019 г. по н.а.х.д. № 228/2019 г. на Районен съд – Балчик, ведно
със законна лихва върху главницата, начислена от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се излага, че с влязло в законна сила решение по н.а.х.д. № 228/2019
г. на Районен съд – Балчик е отменено издаденото срещу ищеца В.Д.С. наказателно
постановление № 15-0240-000342/09.07.2015 г. на началника на РУ-Балчик при ОД
на МВР – Добрич. Твърди се, че в съдебното
производство по чл. 59 ЗАНН ищецът е разходвал средства за договорено и
заплатено от него адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
от адвокат в размер на 300 лв. като в тази връзка се претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати тази сума на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като тя
представлява претърпяна в патримониума му имуществена загуба, явяваща се пряка
и непосредствена последица от отмененото по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление. Претендира се и за присъждане на законна лихва върху
главницата от 300 лв. от датата на предявяване на исковата молба 31.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и за присъждане на направените в рамките на
настоящето съдебно производство по глава ХІ АПК разноски.
В
проведените по делото съдебни заседания искът се поддържа изцяло чрез
пълномощника на ищеца адвокат И.Д..
Ответната
по делото страна ОД на МВР – Добрич, редовно призована, не се представлява по
делото и не изразява становище по предявения иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност и доказаност на
иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Съдът
намира предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за процесуално допустим и поради
това за подлежащ на разглеждане по неговата основателност. Относно
процесуалната легитимация по чл. 205 АПК вр. чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ на Областна
дирекция на МВР – Добрич следва да се има предвид, че съгласно чл. 37 ал. 2 ЗМВР областните дирекции, които на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 ЗМВР са основни
структури на МВР, са със статут на юридически лица, какъвто законът не признава
на районните управления, които съгласно чл. 42 ал. 3 ЗМВР могат да се създават
към тях. Поради това надлежно легитимирана да участва в съдебното производство
и да отговаря по предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е Областна дирекция на МВР
– Добрич, поради признатата й от закона правосубектност, а не намиращото се в
структурата й Районно управление - Балчик, началникът на което е издал
отмененото по съдебен ред наказателно постановление.
По
основателността на иска съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
От
изисканото и приложено за послужване н.а.х.д. № 228/2019 г. на Районен съд
Балчик се установява следната фактическа обстановка:
Срещу
ищеца В.Д.С. е издадено наказателно постановление № 15-0240-000342/09.07.2015
г. на началника на РУ-Балчик при ОД на МВР – Добрич, обжалвано от него по реда
на чл. 59 ал. 1 ЗАНН и отменено от съда с решение № 131/19.11.2019 г. по
н.а.х.д. № 228/2019 г. на Районен съд Балчик, необжалвано и влязло в законна
сила на 20.12.2019 г.
По н.а.х.д.
№ 228/2019 г. на Районен съд Балчик В.Д.С. е представляван от адвокат, на
когото съгласно приложения на л. 34 от делото договор от 22.10.2019 г. за
правна защита и съдействие е заплатил възнаграждение от 300 лв. за
осъщественото по делото процесуално представителство.
За
основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо установеното чрез
пълно и главно доказване кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган при или по повод на административна
дейност; 2/ настъпила вреда /както
имуществена, така и неимуществена/ в патримониума на ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие
по т. 1 и вредата по т. 2.
Тъй
като съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ искът по ал. 1 се разглежда по реда на АПК, за
допустимостта му съгласно чл. 204 ал. 1 АПК е необходимо към момента на
предявяването му незаконосъобразният акт да е отменен по съответния ред, което
условие в случая е налице.
Относно
наличието на първата материално-правна предпоставка за основателност на иска по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на административен орган при или по повод на административна дейност:
От доказателствата
по делото се установява, че издаденото срещу ищеца наказателно постановление № 15-0240-000342/09.07.2015
г. на началника на РУ-Балчик при ОД на МВР – Добрич е отменено по съдебен ред с
влязло в законна сила на 20.12.2019 г. решение по н.а.х.д. № 228/2019 г. на
Районен съд Балчик.
По
правната си природа наказателното постановление, макар да е издадено от
административен орган, е правораздавателен акт, тъй като е резултат от
упражняване на възложена със закон правораздавателна дейност на
администрацията, свързана по аргумент от чл. 6 от ЗАНН със защитата на реда в
областта на държавното управление и представляваща поради това санкционираща
управленска дейност. Както се приема в мотивите към т. 1 на ТП № 2/19.05.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност, класифицирани според предметното
им съдържание и цел като правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
дейността по административно наказване посредством издаването на наказателни
постановления, представлява също форма на административна /изпълнителна/
дейност, тъй като се извършва по административен ред чрез властнически метод и
въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.
Въпреки че наказателното постановление няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема,
че основният вид на дейността по налагане на административното наказание не
дава основание за ограничително тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством
стесняване на приложното му поле само до издаваните по реда на АПК
административни актове и изключване на наказателните постановления от предметния му обхват поради
техния правораздавателен характер. Както се сочи по-нататък в мотивите на
тълкувателното постановление, независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, има властнически характер и въпреки
че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност и упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на тяхната административна
правосубектност. С допълнителното съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е наименована „Отговорност за дейност на администрацията“ е прието, че от
приложното й поле не могат да се изключат исковете за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, тъй като не видът на
административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е законовият
критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос за
незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в случая
свързани със законово предоставената й правораздавателна компетентност/.
От
горните мотиви може да се заключи, че в случая е налице първата
материално-правна предпоставка за основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно
наличието на втората материално-правна предпоставка за основателност на иска по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила имуществена вреда в патримониума на ищеца:
В
основата на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от римското
право в действащата ни правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на
непозволеното увреждане, според който всеки има право да бъде обезщетен за
непозволено причинените му вреди. Като имуществена вреда по смисъла на този
институт се разбира претърпяната от лицето имуществена загуба или пропусната имуществена
полза. Имуществена загуба е материалното благо, с което обективно се е намалило
имуществото на пострадалия от непозволеното увреждане, а пропусната имуществена
полза е пропуснатото от него материално благо, с което това имущество реално е
могло да се увеличи. В случая за ищеца е налице претърпяна имуществена загуба,
изразяваща се в заплатеното от него парично възнаграждение в общ размер на 300
лв. за осъществената от адвокат защита в съдебното производство по н.а.х.д. № 228/2019
г. на Районен съд Балчик, тъй като с тази сума безсъмнено се е намалило
неговото имущество.
Обстоятелството,
че сумата от 300 лв. е заплатена от ищеца на представляващия го адвокат по
н.а.х.д. № 228/2019 г. на Районен съд Балчик е безсъмнено доказано като се има
предвид, че в производството по това дело пълномощникът на В.Д.С. наред с
пълномощното, с което се е легитимирал като негов процесуален представител, в съдебното
заседание от 23.10.2019 г. е представил и подписания между тях договор за
правна защита и съдействие от 22.10.2019 г., в който изрично е вписано, че
договореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. е заплатено в брой. Под
съдържанието на договора са положени подписите и на двете страни: клиент и
адвокат, като в частта на удостовереното плащане договорът има характер на
разписка за получаването на посочената сума от адвоката. Действително, по
правната си природа разписката е частен удостоверителен документ, който поради
това няма обвързваща материална доказателствена сила за съда и за третите лица.
Но съдържащото се в договора волеизявление, че договореното между адвоката и
клиента адвокатско възнаграждение е платено в брой не е оспорено от ответника
нито в развилото се производство по чл. 59 ЗАНН по оспорване
законосъобразността на наказателното постановление, нито в настоящото съдебно
производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Същевременно, тъй като договорът е
представен още в рамките на съдебното производство по н.а.х.д. № 228/2019 г.,
той е получил достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК, поради което не
може да се приеме, че е изготвен в значително по-късен момент за нуждите на
настоящото съдебно производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Поради всичко това съдът
намира, че в случая са налице достатъчно убедителни доказателства, че ищецът е
заплатил сумата от 300 лв. за оказаната му адвокатска помощ при обжалването и последвалата
съдебна отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление.
Налице
е и втората материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1
ал. 1 ЗОДОВ.
Относно
наличието на третата материално-правна предпоставка за основателност на иска по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – съществуваща пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между незконосъобразното наказателно постановление и имуществената вреда
в патримониума на ищеца:
Съгласно
задължителното за органите на съдебната власт на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ ТР
№ 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
От
изложеното дотук обосновано може да се заключи, че са налице в кумулативност и
трите предпоставки за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. В подкрепа на
това следва да се посочи, че новата разпоредба на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, според
която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на разноски, е
обнародвана в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., т. е. след постановяването на решение №
131/19.11.2019 г. на Районен съд Балчик, с което е отменено издаденото срещу
ищеца наказателно постановление № 15-0240-000342/09.07.2015 г. на началника на
РУ-Балчик при ОД на МВР – Добрич. Поради това регламентираната с чл. 63 ал. 3 ЗАНН изцяло нова уредба на отговорността за разноски в административнонаказателното
производство е напълно неприложима в случая.
Относно
размера на иска съдът намира следното:
Според
мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ
колегия, тъй като институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и
не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, съдът в
производството по чл. 1 ЗОДОВ, ръководейки се от принципа за справедливост и
съразмерност, трябва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл. 36 ал. 2 ЗАдв - да е обоснован и справедлив, което означава
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния
орган непозволено увреждане, без при това да накърнява интересите на която и да
било от страните в производството.
В
случая договореното и заплатено на адвоката възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца В.Д.С. в съдебното производство по
н.а.х.д. № 228/2019 г. на Районен съд Балчик, включващо изготвянето на
въззивната жалба срещу НП № 15-0240-000342/09.07.2015 г. на началника на
РУ-Балчик при ОД на МВР – Добрич и явяването на адвоката в проведеното по
делото съдебно заседание от 23.10.2019 г., е в минимално определения размер от
300 лв. по чл. 18 ал. 2 на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатска съвет
в приложимата към момента на развитието на съдебното производство редакция на
разпоредбата от ДВ бр. 28/2014 г.
Направените
от съда фактически констатации и правни доводи сочат като краен резултат на
основателност на предявения иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, който следва да се уважи в
пълния размер, за който е предявен, като върху присъденото обезщетение по чл. 1
ал. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от
момента на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Същевременно,
предвид изхода на правния спор и изрично направеното с исковата молба искане за
присъждане на сторените в производството по глава ХІ АПК съдебни разноски, ОД
на МВР – Добрич следва да бъде осъдена, на основание чл. 10 ал. 3 изр. първо и
второ ЗОДОВ, да заплати на ищеца внесената от него по делото държавна такса в
размер на 10 лв. съгласно приложеното на л. 8 от съдебното досие платежно нареждане,
както и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото
по делото процесуално представителство от адвокат, които съгласно приложения на
л. 32 договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, на
основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 300 /триста/ лева за
претърпени имуществени вреди от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно
постановление № 15-0240-000342/09.07.2015 г. на началника на РУ-Балчик при ОД
на МВР – Добрич, представляващо заплатено от В.Д.С. възнаграждение за
процесуално представителство и защита от адвокат по н.а.х.д. № 228/2019 г. на
Районен съд Балчик, ведно със законна лихва върху тази сума от момента на
предявяване на исковата молба – 31.01.2020 г. - до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, направените
по делото разноски в общ размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: