№ 19595
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110177751 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
По редовност и допустимост на предявените искове:
Налице е несъответствие между сбора на претендираните от ищцата суми – 81 474,16
лева и действителния им сбор – 88 570,27 лева. На основание чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК същото
следва да бъде отстранено.
По допустимост на доказателствата:
Съдът намира приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи за допустими, относими и необходими за правилното решаване на
делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Относно искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните
въпроси:
1. Какъв е общият размер на дължимото се трудово възнаграждение за периода от
01.11.2024г. до 25.11.2024г.?
2. Колко дни платен годишен отпуск се полагат на ищеца в периода на действие на
трудовия договор - 20.10.2014г. до 25.11.2024г.?
3. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл.224 КТ за периодите на
календарната 2022г., 2023г. и 2024г.?
4. Заплатени ли са дължимите за тези периоди възнаграждения?
Съдът намира направеното от ищеца искане за допустимо, зададените въпроси
необходими и относими, поради което съдебно-счетоводната експертиза следва да бъде
допусната.
Доколкото експертизата е поискана от ищеца депозитът за изготвянето и защитата
следва да бъде възложен на същия, като на основание чл. 160 ГПК страната следва да бъде
1
задължена да внесе депозит в размер на 350 лв. в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели,
особени представители, гаранции, наречена "депозитна сметка" (IBAN: BG 96 CECB 9790
3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това.
За вещо лице следва да се назначи Виолета Стоянова, което да се призове след
внасяне на депозит.
Относно искането на ответника за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка в счетоводството на ,ПБ" ЕООД, да отговори на следните въпроси:
Каква е стойността на телекомуникацинното оборудване, описано в Таблица 1 и
Таблица 2, кото не е предадено/върнато от Ц. Н. на "ПБ" ЕООД ?
Какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение на Ц. Н., т.е. това което се
формира, след като от брутното й трудово възнаграждение по Трудов договор
(формирано от основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит) се приспаднат дьлжимите от нея даньци
и осигуровки.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства следва да бъде уважено искането
на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Доколкото
поисканите свидетели ще свидетелстват за установяването на една група обстоятелства –
фактическо предаване на телекомуникационно оборудване, следва да бъде допуснат разпита
на само един от поисканите трима свидетели при режим на довеждане.
Искането на ищеца ответникът да бъде задължен да предостави трудовото му досие
на основание чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът
признава и не оспорва наличието на действително трудово правоотношение между страните.
За установяване установяване твърденията на ищеца са представени и писмени
доказателства.
Относно предявеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 22 259,94
лв. (заплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус) на ответника
следва да бъде указано да конкретизира с кое от вземанията на ищеца желае да бъде
извършено то, респективно тяхната поредност.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане да уточни петитума на исковата си молба като посочи общия размер на
претенциите си.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи цялото трудово досие на ищцата.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за ищцата да конкретизира възражението си за
прихващане за сумата от 22 259,94 лв., представляваща заплатено допълнително трудово
възнаграждение под формата на бонус, като уточни с кое от вземанията на ищцата желае да
бъде евентуално извършено, респективно тяхната поредност и кога е станало изискуемо,
както и да представи доказателства за това.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 04.06.2025 г. от 14 10
часа, за когато да се призоват страните
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. Съдът
уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура
по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на
доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, които може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софииски раионен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софииски раионен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, които се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свои процесуален представител, които от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
3
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се считат
за редовно връчени.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 Кодекс на труда КТ) за заплащане на 19 238, 11 лева – неплатено
трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г.; чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 13, ал. 1
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за заплащане на 22
259, 94 лева – неплатено допълнително възнаграждение под формата на бонус; и чл. 224, ал.
1 КТ за заплащане на 47 072, 22 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 39 дни от Ц. Б. Н. (ищец) срещу „ПБ“ ЕООД (ответник).
По искане на ищцата с Определение № 51683 от 19.12.2024 г. на СРС, 141-ви състав,
е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
сумата от 19 238,11 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
ноември 2024 г., а с Определение № 1117 от 09.01.2025 г. на СРС, 53-ти състав, е допуснато
обезпечение на предявени осъдителни искове за сумата от 47 072,22 лв., представляваща
неплатено обезщетение за неизползван годишен отпуск и за сумата от 22 259,94 лв.,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на бонус,
чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника.
Ищцата твърди, че е изпълнявала длъжността на Изпълнителен директор в ответното
дружество по силата на трудово правоотношение, възникнало с трудов договор от
20.10.2014 г. Твърди, че трудовият договор бил изменян на основание чл. 119 КТ два пъти. С
допълнително споразумение от 01.01.2019 г. размерът на дължимото трудово
възнаграждение бил изменен на 17 033,20 лв. С допълнително споразумение от 03.11.2014 г.
било уговорено и заплащане на допълнително възнаграждение под формата на бонуси,
които да се изплащат два пъти годишно в размер на една нетна заплата. Сочи, че за 2024 г. е
бил изплатен един бонус на 07.06.2024 г. в размер от 44 519,88 лева, а вторият дължим бонус
не е заплатен.
Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, със Заповед от 25.11.2024 г., съгласно която на ищцата е
следвало да бъде изплатено възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск за 39 дни
в размер от 47 072, 22 лв, формирано както следва: за 2022г. - 1 работен ден, за 2023г. - 20
работни дни и за 2024г. - 18 дни. Твърди, че същото не е изплатено. В допълнение ищцата
4
твърди да е престирала работна сила за период от 16 работни дена за месец ноември 2024 г.,
за което не е получила трудово възнаграждение. Посочва, че последното заплатено трудово
възнаграждение е в размер на 22 259, 94 лева за месец октомври, платено на 08.11.2024 г.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 88 570,27
лв., сбор от сумата от 19 238, 11лв. - неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември
2024 г.; сумата от 47 072,22 лв. - обезщетение за неизползван годишен платен отпуск и
сумата от 22 259,94 лв. - неплатено допълнително трудово възнаграждение под формата на
бонус, ведно с мораторната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024 г. –
до окончателното изплащане на сумите. Представя доказателства и прави доказателствени
искания. Иска да се допусне съдебно-счетоводна експертиза. Иска ответникът да бъде
задължен да представи трудовото досие на ищеца. Посочва банкова сметка за доброволно
заплащане на претендираните суми. Претендира разноски в настоящото исково
производство, както и разноски от обезпечителното.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение по силата на
трудов договор, сключен на 20.10.2014 г., както и че същото е било прекратено по взаимно
съгласие на 25.11.2024 г.
Твърди, че допълнителното трудово възнаграждение под формата на бонус е
уговорен като платим два пъти в годината и в този смисъл се дължи само при изтекла
календарна година. Поради същите съображения счита, че не е възниквало задължение за
плащане на претендираната сума от 22 259,94 лв., както и че вече платеното допълнително
възнаграждение за 2024 г. следва да бъде върнато. В условията на евентуалност оспорва
размера на отделно дължимите бонуси за годината, доколкото същите били в размер на една
нетна заплата, която за ищцата била 17 033, 20 лева. Прави възражение на основание чл. 103,
ал. 1 ЗЗД за прихващане на недължимо получения бонус в размер на 22 259,94 лв. с
претендираните от ищцата суми.
Ответникът твърди, че между него и „ТБ“ ЕАД има сключен договор, по силата на
който то е предоставило на ответника телекомуникационно оборудване в рамките на
определен бюджет. Твърди се, че ищцата е поръчвала и получавала такова оборудване като
за периода от 11.06.2020 г. до 21.05.2024 г. полученото от нея оборудване е на обща стойност
от 111 569,89 лв. Твърди, че оборудването не е върнато на ответника. Поради това
ответникът иска то да му бъде върнато, а в условията на евентуалност прави възражение с
правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД за прихващане на равностойността на даденото
оборудване с претендираните от ищцата суми.
Представя доказателства и прави доказателствени искания. Иска да се допусне
съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски в настоящото исково производство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Относно правата и обстоятелствата, които се признават:
5
Страните не оспорват наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответниковото дружество, възникнало по силата на трудов договор №104/20.10.2024 г. Не се
спори относно факта, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Не оспорват, че основното трудово възнаграждение на
ищцата е в размер на 17 033,20 лв. по силата на споразумение от 01.01.2019 г. и че ищцата е
получила сумата от 22 259,94 лв., представляваща първо за 2024 г. допълнително трудово
възнаграждение под формата на бонус.
Относно обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване:
В предмета на настоящото дело няма правно релевантни факти, които да са общоизвестни
или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК, нито факти, за които да
съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Относно доказателствената тежест:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, ищецът следва да
докаже: 1/ наличието на валидно трудово правоотношение за твърдения период; 2/ че
ищецът е престирал работната си сила за посочения период на длъжността „Изпълнителен
директор“ 3/ размерът на дължимото се трудово възнаграждение за всеки един от
индивидуализираните в исковата молба периоди. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото трудово възнаграждение.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 13, ал. 1
НСОРЗ, ищецът следва да докаже: 1/ наличието на валидно трудово правоотношение за
твърдения период, по силата на което се дължи заплащане на допълнително трудово
възнаграждение; 2/ че ищецът е престирал работната си сила за посочения период; 3/
размерът на дължимото се допълнително трудово възнаграждение за всеки един от
индивидуализираните в исковата молба периоди. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да
докаже 1/ наличието на валидно трудово правоотношение за твърдения период; 2/
прекратяване на трудовото правоотношение; 3/ размерът на брутното си трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец. В тежест на ответника е да
докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за
неползването му.
По възражението с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на
дадено телекомуникационно оборудване, а в условията на евентуалност – възражение за
прихващане с неговата равностойност ответникът следва да докаже, че: 1/ е предал на
ищцата процесните вещи; 2/ отпадането на основанието; 3/ стойността на вещите. В тежест
на ищцата е да докаже, че е върнала вещите, респективно ответникът да я е възпрепятствал
да ги върне, или че е заплатила тяхната равностойност.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7