ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 04.11.2019 г.
Районен
съд Велинград в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева ч.н.д. №
439/2019 г. по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе констатира
следното
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Л.Б.С. – в качеството на пострадал, чрез адв. А.,
обжалва и иска да се отмени Постановление на Районна прокуратура - Велинград от
26.09.2019 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
25, ал. 1, т. 6 от НПК е спряно наказателното производство ДП № 533/2019 г.
по описа на РП – Велинград и ЗМ 330/2019 на РУ Велинград, водено за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. В жалбата се твърди
нарушение на материалния и процесуалния закон и неправилност на правните изводи
в постановлението, в резултат на едностранчив и повърхностен анализ на
доказателствения материал и се иска неговата отмяна.
Жалбата
е подадена от легитимирана страна-пострадал от престъплението, в
законоустановения седемдневен срок по чл. 244, ал. 5 НПК, поради което е
процесуално допустима.
След
като се запозна с жалбата, атакуваното постановление и материалите от
досъдебното производство, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка,:
Досъдебно производство
№ 533/2019 г. е водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл.
130, ал. 1 от НК за това, че на 19.04.2019 г. в гр. Велинград е причинена на
Л.Б.С. *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо НК, във вр. чл.
130, ал. 2 НК.
В хода на проведеното
разследване е установено следното:
Пострадалият
Л.С. работел като охранител в нощен клуб „Вортекс“. На 19.04.2019 г., около
23,00 отишъл на работа, тъй като клубът отварял за клиенти от 23,30 часа. Там
вече били колегите му С.Г.М.– охранител, Ц.А.П.-наргелист, Д.К.К.-барман, И.А.П.-сервитьорка
и Р.М.Й.- сервитьорка. С. очаквал да дойдат на работа и колегите му И.А.М.,
който охранявал паркинга и С.В.Т.- портиер.
Около
23,15 часа в дискотеката влезли И.М.и И.М., заедно с техните приятели Л.И.У.и И.М..
М. се отправил към С., който бил на бара и след като му казал: „Ти ли ще ме
уволняваш, бе“, започнал да му нанася удари с плесници по лицето. С. се отбранявал и на свой ред ударил М. по
лицето. Тогава другите две лица го хванали и задържали. Любомир Узунов му
хванал ръката, за да не може да се отбранява, а останалите трима започнали да
му нанасят удари с юмруци и ритници по тялото. С. се опитал да се измъкне, но
бил повален на сепарето. Видял как М. замахнал към главата с пълна бутилка с
уиски, но С. си вдигнал ръката , за да
се предпази и тогава М. започнал да го удря с бутилка по гърба. В един момент
четиримата нападатели го пуснали и тогава С. се изправил и попитал М. защо го
напада, какво иска от него и за какви уволнения говори. М. не му отговорил нищо
и четиримата си тръгнали, а С. подал сигнал на тел. 112 и потърсил медицинска
помощ.
От назначената по досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че на Л.С. са
причинени кръвонасядания по лицето и тялото, охлузвания и кръвонасядания по
крайниците, причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар
с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой с юмруци
по лицето, ритници по тялото и удари с пълна бутилка уиски по гърба към момента
на инкриминираната дата. Травматичните увреждания са причинили на пострадалия
болки и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК=
По
досъдебното производство са разпитани като свидетели, лицата присъствали в
заведението-колеги на пострадалия и полицейските служители, отзовали се на подадения сигнал. Присъстващите
на място свидетели установяват, че побоят между тях започнал по повод разменени
помежду им реплики, които по думите на пострадалия са свързани с работата им.
Иззети
са записите от охранителните камери по времето на инцидента и е изготвена
съдебно-техническа експертиза.
Приложени са писмени доказателства- медицински свидетелства,
фиш за спешна медицинска помощ.
Изготвена
е съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на лицето И.А.М. е нанесена
контузия на главата, хематом под дясно око,
досторзио генус дектра /навяхване=преразтягане/ на ставните връзки на
дясното коляно като, травматичните
увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен побой
с юмруци по лицето и удар на коляното в маса от обзавеждането на дискотеката
към момента на инкриминираната дата.
От правна страна съдът
намира, че извършеното следва да се квалифицира като престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, което на основание чл. 161 от НК се преследва по
тъжба на пострадалото лице. Не са налице основания за квалификация по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като мотивът
поради който е извършено процесното престъпление не е бил, за да се демонстрира
неуважение на обществото, незачитане на неговите ценности и на морала.
Подбудите за извършване на престъплението са възникналият между М. и С. личен
спор и действията им са били насочени към разрешването му. Подбудите
за извършване на престъплението са лични и няма за цел демонстриране на
неуважение към обществото.
Събраните по делото доказателства
не обосновават извод, че действията на лицата извършили побоя на пострадалия
осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъплението от чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК- причиняване на средна телесна повреда по
хулигански подбуди. Според съдебната практика мотивът за извършване на престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, е точно определен по съдържание и насоченост и
е необходим елемент от неговия състав. Изразява се в стремеж у виновния към
открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към
обществото, в извършване на действия, обладаващи изключителен цинизъм и
дързост, със самия процес на причиняване
иска
да покаже себе си, да смае, да зачуди другите хора. В случая те не се доказват
от събраните доказателства.
По отношение на наличието на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във в. чл. 130, ал. 1 НК, каквото се
претендира, че е реализирано с жалбата, въпросът който следва да се обсъди е
дали са били налице хулигански подбуди у извършителя при причиняването на
телесната повреда на пострадалия С.. Съдът
намира изводът на прокурора за липса на този квалифициращ признак за правилен и
споделя изложените от него съображения за това. Те се основат на събраните по
делото доказателства и всестранния им анализ.
Неоснователни са доводите на повереника на жалбоподателя за едностранчив анализ
и непълнота на доказателствената съвкупност. По досъдебното производство са
извършени необходимите действия по разследването за изясняване
на обективните и субективните признаци на престъплението. Разпитани са
свидетели очевидци на събитието и отзовалите се на сигнала на пострадалия
полицейски служители, иззети са веществени доказателства, изготвени са
експертизи. На основата на събрания доказателствен материал, не се подкрепя
тезата на жалбоподателя за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал.1,
т. 12 НК, във вр. чл. 130, ал. 1 НК. Анализът на доказателствата разкрива
изцяло личен мотив, обусловил действията на М., за да нападне и нанесе побой
над пострадалия. Тъй като подбудите, мотива и целта, както и изобщо умисълът са
част от психичната дейност на дееца, те не подлежат на пряко наблюдение, но се
обективират в неговите конкретни действия. В случая доказателствата са
безспорни, че конкретните действия на обвиняемия са били продиктувани в
резултат на възникнал спор по повод съвместната работа С. и М., поради което и
те не могат да се разглеждат извън контекста на съществувалите между тях
взаимоотношения, което още веднъж води до извод за изцяло доминиращ личен мотив
при извършването на деянието. Действително личният мотив не изключва
хулиганските подбуди, но съгласно съдебната практика едно деяние е осъществено
по хулигански подбуди, когато е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на обществото и човешката личност - ППВС № 2/16.12.1957 г., т. 19.,
какъвто не е процесния случай. Всяко престъпление само
по себе си е нарушение на обществения ред, но когато това нарушение на
обществения ред е мотив на поведението на дееца, независимо дали то е насочено
конкретно върху посегателство спрямо конкретна личност, група от хора, върху
целостта на имущество, морала или обществените порядки за сигурност, ред и
спокойствие, те винаги са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и
демонстрират явно неуважение към обществото. Поведението на М. не съдържа точно такива елементи. Макари и той да
е започнал да нанася удари на С.,
поводът е възникнал между тях личен конфликт, по време и на място, когато деянието не е могло да се възприеме от
неограничен кръг хора и да скандализира обществото. При тези данни изводите, че
деянието е извършено по личен мотив, а не посягайки върху телесната
неприкосновеност на пострадалите деецът да е съзнавал и искал да наруши и
обществения ред по груб и непристоен начин, както и да изрази с публичността на
конкретно насоченото си агресивно поведение и явно неуважение към обществото,
са правилни.
По изложените съображения съдът
намира, че прокурорът правилно е изключил наличието на квалифициращия признак „хулигански
подбуди“ досежно деянието на И.М..
Доколкото е налице обикновена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК
правилно е посочено, че наказателното преследване за това престъпление се
възбужда по тъжба на пострадалата пред съда, съгласно нормата на чл. 161 от НК.
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление на Районна прокуратура - Велинград от 26.09.2019 г., с което на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е
спряно наказателното производство ДП № 533/2019 г. по описа на РП – Велинград и
ЗМ 330/2019 на РУ Велинград, водено за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Определението е
окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева