РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Петрич, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
Петрич, ул. „Ц. С.“ *, лично и в качеството на собственик и управител на „Ж.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „Цар С.“ № *, ЕИК ****. против Електронен
фиш серия К № 8378794 издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на основание чл.189 ал.4
от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв. /петдесет лева/.
В жалбата, подадена от недоволния жалбоподател, се съдържат оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата
отмяна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
приложимия материален закон.
Сочи се, че описанието на нарушението е неточно, тъй като липсва допустимия толеранс на
техническа грешка според техническата спецификация на уреда. Също така, неяснота се
явява и в описание на мястото на вмененото му нарушени, което нарушава правата на
жалбоподателя, да се защитава в правилната посока, както и да бъде наясно с това за какво
нарушение е обвинен. Счита, че по неправилен начин, се е осъществило засичането на
скоростта, като смята, че е имало наличие на човешка намеса. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат. По делото е постъпило е писмено
становище от упълномощения защитник, в което са изложени съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство,
1
обуславящи отмяна на атакувания санкционен акт. Иска се от съда да отмени електронния
фиш като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представяла и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.11.2023 г. в 15:57 часа в Област Благоевград, община Петрич, гр. Петрич, ул.
„Рокфелер“, района на бензиностанция Лукойл с посока на движение от гр. Петрич към
ГКПП- Златарево, при максимална допустима скорост за населено място 50 кв./ч,
сигнализирано с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс е констатирано нарушение на
скоростта на движение на моторно превозно средство- МАН 8.163 вид Товарен Автомобил с
регистрационен № ****, собственост на „Ж. ЕООД“, ЕИК ****79, представлявано от С. Д.
Т. – законен представител. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ № TRF1-M 578, както следва: при разрешена стойност на
скоростта 50 км./ч е установена стойност на скоростта на движение на посоченото по-горе
МПС от 92 км/ч, т.е. констатирана е превишена стойност на скоростта от 42 км/ч.
За времето на работа с АТСС, полицейският служител, работил със системата – свид. И. е
изготвил протокол, рег. № 314р-22776/15.11.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като
надлежно е вписал нарушението в дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства на АТСС TFR1-M с № 578 (л.51-53 от делото)
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на
МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 92 км/ч.
/след съответно приспадане от измерената скорост от 95 км/ч на допустимата грешка при
измерването – т.нар. толеранс/.
След справка в ЦБД КАТ-МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на „Ж. ЕООД“, представлявано от жалбоподателя С. Д. Т.-
законен представител на дружеството.
Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП бил издаден процесният фиш,
с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя била наложена глоба 600 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2024 г., който на 13.02.2024
г.подал жалбата, предмет на разглеждане на производството.
2
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К № 8378794, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо рег.
№ 526р- 12416/12.03.2020 г., Протокол № 3-2-23 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол “TFR-1M”, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство
или Система рег. № 314р-22776 от 15.11.2023 г., Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.,
известие за доставяне ИД PS 2850 00EZD1 N с разписка от 15.01.2024 г., справка от АИС
АНД, справка за нарушител/водач, Протокол за използване на АТС или система TFR1- M578
от 14.11.2023 г. и копие на дневник за отразяване на резултатите от използването на
техническото средство TRF1-M578 от дата 12.11.2023 г. до дата 18.11.2023 г., писмо рег. №
314000-3754/15.04.2024 г. на РУ на МВР- Петрич, справка, съдържаща снимка на
констатираното нарушение на 14.11.2023 г., с АТСС TFR1-M578.
В съдебно заседание, във връзка със сторените оспорвания жалбоподателят представя
копие от тахошайба, снимка картографски данни маршрут- 2 бр. и справка скорост за
автомобил с рег. № ***** от 14.11.2023 г. 15:50 до 14.11.2023 г. 16:00 ч.;
В хода на производството са събрани и гласни доказателства.
Разпитани като свидетели са били и полицейските служители, оперирали със системата и
снели информацията от АТСС – Б. И. и И. Д.. От техните показания се потвърждава, всичко
изложено във фактическата обстановка и установено от писмените доказателства.
Подчертават факта, че при издаването на Електронния фиш, нямало човешка намеса, като те
са извършили поставените задачи, въз основа на издадената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., /л.21 от делото/. Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените
факти от тези свидетели, а всички доказателствени източници са абсолютно
непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира
изцяло показанията им като пълни, последователни и обективни.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Т. – баща на жалбоподателя. От
показанията на този свидетел става ясно, кога и при какви условия е закупен описания в ЕФ
товарен автомобил, колко години се ползва по предназначение и се дават сведения за
техническото му състояние към момента. Съдът кредитира и тези свидетелски показания,
макар че посочените от този свидетел факти не са пряко свързани с предмета на делото, тъй
като по никакъв начин сочените факти не разколебават констатираната от АТСС
моментната скорост на автомобила,
При оценка обективността на показанията на този свидетел, съдът взе предвид, близката
родствена връзка с жалбоподателя (свидетелят е баща на последния) и отчете неговата
заинтересованост от изхода на делото.
В хода на производството жалбоподателят дава подробни обяснения. Твърди, че лично е
управлявал автомобила, както и че техническото състояние на същия не позволява да развие
скоростта, за която е административно обвинен. Сочи, че автомобилът на процесната дата
3
(14.11.2023 г. е бил натоварен с 42 куб.м. товар, бил е оборудван с тахограф, който е
регистрирал друга скорост на движение, както и че автомобилът е с GPS регистратор,
данните от който показват, че автомобилът се е движил със скорост от 53 км./ч. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си - копие от тахошайба, снимка картографски
данни маршрут- 2 бр. и справка скорост за автомобил с рег. № Е 0842 АН от 14.11.2023 г.
15:50 до 14.11.2023 г. 16:00 ч. Съдът кредитира частично дадените обяснения от
жалбоподателя, като взе предвид, че същите имат и защитна функция. Съдът приема, че
автомобилът се е управлявал от жалбоподателя, но не възприема заявеното от последния, че
автомобилът е бил натоварен и е извършвал превоз на товар до РГърция, тъй като по делото
не бяха представени такива доказателства. Що се касае до представените писмени
доказателства от жалбоподателя, то същите съдът ще коментира по-долу в настоящото
решение.
В хода на производството, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-автотехническа
експертиза. На вещото лице, била поставена задача, да уточни, дали към момента
извършване на вмененото нарушение процесното МПС е имало възможност да достигне
скоростта, описана, в издадения ЕФ. Въз основа на предоставените му събрани писмени
доказателства, вещото лице е дало заключение, че в пътния участък с координати, посочени
в снимковия материал, приложен по делото (л.65), на който се е намирало превозното
средство с рег.№ ****, при посочените обстоятелства в ЕФ серия К №8378794, свързани с
местонахождението на измерващото устройство, е технически възможно товарен автомобил
марка и модел МАН 8,163 с рег.№**** да премине със скоростта, която е посочена в ЕФ, а
именно 92 км./ч.
В обстоятелствената част на заключението, вещото лице дава разяснение относно
представените по делото тахографска шайба (тахографски лист), който е указано, че
последната скорост на движение на товарния автомобил е била 68 км./ч. и разпечатката на
GPS системата , с която е оборудван автомобила, на която е показана скорост от 53,99 км./ч.,
като прави извод за несъответствие между двете системи и това показва тяхната
ненадежност. Уточнява, че GPS системата показва точното местонахождение на автомобила
в определено време и с тези данни може да се изчисли средна скорост на движение на
автомобила, а не моментна такава, докато процесното АТСС, с което е констатирано
нарушението измерва моментната скорост на движение, която съществено се различава от
средната скорост на движение.
По искане на защитата, след като е установено по делото че първоначалната експертиза е
извършена без оглед на конкретното МПС, е допусната и допълнителна автотехническа
експертиза със същата задача. От обстоятелствената част на депозираното заключение по
допълнителната съдебна автотехническа експертиза става ясно, че вещото лице, след
преглед на документите и книжата поделото, оглед на място на автомобила, описан в ЕФ и
техническите му възможности, вещото лице със съдействието на жалбоподателя е провел
експеримент с процесния автомобил, натоварен със 1500 кг товар по същия маршрут,
управляван от жалбоподателя по маршрута, описан в ЕФ. Сочи се още в експертиза, че
4
движението през мястото на заснемането е осъществено три-четири пъти, за да няма други
автомобили по пътното платно, които да пречат на ускорението на товарния автомобил. При
това движение вещото лице заснело километропоказателя на автомобила. При два от
експериментите, когато нямало автомобили, процесният автомобил постигнал скорост на
движение на края на мястото където е бил засечен от около 72 км/ч до 79 км/ч. В записа от
камерата на АТСС вещото лице открило два ориентира от заснемането, въз основа на които е
изчислил скоростта по данните от камерата и достигнал до заключението, че технически не е
възможно товарния автомобил на жалбоподателя да премине със скоростта, посочена в ЕФ, а
именно 92 км./м., като вероятната скорост, с която се е движил автомобила е била 72,93
км./ч.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът достигна до извода, че част от събраните доказателства страдат от недостатъци,
компрометиращи тяхната доказателствена годност и обосноваващи недостоверност на
отразените в тях факти и обстоятелства. Ето защо, след извършена съпоставка с другите
събрани доказателства, съдът прие следното, по отношение на някои от тях, а именно
представените такива с цел да разколебаят установената с мобилното АТСС моментна
скорост на движение на автомобила в посоченото в ЕФ време и място:
По отношение представеното копие от тахошайба /тахографски лист/, отразяващ движение
на автомобила със скорост 68 км./ч. С оглед заявеното от св. Д. Т. и от самия жалбоподател в
неговите обяснения, съдът приема, че извършваният от водача на товарния автомобил
автомобилен превоз попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. и в процесният товарен автомобил е монтиран
контролен уред за регистриране на данните за неговото движение и работата на екипажа,
представляващ тахограф по см. на легалната дефиниция на §1, т.34 от ДР на ЗАвПр.
Тахографът е аналогов /видно от вида и реквизитите на представения тахографски лист/.
Съгласно дефиницията по § 1, т.1 от ДР на Наредба № 12/05.01.2007 г. за изискванията за
задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на
автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания
към тях, този вид тахограф е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в
автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен механичен
режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление,
прекъсване и почивка на водачите. Тахографският лист пък, съгласно §1, т.2 от ДР на
Наредбата, е лист, който се поставя в тахографа, предназначен е за запис и съхраняване на
данни, върху който регистриращите устройства на аналоговия тахограф нанасят по
непрекъснат начин данните, които подлежат на регистрация. Посочените понятия в
Наредбата са формулирани във връзка с осигуряване прилагането в националното
законодателство на посочения по-горе Регламент и Регламент № 3821/1985 г. /вж. §3 от ПЗР
на Наредбата/. Съдът намира,че представеното доказателствено средство-тахографска шайба
/лист/, носещо информация за името на водача, датата и мястото на започване и завършване
на превоза, регистрационния номер, движението на товарния автомобил и съответно
5
времето на това движение и скоростта на движение. В този смисъл тахографският лист
представлява поименен писмен документ и служи като доказателство за това кое лице е
управлявало съответния товарен автомобил, като може съвсем точно (по часове) да бъде
проследено движението на автомобила. По делото обаче не се събраха доказателства за
извършена първоначална метрологична проверка за съответствие, монтаж, калибриране и
периодични проверки на изправността на монтирания в автомобила на жалбоподателя
тахограф и за правилната му експлоатация. А всички тези изисквания не са самоцел на
нормотвореца, а визират достоверното и законосъобразно основно предназначение на
данните, регистрирани върху тахографските листи, респ. ръчните записи, съгл. разпоредбата
на чл. 90 от ЗАвП, а именно - да служат като доказателство за скоростта на движението на
автомобилите и за времето за управление, прекъсване и почивка на екипажите. В този
смисъл и поради липса на доказателства в подкрепа на законосъобразното функциониране
на тахографското устройство, осъществило записа върху представения тахографски лист,
съдът не може да предпочете докзателствената сила на последния относно регистрираната
скорост на движение пред метрологично сертифицираното АТСС за измерване на скоростта,
с което е установено нарушението.
Що се касае до извлечението от GPS системата, с която е оборудван процесния автомобил,
което извлечение се състои от снимка картографски данни и маршрут- 2 бр. и справка
скорост за автомобил с рег. № Е 0842 АН за времето от 14.11.2023 г. 15:50 до 14.11.2023 г.
16:00 ч., съдът не възприема като безусловно точно и прецизно отразеното в същото
досежно точното местонахождение и скоростта на движение на процесния автомобил, в
отбелязаната на картата конкретна точка от маршрута, в която според системата за глобално
позициониране се е намирал процесния автомобил в 15,57 часа /момента на
видеозаснемането на вмененото нарушение/ защото - на първо място съдът кредитира
заявеното от вещото лице в приетата по делото автотехническа експертиза, че отразената в
извлечението от GPS системата скорост от 53,99 км./ч. е изчислената средна скорост на
движението на автомобила към указаното местоположение, а не моментната такава, каквато
е измерена със сертифицираната АТСС, установила нарушението. Отделно от това,
скоростта е замерена на различни места. На снимковия материал – извадка от
видезаснемането, осъществено от АТСС (л.65) мястото на констатираното нарушение е
указано с географски координати EL 23.18749 и NL 41.39631, а на представеното GPS
изображение (л.8) мястото е с географски координати Дължина 23.188391 и Ширина
41.396069, т.е. съпоставени двете изображения не са направени на едно и също място, което
от своя страна прави и несъпоставими констатираните от двете системи скорости.
Неизяснено по делото остана и факта дали уредът за GPS позициониране, с който е
оборудван автомобилът на жалбоподателят е сертифициран и каква е допустимата грешка за
прецизност и точност на позиционирането /която по общодостъпни данни от интернет може
да достигне до няколко десетки метра и е в зависимост от редица фактори, между които,
дори и атмосферните условия, електромагнитни смущения и др./ Имайки предвид заявеното
от вещото лице, че скоростта по тази система се изчислява на база време и позициониране,
6
то евентуални грешки в позиционирането или времето биха довели до неточни изчисления и
на скоростта на движение. Отделно от това съдът съобрази и обстоятелството, че
моментната скорост, установена с АТСС е записана във видеозапис с продължителност 5
сек. /видно от предявяването му/ и обстоятелството, че същият е направен в 15:57:33 ч. на
процесната дата, а представената извадка от данните за глобално позициониране
удостоверява скорост на движение на автомобила към 15:57 ч. на същата дата, очевидно е,
че засечената при позиционирането скорост е направено в друг момент от време и на друго
местоположение на превозното средство. Ето защо, съдът не възприема този документ като
годно и достоверно доказателство за установяване на друга скорост, различна от
установената с АТСС, преминало през съответния метрологичен контрол.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във връзка с изготвената по
делото съдебна автотехническа експертиза, настоящият състав съобрази, че същата е
изготвена професионално, с необходимите познания и опит в съответната научна област,
поради което съдът ще ползва по принцип като способ за подпомагане на дейността му,
изготвеното по делото първоначално експертно заключение. Съдът обаче не кредитира
изцяло и безрезервно заключението по изготвената допълнителна експертиза. На първо
място, защото извършените в нея констатации за техническото състояние на процесното
МПС и техническата възможност на същото да се движи с посочената скорост в ЕФ са
преценени към настоящия момент, а не към момента на извършване на деянието по
вмененото административно обвинение /видно от уточнението на вещото лице, направено
при изслушване на допълнителната експертиза в съдебно заседание/. На второ място
представеното допълнително заключение, видно от вписаното в него се основава на част от
доказателствата по делото, огледа на място и твърденията, изложени в жалбата и в този
смисъл същото е непълно и необективно. На трето място, формираните изводи в
изготвеното допълнително заключение не са аргументирани и подкрепени с годни
доказателства, събрани по делото, а само и единствено с използвания от вещото лице
експериментален метод. По този начин, направените в заключението изводи,
представляващи документиране на конкретни фактически действия на вещото лице и
жалбоподателя - на база експериментални опити да се възпроизведе фактическата
обстановка по повдигнатото административно обвинение, по своята същност представлява
следствен експеримент, извършен в присъствието само и единствено на жалбоподателя.
Съдът нито е допускал извършване на такъв, нито е искано допускането му. Самият
експеримент не е проведен по предвидения в НПК ред, поради което извършеният и
документиран в допълнителното заключение на вещото лице следствен експеримент и
извършените въз основа на него изчисления и изводи, съдът приема за негодни
доказателствени средства, които не са допуснати и събрани по предвидения в НПК ред. Ето
защо съдът не възприе за достоверно, обективно, безпристрастно и обосновано
депозираното допълнително заключение на вещото лице.
Останалите писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда
7
свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от останалите събрани по делото писмени доказателства, прочетени по
реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели,
които съдът кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички останали писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3
НПК - per argumentum a contrario.
Съдът, преценявайки установените факти по делото и доводите на страните, приема
за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения й в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, поради следните съображения:
По приложение на процесуалния закон:
В нормата на пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за електронния фиш като
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създаден чрез
административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“
Съгласно разпоредбата на 21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава посочените във визираната правна норма
стойности на скоростта в километри в час. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Според нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден по образец и в съответствие с изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП, в който са посочени изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа
ЕФ. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР – Благоевград; мястото -
8
обл. Благоевград, община Петрич, град Петрич, ул.“Рокфелер“, района на бензиностанция
„Лукойл“ с посока на движение от град Петрич към ГКПП Златарево, датата на извършване
на нарушението – 14.11.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:57 часа;
регистрационният номер на МПС – Е 0842АН; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и чиято отговорност е ангажирана – С. Д. Т. законен представител на
„Ж.“ЕООД; описание на нарушението - управление на товарен автомобил с превишена
скорост от 92 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч) при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак Д-11; нарушената разпоредба – чл.21 ал.2, във вр. с
чл.21 ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600, 00 лв.; срокът, сметката и мястото за
доброволното й заплащане – четиринадесетдневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователно е инвокираното в жалбата бланкетно възражение за непълнота
в реквизитите на съдържанието на ЕФ. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че
местоизвършването на нарушението е описано по начин, от който не ставало ясно точното
местоположение на товарния автомобил към момента на установяване на нарушението с
АТСС. По делото се събраха достатъчно доказателства, определящи недвусмислено точното
местоположение на автомобила при заснемането му, включително и точните географски
координати на процесното МПС към момента на констатиране на нарушението на описания
в ЕФ конкретен пътен участък /л. 65 от делото/.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено твърдяното
нарушението, е мобилно съгласно §6, т.65, б "б" от ДР на ЗДвП.
Същото е било годно за употреба към момента на отчитане на скоростта. От Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Според чл.43 ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки
се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на
скоростомери е една година. В случая, видно от Протокол № 3-2-23/22.03.2023 г. (л.19 от
делото) за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с №4835, на 28.03.2023 г.
е извършена поредна последваща проверка на процесната мобилна система, при която е
констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на
14.11.2023 г., т. е. попада в едногодишни срок на валидност на проверката, поради което
съдът приема, че измерването на скоростта на Товарен автомобил, с рег. № Е 0842 АН, е
извършено с годно техническо средство.
В случая е съставен Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.20 от
делото), който съдържа изискуемите реквизити - дата на използване, място на контрол,
посока на движение на контролираните МПС, ограничение на скоростта с пътен знак - 50
км/ч, посока на задействане на камерата – П (приближаващ), режим на измерване – С
9
(стационарен), начало и край на работа, номер на първото и на последното статично
изображение. В протокола е посочен номера на служебния автомобил, в който е било
разположено мобилното АТСС – Е 2911ВР, отразено е времето на работа на АТСС, както и
рег. Номера на първо и последно статично изображение/видеозапис, както и общия брой на
установените с АТСС нарушения, вписано е името на лицето, експлоатирало АТСС, като
същото е положило и подпис в протокола. Към протокола не е приложена снимка на АТСС,
съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но изискването на тази
правна норма се отнася само и единствено до временно разположени на участък от пътя
АТСС (в този смисъл Решение № 4744/13.07.2023 г. по адм. д. № 3934/2023 г. на
Административен съд – София, Решение № 5220/11.06.2024 г. по к.а.н.д.№ № 852/2024 г. на
Административен съд - Пловдив ).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта от
мобилно АТСС се използват (алтернативно): 1) служебни автомобили или мотоциклети,
движещи се в пътнотранспортния поток; 2) служебни автомобили или мотоциклети,
работещи на място за контрол или 3) АТСС, разположени временно на участък от пътя. В
случая, видно от приобщения по делото доказателствен материал, мобилното АТСС е било
разположено в служебен автомобил, работещ на място за контрол, а не е било разположено
на участък на пътя. Поради това не се изисква изготвяне на снимка на уреда по смисъла на
чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Но дори и да се приеме, че снимка за разположението на АТСС е
била необходима, пропускът да бъде приложена такава снимка не представлява съществено
нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и
ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата до степен,
която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ (в този смисъл Решение №
4597/07.05.2024 г. по к.а.н д № 506/2024 г. на Административен съд – Варна, Решение №
3276/25.04.2024 г. по к.а.н.д.№ 2439/2023 г. на Административен съд – Бургас, Решение №
4638/08.05.2024 г. по к.а.н.д. № 505/2024 г. на Административен съд – Варна).
В процесния протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е посочено
разстоянието от пътния знак – Д-11 (начало на населено място), с който е въведено
ограничение от 50 км/ч до АТСС в метри.
От представеното по делото статично изображение може да се разчете регистрационния
номер на процесното МПС. Видно от приобщения по делото снимков материал (л. 65),
съдържащ един брой статично изображение от клип № 37297 от радар № TFR1-M № 578,
заснетият товарен автомобил е с рег. № ****. Снимковото изображение е на приближаващ се
товарен автомобил с рег.№****, каквато именно е и отразената в Протокола по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. посока на задействане на техническото средство. На
фотоса, освен заснетия автомобил на жалбоподателя, няма други заснети в близост до него
автомобили. Според настоящия съдебен състав, всяко лице, което няма проблеми със
зрението, не би следвало да бъде затруднено да разчете регистрационния номер на заснетия
автомобил. Освен това, видно от показанията на св.Б. И. мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR1-M разполага със специално програмирана
функция, която дава възможност за точното разчитане и разпознаване на регистрационните
10
автомобилни номера на МПС, което обстоятелство е и отразено на снимковия материал. В
случая към снимковия материал по делото е приложена извадка с данни за процесния ЕФ,
получени при обработка на статичните изображения от клип № 37297, видно от която
заснетият автомобил, с който е извършено нарушението, е с рег. № ****, което обстоятелство
се потвърди и от предявения на страните в съдебно заседание чрез възпроизвеждане
видеоклип.
От протокола за използване на АТСС с рег. № 314р-22776/15.11.2023 г. се установява, че
работата с техническото средство е започнала на 14.11.2023 г. в 14:20 часа и е приключила в
16:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първият видеозапис е с пореден 37283, а
последният - с № 37297. Нарушението е обективирано във видеозапис №37297 (файл №
202311141557330037297, създаден в 15:57 часа на 14.11.2023 година – предявен на страните
чрез видеовъзпроизвеждане на находящия се в АНП магнитен носител (СД)), заснет от
техническо средство TFR1-M с № 578 на дата 14.11.2023 г. На него страните и съдът в
съдебно заседание лично възприеха, че е обективирано именно движението на товарния
автомобил марка МАН с рег.№0842АН в посочения пътен участък.
Противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението е
установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, (а това обстоятелство е потвърдено и
от показанията на св.И.) че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало
забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Във връзка със стореното възражение (в представените от страна на защитата писмени
бележки по делото), че посредством мобилни АТСС е недопустимо издаването на ЕФ, за
което се привеждат аргументи и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е
необходимо да се направят следните уточнения: На първо място, изразът "в отсъствие на
контролен орган и нарушител" се отнася до издаването на ЕФ (тази теза е застъпена и в
цитираното ТР), а не до установяването и заснемането на нарушението, както твърди
жалбоподателят. На второ място, разграничението между стационарни и мобилни АТСС,
дадено, от една страна, в ТР, и от друга – в нормативната база, изменена и допълнена след
постановяването му, е въз основа на различни критерии. Според ТР "стационарно
техническо средство е това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на
пътя..., а мобилни технически средства са всички останали, които са прикрепени към
служебен автомобил на контролните органи... ". Според разпоредбата на т. 65 от § 6 от ДР на
ЗДвП АТСС се подразделят на "стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган" и "мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Оттук следва, че
даденото в ТР определение за стационарни технически средства обхваща и "мобилните"
такива (според нормативната уредба), които са временно разположени на участък от пътя, а
11
не прикрепени към превозно средство. Изводът е, че издаването на ЕФ посредством
мобилни АТСС, които са разположени временно на пътя или които са прикрепени към МПС
на контролен орган, но работят на място е допустимо. На същото сочи, по аргумент от
противното, и изр. 2 на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, според
което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение (т. е. – прикрепени
към МПС, което се движи в пътнотранспортния поток и осъществяващи контрол по време на
движение), електронни фишове не се издават. Въз основа на изложеното, съдът отхвърля
като неоснователно и това защитно възражение.
С оглед изложеното горе, съдът намира, че не са налице никакви, дори и служебно
установени съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, които да
обусловят отмяна на атакувания санкционен акт на това формално основание.
Горепосоченото становище за неоснователност на жалбата се застъпва от съда и по
отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми,
посочени в оспорвания електронен фиш.
Между страните по делото не е спорно, че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 50 км/ч, въведена с пътен знак Д- 11 за начало на населено място,
който указва на водачите забрана за движение със скорост по-висока от 50 км.м. Изрично в
Протокол за използване на АТСС с рег. № 314р-22776 от 15.11.2023 г. е посочено, че
контролният орган е констатирал поставен пътен знак Д-11, а сигнализираната с него
максимално допустима скорост е 50 км/ч. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е
официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен и като такъв се ползва с
присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, която следва да бъде зачетена по делото.
Пътният знак Д-11 е пътен знак със специално предписание, указващ начало на населено
място и селищно образувание. С този знак се сигнализира за място, от което започват да
важат правилата за движение за населено място, включително и въведената с чл.21 ал.1 от
ЗДвП и повторно възпроизведена в чл.73 ал.1 от ППЗДвП забрана за движение в населени
места със скорост, надвишаваща 50 км./ч.
Безспорно е установено по делото, че въведеното с пътен знак Д-11 ограничение на
скоростта от 50 км/ч не е спазено от жалбоподателя, който е управлявал МПС - Товарен
автомобил марка „МАН“ с рег. № **** с установена чрез мобилно АТСС TFR1-M с № 578
стойност на скоростта (след приспаднат толеранс) от 92 км/ч, което превишава разрешената
стойност на скоростта с 42 км/ч.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е доказано от обективна страна –
в дадените от самия жалбоподател обяснения пред съдебния състав същият изрично заяви,
че именно той е управлявал процесния товарен автомобил на посочените в ЕФ време и
място на констатиране на нарушението. В този смисъл е и представеното от самия
жалбоподател доказателствено средство – тахографски лист, в който изрично е удостоверено
12
името на водача на МПС към момента на извършване на деянието.В електронния фиш е
посочено, че жалбоподателят е законен представител на „Ж.“ ЕООД -собственик на МПС-
то, с което е извършено нарушението. Съдът счита за ненужно това уточнение, но
посочването му не опорочава издадения срещу физическото лице С. Т. санкционен акт, с
който е наложена предвидената от законодателя именно за физическите лица санкция
„Глоба“. По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
жалбоподателят да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Благоевград с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно деянието е извършено от
жалбоподателя и е съставомерно от обективна страна по повдигнатото му административно
обвинение по чл. 21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС (от 1999 година, а от 2001 г. е правоспособен водач и на МПС
категория С, към която спада и процесния товарен автомобил) и като такъв е бил е запознат
към датата на деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и със задълженията
му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира скоростта на движение на управляваното от него
МПС, спазвайки общата забрана за превишаване на скоростта в населено място и въведените
ограничения сигнализирани с пътен знак. Жалбоподателят е гражданин на град Петрич и е
наясно, че при движението си в посочения в ЕФ пътен участък, на инкриминираната дата и
час се е движил в населеното място, бил е наясно и с максимално допустимата скорост, с
която е трябвало да се движи съгласно нормативните изисквания и въпреки това е
управлявал товарния автомобил с по-висока скорост, т.е. в случая съзнателно не е спазил
нормативните ограничения на скоростта на движение в населеното място. Към момента на
извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци
от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на посочения
пътен участък. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят - пълнолетно и вменяемо
лице е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните
последици от същото, и е искал настъпването на тези последици.
По наказанието:
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.5 от
ЗДвП, предвиждаща издаване на електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение при наличието на условията за това, които са безспорно
установени по делото. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл.182 ЗДвП, вида и размера на които са определени в
зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са
диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на
нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и системно такова /ал.5/.
13
В настоящия случай, мястото на извършване на нарушението е в населено място – град
Петрич ул.“Рокфелер“, в района на бензиностанция „Лукойл“ с посока на движение от
гр.Петрич към ГКПП - Златарево, и приложение намира разпоредбата на чл.182, ал.1 ЗДвП,
която санкционира превишаване на разрешената скорост в населено място. С оглед
установената стойност на скоростта на автомобила от 92 км/ч, която превишава разрешената
стойност на скоростта с 42 км/ч, наказанието е по предвидената в т.5 на ал.1 от чл.182 ЗДвП
алтернатива - за превишаване от 41 до 50 км/ч - глоба в размер на 600 лв. Глобата е
предвидена от законодателя във фиксиран абсолютен размер, който не подлежи на преценка
от съда.
Съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
в чл.189з ЗДвП законодателят е изрично е предвидил, че нарушенията по ЗДвП не могат да
се квалифицират като маловажен случай. Управлението на МПС представлява дейност със
завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е движението с
несъобразена или превишена скорост /както в случая/, ведно с обстоятелството, че
нарушението е извършено с товарен автомобил и от професионален водач на самостоятелно
основание обосновава неприложимост на института „маловажен случай“.
Предвид безспорно доказаното административно нарушение и законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът следва
да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш, като
законосъобразен.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. В настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има
административно-наказващият орган. По делото не е сторено искане от страна на АНО или
негов процесуален представител за заплащане на разноски, нито не са представени
доказателства за направени от АНО разноски, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани. Що се касае за разноските, сторени от жалбоподателя – същите, пак с оглед
изхода на делото не следва да бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 8378794 на ОДМВР -
гр.Благоевград, с който на С. Д. Т. ЕГН **********, от гр. Петрич, ул. „Цар С.“ № *, законен
представител на фирма „Ж. ЕООД“, ЕИК ******, за нарушение чл. 21, ал.2 във вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 , във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 му е наложена глоба в размер на
14
600 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
15