Решение по дело №1373/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 415
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20241100601373
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100601373 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от И. Н. Р., ЕГН
**********, чрез адвокат В. В., защитник на подсъдимия, против Присъда №
465 от 25.10.2023 година, постановена по НЧХД № 5014/2022 година, с което
подсъдимият Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Граждански иск, още с подаване на тъжбата е предявяван в
наказателното производство, но в първото по делото заседание, на 03.05.2023
година, съдът е отказал да го приеме за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
По делото е постъпило и Писмено възражение, депозирано от адвокат
Я. С., в качеството й на повереник на частния тъжител А. К. Д., в което
въззивната жалба е оспорена.
В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим не се яви. Не се яви и
негов представител, /включително и упълномощеният защитник/.
Частният тъжител не се яви в съдебно заседание.
Във въззивно заседание участва адвокат Я. С., повереник на тъжителя,
която пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Пред въззивната инстанция съдебно следствие не бе проведено и
допълнителни доказателства не са събирани.
Въззивният съд, лед като съобрази материалите по делото, становищата
на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в
срок от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
С частна тъжба, депозирана от А. К. Д., ЕГН ********** против И. Н.
Р., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 25.10.2021 година,
около 15,00 часа, пред заведение „Скандал“, находящо се в град София,
търговски комплекс „Ринг мол“ И. Н. Р. е нанесъл на А. К. Д. побой, чрез
удари по тялото с метална телескопична палка, в следствие на който му
причинил кръвонА.дания с характерен вид, позитивно-негативни в областта
на гърба и лява поясна област, с елемент на наслагване, охлузване по задната
повърхност на лявата раменна област, характерно разположени
кръвонА.дания по горния ляв крайник, охлузване на лява ръка, кръвонА.дане
и охлузване по лява подбедрица, изразен подкожен хематом на дясното
ходило, които в съвкупност са причинили на Д. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
По фактите:
От фактическа страна в производството е установено следното:
Частният тъжител А. Д. и подсъдимият И. Р. се познавали от преди
инцидента. Д. заел парична сума на Р., която последният не бил върнал.
На 25.10.2021 година, около 15,00 часа, частният тъжител и свидетелят
И.Г.Е. били в заведението „Скандал“, находящо се в град София, търговски
комплекс „Ринг мол“.
През витрините на заведението, тъжителят видял, че подсъдимия И. Р.
минава по тротоара отвън. Решил да поговори с него и да го попита кога ще у
върне парите. Изтичал навън. Започнал разговор, който прераснал в словесно
пререкание. И. Р. тръгнал да пресича улицата към намиращия се от другата
страна на „мола-а“ паркинг. Д. го последвал, като не спирал словесната
тирада на недоволство. Достигайки до паркинга, ненадейно Р. се обърнал,
извадил от десен джоб на дрехата си метална телескопична палка, с един
замах я разпънал и започнал да нанА. удари по тялото на тъжителя Д.. Удари
нанА.л напосоки, по цялото тяло на пострадалия. Тъжителят се пазил от
ударите и успял да издърпа палката от ръцете на подсъдимия. Подсъдимият Р.
си тръгнал. Частният тъжител се върнал при свидетеля И.Е. в заведението.
Още щом се върнал, тъжителят се оплакал на Е. за болки в лявата ръка и
левия крак. Вдигнал фланелката си и показал на свидетеля причинените му
наранявания по гръдния кош.
Тъжителят и свидетелят Е. отишли заедно в 06-то РУ при СДВР, където
тъжителят Д. подал сигнал, /вх. № 230000-15311/2021 година. В сигнала си Д.
описал именно горната фактическа обстановка.
На следващия ден, тъжителят чувствал все по-силни болки в
крайниците, гърба и гръдния кош, поради което, притеснен за състоянието си
се обадил на друг свой приятел – свидетелят И.С., който го закарал за преглед
в УМБАЛ „Александровска“. Посетил кабинет по съдебна медицина, където
2
са констатирани уврежданията му и му е издадено съдебно-медицинско
удостоверение, удостоверяващо характера на травмите.
Това са фактите, установени в производството. По този начин те са
възприети и отразени в мотивите от първоинстанционния съд.
Тези факти се установяват, посредством анализ на следния
доказателствен материал:
По доказателствата:
Гласни доказателства:
Подсъдимият не участва лично в съдебното производство, не е давал
обяснения по делото.
Свидетелски показания:
Разпитани са свидетелите И.Е. и И.С..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, приемайки ги за
обективни и правдиви.
Свидетелят И.Е. е очевидец на случилото се. Той е възприел цялата
ситуация. Бил е заедно с тъжителя в кафето „Скандал“, разказва за това как,
виждайки непознато за Е. лице да преминава по тротоара пред заведението, Д.
е станал и е отишъл при него. Е. е видял, че двамата са се спречкали пред
заведението. Дори започнали да се бутат. Тогава „другото лице“ тръгнало
нанякъде, но А. Д. го последвал. Е. е категоричен, че непознатият е извадил
телескопична палка и е започнал да нанА. удари върху Д.. По някое време, Д.
е успял да издърпа палката от ръцете на Е.. Непознатият отново си е тръгнал.
Свидетелят разказва и събития, които нямат пряко отношение към
причиняването на телесните увреждания, обект на това производство. Е. е
видял, че непознатото лице е извадило пистолет, насочило го е към Д., но
после е бръкнал в джоба си, извадил е нещо и му го е подал.
Свидетелят И.Е. не познава нападателя. Но посочва, че още преди Д. да
излезе от заведението, в което са пиели кафе, виждайки подсъдимия пред
витрината е казал, че това е „И.“, който му дължи пари. Същото е потвърдил и
след като се е върнал, обратно, след нанесения му побой, което по разбиране
на въззивния състав изключва вероятността Д. да се е „объркал“ в
самоличността на нападателя, или по-късно да е решил, по неясна причина да
набеди невинния И. Н. Р..
Съдът кредитира и показанията на свидетеля И.С.. Този свидетел е
възприел състоянието на тъжителя едва на другия ден и по отношение на
събитието от 25.10.2021 година, той разказва единствено неща, които е
научил именно от Д.. Неговите показания са ценни в две направления:
От една страна, пресъздавайки разказаното от тъжителя, ден след
инцидента, неговите показания се явяват своеобразно потвърждение на тези
на първия от свидетелите, тъй като изнесеното от С., /макар и опосредствано/,
напълно съвпада с показанията на първия от свидетелите - И.Е..
Показанията на С. са значими и с изнесеното от него за състоянието на
частният тъжител ден след инцидента, когато поради влошеното физическо
състояние на Д. се е наложило С. да го транспортира до болничното
заведение.
3
Описаните от свидетеля С. наранявания напълно съответстват и на
отразеното в първичния писмен документ – съдебно-медицинско
удостоверение, и на установеното, посредством изготвената в рамките на
съдебното производство Съдебно-медицинска експертиза.
Подобно на ситуацията със свидетеля Е. и на свидетеля С., частният
тъжител е посочил като извършител на нападението, респ. като причинител
на уврежданията именно подсъдимия И. Р..
Въззивният съд, отново ще посочи, че кредитира показанията на
двамата свидетели. На първо място, защото те са взаимодопълващи се и
непротиворечиви. На следващо, защото се подкрепят от останалия
доказателствен материал /писмени документи, съдебномедицинска
експертиза/.
И в тази връзка:
Въззивният съд кредитира писмените доказателства Съдебно-
медицинско удостоверение № 729/2021 година – първичен медицински
документ, доказващ характера на причинените на Д. наранявания и
същевременно допускащ възможността тези наранявания да са причинени
именно по съобщения от пострадалия начин – чрез удари с метална,
телескопична палка. В допълнение към това доказателство е и приложената
фактура от 26.10.2021 година, удостоверяваща заплатена сума за преглед и
удостоверение на съдебния лекар.
Съдът кредитира и писмените документи, събрани по преписка №
47857/2021 година на 06-то РУ при СДВР, където пострадалият първоначално
е подал сигнал за нападението.
В подаденият от А. Д. сигнал е описана фактическа обстановка, напълно
съвпадаща с разказаната пред първоистанциония съд от свидетеля И.Е., което
е поредното основание, показанията на този свидетел да бъдат кредитирани с
висока доза увереност.
С основно значение за установяване на вида, морфологичния характер и
тежестта на травматичните увреждания, на времето, необходимо за пълното
възстановяване на пострадалия е съдебно-медицинската експертиза.
Въззивният съд, подобно на първоистанционния кредитира изцяло
заключението на вещото лице.
Видно от него, /а и от посоченото по-горе съдебно-медицинско
удостоверение и показанията на свидетеля С./, частният тъжител е имал при
прегледа от съдебния лекар кръвонА.дания с характерен вид, позитивно-
негативни в областта на гърба и лява поясна област, с елемент на наслагване,
охлузване по задната повърхност на лявата раменна област, характерно
разположени кръвонА.дания по горния ляв крайник, охлузване на лява ръка,
кръвонА.дане и охлузване по лява подбедрица, изразен подкожен хематом на
дясното ходило, които в съвкупност са причинили на Д. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На основата на описаната по-горе фактическа обстановка, въззивният
съд изгражда правни изводи, напълно съвпадащи с изградените от
първостепенния съд.
По правото:
4
Разпоредбата на чл.130,ал.1 от НК предвижда наказание, за онзи, който
причини другиму, разстройство на здравето, непредставляващо средна или
тежка телесна повреда.
Обективните признаци на конкретното престъпление са доказани.
Установено е че:
На частният тъжител А. Д. е нанесен побой, чрез удари с метална,
телескопична палка.
В следствие на този побой на Д. са причинени травматични увреждания -
кръвонА.дания с характерен вид, позитивно-негативни в областта на
гърба и лява поясна област, с елемент на наслагване, охлузване по
задната повърхност на лявата раменна област, характерно разположени
кръвонА.дания по горния ляв крайник, охлузване на лява ръка,
кръвонА.дане и охлузване по лява подбедрица, изразен подкожен
хематом на дясното ходило. Т.е., изяснена е причинната връзка между
нанесения побой и причинената телесна вреда.
Тези травматични увреди, покриват медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установен е субекта – извършител на деянието. И това е именно
подсъдимият И. Н. Р..
Доказана в производството е и субективната страна – подсъдимият е
осъществил деянието при форма на вина „пряк умисъл“, тъй като не само е
съзнавал, че удряйки тъжителя с металната палка по тялото ще му причини
телесна повреда, но и е целял постигането именно на подобен резултат.
По вида и размера на наказанието:
Подсъдимият И. Н. Р. е бил неосъждан към датата на осъществяване на
престъплението – 25.10.2021 година, видно от Справката за съдимост.
Разпоредбата на чл.130,ал.1 НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до две години или „пробация“.
Двете обстоятелства предполагат възможността, а и задължението за
съда да приложи разпоредбата на чл.78А НК, т.е. да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание
„глоба“.
Въззивният съд е съгласен и със становището на първоинстанционния,
че липсват ограничителните хипотези на ал.7 на чл.78А НК.
Съгласен е и с размера на определената административна санкция /три
хиляди лева/.
Определената санкция, /по вид и най-вече по размер/, е достатъчна да
изпълни целите на личната и генерална превенция на закона.
По разноските:
Въззивната инстанция споделя и изводите на първата, досежно съдбата
на направените в производството разноски, които като последица от
възприетата виновност на подсъдимия, логично и законно се възлагат в
негова тежест.
Доколкото пред Софийски градски съд, тъжителят е направил
допълнителни разноски за правно съдействие, то те при този изход на делото,
5
също следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА № 465 от 25.10.2023 година,
постановена по НЧХД № 5014/2022 година, по описа на Софийски районен
съд, като законосъобразна и правилна.
ОСЪЖДА И. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на А. К. Д., ЕГН
********** сумата от 1000 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за адвокатско представителство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6