МОТИВИ към Присъда № 119, постановена по НОХД
№ 1384/2015 г. по описа на БРС
Производството
по делото е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт на БРП, с който срещу
И.С.Д. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл. 209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК за това ,че
За периода от 20.05.2013 г. до 22.05.2013 г., в
гр.Бургас, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева възбудила и
поддържла у И.С.С., А.Ж.М. и А.Х.С. заблуждение, че ще им посредничи за
започване на работа в Руската Федерация и с това им причинила имотна вреда в
размер от по 400 лева за всеки един от тях, като общият размер на причинената
имотна вреда е в размер на 1200 лева, както следва:
2.
1.На 20.05.2013 г., в гр.Б., с цел да набави за себе си
имотна облага в размер на 400 (четиристотин) лева възбудила и поддържала у И.С.С.
заблуждение, че ще му посредничи за започване на работа в Руската Федерация и с
това му причинила имотна вреда в размер на 400 лева –преведени от И.С.С. на
21.05.2013 г. по банкова сметка ***ия АД-БЦ Бургас с титуляр И.С.Д. с ЕГН **********;***, с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 400 лева, възбудила и поддържала у А.Ж.М.
заблуждение, че ще му посредничи за започване на работа в Руската Федерация и с
това му причинила имотна вреда в размер на 400 лева –предадени от А.Ж.М. на
22.05.2013 г. лично в брой;
3.На 22.05.2013 г., в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 400 лева, възбудила и поддържала у А.Х.С. заблуждение, че ще му
посредничи за започване на работа в Руската Федерация и с това му причинила
имотна вреда в размер на 400 лева –предадени от А.Х.С. на 22.05.2013 г. лично в
брой.
Съдебният състав призова за открито съдебно
заседание пострадалите, но не се явиха. Не са посочили причина за неявяването си.
По инициатива на съда и с
изричното съгласие на подсъдимата и нейния защитник производството по делото се
разви по реда на глава 27 от НПК, в частност по реда на диференцираната процедура
по чл.371 ал.1 т.2. НПК, като подсъдимата потвърди, че е съгласна да не се
разпитват от съда всички свидетели и вещото лице и призна изцяло фактите и
обстоятелствата по начина, по който са изложени в обстоятествената част на
обвинителния акт и не поискаха да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Съдът с определение постанови
предварително изслушване на страните, след като съобрази, че самопризнанията на
подсъдимата се подкрепят от събраните по делото доказателства и й разясни
правата по чл.371 от НПК, като я уведоми, че събраните по делото доказателства
ще се ползват при постановяване на присъдата, както и направените самопризнания
по чл.371 ал.1 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението
от фактическа и правна страна. Предлага на съда да признае подсъдимата за
виновна и да й наложи наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца.
Същото да бъде редуцрано на основание чл.58а ал.1 НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК с 1/3
и да наложи наказанието от една година лишаване от свобода. Предлага на основание
чл.66 ал.1 НК наказанието от една година лишаване от свобода да бъде отложено
за срок от една година. Предлага подсъдимата да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Защитата на подсъдимата адв.К.К. *** иска от
съда да признае Д. за невиновна по повдигнатото й обвинение. Счита, че деянието
е несъставомерно от субективна страна. Навежда доводи, че подсъдимата Д. не е въвеждала
в заблуждение пострадалите и не е поддържала това заблуждение. Обратно, защитата
твърди, че подсъдимата е била подведена от офертата на „А.”ООО.
Подсъдимата Д. в последната си дума иска от
съда да а я признае за невиновна.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата И.С. Д. с ЕГН **********
е българска гражданка с висше икономическо образование, разведена, неосъждана,
работи като консултант в банка.
В началото на месец май през 2013
година, подсъдимата И.С.Д. била едноличен собственик на търговското дружество
„А. ф.” ЕООД с ЕИК ... със седилище в гр.Б. и адрес на управление ж.к”Б. М.”
бл. ... (лист №45 и 46 от том ІІ от ДП №ЗМ-36/2014 г. по описа на сектор „ИП”
ОД МВР –Бургас).
В началото на месец май през 2013
година подсъдимата И.С.Д. публикувала обяви с идентично съдържание в интернет
сайта alo.bg и във вестник Ало Сливен. В
обявите се сочело, че се набират работници за работа в областта на строителството
в Руската Федерация, с меторабота в гр.Москва и Московска област. За връзка бил
предоставен телефонен номер ..., ползван по това време от подсъдимата Д.
В обявите като лице за контакт
била посочена В. Д. Подсъдимата не притежавала лиценз за извършване на подобна
дейност-посредничество за започване на работа в чужбина, конкретно в Руската Федерация.
Подсъдимата нямала каквито и да било контакти в сферата на руските строителни
предприятия.
Пострадалият И.С.С. работел в областта
на строителството. През 2013 година си търсел работа в чужбина, предпочитал да
се намери такава именно в Руската Федерация. С. проверявал обявите в Интернет
за подобен вид работа. През месец май 2013 година пострадалият се натъкнал на
горепосочените обяви за работа публикувани от подсъдимата. С. се обадил на
посочения в обявата телефон за връзка, на който се свързал с подсъдимата И.С.Д.,
коята му се представила като В. Д.
С. разговарял с подсъдимата и
поискал да му разясни подробности относно обявите за работа. Подсъдимата
обяснила, че дружеството има офис в гр.Б., находящ се зад Б. с. у., до
ресторант „Л. ч.”, който можел да посети, когато му е удобно, като предложила
да контактуват и чрез социалната мрежа Фейсбук. Известно време двамата
комуникирали чрез мрежата за социални контакти Фейсбук и по телефона. В
разговорите помежду им подсъдимата въвела пострадалия С. в заблуждение, че ще
му посредничи за започване на рабога в Руската Федерация. При тези контакти
подсъдимата предложила на С., в случай, че има приятели, които също искат да
работят в Руската Федерация, да им разкаже и на тях, тъй като ако били група от
работници, щяло да им е по-удобно да нощуват и да работат заедно.
Пострадалият обмислил
предложението на подсъдимата и съобщил на пострадалите А.Ж.М. и А.Х.С. за
възможността за работа в Руската Федерация, разказал им за контактите си с
подсъдимата Д. и М. и С. проявили интерес към тази оферта като решили да се
възползват от възможността за работа в Руската Федерация.
На 20.05.2013 година пострадалият
И.С. пристигнал в гр.Б. и посетил дружеството „А. ф.” ЕООД. Офисът се намирал в
подлеза зад Бургаския свободен университет и бил облепен в стикери с надписи
гласящи следното:” Бързи заеми, автобусни билети и самолетни билети”.
Пострадалият влязъл в офиса на дружеството, където го посрещнала подсъдимата,
която му се представила като В. Д. – управител на фирамата. С. предал на подсъдимата
паспорта и личната си карта, както и докумените, които имал за квалификация. На
докумените били направени копия на ксерокс, след което били върнати на
пострадалия С. Подсъдимата Д. поддържала заблуждението у пострадалия, че ще му
посредничи за започване на работа, като му обяснила, че това ще бъде на
строителни обекти в Москва и Московска област. Подсъдимата не споменала името
на дружеството, за което пострадалият щял да работи. Д. поддържала
заблуждението у С., като му обяснила, че ще му бъде осигурено място за спане,
храна и траспорт до Руската Федерация, а възнаграажденето му щяло да бъде 2500
долара на месец. Пострадалият С. повярвал на думите на Д. и казал, че е съгласен на подобни условия за работа.
Подсъдимата извадила бланка на договор и казала на С. да попълни данните си, за
да може да пусне договора. Пострадалият С. не носел очила в себе си и за това,
че не виждал добре, казал на подсъдимата, че не може сам да попълни данните си
в договора. Подсъдимата лично попълнила данните в договора и пострадалият С. го
подписал. Подсъдимата не се подписала в договора. Договорът бил изготвен в два
екземпляра, един от които подсъдимата дала на С. Договорът бил под № 0001/20.05.2013г.
със страни „А.” ООО и И.С.С. Подсъдимата поддържала заблуждението у С. с
думите, че според квалификацията, която притежавал със сигурност щял да бъде
одобрен за работата. Казала му, че ще изпрати договора и след това ще трябва да
изчака известно време–около месец, за да получи визата, както и че лично поема
ангажимента да му осигури виза за работа. Обяснила му, че предлаганата от нея
услуга –посредничество за осигуряване на работа струва 400 лева, които
пострадалият следвало да заплати. Пострадалият С. поискал банковата сметка на
подсъдимата и обещал, че като се прибере в гр.С. ще й преведе сумата от 400 лева
по банков път. Подсъдимата отново подканила подстрадалият да осигури и други
лица негови познати и приятели, които желаят да започнат работа в Руската
Федерация да им разкаже за предлагата от нея услуга. Предоставила на свидетеля С.
визитка на фирмата „А. Ф.” ЕООД и банкова сметка. *** С. *** и на 21.05.2013 г.
привел сумата от 400 лева по банкова сметка ***ия АД – БЦ Бургас с титуляр И. С.
Д. с ЕГН **********, което направил в офис в скъщата банка.
Пострадалият С. се срещнал със
свои познати А.Ж.М. и А.Х.С. и им обяснил за условията за работа в Руската
Федерация разказани му от подсъдимата. С. посочил какви документи ще са им необходими,
както и че цената на услугата е в размер на 400 лева. М. и С. харесали предложението
и поискали да отидат до гр.Б., за да сключат и те такива договори с подсъдимата.
Пострадалият С. се обадил на подсъдимата по телефона и й казал, че има двама
негови приятели, които също желаят да работат в Руската Федерация. Подсъдимата
му отговорила, че след като имат нужната квалификация, ще им посредничи за
започване на работа в чужбина. Пострадалият С. и подсъдимата се уговорили М. и С.
да отидат до офиса й в гр.Б., за да подпишат договорите за работа и да им
направи ксеркопия на документите.
На 22.05.2013 година пострадалите
С., М. и С. пристигнали в гр.Б. Отишли в офиса на дружеството „А. ф.” ЕООД,
където ги посрещнала подсъдимита Д. С. запознал М. и С. с подсъдимата. Д.
въвела в заблуждение М. и С. с думите, че ще им посредничи за започване на
работа в Руската Федерация. Поддържала заблуждението им, обяснявайки, че ще
работят при същите условия, които била разказала на С. – осигурено спане, храна
и тарнспорт до Руската Федерация и месечно възнаграждение в размер от 2500 щатски
долара.
М. и С. дали на подсъдимита
носените от тях документи, за да бъдат ксерокопирани. Д. извадила бланки на
договори и ги дала на М. и С. да ги попълнят.Обяснила им какво да запишат и
двамат попълнили предоставените им бланки на договори собственоръчно, след
което ги подписали. Били съставени договори без дати, съответно между „Арман„
ООО е А.Х. С. както и между „А.” ООО и А.Ж. М. Пострадалите М. и С. дали по 400
лева – общо 800 лева на подсъдимата Д. в брой на ръка. За предадените от тях
пари подсъдимата не им дала документи–разписка, ордер или касов бон Поддържала
заблуждението у пострадалите, обяснявайки им, че със сигурност ще започнат
работа в Руската Федерация и че трябва да изчакат визите, допълнила, че до
месец всичко ще е уредено и могат да започнат работа.
Получените от пострадалите
парични суми в общ размер от 1200 лева , подсъдимита похарчила за свои лични
потребности.
Пострадалите се прибрали в гр.С. С.
разгледал инернет сайта на Руското посолство в България, за да провери какви са
изискванията за издаване на визи и видял, че се изисква медицинска застраховка
за работа, медицинско свидетелство за работа, както и че визите са готови до 15
дни след подаване на документите. Пострадалият С. проверил в Застрахователната
компания „Е. д. а. Б.” (застрахователен брокер към всички компании) център на
застраховките и научил, че най-евтината застраховка е 500 лева. Разговарял с
подсъдимата Д. по телефона за застраховките и тя му казала да не избързва с
тях. След окло 15 дни, пострадалият С. позвънил на телефон ... (ползван от
подсъдимата), но последната не му отговорила, неколкократно се опитал да се
свърже с подсъдимата по телефона, но безуспешно.
Впоследствие успял да се свърже с
подсъдимата, която му казала, че е на конференция и не може да разговаря.
Подсъдимата не му върнала обаждането. С. се опитал да я намери в социалната
мрежа Фейсбук, писал й да му се обиди, за да разговарят, но подсъдимата не му отговорила.
Скоро след това С. забелязал, че в електронната страница на вестник Ало Бургас
обявата за работа в Руската Федерация вече я няма. Усъмнил се, че се случва
нещо нередно и споделил с М. и С. Тримата пострадали пристигналии в гр.Бургас,
за да потърсят подсъдимата Д. В града констатирали, че офисът на фирмата е заключен
и не работи. Видели, че помещението е с разлепени стикери и видимо наемателят
му е в процес на напускане. Тримата пострадали подали сигнал за случилото се в
ОД на МВР – гр.Бургас .
При разследването е установено,
че посоченият за връзка в горепосочената обява за работа телефонен номер ... се
ползва от подсъдимата И.С.Д.
Съгласно заключението от
извършевата съдебно-графична експертиза ръкописният текст и цифрови
конфигурации в договор № 0001/20.05.2013
г. със срани „А.” ООО и И.С.С. е изпълнен от подсъдимата И.С.Д., а подписът е
положен от пострадалия С. Съгласно заключението на същата експертиза ръкописният
текст и подпсите на договорите без изписана дата, със страни съответно ООО „А.”
и А.Ж.М. и ООО „А.” и А. Х.С. са изпълнено от М. и С.
Съгласно заключениеето от
извръшената съдебно-техническа експертиза, поставените печати на ООО „А.” в трите
посочени договора, не са отпечатци от печати,
а са отпечатани (принитарни) копия на отпечатъци от печати, чрез лазерен
принтер, като са отпечани и трите документа. Подписите за дружеството ООО „А.”
са изображения на подписи, които са получени, чрез копиране с подходяща копирна
техника и чрез оптпечатване чрез лазерен принтер. Трите договора произхождат от
един и същ първоизточник като бланка, ведно с подписите и печатите за дружеството.
Шрифтът на цифровите записи е различен от останалия шрифт в текста на трите
договора.
Представен е писмен отговор от
ДМОС по отношение на дружеството ООО „А.” , видно от който същото не се
помещава на посочения адрес. Установено е, че идентификационният номер посочен
като БУЛСТАТ на дружеството принадлежи на друго дружество, както и че
компанията не е клиент на банка АКБ Пробизнес банк, чията банкова сметка ***.
От писмената справка от ТД на
НАП–гр.Бургас е видно, че дружеството „А. Ф.” ЕООД за процесния период няма
регистрирано фискално устройство.
Описаната фактическа обстановка
се подкрепя от събраните гласни доказатества –показанията на свидетелите И.С.С.,
А.Ж.М. и А.Х.С. и Р. С., от писмените доказатества –представените договори
сключени от името на ООО „А.” и пострадалите, заключението на извършените
съдебно-графични експртиза, съдебно-техническа експертиза, извлечение на банков
превод, както и от останалиете писмени доказтелства относими към предмета на
доказване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От изложената
фактология е видно, че И.С.Д. с ЕГН ********** *** е извършила от обективна и
от субективна страна престъплението по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК , а именно
за времето от
20.05.2013 г. до 22.05.2013г. в гр.Б., действайки в условията на продължавано престъпление, със специална цел да набави за себе си имотна облага, въвела в заблуждение пострадалите С.,
М. и С., че ще им посредничи, за да започнат
работа в Руската Федерация, поддържала това
заблужедение у тях, като в резултат им причинила
имотна вреда от по
400 лева за всеки един от тях или в общ размер от 1200 (хиляда и двеста) лева като следва:
3.
1.На 20.05.2013г., в
гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 400 (четиристотин)
лева възбудила и поддържала у И.С.С. заблуждение, че ще му посредничи за
започване на работа в Руската Федерация и с това му причинила имотна вреда в
размер на 400 лева –преведени от И.С.С. на 21.05.2013 г. по банкова сметка ***ия АД-БЦ Бургас с титуляр И.С.Д.
ЕГН **********;***, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 400
лева, възбудила и поддържала у А.Ж.М. заблуждение, че ще му посредничи за
започване на работа в Руската Федерация и с това му причинила имотна вреда в
размер на 400 лева – предадени от А.Ж.М. на 22.05.2013 г. лично в брой;
3.На 22.05.2013 г., в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 400 лева, възбудила и поддържала у А.Х.С. заблуждение, че ще му
посредничи за започване на работа в Руската Федерация и с това му причинила
имотна вреда в размер на 400 лева – предадени от А.Х.С. на 22.05.2013 г. лично
в брой.
Престъплението
е било обмислено добре и предварително. Подсъдимата е съзнавала, че няма право и
не може да извършва посредническа дейност, да наема на работа и то в чужбина. Подсъдимата
се е снабдила с бланките от договорите, които е ползвала, за да засили
заблуждението у пострадалите, че ще им осигура работа в чужбина.
От
субективна страна
деянието е извършено виновно
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – подсъдимата е била
наясно за общественопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Подсъдимата
е предвиждала, че в резултат на нейното въздействие върху измамените, у
последните ще възникнат неправилни представи както и че ще извършат акт на
имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще
бъде увредено.
Разпитана
в качеството на обвиняемо лице, подсъдимата Д. дава обяснения. Сочи, че е
контактувала по интернет (по скайп) с непознат за нея мъж, който й предложил да
набира работници за Руската Федерация. Същият мъж и изпратил договорите,
сключени впоследствде от нея с тримата пострадали. Признава, че е получила
парите от пострадалите, които впоследствие е изхарчила. Опитала се е да се
укрие. Свалила обявите от интернет сайта. Сочи, че се консултирала за тази
дейност с адв.Р. С. АК–Б. Разпитан в качеството на свидетел по делото
адв.Станчев не си спомня да е давал консултации на подсъдимата във връзка с
договори, както и че не е чувал за дружеството „А.” ООО. Сочи още, че е правила
консултации в Българската търговско-промишлена палата, Бюрото по труда, в
Руското посолство в София и Руското консулство във Варна, но не представя доказателства
за проведените консултации и не си спомня по кое време ги е правила. Едва през
февруари 2015 г. подсъдимата с пощенски записи възстановила сумите на
пострадалите. С това действие същата се стреми да докаже, че е налице
неизпълнение по договор, а не престъпление. Съдът обаче не кредитира тази
защитна версия за несъставомерност от субективна страна. Подсъдимата е
едноличен управител на търговско дружество и има качеството на търговец по
смисъла на ТЗ. Същата е наясно, как се извършват разплащанията в търговския
оборот. Следвало е да се консултира какви са изискванията за извършване на
посредническа дейност. Освен това, ако е налице неизпълнение по договора както
твърди подсъдимата, твърде закъсняло е връщането на сумите на пострадалите - едва
в края на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази следното: Подсъдимата Д. е неосъждано лице. Съдът счита, че
обществената й опасност е ниска с оглед нейното съдебно минало. Обществената опасност
на извършеното от нея престъпление е около средната предвид размера на нанесените имуществени вреди на пострадалите.
При определяне на наказателната
отговорност на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът взе
предвид следното:
Подсъдимата е съдействала при
разкриване на обективната истина. Признала е, че е взела от пострадалите сумите
от по 400 лева. Дала е съгласие за разкриване на банковата тайна. Макар и късно,
същата е възстановила сумите на пострадалите. Изброените обстоятелства съдът
счита за смегчаващи вината на подсъдимата. От изложеното до тук е видно, че не са
налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятества, нито е налице едно
изключително такова за да наложи съдът наказанието в хипотезата на чл.55 ал.1
т.1 от НК. В условията на продължавано престъпление подсъдимата Д. е извършила измами
на три лица за един относително кратък период от време.
При така установените факти съдът определи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца към
минимално предвиденото в закона. Съгласно редукцията на чл.58а ал.1 НК съдът го
намали с 1/3 и наложи остатъка от една година лишаване от свобода.
При определяне на изпълнението на това
наказание от една година лишаване от
свобода съдебният състав, счита, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Подсъдимата И.С.Д. е неосъждано лице. За постигане на целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на подсъдимата съдебният състав счита, че не е
наложително да го изтърпи ефективно. Съдът счита, че следва да даде шанс за
поправяне и превъзпитаване на подсъдимата. Затова отложи наказанието от една
година лишаване от свобода за срок от три години. По този начин съдът счита, че
могат да се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Осъди на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата И.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на ОД на МВР –гр.Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер от 233,68 (двеста
тридесет и три лева и 68 стотинки) лева.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимита И.С.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд –гр.Бургас направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 5,00 (пет) лева, представляващи държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова