Номер 146523.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502486 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД Бул инс АД срещу решението на СГС, І – 11 състав
от 30.04.2020г. по гр.д. № 8685/2018г., с което е осъдено дружеството да заплати на К. И. Й.
, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.12.2017г.
в размер на 45 000 лева, ведно със законната лихва от 24.04.2018г., отхвърлен е иска за
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
15 000 до 45 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и
нарушение на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Въззиваемата К. Й. оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията
на въззивния съд, формирани в отговор на доводите на страните, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищцата като
пострадала от ПТП от 29.11.2017г. и на ответника, в качеството му застраховател на
гражданската отговорност на прекия причинител на вредата – Б. З..
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на З. и причинно –
следствената връзка между същото и травматичните увреди на Й. не са спорни пред
настоящата инстанция и са установени по реда на чл. 300 ГПК от влязло в сила
споразумение по нохд № 16350/2018г. по описа на СРС, НО, 116 ти състав.
1
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като с отговора на исковата молба е заявил, че в нарушение на чл. 113 ЗДвП
ищцата не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото МПС преди да
предприеме пресичане по пешеходната пътека.
Че ищцата е пресичала пътното платно на обозначено за целта място, а именно пешеходна
пътека тип „зебра“, е доказано по реда на чл. 300 ГПК, тъй като настъпването на
произшествието на пешеходна пътека в случая е съставомерно обстоятелство ( вж. чл. 343,
ал.3 НК). Ударът е настъпил в лентата на движение на автомобила, след като пешеходката е
била пресякла двете ленти на насрещното платно, на около метър преди да достигне втората
лента от платното за движение на управлявания от делинквента автомобил. Водачът се е
движил с около 40 км/ч и не е намалил скоростта си или променил посоката на движение
преди удара. Според свидетелските му показания пред първата инстанция, той е търсил
място за паркиране и изобщо не е видял пешеходката.
Цитирания механизъм, установен безпротиворечиво от събраните по делото
доказателства, изключва възможността ищцата да е действала съпричинително. Явно е , че
тя не е нарушил разпоредбите на чл. 113,ал.1 т.1 ЗДВП, защото е предприела пресичане на
разрешено място и е изминала повече от половината дължина на пешеходната пътека до
мястото на удара. Противно на заявеното от въззивника, тя не е имала задължение да спре
по средата на пешеходната пътека и да изчака преминаването на автомобила. Законът
предвижда точно обратното - чл. 119, ал.1 ЗДвП задължава водачите на нерелсови превозни
средства да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци. Пострадалата е била именно такава.
Отделно, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, в сила
към датата на ПТП, според която пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие, когато то е настъпило на пешеходна пътека, а водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Видно от споразумението пред наказателния
съд, при катастрофата З. е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП. В тази връзка, остава
напълно ирелевантна за възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД изтъкнатата от жалбоподателя
хипотетична възможност пешеходецът да избегне удара, като спре по средата на
пешеходната пътека и изчака преминаването на автомобила.
В заключение, оплакванията на ответника за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД
са неоснователни.
Такива са и оплакванията му, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД.
Н. е получила изкълчване на дясна раменна става и счупване на горния край на дясна
мишнична кост, и счупване на горното рамо на лявата срамна кост. Била е хоспитализирана,
изкълчването е наместено и раменната става фиксирана с ДЕЗО. Ищцата е провела домашно
амбулаторно консервативно лечение. Два месеца е била на постелен режим, получила е
усложнения от поставения катетър, нуждаела се е от постоянни чужди грижи за битовото и
хигиенното си обслужване. Костите, според в.л. д-р С., са зараснали за обичайния срок от
около 3 месеца, като през първите два ищцата е търпяла интензивни болки. При личния
преглед вещото лице е установило ограничен обем на движението на дясната ръка в
областта на раменната става, който не позволява на ищцата да вдигне максимално до горе
ръката си. Според св. Б. ищцата е повлияна силно негативно в психологически план от
катастрофата.
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите; липсата на хирургични
интервенции; сравнително краткия, но болезнен и съпроводен с усложнения и сериозен
битов и психологически дискомфорт оздравителен период; възрастта на ищцата – 66 г. към
2
датата на ПТП и факта, че са налице трайни остатъчни явления –ограничение на движението
на дясната ръка, болки при претоварване и лошо време, намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди такъв от 45 000 лева.
С оглед изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд,
въззивният следва да потвърди решението му в обжалваната част.
В частите, с които искът е уважен до 15 000 лева и отхвърлен за разликата над 45 000 до
80 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора, на адвокатския пълномощник на ищцата се следва
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, което възлиза на 1430 лева, предвид обжалваемия
интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І – 11 състав от 30.04.2020г. по гр.д. № 8685/2018г.
в обжалваната част, с която е уважен иска на К. И. Й. срещу ЗД Бул инс АД по чл. 432, ал.1
КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 29.12.2017г. за
разликата над 15 000 лева до 45 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр. ***, бул. *** № 87 да плати на адв. К. Д., гр. ***, ул.*** №
17, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 1430 лева за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3