Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………………2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и при участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2483 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна, чрез ст.юрисконсулт К.Л.-А., против Решение № 699/13.10.2021г., постановено по АНД № 1202/2021г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е отменено Наказателно постановление № 433а-521/18.11.2020 год. на Директор на ОД на МВР Варна, с което на А.А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 209а, ал.1 Закон за здравето. С решението касаторът е осъден да заплати на А. разноски за адвокатско
възнаграждение.
В
касационната жалба е релевирано твърдение, че решението на ВРС е постановено в
нарушение на материалния закон. Оспорена е възприетата от съда
фактическа обстановка. Посочва,
че А. е запознат със съдържанието на
АУАН, което е удостоверил с подписа си. Твърди, че А. не е отправил искане да
му бъде предоставен друг четлив екземляр на АУАН, както и че няма възражения в
тази насока. Навежда доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че случаят
попада в хипотезата на т.9, б.“а“ от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, която предвижда изключение за клиентите на
заведенията за хранене да носят предпазни маски. Уточнява, че тази разпоредба е
относима само и единствено за клиентите в местата за хранене и в питейните
заведения, т.е. за консумиращите храни и напитки в съответните заведения.
Посочва, че клиентите на заведенията за хранене и питейните заведения, които
закупуват храни и напитки за дома и офиса, попадат в приложното поле на т.7 от
Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Твърди, че А.
е закупил пица, която не е консумирана в заведението, а е излязъл навън. На
изложените основания сезира касационната
инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване
на решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът редовно призован не се явява. В
депозирани писмени бележки, чрез процесуален представител поддържа изложеното в
касационната жалба. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Не
претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба чрез адв. Я. в депозиран писмен отговор на касационната
жалба подробно излага мотиви за неоснователност на същата. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от оспорване и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния
съд е образувано по жалбата на А.С.А. против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от
фактическа страна, че на 04.11.2020 г. в 12:00 часа при проверка от служители при Първо РУ при
ОД на МВР Варна, в обект пицария „Р.“ на ул. „А.Г.“ №**, установили, че А.А.,
докато си купувал пица нямал поставена защитна маска за лице. Срещу А. бил
съставен АУАН, в който е отразено, че в съответното закрито обществено място А.
не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, с което е нарушил т.7 от Заповед №РД-01-609/12.10.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, във вр. чл.209а от ЗЗ. Въз основа на съставения АУАН било
издадено НП, в което административно-наказващият орган посочил, че на
съответната дата и място, А. се намирал в закрито обществено място – пицария „Р.“
и не поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не изпълнил т.7 от въведени със Заповед №РД-01-609 от
21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 от ЗЗ, като с това е нарушил чл.209а от ЗЗ. Гореописаната фактическа обстановка съдът установил чрез събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съответно, като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитирал изцяло
показанията на свидетелите Драганов, Манова и Вълчева.
За да отмени
санкцията, въззивният съд приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР Варна , съгласно заповед № 365з. -1952/24.03.2020
год. на Директора на ОД МВР-Варна и в шестмесечния преклузивен срок. Констатирал, че в хода на административно -наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е неправилното изписване в Наказателното постановление на разпоредбата на чл.209, ал.1 от ЗЗ, вместо чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, за несъществено нарушение, предвид изключително подробното описание
на фактическата обстановка и предвид отразяването, че А. не е изпълнил
въведените с издадената Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. противоепидемиологични
мерки. Съдът приел, че с връчване на А. на АУАН, който е нечетим, е допуснато
съществено процесуално нарушение, защото той не е бил в състояние да реализира
пълноценно правото си на защита. Въззивният съд е приел, че установеното
нарушение попада сред изключенията в т.9, б.“а“ от Заповедта на Министъра на
здравеопазването, тъй като А. е имал качеството на клиент в място за хранене,
предвид описанието на обекта - пицария, чиято търговска площ включва щанд и
две-три маси за консумация, докато е купувал пица. Според изключението в
посочената хипотеза за А. е неприложимо изискването за носене на маска.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че оспореното решение е
валидно, постановено
в съответствие с приложимия материален
закон. ВРС е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, по арг. разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът
намира за неоснователни. Като несъстоятелно съдът възприема твърдението,
изложено в касационната жалба, че с предоставяне на А. на нечетлив екземпляр от
АУАН не се нарушава правото на защита, доколкото може да участва в
производството и да упражни своите права в пълен обем. Настоящият съдебен
състав, намира че връчването на напълно нечетлив препис от АУАН, ще рефлектира
върху правото му на защита и драстично ще ограничи същото. Всъщност, връчването
на напълно нечетлив екземпляр от съставения АУАН препятства възможността на
жалбоподателя да изложи своите възражения пред административния орган, в
тридневен срок от получаването на препис от акта, съобразно нормата на чл. 44,
ал. 1 ЗАНН. Наказаното лице може да упражни надлежно правото си да участва в
производството пред съда, но с предоставяне на нечетливо копие от АУАН, той е
лишен от възможността да подаде възражение срещу същия. Не се споделят
твърденията в касационната жалба, че след като А. твърди, че е бил клиент на
заведението, то се е запознал с фактическата обстановка, съответно не е
допуснато съществено процесуално нарушение. Тези твърдения от страна на А. са изложени
в жалбата срещу наказателното постановление, поради което основателно може да
се приеме, че той се е запознал с фактическата обстановка от изложеното в
наказателното постановление.
Касаторът твърди, че деянието, осъществяващо
административно нарушение не попада сред изключенията в хипотезата на чл.9,
б.“а“ от Заповедта на Министъра на здравеопазването, защото същото е предвидено
само и единствено за клиенти в местата за хранене и в питейните заведения, т.е.
за консумиращите храни и напитки в съответните заведения. Посочва, че в тези
случаи следва да е въведено изискване заведението да е осигурило най-малко 1.5
м. дистанция от облегалките на две съседни маси с цел да не се допуска близост
между посетителите. Изложените твърдения не могат да бъдат възприети за
основателни в конкретния случай, тъй
като разпоредбата на чл.9 б.“а“ не въвежда изключения сред вида на клиентите на
такива, които консумират на място и тези, които купуват храна, но не ползват
място за хранене в заведението. Адресати на тази разпоредба са всички клиенти,
без значение дали остават в заведението или го напускат непосредствено, след
като за закупили храна. От свидетелските
показания безспорно се установява, че А. е напуснал заведението за хранене,
непосредствено след като си у купил пица, но дори и да беше останал,
изключението по чл.9а т.1 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. обхваща и тази
хипотеза. В процесния случай безспорно по арг. от същата разпоредба,
лицата-клиенти в местата за хранене и питейните заведения не са задължени да
носят предпазно средство-маска.
Гореизложените доводи обуславят извода на касационния
съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на
материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и
е формирал кореспондиращ с
доказателствата по делото извод. Мотивиран от изложените съображения, настоящият тричленен състав
намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.
При този изход на спора
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на А.С.А. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., изплатено в брой, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 10.12.2021 година. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, същото е под минималните размери, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен
състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 699/13.10.2021г., постановено по АНД № 1202/2021г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е отменено Наказателно постановление № 433а-521/18.11.2020 год. на Директора на ОД на МВР Варна, с което на А.С.А. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 209а, ал.1 ЗЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, да заплати на А.С.А. ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.