РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Перник, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600321 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
С присъда № 260032/19.05.2021г., постановена по НОХД № 01901/2020г.,
Пернишкият районен съд е признал подсъдимия К. А. К., роден на *** в ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, *** образование, женен, работи като
„***“ във ***, осъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на *** в гр. *** е
управлявал МПС- лек автомобил, марка/модел „Форд Мондео“, с рег.№ ***, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,7 на хиляда, установено по надлежния ред
/с протокол за съдебно химическа експертиза № *** на Военномедицинска академия/, като е
бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК /по НОХД № 1661/2016 г. по описа на РС-
Перник/ - престъпление по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК
е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозиран протест и допълнително
изложение към него от Районна прокуратура - Перник, в който се сочи, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и се основава на неправилна интерпретация на събраните
доказателства. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че късното назначаване на
повторното изследване на кръвната проба на подсъдимия е по вина на разследващите
органи, тъй като такова изследване се извършва след заплащане на стойността му от
освидетелствания и именно забавянето в плащането от страна на подсъдимия К. е
обусловило забавеното назначаване на повторното кръвно изследване. Излагат се доводи за
неправилност извода на съда, че не следва да се ползва резултатът от извършената
ретроспективна корекция. Посочва се, че това е признат способ за установяване на
обективната истина и отхвърлянето на приложението му е неоснователно. Иска се
1
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се
наложи съответно наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Перник е изразил становище, че протестът е основателен и предлага
присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимия – адвокат В., е изразил становище, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
След като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени от страните в
съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, въззивният съд прие за установено следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство. Със
споразумение № 683 от 05.10.2016г., постановено по НОХД № 1661/2016г. по описа на ПРС,
същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което
му е наложено съответно наказание.
Служителите на ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ – свидетели по
настоящото дело Р.Г.А. и И.Г.И. – и двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“, били
дежурни на *** на територията на кв. „***“ в гр. ***. В 13:50 ч. спрели за проверка в района
на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ лек автомобил марка/модел „Форд Мондео“ с рег.
№ ***, който бил управляван от подсъдимия, като с него пътувала и свидетелката М. К.. В
13:52 ч. служителите на МВР извършили проверка на водача с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с № ARBА-0156. При проверката установили концентрация на
алкохол в издишания въздух 0,75 промила, поради което съставили на подс. К. акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № *** и му издали талон за
медицинско изследване № ***. Поради обстоятелството, че подсъдимият оспорил отчетения
резултат от техническото средство, в 14:15ч. издаденият талон за медицинско изследване му
бил връчен с указания за явяването на К. за даване на кръвна проба в ЦСМП Перник до
15:00ч. След приключване на проверката, същият се отправил към болничното заведение,
където му било обяснено, че за да му бъде извършено медицинско изследване и взета кръвна
проба, следва да бъде придружен от служители на МВР, поради което подсъдимият
следвало да изчака пристигането на полицейските служители, издали талона за
изследването. Свидетелите Р. А. и И. И. били уведомени за явяването на подсъдимия в
болничното заведение в рамките на часовия диапазон, който му бил указан в издадения
талон за изследване и се отзовали на повикването, като след пристигането им в болничното
заведение, на подсъдимия било извършено медицинско изследване от д-р Й.С.А. и в 15:05ч.
му била взета кръвна проба за изследване за употреба на алкохол.
В хода на разследването била изготвена съдебно-химическа/токсикологична/
експертиза изх. № ***, съгласно която взетата кръвна проба била изследвана на ***, като
експертът установил наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,52g/L в кръвта на
подсъдимия към момента на вземане на пробата. Посочено е още, че към този момент
лицето е било в токсикокинетична фаза на елиминиране на алкохол от организма. Съгласно
поставените му задачи от органа по разследването, назначил експертизата, вещото лице е
извършило и ретроспективно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на К. към
момента на изследването с техническо средство, резултатите от което са, че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката в 13:52 ч. на *** е била
0.7g/L. В заключението е посочено, че за да достигне до този резултат от ретроспективното
изследване, вещото лице е работило със среден коефициент на елиминиране на алкохол от
организма 0.15g/L/час. При извършване на изследването експертът не е установил наличие
на медикаменти, приети от подсъдимия преди проверката, които да влияят върху
токсикокинетиката на етиловия алкохол в организма и да водят до повлияване на неговата
концентрация при съвместен прием. Заключението си експертът обективирал в протокол с
лаб. № *** от *** на Военномедицинска академия.
2
След като по собствена инициатива подсъдимият разбрал за установената
концентрация на алкохол в кръвната му проба от 0,52g/L, депозирал в РП – Перник молба
рег. № 3065/21.12.2017г., с която поискал да бъде извършено повторно химическо
изследване на взетата проба. С постановление от 22.12.2017г. на наблюдаващия прокурор
било уважено искането на подсъдимия и указано на водещия разследването да назначи
повторна съдебно-химическа експертиза на кръвната проба на К., иззета на *** Препис от
постановлението бил изпратен на подсъдимия и на разследващия орган, където бил
входиран на 02.01.2018г. под № 192000-17. На 28.02.2018г. подсъдимият внесъл по сметка
на Военномедицинска академия сумата от 50 лева за извършване на повторна химическа
експертиза, като на същата дата било изпратено искане до медицинското заведение от
разследващия орган за извършването на повторното изследване.
Повторното изследване на взетата на *** кръвна проба на К. било извършено на
09.03.2018г., като експертът установил алкохол (етанол) в концентрация 0,48g/L в нея и
обективирал заключението си в протокол лаб. №***, в който изрично посочил, че
химическото изследване е извършено след изтичане на тримесечния срок на съхранение на
пробите кръв, гарантиращ обективност на изследването, поради което полученият резултат
нямал съдебно – токсикологична значимост.
Подсъдимият бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган
от 03.04.2018г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.7 на хиляда,
установено с протокол за съдебно химическа експертиза № *** на Военномедицинска
академия.
Така изложената от въззивния състав фактическа обстановка се установи след
собствен анализ на събраните по делото доказателства, а именно: обясненията на К., дадени
на досъдебната фаза в качеството му на обвиняем и тези, дадени в съдебната фаза на
производството като подсъдим, показанията на свидетелите Р.Г.А., И.Г.И., д-р Й.С.А., М.Н.
К., както и от писмените доказателствени средства: съдебно – химическа /токсикологична/
експертиза № *** на Военномедицинска академия и протокол за химико – токсикологично
изследване за определяне концентрацията на алкохол №***, както и поясненията към тях,
дадени от вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд; заверени копия
от акт за установяване на административно нарушение серия Д, № *** и талон за
медицинско изследване № ***; отчетна форма на наряд; заверено копие от амбулаторна
книга за взетите кръвни проби на *** на МБАЛ „***“ АД гр. ***; протокол за медицинско
изследване; справка картон на водач; справка за нарушител и справка съдимост.
Гореизложената фактическа обстановка съответства на възприетата и от
първоинстанционния съд такава.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
В настоящия случай, при спирането за проверка на *** в 13:50 ч. на управлявания от
подсъдимия К. лек автомобил марка/модел „Форд Мондео“ с рег. № *** е спазен редът за
установяване употребата на алкохол от водача, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
От показанията на свидетелите Р.Г.А. и И.Г.И., от обясненията на подсъдимия, както и от
приетите по делото акт за установяване на административно нарушение серия Д, № *** и
талон за медицинско изследване № *** се установява, че съгласно правомощието им по чл. 3
от Наредба № 1/19.07.2017г., при извършването на проверката, контролните органи са
използвали годно техническо средство за установяване употребата на алкохол от
подсъдимия К., което отчело резултат 0.75 промила алкохол в издишания въздух, поради
3
което на подсъдимия бил съставен горепосоченият акт за установяване на административно
нарушение. Подсъдимият оспорил показанията на техническото средство и се възползвал от
правото си по чл. 3, ал. 2, т. 2, вр. чл. 6, ал. 4 и ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. да му
бъде извършено химическо лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта,
поради което в 14:15 ч. му бил връчен издадения талон за медицинско изследване № ***, с
който му било указано да се яви в ЦСМП Перник до 15:00ч. От посочените доказателства,
както и от свидетелските показанията на д-р Й.С.А. и М.Н. К., а също и от писмените
доказателства копие от амбулаторна книга за взетите кръвни проби на *** на МБАЛ „***“
АД гр. ***, протокол за медицинско изследване и отчетна форма на наряд, се установява, че
в рамките на предоставения му с талона диапазон от време, подсъдимият, заедно с неговата
съпруга М. К., която пътувала с него в автомобила, се явил в сградата на МБАЛ „***“ АД
гр. ***, но тъй като не бил придружен от служители на МВР, на основание чл. 12, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г., му било отказано извършване на медицинско изследване и
вземане на кръвна проба. След като на двамата служители на ОД на МВР Перник,
извършили проверката на автомобила, било съобщено за явяването на подсъдимия К.,
същите се отзовали и пристигнали в лечебното заведение, поради което в 15:05ч. била взета
кръвна проба от К. за лабораторно изследване, което съгласно чл. 13 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. било вписано в амбулаторния журнал.
Правилни са изводите на пъроинстанционния съд, че подсъдимият е изпълнил
задължението си и се е явил до указания му в талона за медицинско изследване час – до
15:00ч. в посоченото здравно заведение, за да даде кръвна проба. Този извод се потвърждава
по категоричен начин от събраните по делото доказателства, които по отношение на този
въпрос се припокриват в пълна степен. В настоящия случай, тъй като отчетеният резултат от
техническото средство е бил 0.75 промила, служителите на МВР, извършили проверката, не
са имали правомощието да придружат подсъдимия до лечебното заведение, каквото
задължение имат само в хипотезите на чл. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., а видно от
представената по делото отчетна форма на наряд същите са продължили да осъществяват
контролната си дейност в района на първокласен път I – 6, разклон за рудника/ул. „***“.
Подсъдимият и съпругата му пристигнали в посоченото лечебно заведение, където
първоначално им било отказано извършването на медицинските манипулации, поради което
се наложило първо да изчакат уведомяването на полицейския наряд, а след това и
пристигането му на място, като кръвната проба от подсъдимия била взета в 15:05ч. Поради
това се налага единственият верен извод, че пристигането на подсъдимия в МБАЛ „***“ АД
гр. *** се е случило в рамките на указаното му в талона за медицинско изследване време –
до 15:00ч. и взетата от него проба, макар и с минимално закъснение поради независещи от
подсъдимия причини, е била годна за изследване за наличието на концентрация на алкохол в
кръвта, съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Извършеното химико – токсикологично изследване на пробите от легитимиран по
смисъла на чл. 24, ал. 1 от Наредбата експерт от Военномедицинска академия е
обективирано в съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза изх. № *** и протокол с
лаб. № *** от ***, като според заключението на вещото лице концентрацията на алкохол в
кръвната проба на подсъдимия е 0.52 промила, а от ретроспективното изследване със среден
коефициент на елиминиране на алкохол от организма 0.15g/L/час се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката в 13:52 ч. на
*** е била 0.7 промила.
Недоволен от резултатите от изследването, подсъдимият депозирал в Районна
прокуратура – Перник молба рег. № 3065/21.12.2017г., с която поискал да бъде извършено
повторно химическо изследване на взетата кръвна проба. Искането му било уважено с
постановление от 22.12.2017г. на наблюдаващия прокурор, като на водещия разследването
било указано да назначи повторна съдебно-химическа експертиза на кръвната проба на К..
Постановлението било входирано при разследващия орган на 02.01.2018г. Повторната
експертиза била назначена едва на 28.02.2018г. с внасянето от подсъдимия на сумата от 50
лв. по сметка на Военномедицинска академия. Повторното изследване на взетата на ***
кръвна проба на К. било извършено на 09.03.2018г., като експертът установил алкохол
(етанол) в концентрация 0,48g/L в нея и обективирал заключението си в протокол лаб. №***
Настоящият състав намира за неоснователно възражението в протеста за това, че
4
забавеното назначаване на повторното кръвно изследване не е по вина на разследващия
орган, а се дължи само на забавянето в плащането от страна на подсъдимия К. за
извършването му. Правото на подсъдимия да поиска повторно извършване на химически
анализ на пробата чрез органа по производството е гарантирано от разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. и е ограничено с краен срок за упражняването му –
седемдневен от предявяване на обвинението или до изтичането на срока за съхранение на
кръвните проби. Тъй като подсъдимият е привлечен като обвиняем с постановление на
разследващия орган от 03.04.2018г., седемдневният срок за искане назначаване на повторна
експертиза е неприложим за него, поради което се е възползвал от правото си да поиска
извършване на ново изследване на кръвната му проба в срока по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1
от 19.07.2017г. Съгласно посочената разпоредба пробите се съхраняват за срок не по-малък
от 3 месеца. Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд, че този тримесечен
срок е минималният такъв. Пробите, следователно, могат да бъдат съхранявани и по-
продължителен период от време, без да изгубят качествените си показатели и резултатите от
тях да бъдат достоверни и след изтичането на този срок. Същото е посочило и вещото лице
д-р Б.М. в съдебното заседание, проведено на 19.05.2021г., при защитата на експертното си
заключение.
Заплащането на разходите по извършването на химическо - лабораторните
изследвания от своя страна се урежда от разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. (в сила от 01.01.2018г.), която е приложимата в настоящия случай нормативна
уредба, съгласно момента, в който е възникнало задължението на органа по разследването
да назначи повторната експертиза (02.01.2018г.), както и съгласно принципа на чл. 2 от НК.
Според посочената разпоредба разходите за извършване на лабораторни изследвания за
наличие на алкохол са за сметка на органа, назначил изследването, като средствата се
възстановяват от водача, уличен с техническото средство. Дори и да се приеме, че средствата
за извършването на повторната експертиза е следвало да бъдат заплатени предварително от
подсъдимия К., то разследващият орган не е обвързан от действията на последния по
заплащането им, за да издаде акта си, с който назначава експертизата. Определящо за органа
е единствено прокурорското постановление, получено на 02.01.2018г., с което му е указано
да извърши това конкретно действие по разследването, а заплащането на разноските
възниква като задължение на подсъдимия към медицинското заведение, което задължение
не е обуславящо правомощието на разследващия орган да назначи експертизата.
Неоснователни са и възраженията в протеста, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил резултатите от ретроспективното изследване, извършено с
експертиза изх. № *** Съгласно посоченото в съдебното заседание от вещото лице д-р Б.М.,
ретроспективно изследване се извършва в случаите, когато пробата кръв е взета на по-късен
етап от време, в който лицето се намира във фаза на елиминиране на алкохола. Според
посоченото в заключението, към момента на взимане на кръвната проба, действително
подсъдимият К. е бил в посочената фаза на елиминиране на алкохола от организма, но в
случая от значение е обстоятелството, че същият се е явил за даването на пробата в указания
му от контролните органи срок, а не в последващ момент, с което е спазил
законоустановените с Наредба № 1 от 19.07.2017г. правила за предоставяне на кръвни
проби за изследване и за достоверни следва да се считат единствено резултатите от тях.
Показателно в тази връзка е обстоятелството, че редът за извършване на ретроспективно
изследване не е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017г., както правилно е отбелязал и
първоинстанционният съд.
На следващо място, резултатите от посоченото ретроспективно изследване не следва
да се вземат предвид при постановяване на съдебния акт и поради обстоятелството, че
същото не е способ, чрез който се установява по несъмнен начин каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката. Според
посоченото от вещото лице, с това изследване се установява само теоретично каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта към предишен момент от време, като за изчислението й
се работи със среден коефициент на елиминиране на алкохола от организма равен на 0.15
грам за литър количество алкохол за час, независимо от специфичните характеристики на
лицето като тегло, височина, възраст и т.н. Работейки със средни стойности на елиминиране
на алкохола в кръвта, неиндивидуализирани към особеностите на организма на подсъдимия
5
К., сериозно се нарушават правото му на справедлив съдебен процес, както и принципът на
разкриване на обективната истина в наказателния процес, тъй като при работа с такива
усреднени стойности резултатът от ретроспективното изследване почива на предположения
с каква скорост организмът на конкретния подсъдим разгражда приетия алкохол. Ако се
приеме, че за подсъдимия К. тази скорост е 0.15 грама за литър количество алкохол за час и
въз основа на нея се приемат и изчисленията, че към момента на проверката в 13:52 ч. на ***
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.7 промила, би се стигнало до постановяване
на присъда, обвинението по която почива на хипотетични постановки, без същото да е
доказано по несъмнен начин.
Независимо от горепосоченото, в случая от основно значение при определянето на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, следва да бъдат резултатите от
извършеното химическо лабораторно изследване на кръвните проби, а не тези от
ретроспективното изследване, което представлява своеобразен вид проверка на резултатите
от техническото средство „Дрегер“. Именно такава е и законодателната логика, въведена в
Наредба № 1 от 19.07.2017г. и по-конкретно в разпоредбата на чл. 6, ал. 4, съгласно която в
случай, че лицето не приеме резултатите от техническото средство за установяване
употребата на алкохол, то избира начин, по който да бъде тествано – доказателствен
анализатор или лабораторно изследване, като само ако не избере някой от посочените
начини на установяване, се приемат отчетените показания от техническото средство. Тоест
при наличие на резултати и от химическо лабораторно изследване, и от техническо
средство, за достоверни се смятат резултатите от лабораторното изследване на кръвните
проби, като тези, получени при проверката от контролните органи с техническото средство
не се вземат предвид.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е установено по несъмнен
начин подсъдимият да извършил престъплението, за което е обвинен. Органите на
досъдебното производство не са изпълнили задължението си да установят с всички
доказателствени средства концентрацията на алкохол в кръвта на дееца към момента на
извършване на изпълнителното деяние. Липсата на доказателства, които да подкрепят тезата
на прокуратурата, че подсъдимият е управлявал моторно превозно с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда означава, че подобно фактическо положение не може
да бъде изведено по начина, изискуем от разпоредбата на чл. 303 от НПК. Липсата на
убедителни доказателства за управление на лек автомобил в посоченото нетрезво състояние
означава също така, че въззивният съд няма основание да промени крайния решаващ извод
на първата инстанция. Крайният извод на районния съд, че събраните доказателства не
могат да обосноват осъдителна присъда, е резонен. В случая не се доказа елемент от
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което
подсъдимият е предаден на съд, а именно - управление на МПС след употреба на алкохол в
посочената в обвинителния акт концентрация. За да бъде постановена осъдителна присъда
следва да е достигнато до единствения възможен и законосъобразен правен извод, че
инкриминираната от държавния обвинител деятелност се субсумира както от обективна,
така и от субективна страна под престъпния състав, визиран в обвинението, а също така и че
е установено по несъмнен начин, че деянието е извършено от подсъдимия. Когато не е
налице някое от посочените обстоятелства, съдът е длъжен да признае подсъдимия за
невиновен с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй като присъдата не може да почива на
предположения за съпричастността на подсъдимия към деянието. Крайният правен извод на
съда, постановил контролирания съдебен акт, се явява съобразен с доказателствата по
делото, с установената от въззивната инстанция фактическа обстановка и със закона. При
липсата на неопровержими и категорични доказателства за виновността на подсъдимия К.К.
и с оглед разпоредбата на чл.304 от НПК, като е оправдал подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.
Поради изложените съображения и на основание чл.338 от НПК настоящата
инстанция намира, че обжалваната присъда на РС-Перник е правилна и следва да бъде
потвърдена, а протестът следва да се остави без уважение.
С оглед формирания извод за невиновността на подсъдимия и в съответствие с
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК правилно първата инстанция е постановила
направените в хода на производството разноски да останат за сметка на държавата.
6
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, във вр. с чл.338 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260032/19.05.2021г., постановена по НОХД №
01901/2020г., по описа на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7