РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500034 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
262816/20.09.21г. на ЯОС от „К и Д 60“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.“Възраждане“ бл.68 вх.В ет.2 ап.15,
представлявано от Д. А. С., с предишно наименование „ДИКС 2001“ ЕООД
гр. Ямбол и „КиС 9“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. “Здравец“ № 1, представлявано от Д. А. С., с
предишно наименование „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД гр. Ямбол, против
решение № 260071/02.07.21 г., поправено с решение № 260083/03.12.2021г. и
двете по гр.д.№ 321/2020г. на ЯОС. На първо място твърдят нарушение на
материалния закон – приложение на правна норма, която не е съществувала
към сключване на процесните договори за цесия. На следващо място се
позовават на неправилност на постановеното съдебно решение на ЯОС,
поради приемане на решаващи правни изводи, свързани с подадени от
възизвника „КиД 60“ ЕООД декларации, които не съставляват, според него,
установени вземания по смисъла на чл.216 ДОПК в редакцията на закона към
атакуваните договори за цесия. Позовава се на липса на доказателства за
1
извършените погашения по подадените от въззивника „КиД 60“ ЕООД
декларации обр.6, справки-декларации по ЗДДС и др., следователно на липса
на достатъчно доказателства за съществуване на вземане на въззиваемата
НАП против него в твърдените с исковата молба размери. Оспорва
последната приета пред ЯОС експертиза и твърди, че не е налице увреждане
на кредитора. Излага аргумент, че със сключване на процесните договори за
цесия, на практика „“КиД 60“ ЕООД е намалил пасива си, като е погасил
съществуващи парични задължения към трети лица. Заявява, че длъжникът
има достатъчно имущество, за да удовлетвори кредитора си, освен това има
вземане против него. Твърди завеждане на иска при липса на правен интерес,
с оглед обстоятелството, че позовавайки се на същите ревизионни актове,
цитирани в исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
НАП е завела и други искове против „КиД 60“ ЕООД за отмяна на други
извършени сделки.
Оплаква се за извършени нарушения от първоинстанционния съд във
връзка с доклада, а именно: включване на твърдени вземания на ищеца, които
не са надлежно предявени с исковата молба и не са част от предмета на
делото – визират се вземанията по подадени справки-декларации, декларации
обр.6 за осигурителни вноски; липса на пълно и правилно разпределяне на
доказателствената тежест; непосочване на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и възражения на страните, тяхната правна
квалификация, насрещните права и задължения; отхвърляне на въведеното
възражение за прихващане, без да е изготвил доклад по отношение на него.
След постановяване на решение № 260083/03.12.2021г. по гр.д.№
321/2020г. на ЯОС, при настоящото разглеждане на спора е въведено ново
възражение за погасяване по давност на вземанията по цитираните в
решението на ЯОС два ревизионни акта в хода на процеса. Твърди се, че към
настоящия момент вземанията по тях вече не съществуват на посоченото
основание.
Въззиваемата страна НАП – ТД Бургас, с адрес за призоваване: гр.
Бургас, ул. “Цар Петър“ № 5 Б, ет. 7, публичен изпълнител Г. Р., оспорва
въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Излага подробно
становище. Моли решението да бъде потвърдено. Няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, вр. с чл. 216, ал. 2
ДОПК, от легитимирани лица, депозирана е пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол и е допустима.
Пред ЯОС са предявени обективно съединени искове при условията на
пасивност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, съединени при
условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2
ДОПК, чл. 216, ал. 3 ДОПК.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от НАП – ТД
Бургас, чрез публичен изпълнител Г. Р., против двете дружества-въззивници.
Твърди се, че по цитираните в исковата молба заповеди са извършени
ревизии на „ДИКС 2001“ ЕООД (преименувано на КиД 60“ ЕООД),
приключили с ревизионни актове за дължими суми, конкретно упоменати.
Освен това, към дата 28.04.2020г. установените и изискуеми публични
задължения на „ДИКС 2001“ ЕООД са в размер на 469 863.50лв., включващи
сумите по двата РА и по декларации по ЗДДС, ЗКПО и декларации обр.6 за
периода 01.07.2016 г. – 31.12.2017 г.
При така изброените публични задължения, с множество договори за
цесия „ДИКС 2001“ ЕООД е продало на свързаното лице „ДИКС 2001
СТРОЙ“ ЕООД свои вземания по изпълнителни листи против НАП и по този
начин е намалило имуществото си, увреждайки Държавата. Затова, на
основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, в редакцията към датата на сключване на
договорите за цесия, моли да бъде обявена относителна недействителност по
отношение на държавата на възмездните сделки, сключени между „ДИКС
2001“ ЕООД и „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД - 7 броя договори за цесия и 6
броя анекси към тях, като при условията на евентуалност моли за уважаване
на исковете на второ основание - чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, а при положение, че
и то не бъде възприето от съда за обосновано – на основание чл. 216, ал. 3
ДОПК, вр. с чл. 135 ЗЗД.
Исковата молба е оставена без движение и в изпълнение на указанията на
съда са конкретизирани увреждащите сделки – стр. 258 по гр.д.№ 321/2020г.
3
ЯОС, а с второ уточнение, именувано като „допълнителна искова молба“ –
стр.268, с приложени към него множество писмени доказателства, са
индивидуализирани по размер дължимите суми по подадени от „ДИКС 2001“
ЕООД декларации обр.6 за осигурителни вземания за периода 2010г. – 2020г.
в размер на 479 289.72лв., по годишни данъчни декларации за дължим
корпоративен данък за периода 2010г. – 2020г. в размер на 17 024.75лв., по
справки-декларации по ЗДДС за периода 2010-2020г. в размер на 407
142.07лв. Уточнението е във връзка с предявеното като евентуално трето
основание на иска – чл.216, ал.3 ДОПК, вр. с чл.135 ЗЗД, с приложени към
него писмени доказателства, като процесуалното действие е извършено по
указание на съда за уточняване на исковете и преди първото по делото
съдебно заседание, ето защо правилно е прието от съда и правилно са приети
приложените с него писмени доказателства.
С отговора срещу исковата молба се твърди, че установените като
дължими по РА № 28 1101767/07.03.2012г., лихви за просрочие са погасени
по давност. Признати са данъчни задължения по втория РА № Р-
02002815010743-091-001/29.07.2016г. в размер на 85 811.03лв., като се
твърди, че от своя страна въззиваемият дължи суми за разноски по водени
между тях съдебни производства на въззивника „ДИКС 2001“ ЕООД, които
не са зачетени. Въвежда възражение да прихващане на дължимите от НАП
суми с дължимите лихви по първия РА. Както бе изложено по-горе, с
допълнителна молба при настоящото разглеждане по делото е въведено
възражение за погасяване по давност на публичните задължения на длъжника
„КиД 60“ ЕООД, а освен това се поддържа наличие на достатъчно имущество
на задълженото лице, обосноваващо извод за неоснователност на исковете.
Двете страни ангажират доказателства и молят за решение съответно на
твърденията си, претендират разноски.
По делото е изготвен доклад – стр.585 по гр.д.№ 321/2020г. по описа на
ЯОС. С него съдът се е произнесъл по искането на ответната страна за
обявяване за безспорни на вземанията на „ДИКС 2001“ ЕООД срещу НАП за
съдебни разноски, за които това дружество има издадени изпълнителни
листи. Квалифицирани са исковете, обсъдил е както твърденията по исковата
молба, включително и по уточненията, депозирани в изпълнение на
указанията на съда, така и тези по депозирания отговор, също и по
4
въведеното възражение за давност и е разпределил доказателствената тежест
между страните, като им е указал коя страна какво следва да докаже.
С така изложеното, настоящият състав намира, че е дал отговор на
въведеното с въззивната жалба оплакване за извършени нарушения от
първоинстанционния съд във връзка с доклада.
По съществото на спора се установява следното:
По заповед за възлагане на ревизия № 1101288/22.08.2011г., е извършена
проверка на „ДИКС 2001“ ЕООД (преименувано на КиД 60“ ЕООД),
приключила с изготвяне на РА № 28 1101767/07.03.2012г., с установени
задължения за довнасяне - сума в общ в размер на 155 861.96лв. - задължение
за ДДС и лихви за просрочие към тази сума общо в размер на 48 284.40 лв. С
решение № 296/28.02.2014г. по адм.дело № 1627/2012г. по описа на Бургаски
административен съд жалбата на „ДИКС 2001“ ЕООД против РА № 28
1101767/07.03.2012г. е отхвърлена и решението е потвърдено с приложеното
на стр.36 по гр.д.№ 321/2020г. ЯОС, Решение № 2014/24.02.2015г. по адм.д.№
6044/2014г. по описа на ВАС.
С оглед изложеното, съдът приема, че началната дата, от която започва
да тече погасителна давност за това вземане, е 01.01.2016г. по аргумент от чл.
171, като видно от неоспореното заключение на в.л. Д. – стр.508 и сл. по гр.д.
№ 321/2020г. ЯОС, за вземането е образувано изпълнително дело №
С160014787/2016г., по което с три превода, последният от 03.09.- годината не
се чете, е изплатена главницата и е останала дължима само сумата на лихвата.
Всъщност, с постановяване на Решение № 2014/24.02.2015г. по адм.д.№
6044/2014г. по описа на ВАС и при приложение на разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД за сумата на лихвата също следва да се зачете 5-годишна давност и
при положение, че е образувано изпълнително производство през 2016 г., по
което са правени доброволни плащания от длъжника, поддържащи
висящността на производството (решение № 4333 от 14.06.2019г. по гр.д. №
14118/2018г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 315 от 15.05.2020год. по т.д. № 2143 по описа за
2019г. на ІІ т.о. ВКС), съдът не може да направи категоричен извод за
погасяване на останалото вземане по изпълнителното дело по давност, само
на основание въведеното с допълнителната молба на адв. Н. възражение за
давност. Затова го приема за недоказано.
5
Твърди се, също в исковата молба, че по заповед за възлагане на ревизия
№ Р-02002815010743-020-001/22.12.2015г., е извършена проверка на „ДИКС
2001“ ЕООД, приключила с РА № Р-02002815010743-091-001/29.07.2016г. за
установени задължения за довнасяне в размер общо на 344 093.20лв. и лихви
за просрочия към тях в размер общо на 58 293.31лв., като от горните сума с
отговора срещу исковата молба е извършено признание за 85 811.03лв.
Ревизионният акт е приложен на стр.62 по гр.д.№ 321/2020г. ЯОС и е за
суми с общ размер на главниците от 344 093.20лв. и лихви за просрочия към
тях в размер общо на 58 293.31лв. С приложеното на стр.234 решение №
2296/29.12.2017г. по адм.д.№ 2327/2016г. на Административен съд - Бургас и
видно от определение № 2038/23.08.2018г. по адм.д.№ 2327/2016г. на
Административен съд Бургас, актът е отменен за дължими по ЗДДС 30
999.40лв. главници за посочените в решението периоди и лихви в размер на
10 846.44лв.; със същото решение РА е изменен, като са намалени дължими
около 44 714лв. и лихви – допълнително упоменати. В същото определение е
посочено, че общо съдът е потвърдил данъчни задължения, включително
лихви, в размер на 148 340.63лв. С решение № 5017/04.04.2019г. по адм.д.№
13646/2018г. по описа на ВАС, решението на Административен съд Бургас е
отменено в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38
004,60лв. за данъчен период м.юни 2015г., както и по фактури
№110/27.05.2015г и №114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД,
както и в частта на присъдените разноски в полза на Дирекция „ОДОП“
Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част е
потвърдено. С решение № 57/14.01.2020г. по адм.д.№ 788/2019г. по описа на
Административен съд - Бургас РА е отменен в горните части и е признато
право на данъчен кредит в общ размер на 42 909.60лв. – стр.243. Така, според
съда, дължимите суми за публични вземания общо са възлезли на
приблизително 105 431.03лв.
При приложение на цитираната разпоредба на чл.171 ДОПК и като се
зачете датата, на която е влязла в сила съответната част от съдебното
решение, се налага извод за неоснователност на въведеното възражение за
погасяване на вземането по давност.
Само на основание обсъдените по-горе два РА следва заключение, че
„ДИКС 2001“ ЕООД към 2020г. е имало публични задължения в горните
6
размери.
С подробно описаните в диспозитива на обжалваното съдебно решение
договори за цесия, „ДИКС 2001“ ЕООД е прехвърлило на свързано лице –
„ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД множество свои вземания срещу НАП при
продажна цена от 5% от цедираното вземане.
Страните не спорят, че „ДИКС 2001“ ЕООД И „ДИКС 2001 СТРОЙ“
ЕООД са свързани лица, нито се спори, че процесните договори за цесия са
сключени, след надлежно уведомяване за назначена ревизия и дори след
постановяване на Решение № 2014/24.02.2015г. по адм.д.№ 6044/2014г. по
описа на ВАС, за потвърждаване на РА, по който „ДИКС 2001“ ЕООД все
още има задължения. Също е безспорно, че НАП е надлежно уведомен за
извършените цесии.
Както бе изложено, с отговора срещу исковата молба е въведено
възражение за прихващане на вземанията на „ДИКС 2001“ ЕООД с тези на
НАП, преценено като неоснователно от съда. Настоящият състав също
споделя извода, с оглед разпоредбата на чл.128, ал.1 ДОПК: „Недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от
органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания,
събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши
прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника
е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност“.
Цитираният законов текст урежда възможността да прихващане, но само
между надвнесени или недължимо събрани от задължено лице публични
вземания с други дължими такива от него. Видно от приложените писмени
доказателства, вземанията на „ДИКС 2001“ ЕООД против НАП са по
издадени в полза на търговеца изпълнителни листи за присъдени в съдебни
производства разноски. Затова прихващане не може да бъде извършено.
Всичко описано и обсъдено от съда дотук води до безпротиворечив
извод, че са установени конкретни публични задължения на първия
въззивник, а не става въпрос въобще да има публични задължения към
Държавата - Решение № 60122 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1256/2020 г.,
7
II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК: „Недействителни по
отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата
на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения: т.6 сделки, извършени във вреда на публичните
взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице“.
При изложеното следва да бъде обсъдено наличието на третата
кумулативна предпоставка за уважаване на исковете – увреждане на
кредитора. Съдът приема, че прехвърлянето на вземанията, посредством
подробно изброените в диспозитива на обжалваното решение договори за
цесия е налице, защото, след като с вземанията си по приложените по делото
изпълнителни листи законът не разрешава „ДИКС 2001“ ЕООД – настоящо
„КиД 60“ ЕООД да извърши прихващане на сумите с тези, дължими от него
на Държавата за публични вземания, евентуално превеждайки го по сметка на
това лице, НАП може да насочи върху тях изпълнение. Ето защо е налице
увреждане и имуществото, с което длъжникът разполага е без значение,
доколкото с процесните договори той намалява обема му. В тази връзка съдът
отбелязва, че е възможно той да е имал и други задължения към трети лица и
погасявайки ги, да намалява пасива си, но това не изключва намаляването и
на актива му. Освен това трайно установената съдебна практика приема, че
увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия
състав на уреденото в чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК основание за относителна
недействителност и е налице във всички случаи, при които, в резултат на
извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или
затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. В тази връзка е и трайно установената съдебна
практика по аналогичния на специалния иск по чл. 216 ДОПК иск с правно
основание чл.135 ЗЗД: Решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС по гр.д. №
2301/2014г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, която прави
безпредметно обсъждането на оценките на запорираното имущество на
„ДИКС 2001“ ЕООД по приетите експертни заключения.
Ирелевантни за спора са и въведените твърдения за висящи други
съдебни производства за отмяна на други сделки, извършени от „ДИКС 2001“
8
ЕООД, основани на коментираните по това дело ревизионни актове, защото
всяко действие, увреждащо кредитора, е основание да се защити.
Само на горните основания исковете подлежат на уважаване, дори и без
да бъде обсъждано третото евентуално въведено основание по чл. 216, ал. 3,
вр. с чл. 135 ЗЗД и задълженията по данъчни декларации на търговеца-
прехвърлител на имуществото, подадени от него с КЕП, при липса, между
другото, на данни за каквито и да е погашения по тях в периода 2017г. –
2020г., посочени от в.л. по приетата в с.з. на 14.06.2021г. допълнителна
комплексна експертиза, с изготвена към нея таблица.
При всичко така изложено и като споделя отчасти мотивите на ЯОС по
реда на чл. 272 ГПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение
подлежи на потвърждаване, макар и съдът да е цитирал за основание за
уважаване на исковете текст, след промяната му с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в
сила от 1.01.2021 г. Това е така, защото исковете не са уважени само на
основание декларирани от „ДИКС 2001“ ЕООД задължения, а главно на
основание съдебно установените вземания, въпреки които са сключени
атакуваните договори за цесия.
В полза на публичния изпълнител се следват разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП в размер на 450 лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071/02.07.21г., поправено с решение №
260083/03.12.2021г. и двете по гр.д.№ 321/2020г. на ЯОС.
ОСЪЖДА „К и Д 60“ ЕООД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ж. к. “Възраждане“ бл. 68 вх. В ет. 2 ап. 15,
представлявано от Д. А. С., с предишно наименование „ДИКС 2001“ ЕООД
гр. Ямбол и „КиС 9“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. “Здравец“ № 1, представлявано от Д. А. С., с
предишно наименование „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД гр. Ямбол, да заплатят
на НАП, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. “Княз Дондуков“ № 5,
представлявано от Изпълнителния директор, чрез публичен изпълнител Г. Р.
при ТД – НАП, Бургас разноски за процесуално представителство в
9
настоящата инстанция в размер на 450 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10