Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 207 23.12.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 242 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Л. М. Й. с ЕГН ********** от гр. Р. срещу Решение № 1012-16-217/1 от 27.09.2022
год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане
№ 2139-16-12 от 22.06.2022 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград. С потвърденото разпореждане е отказано извършването на изменение,
считано от 16.05.2022 год., на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
оспорващия, преизчислена с Разпореждане № 16221087883 от 01.01.2022 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като издадено
при неспазване на установената форма и при неправилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че административният орган не е обсъдил наведените в жалбата
срещу разпореждането оплаквания и не е изложил конкретни фактически и правни
основания за издаване на решението. На следващо място се твърди, че при
преизчислението на пенсията на оспорващия от 01.01.2022 год. е допусната
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 98, ал. 3 от КСО. Според него
размерът на пенсията му след преизчислението следва да бъде 773,02 лв., а не 688,05
лв., както е определен в разпореждането. Иска се решението и потвърденото с
него разпореждане да бъдат отменени, като преписката бъде върната на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
приложението на закона. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Считано от
01.04.2010 год., на оспорващия Й. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО в минимален размер от 136,08 лв.,
съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, при зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд – 38 години 06 месеца и 27 дни /л.
54/.
С Разпореждане №
16221087883 от 01.01.2022 год. /л.34/ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Разград на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на оспорващия е преизчислена, считано от 25.12.2021
год. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО доходът за изчисляване на пенсията от 925,40 лв.
/средномесечният осигурителен доход за страната за периода 04.2009 год. -
03.2010 год. от 560,17 лв., умножен по индивидуалния коефициент - 1,652/ е умножен
с процент от 56,81 %, определен по 1,35 % за всяка година от основния
осигурителния стаж на оспорващия – 42 год. и 1 мес.. Получената сума от 525,72
лв. е умножена с 1,088, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 год., и с
коефициентите по чл. 100 от КСО – 1,027 за 2014 год., 1,019 за 2015 год., 1,026
за 2016 год., 1,067 за 2020 год. и 1,050 за 2021 год., при което е изчислен
размер на пенсията от 688,05 лв.
Разпореждането е
получено от оспорващия на 14.02.2022 год. и е обжалвано по административен ред
пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград на 30.03.2022 год. С Решение №
1012-16-113/1 от 28.04.2022 год. жалбата е оставена без разглеждане като
просрочена, а образуваното административно производство е прекратено. Решението
е връчено на оспорващия на 03.05.2022 год. Няма данни същото да е обжалвано в
законоустановения за това 7-дневен срок по чл. 88, ал. 3 от АПК, съответно
както то, така и разпореждането за преизчисляване на пенсията са влезли в сила.
Представената от оспорващия кореспонденция,
развила се между него и Националния осигурителен институт София, Министерския
Съвет, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на
вътрешните работи /л.104 – л. 113. не променя извода на съда, че Разпореждане №
16221087883 от 01.01.2022 год. като необжалвано в
срок по предвидения в закона ред е влязло в сила.
На 16.05.2022
год. Й. подава до ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Разград Заявление с вх. № 1019-16-334 за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Разпореждане № 16221087883 от 01.01.2022 год. В заявлението
се твърди, че при изчислението на новия размер на пенсията е допусната очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 98, ал. 3 от КСО, като вместо 688,05 лв.
определеният размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст следва да е
773,02 лв.
Заявлението е
разгледано от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград,
който със свое Разпореждане № 2139-16-12 от 22.06.2022 год. е отказал да
измени, считано от 16.05.2022 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на оспорващия, преизчислена с Разпореждане № 16221087883 от 01.01.2022 год.
Органът е приел, че преизчисленият размер на пенсията на Й. е правилно и
законосъобразно определен, като при извършване на преизчислението не е
допусната очевидна фактическа грешка. Посочено е, че през 2017 год., 2018 год.
и 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО, а е
установен друг ред за нарастването им чрез преизчисляването им с по-голяма
тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен стаж. За тези години
е извършено преизчисляване на пенсиите за трудова дейност, включително на тази
на оспорващия, с увеличен процент за всяка година осигурителен стаж, съответно
от 1,1 % на 1,126 % през 2017 год., на 1,169 през 2018 год. и на 1,2 % през
2019 год. През 2018 год. и 2019 год. освен това преизчисляване на пенсиите,
техният размер е подлежал на увеличение с фиксиран процент 3,8 % за 2018 год. и
5,7 % за 2019 год. След съпоставянето на получените два размера във всяка от
двете години, на пенсионера е определян за получаване по-благоприятния от тях.
Прието е, че размерът на пенсията с новата тежест на осигурителния стаж, която
е в сила от 25.12.2021 год., не може да бъде увеличен с 3,8 %, съответно с 5,7
%, тъй като тези проценти са приложими само за 2018 год. и 2019 год., когато
тежестта на стажа е била по-ниска. Новата по-висока тежест съдържа в себе си
по-ниските и се прилага вместо тях, включително при прилагането на фиксираните
проценти за 2018 год. и 2019 год. Това, а не очевидна фактическа грешка, е
причината в разпореждането да няма преизчисляване за посочените три години, но
то реално се съдържа в по-високата тежест от 1,35 %, с която в пенсионната
формула е заменена тежестта от 1,2 % за всяка година осигурителен стаж.
Разпореждането е
връчено на оспорващия на 19.08.2022 год. и е обжалвано по административен ред
пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 29.08.2022 год. Със свое
Решение № 1012-16-217/1 от 27.09.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград
е потвърдил разпореждането. Решаващият орган е възприел изцяло мотивите на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, като в допълнение е онагледил
пенсионната формула и е направил изчисленията, по които е определен размера на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия.
Решението е било
връчено на оспорващия на 03.10.2022 год., а жалбата срещу него е подадена на
11.10.2022 год. чрез административния орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган – ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б.„а“ от КСО се
произнася по жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне
или изменение и за прекратяване на пенсиите.
Издаден е в
изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. Доколко
същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта.
При неговото
постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
Решението не
противоречи и на относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 98,
ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Според ал. 3 на същата
разпоредба очевидните фактически грешки в разпорежданията по ал. 1 и 2 се
поправят от органа, който ги е постановил, като поправката има действие от деня
на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването,
прекратяването или възстановяването на пенсията.
Според § 7е, ал.
1 от ПЗР на КСО отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително
пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, а съгласно ал. 2
това преизчисляване се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24
декември 2021 год. включително.
Между страните
няма спор, че пенсионният орган е приложил новият размер на тежест от 1,35 и
правилно е определил размера на пенсията съобразно чл. 70, ал. 1 от КСО. Спорът
между тях е за последващите осъвременявания, преизчислявания и увеличавания на
пенсията в контекста на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, според
която, както вече беше посочено, след извършеното преизчисление пенсията се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането ѝ до 24 декември 2021 год. включително. Тоест
спорът е правен и е относно приложението на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Оспорващият счита, че размерът на пенсията му е неправилно изчислен, тъй като е
следвало да се осъвремени по реда на чл. 100 от КСО и през 2017 год., 2018 год.
и 2019 год., което не е направено от органа.
В КСО
законодателят използва различни термини във връзка с промяна на размера на
отпуснатите пенсии – осъвременяване, преизчисляване, индексация и увеличаване.
Те имат самостоятелно значение и не са идентични.
С влязлото в
сила разпореждане от 01.01.2022 год., след преизчисляване на пенсията на
оспорващия по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, са извършени шест
осъвременявания (за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2020 год. и
2021 год.), но не са посочени преизчисления за 2017 год., 2018 год. и 2019 год.
В това се състои правния спор по
същество, който оспорващият Й. определя като очевидна фактическа грешка в
разпореждането. За да се прецени основателността на жалбата следва да се извърши
анализ на правните норми, въз основа на които са извършени преизчисления на
пенсията през тези три години. Безспорно през този период не се е прилагал
предвиденият в чл. 100 от КСО ред за осъвременяване на пенсиите ( т. нар.
„швейцарско правило“). Липсват данни и за индексация на пенсиите. Тогава е
действал друг ред за преизчисляване на пенсиите.
През 2017 год. е
действала разпоредбата на § 53 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
КСО /ДВ бр. 61/2015 год./ Разпоредбата е имала следната редакция:
§ 53. (1) От
2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите
не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.
70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна
година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по
чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална
болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като
коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал.
1, изречение второ.
От своя страна
нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на §
53, ал. 2 от ПЗР на КСО, в тогавашната си редакция е със следното съдържание:
„Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент
1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част
от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът
за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща
календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по
правилото на чл.100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности
за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.
Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да
работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за
всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012
г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците
осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на
придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен
календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006
г.“
С чл. 11 от
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. /ДВ бр.
98/2016 год./ е определен процентът по чл. 70, ал. 1 от КСО– 1,126 на сто.
Видно от
цитираните разпоредби през 2017 год. пенсиите не са били осъвременени по реда
на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на
всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл.
70, ал. 1 от КСО, като този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата методика
е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането от
01.01.2022 год., като е приложен още по-висок процент за всяка година
осигурителен стаж – 1,35% за всяка година от осигурителния стаж. Налице е така
нареченото "поглъщане", тъй като този процент за всяка година
осигурителен стаж покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент.
Изложеното сочи, че обективно е невъзможно прилагане на преизчислението по §
53, ал. 2 от ПЗР на КСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на
КСО размер на пенсията.
С оглед на това
правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
През 2018 год. също е действал § 53 от ПЗР на КСО,
като нормата е претърпяла промяна /виж §
3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 год., обн. ДВ бр. 99/2017
год./ и има следната редакция:
§ 53. (1) От
2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1, 5, пенсиите
не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.
70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на
всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със
съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова
злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка
календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с
процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
след датата на отпускане на пенсията.
(3) Когато
преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й
преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето,
пенсията се определя в по-високия размер.
Изменена е и
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, /§
3, т. 17 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 год., обн. ДВ бр. 99/2017
год./, която придобива следната редакция: "Размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31
декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от
първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям
от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност
1, 5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени“.
С чл. 11 от
Закона за бюджета на ДОО за 2018 год. е определен процентът по чл. 70, ал. 1,
изречение първо от КСО – 1,169 на сто.
По съображения,
идентични на изложените по-горе относно 2017 год., е обективно неприложимо това
преизчисление по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като се
"поглъща" поради определения с § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО още по-висок
процент на тежест на годините осигурителен стаж.
През 2018 год.
освен преизчисляването на пенсиите по този ред е предвидена и алтернативна
възможност. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по реда
на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера ѝ преди преизчисляването,
увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в
по-високия размер. В случая за 2018 год. процентът за всяка година осигурителен
стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1,169% или налице е увеличение от
3,8 %.
Съдът намира, че
липсва основание за прилагане на посоченото увеличение. Нормата на § 7е, ал. 2
от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията "се
осъвременява, преизчислява и индексира". Определянето на размера на
пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО също е неприложимо. Тази
разпоредба препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която регламентира как
се определя размерът на пенсията по принцип и не попада в обхвата на
разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на
КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация.
През 2019 год. разпоредбата
на § 53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО е отменена от 01.01.2019 год. /ДВ, бр. 102 от 2018 год. /,
когато са приети § 7б и § 7в от ПЗР на КСО,
които гласят:
§ 7б. (1) През
2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.
(2) Размерът към
30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7.
§ 7в. (1)
Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от
1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за
трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент
по чл. 79, ал. 1.
(2)
Преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 30
юни 2019 г. включително.
(3) Когато
преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал.
2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Видно от
цитираните разпоредби през 2019 год. също не е извършвано осъвременяване на
пенсиите по реда на чл. 100 от КСО. По реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО
техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 %, а по реда на § 7в, ал. 1
от ПЗР на КСО този размер е преизчислен с 1,2% за всяка година осигурителен
стаж.
Преизчисляването
по реда на § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива ("поглъща") от
преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, извършено с разпореждането от
01.01.2022 год., поради определения с последната разпоредба по-висок процент на
тежест на всяка година осигурителен стаж. Увеличението по § 7б, ал. 2 от ПЗР на
КСО не попада в предметния обхват на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО поради това, че
не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация.
Въз основа на
така изложените съображения съдът намира, че административният орган правилно е
приложил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като преизчисленията по
§ 53, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на
КСО за 2019 год. са обективно неприложими, поради поглъщането им от процесното
преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, където е определен по-висок
процент, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на КСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на
КСО не попадат в предметния обхват на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО
защото не представляват осъвременяване, преизчисляване или индексация по
смисъла на закона.
Вярно е, че ал. 2 на § 7е не
ограничава осъвременяването, преизчисляването и индексирането на пенсията до
това по чл. 100 КСО.
Правилно обаче органите по пенсионното осигуряване са приели, че визираното в §
53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 от ПЗР КСО увеличение със съответните проценти е
неприложимо към преизчисления размер на пенсиите по реда на § 7е от ПЗР на КСО.
Както е посочено по-горе, в
§ 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 от ПЗР КСО не е предвидено общо увеличение със
съответен процент на целия размер на пенсиите, т. е. не се прави всеобща
индексация или осъвременяване на пенсиите, а се предоставя алтернатива на
заложената формула на преизчисление, така че да се гарантира целеното през
годините нарастване на пенсията. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. не могат да се "насложат" върху
преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а
увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО няма как да е изпълнена хипотезата /съответният размер на
пенсията/ на § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2 КСО.
В съдебно заседание
оспорващият Й. се позовава и на разпореждане
№ 16225221891 от 30.09.2022 год., с което на основание § 7з от ПЗР на
КСО / нов ДВ бр. 51/2022 год. в сила от
01.07.2022 год./ е преизчислена пенсията
му считано от 01.10.2022 год., като твърди, че
както в този случай, е следвало и в разпореждане № 16221087883 от
01.01.2022 год., при преизчисление на пенсията му да се приложат съответните
коефициенти за 2017, 2018 и 2019 год.
Това твърдение е
неоснователно. При сравняване на текстовете на двете разпоредби – тази на § 7е
и на 7з от ПЗР на КСО е видно, че алгоритъмът и механизмът на преизчисляване на
пенсиите в двата случая е различен, поради което не е налице твърдяното от
оспорващия нарушение на материалния закон.
Ето защо съдът намира, че
размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й. е изчислен
правилно в Разпореждане № 16221087883 от 01.01.2022 год. и в него не е налице
допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 98, ал. 3 от КСО. Като
са приели същото пенсионният орган и ръководителят на ТП на НОИ – Разград са
приложили правилно материалния закон.
Съдът намира, че не са
налице основанията в чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради
което оспорването следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Л. М. Й. с ЕГН ********** от гр. Р. срещу Решение
№ 1012-16-217/1 от 27.09.2022 год. на Ръководителя на Териториално поделение на
НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2139-16-12 от 22.06.2022
год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/