Р Е Ш Е Н И Е
№ 974 / 30.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 847 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на В.З.Н. против
Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1872/09.07.2019 г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Пазарджик с която на жалбоподателя
е наложена мярката „спиране от движение“ на собствения му лек автомобил „Хюндай Соната“ за срок от
6 месеца.
Жалбоподателят – В.З.Н. – претендира отмяна на
обжалваната заповед. Излага съображения за издаване на същата в нарушение на
относимите материалноправни разпоредби, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, липса на компетентност, неспазване на
установената форма и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът – началникът на Областен
отдел „Автомобилна Администрация“ – Пазарджик – оспорва жалбата в придружителното писмо,
с което изпраща преписката, както и лично в проведеното съдебно заседание.
Излага съображения за законосъобразността и правилността на обжалваната
заповед.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Обжалваната заповед е издадена в резултат
на извършена проверка и съставен АУАН на осми юли 2019 година, при която
проверяващите служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пазарджик са установили, че жалбоподателят в качеството си на водач на
процесния автомобил извършва нерегламентиран таксиметров превоз на пътници от
село Пищигово до град Пазарджик срещу заплащане от 2 лв. без да притежава
Удостоверение за регистрация за извършване на такъв превоз. Като доказателство
към заповедта са приложени писмените обяснения на пътничката Г.Я.Г.. Като
правно основание в заповедта е посоченa разпоредбата на чл.
106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, която предвижда следното:
Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2005 г.,
изм. и доп., бр. 85 от 2006 г., изм., бр. 92 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр.
17 от 2011 г.) (1) За преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г.) спиране
от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва
обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници;
Видно от разпоредбата е, че предпоставка
за налагането на мярката е да е налице обществен превоз на пътници. В случая
между страните се спори дали е налице именно такъв превоз. В тази връзка по
делото освен документите от преписката бяха събрани и гласни доказателства, а
именно – показанията на посочената пътничка Г.Г., както и показанията на
служителителката на ответника – Т. В.Г.
и на полицейския служител А.С.И.. При преценката на всички тези доказателства
съдът намира, че по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
осъществил превоз на пътници срещу заплащане, т.е. „обществен превоз на
пътници“ по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАП, следователно са налице
предпоставките за налагане на принудителната мярка.
Свидетелката Т.Г. сочи, че устното
обяснение на пътничката Г.Г. в момента на проверката е било в смисъл, че същата
е дала пари на жалбоподателя за извършения превоз. Свидетелят А.И. подробно
изяснява, че Г. му е обяснила, че има договорка с жалбоподателя по-късно да му
заплати за извършения превоз. Тези показания изцяло се потвърждават от
писменото обяснение на пътничката Г.. В него тя изрично сочи, че в конкретния
случай са се разбрали „да ме закара за два лева до Пазарджик и обратно“.
Посочила е също, че много други пъти я е возил срещу заплащане, със същата
кола, като така пътуват с него и други хора. В обратната насока и то отчасти са
единствено показанията на Г., дадени пред съда. Тя твърди, че го е помолила да
я закара, като не му е давала никакви пари, а и не е имало уговорка за
заплащане, както и че за първи път иска от него такава услуга. Противоречието с
писмените си обяснения обяснява с уплахата си по време на проверката. Съдът
счита, че показанията на свидетелката Г.Г. са дадени от позицията на клиент и
съсед, който не иска да навреди на жалбоподателя. Преди всичко, писмените
ѝ обяснения, както и устните такива, дадени неколкократно пред различни
проверяващи служители, са подробни и категорични. Във всички тях тя е
потвърдила наличието на договорка за плащане на цена в конкретния случай, като
подробно е разяснила цените и начина на заплащането им в множество предишни
случаи на извършени ѝ превози от жалбоподателя. Дори и да се приеме, че
по време на проверката у нея е възникнало притеснение, а е била и болна, тези
обстоятелства не са достатъчни, за да бъдат игнорирани тогавашните ѝ
категорични, пространни и многократни обяснения.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя.
Ирелевантно е обстоятелството, че Г. е
неграмотна и е продиктувала обясненията си на служителя А.Т.. Тя се е подписала
под същите, а и многократно ги е повторила пред проверяващите служители.
Действително в обжалвания акт не са
изложени фактически основания, свързани с предишни осъществявани превози срещу
заплащане от жалбоподателя. Но това не е необходимо, тъй като конкретният
случай на обществен превоз на пътници безспорно се установи по делото.
Съответно, ирелевантно е и обстоятелството на какво се дължат многото изминати
километри от процесния автомобил – дали на предишни превози или на пътуванията
на жалбоподателя до работното му място. Същественото е, че в настоящия случай
той е превозил пътничката Г. срещу заплащане.
Несъстоятелен е и доводът, че след като до
момента на проверката Г. не е била заплатила превоза, то не е налице извършено
нарушение. Уговарянето на цена, която ще бъде платена по-късно, също е напълно
достатъчен факт, за да се приеме, че е осъществен обществен превоз на пътници.
Това е така, тъй като причината за превоза е именно осъществяване на търговска
дейност и доходи. В тази насока е налице и непротивечива практика на Върховния
административен съд, например Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6864/2014 г., Решение № 5328 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2014 г. и други.
Следователно, обжалваната заповед е
издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
Административният акт е издаден и от компетентен административен орган,
надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-212/15.05.2015 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Спазени са и
административнопроизводствените правила, като заповедта е издадена при правилно
установена фактическа обстановка след извършване на проверка и съставяне на
АУАН. Принудителната мярка е наложена и в съответствие с целта на закона, за да
се препятства за определен период от време извършването на нерегламентиран
обществен превоз на пътници с процесния автомобил.
Затова Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на В.З.Н.
против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-1872/09.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
Администрация“ – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена мярката
„спиране от движение“ на собствения му лек автомобил „Хюндай Соната“ за срок от
6 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 13356 от 28.10.2020 г. по адм. дело № 1776/2020 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ решение № 974/30.12.2019 година на Административен съд гр. Пазарджик по
адм. дело № 847/2019 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1872/09.07.2019 година на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пазарджик.
Решението е окончателно.