№ 811
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330208374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. И. И. от *** против Наказателно
постановление №21-1030-010164/29.10.2021 г., издадено от Началник група
към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6 т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв., както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.3 б.в от ЗДвП на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за един месец. С
жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено да бъде отменено като се излагат съображения за
това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. К.У. от АК – ***,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
1
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 29.06.2021 г. в гр.Пловдив, ул. Нестор Абаджиев №34А Изотсервиз
около 14:25 ч. било установено движение на товарен автомобил ДАФ ХФ 460
ФТ с рег.№ *** и ремарке Кьогел ***, собственост на ***, чийто водач бил
жалбоподателят. При извършване на маневра ляв завой посоченото МПС
навлязло в лява пътна лента и блъснало паркиран автомобил Форд *** в
дясната му част. Вследствие на сблъсъка настъпило ПТП с материални щети.
След ПТП водачът на посочения товарен автомобил напуснал мястото на
ПТП .
След установяване на водача на товарния автомобил бил съставен
АУАН, който бил връчен на нарушителя лично и подписан от същия, като в
графа възражения същият отбелязъл, че има възражения и ще ги депозира в
писмен вид.
Като се запознал с материалите по административнонаказателната
преписка наказващият орган приел фактическа обстановка, идентична на
съставения АУАН и издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел *** К. Д. П., копие на заявление от М. Г.
К., писмени обяснения от жалбоподателя, копие на протокол за ПТП №
1757022, справка за нарушител.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, ***ят потвърди
направените в съставения от него акт констатации и обстоятелствата, при
които е съставил акта за установяване на административно нарушение.
Неговите показания се намират в пълно съответствие с приложените и приети
по делото писмени доказателства копие на заявление от М. Г. К., писмени
обяснения от жалбоподателя, копие на протокол за ПТП № 1757022. В хода
на съдебното следствие беше изискан и материалът от видеоклип, видно от
2
който се установява движението на посоченото МПС на процесния участък и
по описания начин. Преди съставяне на акта за установяване на
административно нарушение са били снети обяснения и от двамата участници
в движението. Същите са се подписали на съставения протокол за ПТП,
поради което и несподеляеми са оплакванията, че съдържанието на
видеозаписа не следва да бъде кредитирано поради опасност от манипулации.
Отразеното в съставения протокол по сведения на двамата участници
съответства на съдържанието на видеоклипа. Поради съответствие на
показанията на св.К. П. с останалите доказателства по делото съдът дава вяра
на неговите показания и ги оценя като обективни, последователни и логични.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно
установена.
При извършената проверка относно приложението на материалния
закон, се установява, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП. Нормата на чл.25 от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят
и чл.36 от ЗДвП, уреждат какво следва да е поведението на водача при
маневри и какво следва да е поведението на водача при завой наляво и двете
се намират в отношение на обща към специална.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Що се отнася до нормата на чл.36 от ЗДвП тя урежда правилата за
движение при завой надясно. Според тази разпоредба при завиването наляво
се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато
лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента,
предназначена за завиване наляво. Съгласно чл.36, ал. 2 от нея при завиване
3
наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното
превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в
дясната част на платното за движение . В случая не се твърди да е направен
завой по описания в цитираната разпоредба начин, а автомобилът се е
отклонил за да се изнесе в лявата пътна лента за движение. По тези
съображения разпоредбата на чл.36 от ЗДвП предвид съдържащото се в нея
правило за поведение, не важи за процесния случай.
Относно приложението на чл.25 от ЗДвП следва да се отбележи, че при
нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП попадат случаите на неспазване на
предписанията за извършване на „маневра“ в Раздел V от ЗДвП, който е
различен и неотносим към предписанието на пътните знаци (чл.6 т.1 от
ЗДвП), за пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство (Раздел ХI), за разминаване (Раздел Х) и за
изпреварване (Раздел IX), за каквото нарушение е санкциониран
жалбоподателят.
Словесното описание на нарушението в обжалваното наказателно
постановление не съответства на цифровата квалификация. Налице е според
съда неправилно приложение на материалния закон. От страна на нарушителя
не се установява нарушение на пътен знак и пътна маркировка, която норма е
посочена за нарушена, от описаната и установена фактическа обстановка
такива факти не се установяват, няма данни да е бил поставен пътен знак или
да е имало маркировка на пътя.Процесният случай съответства на
разпоредбата на чл.25 от ЗДвП- движещият се автомобил на водача е
предприел маневра наляво, като се е отклонил вляво на пътното платно като
преди това се е опитал да заобиколи спрения автомобил Форд ***. При
правилно установена фактическа обстановка, до каквито изводи стига съдът
при проверка на установената с НП фактическа обстановка, съдът може да
преквалифицира нарушението, ако в хода на съдебното следствие са установи
наличие на основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение. В този случай и при преквалифициране на
нарушението няма да е налице ограничаване правото на защита на
нарушителя, защото същият се е защитавал срещу посочените в АУАН и НП
факти, но правната квалификация на нарушението съответства на друга
материалноправна норма, за която е приложима същата санкционна
рапоредба, на основание на която първоначално е санкциониран с
4
издаденото наказателно постановление жалбоподателят. Що се онася до
правилното приложение на санкционната разпоредба, в общия случай при
нарушение на чл.25 от ЗДвП се прилага общата санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДвП. В хипотезите на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП са изчерпателно
посочени алтернативни нарушения на предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или ИЦ, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. Чл.179 ал. 2 от ЗДвП се прилага,
когато вследствие на нарушенията вкл. и при нарушаване правилата за
заобикаляне е причинено ПТП. Нарушенията на правилата за извършване на
маневри по чл.25 ал.1 от ЗДвП са наказуеми по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
единствено при „заобикаляне”, което е е един от алтернативно посочените
начини за извършване на маневра.
Следва наказателното постановление по отношение на нарушението по
чл.6 т.1 от ЗДвП поради неправилно приложение на материалния закон да
бъде преквалифицирано в нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за която
нарушена разпоредба приложение намира чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП, въз
на която правилно е санкциониран жалбоподателят. Размерът на глобата,
предвиден в закона за това нарушение, е фиксиран, поради което не е
необходимо ревизиране на наказателното постановление в тази част.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1 б.в от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателят съдът намира, че материалният закон е
приложен правилно. Следва на първо място да се изрази несъгласие със
защитата на нарушителя, че не е налице нарушение на разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, доколкото нарушителят не е осъществил
контакт с водача на другия автомобил поради това че въобще не е установил,
че е причинил ПТП. Поведението на водача не е извинително, същият е
длъжен особено при премниване по участък , по който има и други МПС и
особено при движение на МПС товарен автомобил със съпътстващо го
ремарке да бъде особено внимателен при движение и осъществяване на всяка
маневра на пътя. Всеки автомобил е снабден с огледало както в самия
автомобил, така и със странично огледало и при осъществяване на такава
маневра следва да си служи и с тях. Това че водачът не е успял да изтегли
придружаващото управлявания от него автомобил ремарке и е блъснал
5
паркирания автомобил не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната му отговорност. Ирелевантен е въпросът и за
това дали правилно е спрял/ паркирало МПС, на което са били причинени
имуществени вреди. Този въпрос не може да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Посочената за нарушена разпоредба изисква водачът на МПС, участник
в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
им указания. В случая има причинени имуществени вреди, т.е. нарушението
съответства на разпоредбата на чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП. В наказателното
постановление ясно и точно е посочено, че жалбоподателят е наказан за това,
че след като е причинил ПТП само с материални щети е напуснал
произшествието, без да уведоми службите за контрол. Вярно е, че
разпоредбата изисква да е налице разногласие относно обстоятелствата за
ПТП, но такова е налице, след като жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието без да уведоми службите за контрол и без да направи
опит да постигне съгласие с водача на ударения от него автомобил. Самият
факт на напускането е доказателство, че водачът на автомобила не признава
настъпилото ПТП и своето участие в него. Освен това единствено при
наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата
свързани с него, при което те са попълнили своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП и съвместно са уведомили службата за контрол
на МВР, водачът може да напусне произшествието. А след като между
участниците в произшествието не е налице съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП изисква те да
не напускат местопроизшествието и да уведомят съответната служба за
контрол. В случая с напускането на местопроизшествието виновният водач е
изразил своето несъгласие с обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
поради което е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“
от ЗДвП. За посоченото нарушение правилно е приложена и съответната
санкционна разпоредба. Съгласно чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП участник в ПТП,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
6
произшествие се наказва с наказва с лишване от право да управлява МПС за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач. И двете наложени
наказания са в минимален размер, същите са в съответствие с правилата за
определяне на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. По отношение на
второто нарушение наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. Спазени са сроковете за съставянето им, предвидени
в чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по начин, даващ възможност
нарушителят да се защити. Налице е съответната материална компетентност
за съставянето им като доказателство за това е приложената и приета като
писмено доказателство Заповед рег.№ 8121з-825/19.07.2019 г.
Поради всичко изложено съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-010164/29.10.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на С. И. И. от
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1,2 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение на чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата в нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за
движение по пътищата и му налага административно наказание глоба в
размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр. последно от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-
010164/29.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив
срещу С. И. И. от ***, ЕГН ********** в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8