О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……...10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маркова
в.ч.т.д. № 1626/2018 г., по описа
на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл., вр. чл. 419, ал. 2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 54931/20.08.2018 г. на „ТЕДИ - 2007“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“, № 22, представлявано от К.Г.М., срещу Разпореждане
№ 48501/31.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 16293/2017 г. на ВРС, XXX
с., с което е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 9036/31.10.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден изпълнителен лист в
полза на „КЪЛЕКТОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Г. Живков“, № 22, представлявано от Р.К.М..
Частния въззивник
счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли да бъде отменено. Оплакванията се свеждат до следното: записът на заповед
няма достоверна дата, същият е фиктивен, не отразява действителни имуществени
отношения, издаден е от бившата управителка на дружеството в полза на нейния
баща, като бившата управителка е и бивша съпруга на настоящия собственик на
дружеството, сумата посочена в ценната книга не е постъпвала в счетоводството
на дружеството, липсва основание за издаване на ценната книга, липсва каузално
отношение между издателя и поемателя, в т.ч. такова,
което да е обезпечено със записа на заповед, джирото
е без правна стойност, тъй като джирантът не е
уведомил писмено издателя за прехвърлянето на вземането по ценната книга. В срока
по чл. 276, ал. 1 ГПК, частния въззиваем „Кълектор“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който счита
жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, в условията на
евентуалност неоснователно. Сочи, че с подаването на възражение по реда на чл.
414 ГПК принудителното изпълнение на заповедта е спряно по силата на закона –
чл. 420, ал. 1 ГПК. Сочи, че съобразно изискаванията
жалбата може да бъде основана само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, докато в депозираната от длъжника жалба се съдържат възражения по
съществото на спора, а именно касаещи дължимостта на
сумата, предмет на ценната книга. Претендира разноски.
По допустимостта: Жалбата е подадена от легитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,
предвид липсата на образувано изпълнително производство и посочена дата на
узнаване на издадената заповед - 15.08.2018
г. От страна на частния въззиваем е релевирано възражение недопустимост поради липса на правен
интерес. Съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което е
уважена молбата за незабавно изпълнение подлежи на инстанционна
проверка. Изключването на инстанционния контрол,
осъществяван от въззивния съд, за разпорежданията за
незабавно изпълнение по отношение на заповеди за изпълнение, издадени въз
основа на актовете по чл. 417, т. 10 ГПК, не съответства на законовата норма и
същата не подлежи на стеснително тълкуване. (така О № 743/13.10.2010 г., по ч.
т. д. № 617/2010 г., I ТО, ВКС).
Поради което възражението се явява
неоснователно, а въззивната частна жалба допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В производството по ч.гр.д. №
16293/2017 г., на ВРС, XXX
с. в полза на „Кълектор“ ЕООД е издадена Заповед №
9036/31.10.2017 г., по силата на която е
осъдено „Теди – 2007“ ЕООД да заплати сумата 30000.00
лв., дължима главница по запис на заповед от 26.08.2009 г., издадена в полза на
Васил Иванов, с падеж 20.08.2016 г., джиросана на
15.05.2017 г.
С атакуваното Разпореждане №
48501/31.10.2017 г. е постановено незабавното изпълнение на издадената заповед.
Разпореждането е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 418,
ал. 1 и 2 ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен
лист, ако представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и
ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Представеният запис на заповед
съдържа изискуемите от чл. 535 ТЗ, реквизити, същият е редовен от външна
страна, подписан е от издателя. Релевираните от
частния въззивника оплаквания, касаещи семейни и
родствени връзки между управителите – бивш и настоящ на дружеството - издател и
поемателя по ценната книга са ирелевантни
за настоящото произнасяне. Възраженията относно достоверността на датата, липса
на каузално правоотношение и непостъпване в
счетоводството на длъжника на сумата по записа на зеповед
не са извлечени от акта по чл. 417 ГПК, поради което и не могат да бъдат
обсъждани в настоящото производство. Възражението за липса на уведомяване на
длъжника за джиросването на ценната книга, е неоснователно. Джирото
е уредено в ТЗ, който се явява специален по отношение на ЗЗД, доколкото записа
на заповед е абсолютна търговска сделка и в него не се предвижда уведомяване на
длъжника, за разлика от разпоредбите за цедирането на
вземанията в ЗЗД. Практически уведомяването на длъжника се извършва в момента,
когато ценната книга бъде представена за плащане, при което приносителят
установява правата си чрез непрекъснатия ред на джирата.
По изложените съображения,
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК и на основание направеното искане и представеният списък по
чл. 80 ГПК, придружен от доказателства, на частния въззиваем
следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство, възлизащи на
300.00 лв., адв. Възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 48501/31.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 16293/2017 г. на ВРС, XXX с., с
което е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 9036/31.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ТЕДИ
- 2007“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Марко Балабанов“, № 22, представлявано от К.Г.М. да заплати на „КЪЛЕКТОР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“, № 22,
представлявано от Р.К.М., сумата 300.00
лв. (триста лева), разноски
за въззивна инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.