№ 631
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201989 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000239/16.03.2022г. на
Директора на РД“АА“-Плевен, с което на Р. Т. П. с ЕГН ********** от гр.
***, *** област на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
извършено на 22.02.2022г. на Път I-3, км. 67+022-разклон за гр. *** -
нарушение по чл. 18, т.5 от Наредба №8 от 27.06.2008г. на МТ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
Според релевираното в жалбата оплакване, жалбоподателят Р. Т. П. не е автор
на вмененото му нарушение, тъй като е управлявал посоченото МПС в
качеството си на служител, а именно „Шофьор на товарен автомобил“ на
„***“ЕООД-гр. ***.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
По делото е депозирана молба вх. №26434/10.11.2022г., с която
пълномощникът на жалбоподателя – адв. И.И.. от АК-*** поддържа
изложеното в жалбата оплакване за незаконъсобразност на обжалваното
наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да
1
отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-
0000239/16.03.2022г. на Директора на РД“АА“-Плевен, както и да присъди в
полза на доверителя му направените по делото разноски.
Ответната страна - Директора на РД“АА“-Плевен не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.02.2022г. на Път I-3, км. 67+022-разклон за гр. ***, служители на
РД „АА“-Плевен извършили проверка на товарен автомобил „***“ с рег.№
***, превозващ товар – живи животни по маршрут: от гр. *** до гр. *** и
управляван от жалбоподателя Р. Т. П.. В хода напроверката проверяващите
констатирали, че водачът няма издадена Карта за квалификация на водача.
Независимо от представената им Заповед № 20/22.2022г., издадена на осн. чл.
1 от Наредба №8/206.2008г. (Обн. ДВ, бр. 63 от 15.07.2008г) на МТ от
Управителя на „***“ЕООД-гр. ***, с която е наредено на жалбоподателя Р. П.
в качеството му на служител в посоченото търговско дружество да извърши
превоз на товари за собствена сметка по маршрут: с. ***-с.***-с.***,
актосъставителят Д.Н.К. в присъствието на свидетеля М. М. Х. съставил
против жалбоподателя Р. Т. П. АУАН с номер на бланката 315857 от
22.02.2022 година, в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл.
18, т.5 от №8/206.2008г. на МТ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателят П. на основание чл.
93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя Д.Н.К. и на свидетеля М. М. Х., които съдът приема с
доверие като обективни и непротиворечиви. Двамата пресъздават свои преки
и непосредствени впечатления, съгласно които на 22.02.2022г. на Път I-3, км.
67+022-разклон за гр. ***, изпълнявйки служебните си задължения
(служители на РД „АА“-Плевен) извършили проверка на товарен автомобил
„***“ с рег.№ ***, извършващ превоз на товари за собствена сметка – живи
животни по маршрут: от гр. *** до гр. ***, който бил управляван от
жалбоподателя Р. Т. П.. Твърдят, че констатирали липса на издадена Карта за
квалификация на водача и не отричат, че в момента на проверката
жалбоподателят им представил Заповед № 20/22.2022г., издадена на осн. чл. 1
от Наредба №8/206.2008г. (Обн. ДВ, бр. 63 от 15.07.2008г) на МТ от
Управителя на „***“ЕООД-гр. ***, с която му било наредено в качеството му
на служител в посоченото търговско дружество да извърши превоз на товари
за собствена сметка по маршрут: с. ***-с.***-с.***.
Показанията на актосъставителя К. и свидетеля Х. изцяло
кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказаталества, а именно: Наказателно
2
постановление №********* от 16.03.2022г., Заповед №20/22.02.2022г. на
„***“ ЕООД ***, Трудов договор №10/31.12.2021г., Акт за установяване на
административно нарушение №315857 от 22.02.2022г., Писмено възражение
от Р. Т. П., Копие на документ - Удостоверение, Заповед №РД-08-
30/24.01.2020 година.
При тази установеност на фактите, съдът приема за безспорно
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил в
качеството си на служител на „***“ ЕООД ***, представлявано от
Управителя Д.Н.Д. по трудов договор в посоченото дружество от 31.12.2021
година.
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят извършвал превоз на
товари за собствена сметка. Легалното определение за „превоз за собствена
сметка“ е посочен в §1 т.4 от ДР на ЗАвПр, където е разписано, че това е
превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или
наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени
по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато
този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се
доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се
експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или
са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него. Идентично е и даденото
определение в чл.9 от Наредба Н- 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.
В настоящия случай АНО е приел, че се касае за осъществен превоз за
собствена сметка. От приобщените към доказателствената съвкупност по
делото трудов договор (л.5 от НАХД № 775/2022 г на ПРС) и Заповед №
20/22.02.2022г. (на л.4 от НАХД № 775/2022г. на ПРС) става ясно, че
жалбоподателят не попада в хипотезата на §1 т.4 бук.а от ЗАвПр, защото
извършваният превоз е от водач, назначен по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превоза. Поради изложеното, съдът намира, че
неправилно наказващият орган е ангажирал административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, който не е автор на вмененото му
административно нарушение.
Дори да се приеме, че жалбаподателят е осъществил състава на
нарушението за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление, то последното се явява незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила при издаването му. Това е
така, защото от изложената фактическа обстановка не става ясно чия
собственост е процесното МПС и липсва посочване на конкретното лице, за
чиято сметка е бил извършван превоза. Така допуснатото нарушение по арг.
3
на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществено, тъй като е пречка жалбоподателят
да узнае за какво конкретно нарушение е привлечен към административно-
наказателна отговорност и да организира адекватно защитата си. Същото не
може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно следствие и е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
намира, че Наказателно постановление № 35-0000239/16.03.2022г. на
Директора на РД“АА“-Плевен следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски. Видно от приложения на стр. 6 в делото
(НАХД №775/2022г. на ПРС) Договор за правна защита и съдействие е че
заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар на адв. И. И. от АК-*** е в
размер на 300,00 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН РД“АА“-
Плевен следва да бъде осъдена да заплати на Р. Т. П. с ЕГН ********** от гр.
***, *** област сумата от 300,00 лева (триста) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63,
ал.2, т.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000239/16.03.2022г. на
Директора на РД“АА“-Плевен, с което на Р. Т. П. с ЕГН ********** от гр.
***, *** област на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за
извършено на 22.02.2022г. на Път I-3, км. 67+022-разклон за гр. *** -
нарушение по чл. 18, т.5 от Наредба №8 от 27.06.2008г. на МТ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН РД“Автомобилна
администрация“-Плевен да заплати на Р. Т. П. с ЕГН ********** от гр. ***,
*** област сумата от 300,00 лева (триста) лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5