Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.10.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и пети септември година 2018
в открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14960 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По
изложените в искова молба и молба – уточнение
от 27.02.2017г. обстоятелства, С.К.В.,
ЕГН **********,*** 3, чрез пълномощника адв. Св. С., е предявил против “VHV А.V.AG” – Германия, със седалище и адрес на
управление: VHV-Platz 1, Hanoover,
Германия, при условията на обективно
съединяване, иск за сумата 1530,
27лв. представляваща обезщетение
на имуществени вреди, както сумата
от 1 000 лева, предявен като частичен от глобалната сума 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от
28.06.2013г. причинени от водач на
мотоциклет „Хонда XL700”, с рег. *****чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на увреждането – 28.06.2013г. до окончателното й изплащане
Твърди се в исковата молба, че на 28.06.2013
г., около 11:10 часа в гр. П., на ул. *******, пред Тото пункт, е настъпило ПТП
между мотоциклет марка „Хонда“, модел „XL700”, с немска регистрационна табела *****управлявано
от Д.С.— гражданин на Р Германия и пешеходецът С.В.. Сочи се, че за пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП № КАТ- 9508/01.07.2013 г. Виновен
за настъпване на процесното ПТП е мотоциклет с марка „Хонда“, модел „XL700”, с
немска регистрация *****управлявано от Д. С., който поради проявена непредпазлост
към уязвимите участници в пътното движение, каквито са пешеходците, блъска пресичащия
от ляво надясно, пътното платно, пешеходец С.В.. Заявява още, че процесното ПТП
е настъпило през светлата част на денонощието, на оживено място, в
непосредствена близост до пешеходна пътека, при добра видимост и суха пътна
настилка.
Сочи,
че след пътния инцидент пострадалият ищец е откаран по спешност в „МБАЛ- П.”
АД, където е хоспитализиран в периода от 28.06.2013 г. до 04.07.2013г. Твърди се, че получените от С.В. увреждания,
вследствие на ПТП се изразяват във - фрактура на дисталната част на тибията
(дясната подбедрица). На 28.06.2013 г., ищецът претърпял оперативна интервенция
на която е извършена открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и
поставяне на винтове. След изписване на пострадалия от болничното заведение,
същият е продължил лечението си в домашни условия с назначен домашен постелен
режим на лечение с имобилизация. В резултат на причинените травми, ищецът е бил
обездвижен на легло за срок от два месеца. Това налагало денонощно при него да
има човек, който да го обслужва. Вследствие на силните болки и преживения
стрес, той страдал от безсъние като му се налагало да приема обезболяващи
средства. Твърди се още, че във връзка с лечението си, ищецът е направил редица
разходи, в общ размер на 1530,27 лв.
Навежда
твърдения, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника.
Твърди
още, че 30.09.2014 г., е заведена щета пред
„А. - България - регулиране на щети”, с която поискал от ответника да заплати
на С.В. обезщетение за претърпените от него вреди, като „А. - България -
регулиране на щети” отказал изплащане.
Предвид
изложеното, ищецът моли ответникът „VHV А.V.AG” да бъде осъден да и заплати сумата
от 1 530.27 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 19.12.2016г., както и сумата от 1 000 лева, предявен като
частичен от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 28.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответното
дружество „VHV А.V.AG” Германия е депозирало отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер при възражения досежно
механизма на осъществяване на твърдялото събитие, както и наличието на причинно
- следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма
на ПТП, както и настъпването на всички описани травматични увреждания. Оспорва
исковете по размер, като прави възражение за изключително съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва наличието на деликт, тъй като поведението на
водача на мотоциклета се е движел правомерно и скоростта му на движение била
съобразена със ЗДвП. Счита, че към момента на пресичане на пътното платно от
ищеца водачът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди неправомерното
поведение на пешеходеца В..
С молба вх. № 5156610
от 24.10.2017 г. ищецът С.В. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане
за изменение размера на иска за неимуществени вреди, като в о.с.з. на
26.10.2016г. по гр.д.№ 74243/2016г. на СРС, ГО, 145 състав, районния съд е допуснал увеличение на иска за неимуществени
вреди от 1000 лева на 26 000 лева, като делото е изпратено по подсъдност на
СГС.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Х.поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез адв. Б. оспорва предявения иск. Представя
списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
представения и приет по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
КАТ-9508 от 01.07.2013г., се установява, че на 28.06.2013г., около 11:10 часа в
гр.П., пред тото пункт, е реализирано ПТП със С.В. като пешеходец и Daniel Sillekens, водач на мотоциклет „Хонда“ с рег. № *****като e констатирано, че
пешеходецът навлиза впезапно на платното за движение, като не се съобразява с
разстоянието от приближаващият мотоциклет и настъпва ПТП. В констативния
протокол е отразено, че е пострадал С.В., който получил фактура на дясна
подбедрица. /л.9-10
от гр.д.№ 74243/2016г. на СРС/
От
приетата епикриза на „МБАЛ – П.“ АД, се установява, че ищецът С.В. е постъпил в
лечебното заведение на 28.06.2013 г. и е изписан на 04.07.2013 г., с
окончателна диагноза: счупване на дисталната част на тибията, закрито. Приет е
в отделение по травматология на 28.06.2013г. в 17:40 часа е направено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Дадена е препоръка:
да пази гипса сух и чист и раздвижва неимобилизираните стави. Отразено е, че е
необходим контролен преглед на 5 и 10 ден от изписването./л.13
от гр.д.№ 74243/2016г. на СРС/
Установява
се, че „МБАЛ – П.“ АД, издал на ищеца С.В.
е болничен лист за временна нетрудоспособност от 37 дни, в периода от
28.06.2013г. до 03.08.2013г. /л.16 от
делото на СРС/. С решение на ЛКК болничния отпуск на ищеца е продължаван многократно,
видно от приетите болнични листове № 4747319 от 03.10.2013г., № 4747084 от 08.08.2013г.,
№ 4747723 от 05.12.2013г., № 1815856 от 04.07.2015г., № 6240496 от 24.04.2014г.,
№ 5792166 от 27.03.2014г., № 6240689 от 29.05.2014г., № 4747528 от
07.11.2013г., № 5791773 от 10.01.2014г., № 5792044 от 27.02.2014г., № 5791902
от 30.01.2014г. и № 6240496 от 24.04.2014. /л.133- л.144 от гр.д.№ 74243/2016г. на СРС/
По
делото са представени и приети 3 броя фактури, както следва: фактура № 51050 от
01.07.2013г., издадена от „МБАЛ-П.“ АД, за заплатена от ищеца сума в размер на
1 350 лева, за консумативи за операция и комплект заключена тибиална плака
с винтове, като към същата е представен и касов бон, фактура № 020 от
04.07.2013г. издадена от ЕТ „Р.К.-Р.“ за заплатена сума в размер на 145.47 лева
за закупени лекарства, ведно с касов бон от същата дата и фактура № 54991 от
04.07.2013г. на „МБАЛ-П.“ АД за сума в размер на 34.80 лева, ведно с касов бон
от същата дата за заплатени потребителска такса. /л.
28, л.30 и л.32 от гр.д.№ 74243/2016г. на СРС/
По
делото е прието Постановление за прекратяване на наказателно производство №
2816 от 06.02.2014г. на Районна прокуратура – гр. П., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 867/13г. по описа на РУП П., образувано срещу Д.С.М.С.за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. /л.59-61 от гр.д.№ 74243/2016г. на СРС/ В постановлението
на РП – П. от 06.02.2014г. е отразено, че когото водачът С. се движел по на ул. „Пловдивска” и
достигнал кръстовище в близост до „П.Б.“, в същия момент пострадалия С.В. се е
намирал до автобусна спирка на ул.
„Пловдивска”.
От приетото заключение на съдебно –
автотехническа експертиза с в.л. инж. Й.Й.се установява, че на 28.06.2013 г.
около 11:10 часа, в гр. П., на ул. „Пловдивска” пред тото пункт, е настъпило
ПТП между мотоциклет „Хонда”, с per. № *****. Съставен е Констативен протокол
за ПТП №9508, в който са отразени обстоятелствата и причините за възникване на
произшествието: на 28.06.2013 г. около 11:10 часа, пешеходецът С.К.В. ***, като
не се съобразява с разстоянието до мотоциклет „Хонда”, с per. № *****,
вследствие на което траекториите им се пресичат и настъпва удар между тях. Вещото
лице посочва,че мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение
между превозните средства е по дължина на пътното платно на ул.“Пловдивска“
срещу „П.Б.“, по широчина на пътното платно- на около 1,3 метра в ляво от
десния край на бордюра, считано от посоката на ориентацията на мотоциклета. Установява
се, че скоростта на движение на мотоциклета преди настъпване на ПТП е била 37.7
км.ч. Вещото лице уточнява, че ако пешеходецът е пресичал отляво на дясно,
спрямо ориентацията на превозното средство, той е изминал разстояние 11,2 метра
от стъпване на платното за движение, до мястото на удара, то водачът на
мотоциклета е имал възможност да предотврати произшествието при пресичане на
пешеходеца отляво надясно спрямо ориентацията на превозното средство.
От
заключението на приетата по делото съдебно–медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Г.се установи, че ищецът С.В. на 28.06.13г. в резултат на процесното ПТП е
получил СЧУПВАНЕ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА. Проведено му е открито наместване на
костните парчета с поставяне на метални остеосинтезни материали. От рентгенова
снимка на дясната подбедрица, направена на 21.09.2017 г. се установява
заздравяло СЧУПВАНЕ И НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДРИЦА на нивото на
счупването на големия пищял. Д-р Г. посочва, че установеното травматично
увреждане на дясната подбедрица е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП на 28.06.2013 г. Заявява още, че обичайното време за
възстановяване при счупване на двата пищяла до възстановяване възможността за
физическо натоварване на долния крайник е в срок от 7 - 8 месеца. Поради
забавен възстановителен процес в областта на счупените кости на подбедрицата,
металната остеосинтеза не е свалена към настоящия момент на изготвяне на
експертизата. Това счупване е свързано със силни по интензитет болки и страдания. Освен
това е придружено с неприятни неудобства, поради невъзможност за
самообслужване. Тези неудобства продължават и след възможността да започне да
се придвижва без помощни средства, до възстановяване движенията на дясната
подбедрица. Допълва още, че възстановяването е до степен да се движи без
помощни средства и с нормална походка. Необходима е допълнителна преценка за
степента на възстановителният процес и евентуална втора оперативна намеса за
отстраняване на остеосинтезните материали от десния голям пищял. Обичайно тази
оперативна намеса се извършва под епидурална (местна) или обща упойка, като се
ограничава движението на пациента за срок от 15 - 20 дни, чрез ползване на помощни
средства. Вещото лице заявява, че направените разходи в размер на 1530.27 лв. са
във връзка с проведеното лечение, като следва да се има предвид, че в Р. Българин
не се заплащат остеосинтезните материали от НЗОК, лекарствените препарати и
потребителската такса също се заплащат от пострадалия.
В
о.с.з. проведено на 05.10.2017г. вещото лице доц. д-р Г. уточнява, че ищецът се е възстановил много добре, движи се
свободно. Уточнява, че ищецът е опериран и след това е контролиран, не му е
махната металната фиксация, но тя не му пречи да ходи нормално.
Съдът
приема представените от вещите лица - инж. Й. и др. Г. заключения, като
обективни и компетентно дадени.
В показанията си свидетелят Б.Б.В. /26г.,
племенник на ищеца/, сочи, че помни инцидент от лятото на 2013г., при който С. бил блъснат от моторист, немски гражданин. Св.
В. не присъствал на ПТП-то, на по- късно
видял вуйчо си С. в болницата, като крака му бил
гипсиран, а свидетелят му помагал в обслужването. С. бил обездвижен, не можел
да се движи сам, помагали му близките, вкл. свидетеля В..
Свидетелят заявява, че пътувал в чужбина
и когато се върнал след два месеца, ищецът все още не е бил добре, дълго време
не се възстановил, започнал физиотерапия. Около година се възстановявал
физически, но психически не се е възстановил и до днес. Още има страх като чуе
звук от мотор, разтреперва се, тежко го приел, има проблем и с работата,
работлив е, готвел се да стане мениджър във фирмата, но загубил мотивация, е
само в работата, но и в живота, доста е съкрушен. Понякога имал болка, не може
да се натоварва крака. Психически бил сломен.
С
определение № 175018 от 18.07.2017г., постановено по гр.д. № 74243 по описа за
2016г. на СРС, 145-ти състав, съдът е задължил ответното дружество да представи
заверено копие на застрахователна полица № K370-636022/4D/5826, валидна до
31.12.16г., сключена между него и собственика на мотоциклета с немска
регистрация *****като е указал, че при неизпълнение съдът ще приложи
последиците по чл. 161 ГПК. По делото ответникът не е представил заварен препис
на застрахователната полица.
На основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено
между страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за мотоциклет
„Хонда“ с per. № ******със срок на
застрахователно покритие към датата на събитието. В този смисъл и в констативен
протокол № КАТ-9508 от 01.07.2013г. е отразена констатция на длъжностното лице
за участник 2 мотоциклет „Хонда“, Застрахователна полица № K370-636022/4D/5826/,
със срок на валидно застрахователно покритие до 31.12.2016 год. –чл. 189, ал.2
от ЗДВП. В самия отговор ответникът не
оспорва наличието на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за мотоциклет „Хонда“ с per. № ****.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника „VHV А.V.АС"-Германия и деликвента С. е
налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка
и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупният анализ на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на
САТЕ, сочи към извода, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на Д. С., който е нарушил нормата
на чл. 116 от ЗДвП, според която „ Водачът на пътно превозно средства е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците....”, както и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „....Водачите са длъжни да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното
средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението; като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца С.В.. Видно от
материалите по ДП №867/ 2013г. на РУП П., вкл. протокола по ч.н.д. №1295/13г.
на РС П., от проведен разпит на Д. С., същия управлявайки мотора си, виждайки
пешеходеца е натиснал клаксона на мотоциклета, но не е спрял. Утвърдената съдебна практика приема, че отговорността
на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е по-голяма в
сравнение в тази на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът и пешеходецът са
допуснали нарушение на правилата за движение.Това принципно положение важи в
още по-голяма степен в районите със
спирки на градския транспорт./в този см. Решение №105от 19.06.2017г. по
гр.д.№60353/16г. на ВКС, ГК, трето г.о. докладчик съдията И.П.
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на обезщетението
за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012
г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания от пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние". При определяне на справедливо обезщетение
следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която
са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца, счупване
на дясната подбедрица. Съгласно приетата и неоспорена от страните СМЕ обичайното
време за възстановяване при счупване на двата пищяла до възстановяване
възможността за физическо натоварване на долния крайник е в срок от 7 - 8
месеца. Установи се, че счупването е било свързано със силни по интензитет
болки и страдания, придружено е с неприятни неудобства, поради невъзможност за
самообслужване. От друга страна, в.л. доц. д-р Г. уточни, че ищецът се е възстановил много добре, движи се
свободно, но е необходима евентуална
втора оперативна намеса за отстраняване на остеосинтезните материали от десния
голям пищял.
Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства,
включително и възрастта на пострадалия - 36г., съществуващата
към момента на увреждането – 2013г. обществено икономическа обстановка в
страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на
СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за
претъпените неимуществените вреди, следва да бъде определено в размер на 20
000 лв. Обезщетението в посочения размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе, за репариране на неблагоприятните
последици, настъпили в правната сфера на ищеца, като пряк резултат от
непозволеното увреждане.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51,
ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца С.В., като настоящия състав приема, че е нарушена разпоредбата на чл.
113, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата. Съгласно цитираната
правна норма „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение. Нарушена е и
разпоредбата на чл. 114, т.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който:
„На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение“;
От
представения и приет по делото Констативен протокол № КАТ-9508 от 01.07.2013г.
се установява, че ищецът С.В. е навлязъл внезапно на плътното за движение, като
не се е съобразил с разстоянието на приближаващият го мотоциклет и е настъпило
ПТП. По делото е представен протокол по ЧНД № 1295 по описа за 2013г. на
Районен съд П., от който се установява, че ищецът е стоял на пътното платно,
почти на осевата линия, като е отстъпил крачка назад, когато е видял приближаващият
се мотоциклет, след това пак е тръгнал напред. Нещо повече, в мотивите на
прекратителното постановление на Районна прокуратура – П. е прието, че причина
за настъпилото произшествие е неправомерното поведение от страна на ищеца.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя 40% /четиридесет/, съпричиняване
на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца.
На
ищеца В. след редуциране размера на
определеното обезщетение от 20 000лв., с процент съответен на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение
е възлиза в размер на сумата от 12 000 лв., като иска за разликата от
присъдения до предявения, размер от 26 000лв., частично от общата сума
50 000лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответното
дружество, като застраховател по гражданската отговорност на деликвента, следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца 10 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането - 28.06.2013 г.
до окончателното изплащане.
По имуществените вреди: По предявеният иск за сумата от 1530.27 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и закупуване на медикаменти, свързани с
процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за напълно
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– фактури за закупуване на различни видове медикаменти, свързани с лечението на
причинената травма от пътния инцидент се установи, че ищецът действително е
направил такива разходи на обща стойност от 1530.27 лв. В приетата и неоспорена
по делото съдебно-медицинска експертиза, в.л. д-р Г., категорично заявява, че
извършените от ищеца разходи са във връзка с проведеното лечение.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след
редуциране размера на определеното обезщетение от 1530, 27 лв., с
процент съответен на степента на съпричиняване следва да бъде уважен за сумата от
918,19 лева, ведно със законна
лихва от датата на увреждането /плащане на разходите за лечение/ - 04.07.2014г.
до изплащането.
По разноските: С оглед изхода
на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на ищеца 727, 78 лв.
разноски съобразно уважената част от иска, общо сторените разноски са 1551лв.,
от които 1051,22 лв. внесена държ. такса, 500лв. депозити за експертизи, като по делото не е представен договор за
правна помощ и няма данни за платено адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 690 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените разноски са на стойност 1300 лв., за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, , І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
“VHV А.V.AG” – Германия, със седалище и адрес на
управление: VHV-Platz 1, Hanoover, Германия да
заплати
на С.К.В., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 28.06.2013 г. по вина на Дание Силекан, чиято гражданска
отговорност, за вреди, причинени при
управлението на мотоциклет „Хонда“, с рег. №******е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 28.06.2013 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 26 000
лева, частично от глобалната сума от 50 000лв., КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА
“VHV А.V.AG” – Германия, със седалище и адрес на
управление: VHV-P.1, H., Германия да
заплати
на С.К.В., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 918,19 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медикаменти, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 28.06.2013 г., ведно със законна лихва, считано от
предявяване на иска на 04.07.2013г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 1530, 27 лева, поради
установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
“VHV А.V.AG” – Германия да заплати на
С.К.В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 727, 78 лв.
–разноски пред СГС , съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
С.К.В., ЕГН
********** да заплати на “VHV А.V.AG” – Германия на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 690 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Присъдените на ищеца
суми може да се заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: