Р Е Ш Е Н И Е № 324/26.6.2020г.
гр. Ямбол, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3192/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София, представлявано от юриск. М. С., срещу К.А.Г. ***. В нея се твърди, че между „Аксес Файнанс" ООД и ответника е сключен Договор за бяла
карта № ***/06.01.2016 г.. Кредиторът се е задължил да предостави револвиращ
кредит в максимален размер от 1200 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCardCard/Visa, като в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават
размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции
увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит е предоставена
на кредитополучателя кредитна карта с № ***,
издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД. Срокът на договора е 2 години. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %, годишен процент на разходите /ГПР/: 45,9 %. Длъжникът е усвоил сумата общо от 2136,18 лв. Страните са договорили, че върху
усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора, която се начислява ежедневно. Поради
забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя
е начислена договорна лихва в размер на 518,15 лв., за периода от 12.01.2016 г.
до 6.02.2017 г. Уговорено е задължение на кредитополучателя в
случай, че не заплати текущото си задължение на падежа- да представи в срок от 3 дни след падежа обезпечение
чрез поръчителство, за което между кредитора и поръчителя се подписва договор за поръчителство със
срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено, до
5-то число на следващия месец. Начислена е неустойка
за неизпълнение в размер на 1337,30 лв. за периода от 9.03.2016 г. до 6.02.2017
г.
При неплащане на падежа освен
това възниква
и задължение за плащане на
сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При
забава за плащане на тази сума кредитополучателят дължи разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите. Начислена е такса
разходи за събиране в размер на 307,50 лв. за периода от 9.03.2016 г. до
6.02.2017 г. Уговорено е още
при неплащане минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на
два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, цялото задължение по договора за кредит да стане автоматично предсрочно
изискуемо, за което
не следва да се уведомява кредитополучателя. Предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
6.04.2017 г, откогато кредитополучателят дължи
законна лихва за забава върху общия размер на задължението си, в размер на 280,57 лв. до сезирането на съда. Уговорено е и, че
след настъпване на предсрочна изискуемост се дължи
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите за
дейността на лице/служител, което осъществява дейността по извънсъдебно
събиране на задължението.
На 12.9.2017 г. е подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло. Длъжникът е уведомен за
извършената продажба на вземането от цедента чрез ищеца с уведомително писмо, получено на 09.09.2019 г. Ищецът се позовава и на
уведомяване чрез връчване на документа като приложение към исковата
молба.Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на
длъжника пореда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с
което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора
-неизплатена главница в размер
на 1190,18 лева, сумата 153,40 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 22.10.2016 г. до 06.02.2017 г., сумата 238,04 лева, представляваща неустойка
за периода от 07.01.2017 г. до 09.03.2016 г., сумата 77,50 лева, представляваща
такса разходи за събиране за периода от 07.01.2017 г. до 06.02.2017 г., сумата
120 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата 280,57
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2017 г. до дата
на подаване на заявлението в съда – 03.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2019г. до
окончателното плащане. Иска се присъждане и на разноските в настоящото
производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор
ответникът чрез особения представител
оспорва исковете като неоснователни, като възраженията си основава на
фактите, че не му е предоставена процесната главница; уговорения годишен лихвен
процент надвишава трикратния размер на законната лихва, което прави клаузата
нищожна поради противоречие с добрите нрави; нищожна е на същото основание и
клаузата за неустойка; клаузите за претендираните такси противоречат на
закона-чл.10а от ЗПК; не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като ответникът не е уведомен от кредитора за обявяването й преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва и наличието на
валиден договор за цесия и надлежното
връчване на уведомление на длъжника, както автентичността на договора и
приложението към него. В с.з. оспорването на истинността на документите е
оттеглено, а останалите възражения се поддържат.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор
за кредит „Бяла карта" от 06.01.2016 г., страните са се договорили
кредиторът да предостави револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лв.,
който се усвоява с международна кредитна карта. Налице са посочените в исковата
молба клаузи относно лихвите, таксите, неустойката, и за настъпване на
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.3 ал.2 кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко 2- ро число на месеца текущото си
задължение, дължимо за предходния месец. Съгласно ал. 3 „текущото задължение“ на
кредитополучателя се определя към всяко последно число на месеца като сбор от
следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19- то число на текущия
месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния
месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми на
основата на уговорения годишен лихвен процент,
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец. Договорен
е срок на кредита 6 години и срок за валидност на картата-2 години. Според чл. 15 вземането се обезпечава със залог
върху вземанията на ответника към работодателя му „***”. В чл. 16 е уговорено,
в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа
съгласно условията на сключения договор, че възниква задължение на
кредитополучателя да представи в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, отговарящо на изброените условия, за което между кредитора и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Според чл.21 при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, същият дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия
месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който текущото задължение
не е погасено, до 5-то число на следващия месец. В чл.22 ал.3 е уговорено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл.12 ал.1 в
случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен да предостави както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния
срок до предоставяне на обезпечението. Чл.22 ал.4 съдържа клауза, че при забава
за плащане на текущото задължение или на посочената в чл.12 сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на Кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. В ал.5 е уговорено, че при настъпване на предсрочна
изискуемост се дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Представено е
Приложение №1 към договора за кредит, наречено Условия за ползване на
международна кредитна карта, подписано от ответника.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.11.2014 г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД и ищеца, и Приложение № 1/12.09.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 07.11.2014 г. към договора, вземането
е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за
цесията с пълномощно от 24.08.2015 г. Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 15.09.2017 г. до ответника не е връчено поради
преместване на получателя на друг адрес, видно от обратната разписка на
„Български пощи“ ЕАД от 21.09.2017 г. Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 28.08.2019 г. до ответника е връчено на 09.09.2019
г., видно от обратна разписка към товарителница № *** на „***“. В него е
посочен дължим размер на вземането-2241,19 лв., вкл. начислена лихва за
просрочие.
От заключението по
счетоводната експертиза се установява, че ответникът е изтеглил суми в общ
размер на 2136,17 лв. В таблицата към заключението – справка-извлечение е видно, че
последната изтеглена сума е на 13.09.2016 г. Има постъпили плащания от
длъжника, последно на 29.12.2016 г.. Постъпилите суми –чрез постъпления по сметка
и плащане в брой- са в общ размер на 2640 лв. Длъжникът, когато е плащал, не е
посочил какъв вид задължение погасява. Погасени са част от задълженията:
1099,26 лв. от неустойката за неизпълнение по чл.21,230 лв. от разходите за
събиране по чл.22 ал.4, 364,75 лв. от договорната лихва и 945,99 лв. от
главницата. Лихвата за забава върху неплатената главница за периода 06.04.2017
г.-30.04.2019 г. е 249,60 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***
/2019 г. на ЯРС.
Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр.чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД,чл. 92 и чл.99 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца
произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния
ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото
кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за
сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на
сумата. По делото се установи, че има изтеглени суми от длъжника, т.е. налице е
реално предоставен заем.
Съдът счита, че
договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на
възнаграждение под формата на лихва и такси. Представен е писмен договор,
съдържащ подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има
формална доказателствена сила-че ответникът е автор на волеизявлението в него и
сделката е сключена между страните. Вземанията по договора са прехвърлени на
ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги
прехвърли е договорено изрично с процесния договор за кредит-чл.18 т.3, което
не е спорно по делото (т.е.
прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е упълномощаване
на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента, каквото е
извършено на 09.09.2019 г.. Правно значение има и съобщаването на цесията с
връчването на исковата молба с приложенията на ответника (в този смисъл е
практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к.,
І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради
отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Същото се отнася и до връчване
на уведомление на особения представител (Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Предвид изложеното вземанията са преминали в
патримониума на цесионера.
Липсват доказателства за извършени плащания след 12.2016 г., т.е. налице са
предпоставките за настъпване уговорената предсрочна изискуемост на
задълженията, при неплащане минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на
два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит. Що се отнася до момента на настъпване на изискуемостта,
от една страна за такъв може да се приеме съобщаването на цесията, в който
смисъл е Решение №6/04.04.2019 г. по т.д.№ 917/2018 г., I т.о. на ВКС по чл.290 от ГПК. Съдът
е приел, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано
в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането и задълженото лице, като по същество е прието, че
посочването на целия размер на вземанията означава възпроизвеждане на волеизявлението
на цедента за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая от името
на цедента е връчено уведомление съдържащо целия размер на вземането. От друга
страна, волеизявлението на кредитора е достигнало до адресата и чрез връчване
на препис от исковата молба. Съгласно актуалната практика на ВКС по чл.
290 от ГПК- Решение № 10 от 25.02.2020
г. по т. д. № 16/2019 г., т. к., ІІ т. о., обявяването на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК. Изявлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези
случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената
претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника в хода на исковото производство. Следователно в настоящия случай е налице и
тази хипотеза, водеща до претендираните от ищеца правни последици.
Дори и да се приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, то вземанията са с падеж всяко 2-ро число на месеца за текущото
задължение, дължимо за предходния месец, което включва главница, лихви, неустойки и др.
начислени вземания през съответния месец. На ответника са начислени месечни
вземания, видно от приложената към заключението на вещото лице справка, чийто
падеж е изтекъл. Т.е. същите са изискуеми.
По делото не са доказани възраженията за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените
от съда указания във връзка с нея. Поради това възраженията се приемат за
неоснователни.
Що се отнася до вземането за неустойка, съгласно Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на
неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е
договорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, когато длъжникът е изпаднал в забава. Обстоятелствата, изложени в
клаузата, сочат, че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок размер на
плащанията по договора. Предоставен е кратък 3-дневен срок за изпълнение на
задължението за намиране на достатъчно платежоспособен поръчител, който да се
съгласи да поеме просрочено задължение. Тези изисквания обуславят невъзможност
за изпълнение на задължението и са индиция, че кредиторът цели да получи
неустойка за забавата в размер, по-висок от законната лихва, в противоречие с
чл. 33 от Закона за потребителския кредит. Поради това е нищожна на осн. чл. 21
ал.1 от ЗПК. Договорът е обезпечен със залог върху трудови възнаграждения и
вземания от работодателя. В чл.22 ал.3 е уговорено отделно обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Т.е. при обезпечен договор за кредит се
цели получаване на допълнително обезщетение, което надхвърля размера на
очакваните вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение с поръчител. Следователно клаузата за неустойка противоречи и на
добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно обогатяване на
кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г.
по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че неустойката има
подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив
правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й
създава предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното процесната
неустойка е недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Искът за плащането й е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Оспорените вземания
за разходи за действия по
събиране на задължението при неизпълнение от кредитополучателя нямат характер на такси за
предоставени на длъжника услуги, а сочат на претенция от неустоечен характер –
дължима при неизпълнение, за обезщетяване на вреди, изразяващи се в разходи,
т.е. намаляване на имуществото на кредитора. Т.е. не могат да се определят като такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а ал.1 от ЗПК, нито за такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на ал.2, плащане
на които кредиторът не може да изисква. Поради това не може
да се сподели възражението на особения представител за противоречие на клаузите
с тази разпоредба. Исковете за тези вземания обаче са неоснователни, доколкото
плащането от длъжника на сумата 1099,26 лв., с която кредиторът е погасил част от
неустойката за неизпълнение по чл.21, следва да послужи за погасяване на
действителните задължения по уговорения в чл.12 ал.2 от договора за кредит ред:
лихви за забава, разходи за събиране, договорна лихва и главница (в този смисъл
т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК
на ВКС по приложението на чл. 76 от ЗЗД), т.е. погасяват се лихвата за забава,
но в изчисления от вещото лице размер -249,60 лв. за периода 06.04.2017
г.-30.04.2019 г., претендираните разходи за събиране и за дейност на служител -77,50
лв. и 120 лв., договорната лихва от 153,40 лв., и 498,76 лв. от главницата. Като
разлика остава само неплатена главница от 691,42 лв., за която искът следва да
бъде уважен. Исковете за останалите вземания следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се уважи
съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш
И:
Приема за установено, че К.А.Г. ***, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
адрес: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2,
офис 4, главница в
размер на 691,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- на 03.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение № ***/07.05.2019 г. по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС, а исковете за сумата 153,40 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 22.10.2016 г. до 06.02.2017 г., сумата 238,04
лева, представляваща неустойка за периода от 07.01.2017 г. до 09.03.2016 г.,
сумата 77,50 лева, представляваща такса разходи за събиране за периода от
07.01.2017 г. до 06.02.2017 г., сумата 120 лева, представляваща такса разходи
за дейност на служител, сумата 280,57 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.04.2017 г. до 03.05.2019 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.А.Г. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД направените по заповедното производство разноски в размер на 64,18 лв.,
както и направените по настоящото дело разноски в размер на 363,55 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: