№ 883
гр. Варна, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900175 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 8848 / 05.04.2024 г., подадена от
„Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД против „ТУИ България“ ЕООД, с която е предявен иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че „Бизнес Център Евксиноград“
ЕООД не дължи на „ТУИ България“ ЕООД сумите по изпълнителен лист от 28.02.2018 г.,
издаден от Окръжен съд - Варна по ч.гр.д. № 248/2018 г. въз основа на Арбитражно решение
от 03.01.2018 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД № 229/2016 г., при общ размер на
задължението по образуваното изпълнителното дело към 29.03.2024 г. в размер на 183
488,61 лева.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
Предявеният иск е допустим и е с предмет право отнасящо се до търговска сделка,
поради което се разглеждат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими.
Ответникът е поискал допускане на един свидетел при условията на водене за установяване
на обстоятелства по проведена на 10.02.2020 г. среща между страните, на която среща
ищецът е потвърдил съществуването на задължението. Искането е допустимо и ще се уважи,
поради което следва да се уважи и реципрочното искане на ищеца за допускане на свидетел
за установяване на факти и обстоятелства от същата среща.
Размяната на книжата е приключила.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2024 г. от
10:30 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е допустим иск от „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. „Първа" № 22, против
„ТУИ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
район Приморски, бул. Ген. Колев № 113, ет. 10, за приемане за установено в отношенията
между страните, че „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД не дължи на „ТУИ България“
ЕООД сумите по изпълнителен лист от 28.02.2018 г., издаден от Окръжен съд - Варна по
ч.гр.д. № 248/2018 г. въз основа на Арбитражно решение от 03.01.2018 г. на Арбитражния
1
съд при БТПП по ВАД № 229/2016 г., а именно: 1) 88 840,88 лв. (осемдесет и осем хиляди
осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща
подлежаща на връщане част от гаранционен депозит по прекратен договор за наем, сключен
между „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД е качеството му на наемодател и „ТУИ
България“ ЕООД а качеството му наемател на 11.11.2008 г., ведно със законна лихва върху
присъдената главница от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане; 2) 2 671,75 лв. (две
хиляди шестстотин седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
законна лихва върху присъдената главница за периода от 23.07.2016 г. до датата на
предявяване на иска пред Арбитражния съд при БТПП (08.11.2016 г.); 3) 14 023,75 лв.
(четиринадесет хиляди и двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
арбитражни разноски, включващи заплатени държавни такси и разноски и арбитражно
възнаграждение; 4) 211,16 лв. (двеста и единадесет лева и шестнадесет стотинки), заплатени
в производството пред Окръжен съд - Варна по издаване на изпълнителния лист; 5) както и
начислените по изпълнително дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова
законни лихви и такси и разноски, при общ размер на задължението по изпълнителното дело
към 29.03.2024 г. от 183 488, 61 лв. (сто осемдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и
осем лева и шестдесет и една стотинка), поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага следните съществени фактически твърдения:
През март 2024 г. по молба на ответника „ТУИ България" ЕООД било образувано
изпълнително дело срещу „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД № 20247170400152 по описа
на ЧСИ с peг. № 717 на КЧСИ въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. №
248/2018 г. на ОС - Варна, ТО. Общият размер на задължението по изпълнителното дело
съгласно запорно съобщение от 29.03.2024 г. възлизало на 183 488, 61 лв.
Твърди се, че „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не дължи сумите по изпълнително
дело N 20247170400152 поради погасяване на вземането на „ТУИ България" ЕООД по
изпълнителния лист по давност.
Ищецът излага, че по молба на ответника от 02.04.2018 г. въз основа на посочения
по-горе изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20188080400227 по описа на съдебен
изпълнител Захари Димитров с peг. № 808 на КЧСИ срещу длъжник „Бизнес Център
Евксиноград" ЕООД. В рамките на изпълнителното дело от страна на частния съдебен
изпълнител било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и били
предприети действия на принудително изпълнение. На 05.04.2018 г. били изпратени запорни
съобщения до „Банка Пиреос България" АД, „Търговска Банка Д" АД и „Алианц Банк
България" АД, по които били наложени запори на банкови сметки на длъжника в трите
банки. На 05.04.2018 г. Частният съдебен изпълнител изпратил запорно съобщение за
налагане на запор на притежаваните от длъжника моторни превозни средства: товарен
автомобил Ситроен с peг. № *******, товарен автомобил ЗИЛ 130 с peг. N° *******, товарен
автомобил Форд Карго с peг. № *******, лек автомобил Тойота Ленд Круизер с per. №
******* и лек автомобил Форд Фиеста с peг. № *******, по което бил наложен запор
единствено на превозно средство с peг. № *******. На 23.04.2018 г. държавата била
присъединена като взискател по изпълнителното дело за сумата от 3222,45 лв. Частният
съдебен изпълнител изпратил на длъжника „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД покана за
доброволно изпълнение с изх. № 9219/05.04.2018 г. , която била връчена на „Бизнес Център
Евксиноград" ЕООД на 21.06.2018 г. По изпълнително дело № 20188080400227 по описа на
ЧСИ Захари Димитров не били предприети други изпълнителни действия освен
гореописаните. Прави се извод, че последното изпълнително действие, предприето в
рамките на изпълнително дело № 20188080400227 е присъединяването на държавата като
взискател по делото, с Разпореждане на съдебния изпълнител от 02.05.2018 г. На 19.03.2024
г. процесуалният представител на „ТУИ България" ЕООД подал молба пред ЧСИ Захари
Димитров за връщане на изпълнителния лист от 28.02.2018 г., въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 20188080400227. На 20.03.2024 г. били изпратени
съобщения за вдигане на запорите върху банковите сметки на длъжника, както и
уведомление до ОДП ВАРНА, Пътна Полиция за вдигане на запора върху МПС. След
връщането на изпълнителния лист от ЧСИ Захари Димитров, в края на месец март 2024 г.
2
„ТУИ България“ ЕООД подало молба за образуване на ново изпълнително дело по
изпълнителния лист от 28.02.2018 г. пред ЧСИ Румяна Тодорова. Пред последната било
образувано изпълнително дело № 20247170400152. Ищецът твърди, че не дължи плащане на
каквито и да е суми по изпълнително дело № 20247170400152 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, тъй като вземанията, предмет на това изпълнително дело към датата на
предявяване на исковата молба са погасени по давност. Давността на вземането била
настъпила в рамките на предходното изпълнително дело № 20188080400227 по описа на
ЧСИ Захари Димитров.
Поддържа, че последното валидно изпълнително действие предприето в рамките на
изпълнително дело № 20188080400227 е присъединяването на държавата като взискател във
връзка с публични задължения на „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, което е извършено
на 02.05.2018 г. Това било последното действие, с което се прекъсва давността на вземането
по изпълнителния лист от 28.02.2018 г. на основание чл. 116, букв. в) от ЗЗД и от тази дата
започвала да тече нова погасителна давност, която била изтекла на 02.05.2023 г. В рамките
на посочения времеви период не били предприети каквито и да е действия по принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, подточка „в" от ЗЗД във връзка с TP № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, както по искане на действителния кредитор, така и служебно от ЧСИ.
Счита, че недължимостта на сумите по изпълнителния лист от 28.02.2018 г. води до
недължимост и на всякакви други задължения, начислени в рамките на изпълнително дело
№ 20247170400152 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, за законни лихви, такси и разноски
по изпълнителното дело. Според ищеца, изтичането на погасителна давност на вземанията е
факт, който е възникнал след приключване на производството по ВАД № 229/2016 г. пред
Арбитражния съд при БТПП и след приключване на производството по ч.т.д. № 248/2018 г.
по описа на Окръжен съд - Варна, в рамките на което е издаден изпълнителния лист от
28.02.2018 г. т.е. факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Ответникът бил предявил иск, с който е прекъснал давността на вземането
(чл. 116, б. „б" ЗЗД). Освен това длъжникът бил признавал вземането многократно (чл. 116,
б. „а"). Горните обстоятелства били настъпили преди твърдяната от ищеца дата на изтичане
на погасителната давност. Ответникът не оспорва обстоятелствата по образуване и водене
на ИД № 227/2018 по описа на ЧСИ Захари Димитров на стр. 2 и стр. 3 от исковата молба.
Не оспорва, че на 02.05.2018 г. е извършено последното изпълнително действие по това
изпълнително дело. Не оспорва обстоятелствата по образуване и водене на ИД № 152/2024
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова. Посочва, че по това изпълнително дело бил наложен
запор върху 2 667 300 дяла собственост на "Вива Бизнес Груп" ЕАД, в капитала на „Офис
Център Евсксиноград" ЕООД, които дружествени дялове по отношение на „ТУИ България"
ЕООД се считали за дялове на длъжника по изпълнителното дело „Бизнес Център
Евксиноград" ЕООД. Излага, че в хода на арбитражното производство по ВАД № 229/2016
г. „Бизнес Център Евксиноград" ООД прехвърлило всички притежавани от него 2 667 300
дружествени дяла от капитала на „Офис Център Евксиноград" ЕООД в полза на „Вива
Бизнес Груп" ЕАД по силата на договор от 09.11.2017 г. Тъй като единствените активи на
„Бизнес Център Евксиноград" ЕООД – недвижими имоти, които ответникът подробно
описва, били апортирани в капитала на „Офис Център Евсксиноград" ЕООД, кредиторът
„ТУИ България" ЕООД предявил срещу „Бизнес Център Евксиноград" ООД и „Вива Бизнес
Груп" ЕАД конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на сделката по прехвърляне на дружествените дялове като било
образувано т.д. № 964/2018 г. ОС – Варна. С Решение № 403 от 13.05.2019 г. по т.д. №
964/2018 по описа на ОС - Варна, влязло в законна сила на 16.06.2019 г. сделката била
обявена за недействителна по отношение на кредитора „ТУИ България" ЕООД. В хода на
производството по ТД № 964/2018г. на ОС - Варна било открито производство по
ликвидация на „Офис Център Евсксиноград" ЕООД, вписано в ТР на 12.09.2019 г. Преди
това, с Договор за продажба на търговско предприятие, вписан в ТР на 08.08.2019 г. „Офис
Център Евсксиноград" ЕООД продало цялото си търговско предприятие на „МПК
Инвестмънт" ЕООД като по този начин „Офис Център Евсксиноград" ЕООД останало без
активи. На 07.02.2020 г. „ТУИ България" ЕООД завело иск срещу „Офис Център
Евсксиноград" ЕООД и „МПК Инвестмънт" ЕООД за обявяване на продажбата на търговско
3
предприятие за нищожна, както и за установяване на несъществуващо обстоятелство,
вписано по партидите на ответните дружества в търговския регистър. По този повод било
образувано т.д. № 192/2020 г. на ОС - Варна. С Решение № 260004 от 14.01.2022 г.
постановено по т.д. № 192 по описа на ОС - Варна за 2020 г., влязло в законна сила на
22.02.2024 г., била обявена за нищожна сделката, обективирана в Договора за продажба на
търговско предприятие от 31.07.2019 г. Излага обстоятелства, сочещи на свързаност между
участниците в разпоредителните сделки, като всички извършени увреждащи действия били
съгласувани помежду им с цел да осуетят предприетото от „ТУИ България" ЕООД
принудително изпълнение. Въз основа на така изложената фактическа обстановка възразява
срещу твърдението за изтекла погасителна давност на вземането по изпълнителен лист по
ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС – Варна, като твърди, че с предявяването на отменителен
иск по чл. 135 ЗЗД е прекъснал давността.
На следващо място възразява, че в хода на производството по т.д. № 192 по описа на
ОС – Варна за 2020 г. било извършено признание на вземането, произтичащо от решението
по ВАД № 229/2016 г. от длъжника „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД. Това станало с
електронно съобщение от 31.03.2023 г. от негов представител – адв. Б. П. до пълномощника
на „ТУИ България" ЕООД адв. Б. Бр.. Твърди се още, че в периода 24.01.2020 г. до
27.02.2020 г. страните по настоящото дело били в интензивни преговори, чиято цел е била
уреждането на задълженията на „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД към „ТУИ България"
ЕООД и прекратяване на всички съществуващи помежду им съдебни процеси. В тази връзка
на 10.02.2020 г. била проведена среща в централния офис на „ТУИ България" ЕООД в гр.
Варна. До спогодба, както и до погасяване на задължението не се стигнало, като
проговорите приключили с електронно съобщение от 27.02.2020 г. на адв. Б. П.. Предвид
горното ответникът счита, че погасителната давност на вземането, обективирано в
изпълнителен лист по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС – Варна, е била прекъсната на
21.06.2018 г. Давността не е текла в периода от 21.06.2018 г. до 16.06.2019 г., след което
същата е била прекъсната на 10.02.2020 г., на 27.02.2020 г., както и на 31.03.2023 г. С
образуване на изпълнително дело № 152/2024 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова и с
предприемане на изпълнителни действия по него започнала да тече нова погасителна
давност.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва като необосновани
възраженията на ответника, че с предявяването на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД на
21.06.2018 г. се прекъсвала давността. Счита за неотносими към предмета на спора
изложените от ответника факти и обстоятелства относно завеждането на иск по чл. 26 от
ЗЗД, тъй като това действие не попада в обхвата на изрично и изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, водещи до прекъсване на давността. Настоява, че
последното изпълнително действие, предприето в рамките на изпълнително дело №
20188080400227 прекъснало давността на вземането е осъществено на 02.05.2018 г. и моли
това обстоятелство да бъде отделено като безспорно. Поддържа, че не е налице признаване
на дълга по смисъла на чл. 116, букв. „а" от ЗЗД, за което излага подробни съображения.
Сочи, че изявлението не изхожда от длъжника – „Бизнес Център Евксиноград" ЕООД, а
обстоятелството, че адв. Б. П. е упълномощен да представлява „Бизнес Център Евксиноград"
ЕООД в хода на настоящото производство, не води до извода, че към минал момент
последният е имал право да представлява дружеството. В електронното съобщение от
31.03.2023 г. се говорело за уреждане на отношения във връзка с висящо към тази дата дело
между „ТУИ България" ЕООД и „Офис Център Евксиноград" ЕООД. Адв. Б. П. бил
процесуален представител на прехвърлителя на търговското предприятие „Офис Център
Евксиноград" ЕООД по т.д. 192/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, страна по което
не бил длъжникът по изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение.
„Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не било упълномощавало в нито един момент адвокати
да водят преговори от неговото име във връзка с каквито и да е задължения към „ТУИ
България" ЕООД. Целта на отправеното съобщение била свързана единствено и само с
установителния иск за нищожност. Липсвало каквото и да е упълномощаване на адв. Б. П. и
по повод на делото с предмет процесното вземане пред Арбитражния съд при БТТП.
Процесуален представител на ответника по това дело била адв. Граматикова. Съобщението
от 27.02.2020 г. пък било формулирано твърде общо без да се посочва за кои влезли в сила
решения става въпрос и било извадено от контекста. Пълната кореспонденция между
4
страните потвърждавала по категоричен начин, че преговори от името и за сметка на
„Бизнес Център Евксиноград" ЕООД не са извършвани. Следователно, за признаване на
вземане с конкретните електронни съобщения не можело да се говори.
Застъпва се становище, че признаване на дълга е правно ирелевантно, когато вече има
постановен съдебен акт, по който е формирано сила на присъдено нещо. Признаването на
дълга било мислимо само докато съществува спор, включително в исковото производство, в
което, ако признанието се направи, същото ще се третира с последиците не на прекъсване на
давността, а с постановяване на осъдително решение. Самата идея да признаеш
задължението си при образувано изпълнително дело била лишена от смисъл. Липсвало и
изискването потвърждаването да е „категорично и недвусмислено". Имейл
кореспонденцията, представена от ответника не съдържала данни относно размера и
основанието на каквито и да е вземания между страните. От нея не можело да се извлекат
каквито и да е сведения за дължимост и/или недължимост на процесните суми, не се
визирали конкретни суми и конкретните основания, които са ги породили. Невъзможно
било от електронните съобщения да се направи категоричен извод за конкретно задължение
и за това кой е длъжникът по него. Прави извод, че при липса на каквото е да е лично
изявление от длъжника, при липса на каквото и да е упълномощаване от длъжника и при
тази обща формулировка на електронната кореспонденция, отправена в хода на редица
висящи дела между различни страни, не може да се извлекат каквито и да е данни относно
конкретни задължения, тяхното основание и размер, поради което съобщенията от
31.03.2023 г. и 27.02.2020 г. не могат да се тълкуват като признание по смисъла на чл. 116,
букв. „а" от ЗЗД. Допълва, че погасителната давност на законната лихва върху главницата е
3-годишна.
В подаден отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
изложеното в първоначалния отговор. Оспорва възраженията на ищеца за липса на
признание на вземанията предмет на настоящия установителния иск. Пояснява какви
задължения и между кои страни са съществували в периода от 24.01.2020г. до 27.02.2020г.
(когато се е осъществила представената от ищеца в цялост електронна кореспонденция),
както и към 31.03.2023г. (датата на първото представено с отговора на ИМ електронно
съобщение), както и какви дела и между кои страни са били висящи към тези времеви
периоди.
В периода от 24.01 2020г. до 27.02.2020г. били установени задължения на ищеца към
ответника по изпълнителния лист от 28.02.2018 г. по ч.г.д. № 248/2018г. на ВОС и
изпълнителен лист № 69/17.02.2020г. по т.д. № 964/2018 на ВОС, както и задължения на
„Вива Бизнес Груп" ЕАД към ответника по втория изпълнителен лист. Следователно, целта
на електронната кореспонденция от 24.01.2020 г. до 27.02.2020 г. била да се избегне
завеждането на ново дело, а на срещата провела се в офиса на „ТУИ България" ЕООД на
10.02.2020 г. са могли да бъдат обсъждани единствено задължения на ищеца към ответника,
предмет на настоящия установителен иск, както и задълженията на „Вива Бизнес Груп" ЕАД
(едноличен собственика на капитала на ищеца) към ответника. От цитираното от ищеца на
стр. 3 от допълнителната искова молба електронно съобщение на адв. Б. Бр. от 18.02.2020 г.
и от отговорът, който е последвал от адв. Б. П. от 27.02.2020 г. можело да се изведе отделно
признание на вземанията предмет на настоящото дело.
Представената от ищеца в цялост електронна кореспонденция осъществена в периода
от 24.01.2020 г. до 27.02.2020 г. сочела за учреден в полза на адв. Б. П. мандат
(пълномощник на ищеца по делото) да води преговори и да извършва изявления от името на
"Бизнес Център Евксиноград" ЕООД. Излага факти и обстоятелства във връзка със среща
състояла се на 10.02.2020 г. в офиса на „ТУИ България" ЕООД в гр. Варна между законните
представители на ищеца и ответника в присъствието на техните адвокати (адв. Б. Бр. за
ответника и адв. Ал. С. за ищеца). Подчертава, че по отношение на признанието, извършено
с електронното съобщение на адв. Б. П. от 31.03.2023 г., нямало съмнение, за кое
задължение и на кой длъжник то се отнася, тъй като в него се посочвало решението на
Арбитражния съд, а единствено ищецът е имал и има задължения към ответника
постановени от арбитражен съд.
Правна квалификация: чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена тежест: Всяка страна следва да установи фактите, на които
5
основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, а именно, че ответникът разполага с изпълнителен лист за конкретни
вземания и е образувал изпълнително дело.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже възникването и съществуването на право на
принудително изпълнение по отношение на спорните вземания, в т.ч. фактите и
обстоятелствата, имащи за последица спиране или прекъсване на погасителната давност
относно спорните вземания след настъпване на тяхната изискуемост.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от страните
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел на ищеца и на ответника при довеждане за
установяване на факти и обстоятелства от проведена на 10.02.2020 г. среща между страните,
на която се твърди, че ищецът е признал съществуването на задължението.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд -
Варна, адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6