Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1450
гр.
Бургас, 01.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3729 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М.И.Т., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0769-003064
от 23.07.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“
в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения за отмяна на НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. А.. Поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.05.2018 г. около 23:15 управляваният от
жалбоподателя лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № *******бил спрян за проверка от
служители на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас. За извършване на проверката било
поискано съдействие от сектор „ПП“. На място се отзовал свидетелят Г.Д. служител
в сектор „ПП”. Жалбоподателят не представил на контролните органи СУМПС, както
и талон към него. Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство дрегер, като пробата отчела 0.26 промила. Жалбоподателят
отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Свидетелят Д. издал медицински талон на жалбоподателя
за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба за анализ. За
установените нарушения свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а
впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателатва. По
делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят отмяна на издаденото НП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка съдът не споделя изложените в жалбата възражения за отмяна на НП.
Видно от съставения по делото АУАН посочените свидетели са отбелязани като
очевидци на нарушението.
На следващо място както в АУАН, така и в НП мястото на установяване на
нарушението е индивидуализирано с посочване на града, улицата и конкретен обект
(магазин “Б.”), пред който е бил спрян за проверка управляваният от
жалбоподателя автомобил. Tака описаното дава достатъчна яснота относно мястото на
извършване на нарушението, като
не е необходимо допълнително конкретизиране.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта
и месторабота на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена и ЕГН
на нарушителя. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна
степен за индивидуализиране на нарушителя. Относно възрастта му в акта е
посочено ЕГН, от което може лесно да се изведе възрастта на жалбоподателя. Що
се отнася до непосочване на местоработата съдът счита, че този пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, тъй като
не е необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира нарушителя.
Посочените данни са достатъчни да се установи самоличността на жалбоподателя.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на жалбоподателя, като в момента на
връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател
е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на
място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив
екземпляр на АУАН (на л. 5 от делото), с който той се е запознал и подписал без
възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на
акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за
нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се
защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата
си, включително и в съдебното производство.
По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за
съответния водач на моторно превозно средство да съдейства
при извършване на
проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде
необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества.
Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични
вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да
удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно
ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в
чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е изпълнил задължението, вменено
с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява
в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено
дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите,
които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В
случая от доказателствата по делото се установява, че водачът е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал
да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
ясен и пълен начин. На жалбоподателя е бил издаден от свидетеля Д. талон за
медицинско изследване (л.9), в който е посочено в кое медицинско заведение да
се яви жалбоподателят и до колко часа, за да даде проба. Видно от талона жалбоподателят
е отказал да даде проба за анализ и е подписал талона.
С оглед изложеното съдът прави извод за
доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от Т. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че при извършване на
проверката на жалбоподателя, същият не е представил СУМПС и контролен талон към
него. За установеното нарушение по 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП разпоредбата на чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв.
Посочената санкционна норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай и на жалбоподателя е наложено наказание именно в
този размер.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-003064 от 23.07.2018 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на М.И.Т., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“
в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС