РЕШЕНИЕ
№ 3333
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330103006 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС .
Ищецът М. И. М. твърди, че заедно с ответницата са съсобственици на първия
етаж от жилищна сграда от 90 кв.м. на адрес – гр. *****, ул. „*****“ № ***. Поддържа
се, че квотата му е 11/12 ид. части, а останала част се притежава от ответницата.
Поддържа, че във времето от 14.09.2020 г. до 13.02.2021 г., както и преди това имотът е
бил ползван само от ответницата, която е лишила съсобственика си от възможността
лично да ползва вещта. За това той бил изпратил нотариална покана, която била
връчена на ****** с искане тя да заплаща обезщетение за лишаване от ползването. Във
връзка с това се претендира ответницата да заплати сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за процесния период, ведно със законната лихва
върху нея.
Ответницата С. И. К. отрича, че й е била връчена надлежно нотариална покана.
Отрича също така, че в процесния период е възпрепятствала достъпа и лично е
ползвала имота, недопускайки ищеца до него. Не оспорва наличието на съсобственост.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от ******* ищецът М. И. М. е придобил
правото на собственост върху 10/12 ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, състояща
се от призем и етаж, с административен адрес гр. *****, обл. ******, ул. ******
№****, построена в УПИ *****, целият с площ от 821 кв.м. от кв. **** по рег. план на
1
гр. *****, при граници: улица, УПИ -*****, УПИ - ****, УПИ - **** /лист 5/.
Праводатели на ищеца са Х.И.М., Е.Ф.М., Н.И.Х., Г.И.А. и Р.И.И. които, съгласно
представеното удостоверение от ****** на общ. ****, са наследници по закон на
И.М.С., починал на *****. Негов наследник - **** е и ответницата С. И. К. / лист 5 и 9/.
Установява се, че И.С. е придобил описания в нот. акт имот по силата на договор за
продажба от *****, обективиран в нот. акт № ****, том ***, дело ****/**** на
нотариуса ********, като не е спорно по делото, че придобИ.нето е станало по време
на брака на С. с Е.М. - **** на ищеца и ответницата / лист 7/. По делото не се спори, че
след смъртта на наследодателя И. С. ищецът и ответницата са наследили по 1/12 ид.ч.
от правото на собственост върху описания по-горе първи етаж от процесната жилищна
сграда.
Установява се от представената нотариална покана, че на **** ищецът поискал
от ответницата да му предаде ключ от съсобствения първи етаж от жилищната сграда
на посочения адрес или да му заплаща обезщетение за лишаването от ползване на
имота в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата.
Нотариалната покана е връчена на ответницата на *****, съгласно разписка №
***/***** /лист 14/. Въпросната разписка удостоверява, че на въпросната дата
ответницата се е явила в нотариалната кантора, придружена от своята ******, която е
заявила, че К. е глухоняма и неграмотна, но желае да получи съобщението, като поради
неграмотността, вместо подпис е положила отпечатък от палец на дясната ръка /лист
45/. Съгласно съставения от нотариуса констативен протокол от ****** ответницата не
се е явила пред нотариуса на определената в поканата дата / лист 15/.
Установява се от показанията на свидетеля С.Р., който е ****** и непосредствен
съсед на страните, живеещ в приземния /партерен/ етаж на процесната жилищна
сграда, че съсобствения първи етаж понастоящем се ползва от *** на ответницата. Там
той бил допуснат от нея преди около две години. Свидетелят твърди, че ответницата до
1990г. живеела на квартира, но след като починал нейния *****, тя започнала да ползва
първия етаж докато си осигури собствено жилище. Между ищеца и ответницата имало
уговорка, че когато тя си построи къща, ще се премести там. След построяването на
къщата обаче, ***** на ответницата останал да живее в първия етаж от къщата, което
продължавало и в настоящия момент. Ответницата била престанала да обитава етажа
на през пролетта на 2019г., когато построила собствената си къща. След това тя
посещавала периодично имота и разполагала с ключ от него. Ищецът нямал ключ за
имота, докато ***** на ищцата имал / лист 65/.
Според показанията на свидетеля М.К. ответницата е живяла в процесния първи
етаж от имота в период от над 15 години. Свидетелят който заявява, че е **** на С. -
***** на ответницата, поддържа, че от ***** разбрал, че в началото на лятото на 2020г.
ищецът бил дошъл в имота и поискал да го освободят до едни месец. Заплашил ги с
2
полиция и предприел действия да бъде спряно подаването на ток и вода в имота.
Последното станало причина ответницата да се изнесе от имота, след което заживяла
при ***** С. - **** на свидетеля. Свидетелят поддържа, че не му е известно кой живее
в първия етаж от къщата понастоящем, тъй като не го е посещавал. Същевременно
твърди, че достъпът до него е свободен като вратата винаги е била отключена.
Съдът намира, че показанията на свидетеля К. в частта им относно това, че
ищецът е станал причина за спиране на електрозахранването в имота не следва да
бъдат възприети за достоверни, тъй като се опровергават от представеното по делото
писмо на "ЕВН Електроснабдяване" ЕАД /лист 88/. Освен това тяхната достоверност
следва да се преценява и с оглед наличието на родство по сватовство между
ответницата и свидетеля.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода
14.09.2020г. – 13.02.2021г. средната пазарна наемна цена за 11/12 ид.ч. от описания в
исковата етаж е 1031 лева/ лист 60/.
С оглед установените факти се налагат следните изводи:
Безспорно е по делото, че процесния жилищен етаж е съсобствен между
страните, като квотите на съпритежание не се оспорват.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени
от деня на писменото поискване.
За да е дължимо въпросното обезщетение, следва да се установи, вещта е
съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени
с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31,
ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на
обезщетението е да е била отправена лично до ползващия съсобственик покана в
писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай наличието на съсобственост, както и квотите на страните в
нея са безспорни. От показанията на свидетелите се установява, че в продължителен
период от време от около 15 години само ищцата е ползвала имота за да задоволява
жилищните си нужди, като го е напуснала през лято на 2020г. / в този смисъл са
показанията на свидетеля К./. Според другия свидетел, след като ответницата напуснала
имота той продължил да се ползва от нейния ***.
С оглед това съдът намира, че съсобствения имот се ползва само от единия от
съсобствениците. Налице е писмено поискване от ищеца посредством изпращане на
приложената по делото нотариална покана. Неоснователни са доводите на
3
ответницата, че е налице нередовно връчване на нотариалната покана, тъй като не е
спазен чл.538, ал.2 ГПК. Цитираната от представителя на ответницата разпоредба се
отнася до нотариалните удостоверявания на сделки посредством нотариален акт, което
личи и от систематичното й място. Тя не е приложима в производството по чл.592 ГПК
относно връчване на нотариални покани. Предвид това следва да се приеме, че е
налице писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.1 ЗС.
Предвид това съдът намира, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за
лишаване от ползване на процесния период, което съобразно заключението на
експертизата възлиза на 1031 лева. Тази сума е по-малка от претендираната от ищеца,
поради което съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците сумата 735,80
лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. К. ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. ***** №*** да
заплати на М. И. М. ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ****** №****, ет.**,
ап.***, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС сумата 1000 лв. /хиляда лева/ обезщетение за
лишаването му от ползване на 11/12 ид.ч. от съсобствен имот: първи етаж /над
призема/ със застроена площ от 90 кв.м., от двуетажна масивна жилищна сграда с
административен адрес гр. ****, ул. ****** №***, построена в УПИ ****, от кв.*** по
регулационния план на гр. ***** от ****, при граници на дворното място: улица, УПИ
*****, УПИ ****, УПИ *****, УПИ *****, дължимо за периода 14.09.2020г. -
13.02.2021г.
ОСЪЖДА С. И. К. да заплати на М. И. М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата
735,80 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и 80ст./, представляваща деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4