Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 15.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8633 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.В.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу „З.А.” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 231лева/ след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 28.10.2019г/
и след приспадане на сумата от 303,99лева платено застрахователно обезщетение, представляваща остатък
от дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ 740д» с
рег. № В 1348 СА, настъпили на 01.01.2019г. до с.
Беглеж община Плевен, в резултат на настъпване на камък причинил
разкъсване на борда на предна дясна гума на автомобила, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
04.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «БМВ 740д» с
рег. № В 1348 СА. На 16.04.2018г. с ответника
е сключен договор за имуществена застраховка «Пълно Каско
», полица № 0306Х0375279, със срок на действие на застрахователното покритие
16.04.2018г.- 15.04.2019г. Дължимата застрахователна премия от 1602,22лева била
платена еднократно. Уговорената застрахователна стойност на автомобила била
33000лева. На 12.09.2018г. е бил издаден анекс № 1 за промяна в собствеността
на автомобила и рег. номер. На 01.01.2019г. при
движение в близост до с. Беглеж, автомобилът преминал през камък, който
разкъсал борда на предната му дясна гума. На 04.01.2019г. бил уведомен
застрахователя за събитието. Образувал щета и негов представител след оглед
изготвил опис заключение за вреди на МПС установени, както следва: предна дясна гума за подмяна. На 23.04.2019г.
получила от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение в размер на
303,99лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност
е 859лева. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно обезщетение в
размер на сумата действително необходима по възстановяване автомобила в
състоянието от преди и след приспадане на платеното вече обезщетение, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от
твърдяното застрахователно правоотношение. Твърди, че в случая полицата е
сключена при клауза „П“, която включва покритие за пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС причинени от всички рискове в клаузи „М“, „Ч“, „К“.
Съгласно т. 72 от ОУ при частична щета на застраховано МПС, което към датата на
застраховката е на възраст над 4години до 12години, считано от датата на
първата регистрация, застрахователното обезщетение се определя по един от
начините избрани от застрахования, а именно- по оригинални фактури от сервиз,
предложен от застрахователя или друг, избран с писменото съгласие на
застрахователя. В случая се сочи, че ищецът е избрал обезщетяването да се
извърши по експертна оценка. Затова и ответното дружество е извършило оценка на
щетата по методика, като е платило действителната стойност на увреждането.
Оспорва иска по размер, като твърди, че посочените от ищеца цени не са
действителните пазарни такива. Твърди, че платеното от него обезщетение на
22.04.2019г. е в размер на действителната стойност на вредите, с което е
изпълнил и задължението си по договора. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Процесуалният
представител на ищеца прави възражение за нищожност на клаузите на чл.72, и чл.74
от ОУ.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е била в сочената облигационна връзка с
ответното дружество, по която е изправна страна; че по време на действие на
застраховката е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение
на задължението си по договора по повод определяне и плащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на л.а «БМВ 740д» с рег. № В 1348 СА «Каско »,
клауза П- пълно каско;
- за настъпило
застрахователно събитие на 01.01.2019г. ответникът е образувал щета и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- предна дясна гума-
за подмяна;
- на
22.04.2019г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 303,99лева.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е изправна страна по
договорното правоотношение, тъй като е платил дължимата по договора премия.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че на 04.01.2019г. ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото събитие. В уведомлението е декларирал, че на 01.01.2019г. при движение на автомобила в близост до с. Беглеж
при настъпване на малък камък е била увредена предна дясна гума на автомобила. В
уведомлението ищецът е направил избор на начин на обезщетяване като е зачеркнал
полето- по експертна оценка. Следователно същият е спазил задължението си по
уведомяване на застрахователя в срока по чл. 403, ал.1 КЗ. Във връзка с това
ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № 13019030100091/04.01.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно предна дясна
гума- за подмяна. Въз основа на извършена калкулация- ремонт от 20.04.2019г.
застрахователят е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер
на 303,99лева. С преводно нареждане от 23.04.2019г. ищецът е получил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 303,99лева.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност, след запознаване с приложените по делото документи и направата
на нужните проучвания на пазара, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно
заключението на в.лице, увреденият детайл е предна дясна гума и увреждането се
изразява в разкъсване на външния й борд, в следствие от съприкосновение с
твърди предмет с остър ръб, какъвто би могъл да бъде камък на пътното платно.
Възстановяването на детайла изисква неговата подмяна. По отношение нужната
стойност по отстраняване на увреждането, заключението е изготвено в няколко
варианта на стойности на труд и материали, в зависимост от това дали се касае
за сертифицирани сервизи или не, респ. по методика на застрахователя. Така,
нужната стойност на база средни пазарни цени на сервизи е 535,23лева, а на
такива със сертификат за качество- 543,28лева.
Стойността по експертна оценка е 303,99лева.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. В казуса
застрахователят е определил по експертна оценка и е платил застрахователно
обезщетение в размер на 303,99лева. Във връзка с начина на определянето му застрахователят
се позовава на разпоредбите на чл. 72 и 74 ОУ. процесното МПС е с първа
регистрация 18.03.2010г. Съгласно чл. 72 от ОУ при частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на застраховката е на възраст над 4г. и до
12г., считано от датата на първата му регистрация, застрахователното
обезщетение се определя по един от начините избрани от застрахования- по
представени оригинални фактури от сервизи предложени от застрахователя, при
условие, че е платена минимална премия съгл. действащата тарифа на
застрахователя; по представени оригинални фактури от друг сервиз след изричното
писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за
стойност на резервните части, сервизен час, количеството и стойност на
материалите за боядисване при условие, че е платена минимална премия съгл.
действащата тарифа на застрахователя или по експертна оценка на оторизирано от
застрахователя вещо лице. Ищецът е избрал обезщетяване по експертна оценка.
Съгласно чл. 74 експертната оценка се извършва по цени на части, материали,
труд и начисления за отстраняване на щетите съгл. Методика на застрахователя. В
чл. 74, т.1 и т. 2 е регламентирана принципната възможност на застрахования да
получи информация относно прилаганите от застрахователя цени и начисления преди
сключване и по време на застраховката, както и да изменя периодично прилаганите
цени според измененията на пазара. Ищецът е настоял за нищожност на тези клаузи
поради противоречието им със закона. Факт е, че доколкото се касае за договорни
отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата в
договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дегорира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, то той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. От
заключението на в.лице, в т.ч. разясненията дадени при изслушването му се
установява, че нужната пазарна стойност за възстановяване на вещта е в размер
на 535,23лева. В ползваната от
застрахователя методика при определяне на обезщетението е взето предвид
овехтяване на вещта. По- важното обаче е, че според в.лице с така определеното
от застрахователя обезщетение не би могло да се закупи нова гума. Следователно
с ползвания от застрахователя метод на обезщетяване е нарушено изискването за
обезщетяване по реална, действителна стойност на вредата към датата на
настъпването й. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в
противоречие с посочените норми на закона. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Вещото лице е дало два варианта на заключението като средна пазарна стойност на
ремонта и такава в сертифицирани сервизи. Липсва обосновка на тезата от
необходимост ремонтът да се извърши само в сервизи разполагащи със сертификат
за качество, доколкото вероятността последните да предлагат по- качествени
услуги, в сравнение с останалите е хипотетична. Затова следва да се има предвид
средна пазарна цена, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива резервни части и услуги. Т.е това е сумата от 535,23лева. От тази сума
следва да бъде приспаднато вече платеното от застрахователя обезщетение от
300,99лева, което обуславя доказан размер на исковата претенция от 234,24лева.
При спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, исковата претенция следва да бъде уважена в целия й заявен
размер от 231лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлизат на сумата от 2140лева, от които 50лева- платена ДТ, 90лева- депозит на
вещо лице и 2000лева платено адв. възнаграждение, съобразно представен договор
за правна помощ от 25.10.2019г. Липсва своевременно релевирано
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Предвид изхода на спора, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 2140лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П.,
ЕГН ********** с адрес ***1лева
/след приспадане на сумата от 303,99лева платено
извънсъдебно застрахователно обезщетение/, представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка «Каско», полица № 0306Х0375279
за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ 740д» с рег. № В 1348 СА
настъпили на 01.01.2019г. до с. Беглеж община Плевен,
в резултат на настъпване на камък причинил
разкъсване на борда на предна дясна гума на автомобила, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.06.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З.А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2140лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: