Мотиви към присъда по НОХД № 959 по описа за 2011г. на ШРС
На 24.06.2011г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 148/2011г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство
пред първа инстанция срещу К.В.К. с ЕГН **********,***, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по
отношение на подсъдимия е посочено, че на 23.04.2011г. в землището на с. Дибич
отнел чужда движима вещ – 10 метра оградна мрежа на стойност 20.00 лв., от
владението на Б.И.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е маловажен, престъпление по чл. 194ал.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното обвинение по обвинителния
акт срещу подсъдимия. Предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание “глоба” в минимален размер или наказание “пробация”
в минимален размер с приложението на първите две мерки, при условията на чл.54 от НК.
В хода
на съдебното следствие подсъдимия заявява,
че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В последната си дума
подсъдимия И. предоставя на съда за определяне на наказанието.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Свидетеля
Б.И. ***. Същият притежава дворно място в землището на селото в местността “Табиите”.
На 23.04.2011г. подсъдимия К.К. взел от дворното място на И. 10 метра оградна
мрежа с която било заградено част от местото, понеже другата час била
открадната преди това. Подсъдимия натоварил мрежата на собствения си велосипед
и потеглил към с. Дибич. Пострадалия от деянието И. следял за други
посегателства над имота си и видял, как подсъдимия с натоварената на колелото
му мрежа се придвижва към селото. С помощта на свои приятели спрял подсъдимия и
веднага уведомил кмета на селото свид. Д.Г.. Тя от своя страна уведомила
органите на реда които веднага пристигнали на место и задържали подсъдимия за
изясняване на случая.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза, общата стойност на откраднатите вещи възлиза
на сумата от 20 лв.
Предвид
предишни осъждания и прилагане разпоредбите на чл. 218б от НКП, спрямо
подсъдимия не могат да се приложат по благоприятни разпоредби на закона.
Изложената фактическа обстановка съдът
счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия К.
дадени в хода на съдебното следствие, той не отрича, че е вземал мрежата, но не
смята, че извършеното може да му се вмени като престъпление. Показанията на
свидетеля Б.И. – собственик на откраднатото, свид. Д.Г. и свид. Г.Д.. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, поддържана от вещото лице в
съдебно заседание и приета от съда, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От събраните доказателства безспорно се установи
престъпното посегателство извършено от подсъдимия К. и посоченото в обвинителния
акт. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са: безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 194 ал.3 от НК във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е отнел чужда движима вещ с определена стойност от владението на свид.
Б.И. без съгласието му, като е прекратил фактическата власт върху вещта, която
до момента на деянието се упражнявала от него и е установил своя фактическа
власт върху нея; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което
владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно
субектът да установи фактическа власт върху предмета:
Извършената
кражба представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК - видно от
оценката на експерта според приетото от съда като пълно, обосновано и
компетентно дадено заключение, както и наличието на други смекчаващи вината
обстоятелства.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимия не е имал
фактическа власт върху движимата вещ - предмет на престъплението и не е бил
неин собственик;
*
от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата движима вещ,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с нея в свой интерес
(имал е намерение противозаконно да я присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, както и неговите лични трактовки по НК.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като невисока, поради ниската стойност на откраднатото,
степента на обществена опасност на подсъдимия - данните за личността му - видно
е че подсъдимия е осъждан, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
Съдът
преценява, че за подсъдимия са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – оказва съдействие на разследващите, неговите условни признания.
Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Съдът
съобразявайки горните обстоятелства, приеме, че целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при горе констатираните обстоятелства, а именно: За
престъплението по чл.194 ал.3 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година, или “пробация” или
глоба от 100 до 300 лева. Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия К. ще бъде определяне на наказание
“пробация” изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация
но настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл. 53 ал.1 б. “а” от НК съдът отне в полза
на държавата мъжки велосипед собственост на подсъдимия, послужил му при
извършване на кражбата.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3
от НПК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: