№ 96
гр. Варна, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20233100900228 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът С. Й. К., редовно призована, явява се лично и с адв. Бр. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от Изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К, редовно призован, не изпраща представител.
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, не се явяват.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 3444/08.02.2024 г. от
ответното дружество, с което молят да бъде даден ход на делото в тяхно
отсъствие.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Б.: Поддържам исковата молба.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 54
1
от 10.01.2024 година:
Постъпила е искова молба от С. Й. К., с ЕГН **********, против ЗД
“Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К.Т.С., починала в
следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 Варна-
Добрич по вина на водача на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК
200 Компресор“, с рег.№******, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата
на разходи за погребението на починалата, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек
автомобил “Рено Канго“, с рег.№***** заедно със семейството си в посока от
село Полковник Дяково към гр.Варна, като нейният брат управлявал
автомобила, а майка ми К.Т.С. стояла на задната седалка в ляво. Твърди се, че
всички пътници в автомобила били с поставени предпазни колани. Сочи се, че
около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II29 Варна-Добрич, до пътен възел
“Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който
пътувала ищцата и насрещно движещият се л.а.“Мерцедес ЦЛК 200
Компресор“, с рег.№******. Сочи се, че в резултат от удара между
автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Рено Канго“, с рег.№*****
и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с Присъда №50
от 13.09.2022г. по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е
потвърдена с Решение №4 от 11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на
Апелативен съд Варна, е постановено, че вината за гореописаното ПТП се
носи от водача на л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№******, както
и че същият е причинил по непредпазливост смърт на К.Т.С.. Поддържа се, че
към датата на процесното ПТП за л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.
№******, с ответника е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие-14.01.2020г. и
2
крайна дата на покритие13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна
връзка между виновното поведение на водача на л.а. с рег.№****** и
настъпилите общественоопасни последици-смъртта на майката на ищцата и с
оглед наличието застрахователно покритие от страна на ответника,
последният отговоря за причинени от застрахованото лице имуществени и
неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в следствие от процесното ПТП
ищцата е загубила своята майка и в тази връзка е преживяла изключително
големи страдания. Твърди се, че наред с травматичните увреждания, които са
й нанесени при инцидента, ищцата е трябвало да организира погребението на
своята майка. Поддържа се, че кончината на нейната майка, се отразява
изключително негативно на психичното състояние на ищцата. Твърди се, че
ищцата винаги е разчитала на помощ от майка си, каквато и е била оказвана в
продължение на много години при отглеждане на двете й деца, в
домакинството и на непрекъснатата физическа близост, разговорите и
съветите който й е давала. Твърди се, че с оглед здравословното състояние на
починалата, тази връзка би продължила още много години, от което ищцата е
лишена поради неправомерното поведение на застрахованото при ответника
лице. Поддържа се и че и понастоящем, повече от три години след инцидента,
ищцата не може да преживее загубата на своята майка и по предписание на
психиатър приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента, глог и валериана.
Поддържа се още, че предвид претърпените вреди в полза на ищцата се
дължи справедливо обезщетение в размер от 150000лв., ведно с лихвите за
забава от деня на деликта. Твърди се, че при определяне на обезщетението
следва да се отчете, че ищцата няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не е
налице съпричиняване, съответно че няма основание за намаляване на
обезщетението по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва да се съобрази
и разпоредбата на чл.492, ал.1 от КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а
именно че при две или повече лица, сумата за обезщетението е 10000000
лева, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се твърди,
че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 622лв.,
представляващи ½ от направените разходи за погребението на майка й, които
също подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се, че във връзка с
доброволното уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било
изпратено уведомлениепретенцията към застрахователя, като до този момент
няма отговор, въпреки че тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за
3
произнасяне по претенцията е изтекъл.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се
оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на
водача на лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.№****** към
датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на ПТП в резултат от което
е настъпила смъртта на К.Т.С., противоправността на Д.ието и виновността на
дееца-водача на л.а. с рег. №******. Оспорва се дължимостта и размера на
претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се
поддържа възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като
пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан в момента на
пътнотранспортното произшествие, с което същата е допринесла за
настъпването на вредите. Оспорват се и претенция за заплащане на лихва за
забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват
доказателства за родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от
което не е доказана легитимацията на последната да получи обезщетение. На
следващо място се поддържа, че претенцията на ищцата не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и вредата, като размера на търсеното
обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни съображения за
приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне на
размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По
отношение на възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата К.Т.С., се поддържа, че ако тя бе с поставен предпазен колан,
като пътник на задна седалка в л.а.“Рено“, с рег.№*****, е щяло да се
избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота. На
следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на
чл.53 от ЗЗД, тъй като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Рено“,
с рег.№***** се е движил със скорост от 74 км/час при максимално
разрешената скорост в пътния участък, в който е реализирано ПТП от 60
км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали
автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват
смъртта на К. Стефанова. Твърди се, че при съизвършителство е наличие на
солидарност, като отговорността по законова презумпция е по равно,
респективно приложимо е правилото на чл.499, ал.7 от КЗ съответно
отговорен се явява и застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите
4
на другия съизвършител като отговорността му е солидарна. Сочи се, към
датата на процесното ПТП за л.а.“Рено“, с рег.№***** е имало валидна
застраховка “ГО на автомобилистите“ със Застрахователно акционерно
дружество “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се още, че при наличие на
солидарна отговорност между застрахователите, поради извършен деликт в
условията на съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, отговорността за
вредите следва да се разпредели по равно, както между деликвентите, така и
между застрахователите им. На последно място се поддържа, че претенцията
за лихва за забава считано от датата на деликта, е неоснователна и не е
съобразена с разпоредбите на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ. Развити са
подробни съображения за приложимата нормативна уредба, като се
поддържа, че в случая застрахователят не дължи законната лихва за забава.
Твърди се, че макар и да е бил сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ, то
лихва не се дължи на основание чл.497, ал.1 от КЗ, защото не са му били
представени изисканите от него на 18.08.2022г. допълнителни документи от
увреденото лице по реда на чл.106. ал.3 от КЗ.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват
изложените в отговора на исковата молба възраженията на ответника и се
развиват насрещни такива за дължимост, и справедливост на претендираното
обезщетение, като се сочи относима практика. Относно доводите за
съпричиняване се поддържа, че починалата е седяла в ляво на задната седалка
в автомобила с поставен предпазен колан и по никакъв начин с поведението
си не би могла да спомогне за собственото си увреждане или да допринесе за
настъпилите вреди. Оспорва се възражението за съизвършителство по
смисъла на чл.53 от ЗЗД, като се сочи, че скоростта на движение на лек
автомобил “Рено Канго“ в момента на удара е 54-55 км.ч., т.е. под
максимално разрешената скорост в пътния участък. Освен това за водача на
автомобила “Рено Канго“ не е съществувала техническа възможност да
предотврати произшествието.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът
поддържа вече изложените оспорвания и съображения за неоснователност на
претенциите, като доразвива съображенията си за съпричиняване на
вредоносният резултат и за съизвършителство на Д.ието.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1
5
вр. чл.493, ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП-30.10.2020г., с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с
рег.№******, със срок на покритие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г. Също така,
че застрахователят е сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ о т ищцата,
по която няма произнасяне за плащане на обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай
ищецът следва да установи, че е пострадал в резултат на противоправно
поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП,
при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответникът обстоятелствата изключващи
отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на
същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи
размера на отговорността му-наличие на съпричиняване от страна на
пострадалият.
Страните са ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът не сочи доказателства в подкрепа на възражението си за
съпричиняване.
Адв. Б.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по
него. Правилно са отразени твърденията на страните. Няма нововъзникнали
факти и обстоятелства.
Доверителката ми продължава да страда от нервно разстройство. В тази
връзка ще Ви представя доказателства, а именно: два броя амбулаторни листи
от 22.07.2021 г. и от 13.07.2021 г., които моля да приемете. Ще Ви моля да
приемете Епикриза от 06.01.2022 г., когато моята доверителка се е наложило
да лежи в болницата от 10.12.2022 г. до 06.01.2022 г. с диагноза „Световъртеж
от централен произход….“.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
6
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Фактура № 12, ведно с 3
броя фискален бон; Копие от Фискален бон – 2 броя; Копие от Препис –
извлечение от Акт за смърт въз основа на Акт за смърт № 2174/01.11.2020 г.;
Копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020–1020–
1390 от 30.10.2020 г.; Копие от Присъда № 50/12.09.2022 г. по НОХД №
746/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно дело; Копие от
Уведомление; Копие от Известие за доставка, ведно със системен бон; Копие
от Писмо с изх. № НЩ–3152/13.05.2022 г.; Копие от Писмо с изх. № НЩ–
3153/13.05.2022 г.; Копие от Уведомление; Копие от Известие за доставка,
ведно със системен бон; Копие от Писмо с изх. № НЩ–5463/23.05.2022 г.;
Копие от Писмо с изх. № НЩ–5464/23.08.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Удостоверение за
наследници с изх. № 5/07.03.2022 г.; Копие от Удостоверение за съпруга и
родствени връзки с изх. № 3/07.03.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата
страна, а именно: Копие от Амбулаторен лист № 1477/22.07.2021 г.; Копие от
Амбулаторен лист № 1393/13.07.2021 г.; Копие от Епикриза.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 2206/26.01.2024 г. на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, като констатира, че същото
е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Р. С. Г. , 71 г.; българка; български гражданин; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. Г.: Представила съм писмено заключение, което
7
поддържам.
Адв. Б.: На вещото лице дадох двата амбулаторни листа, за да се
запознае с тях. Тя каза, че при прегледа е била уведомена от моята
доверителка, но не бях и дал епиризата. Ще помоля вещото лице да я прочете,
́
за да можем да я изкоментираме.
В. л. Г.: Диагнозата е много сериозна.
На въпросите на адв. Б.:
В. л. Г.: Предполагам, че всичко това /то е 2022 г./ е вследствие на
това, че този момент, тази травма не е преработена и тя предполага
психосоматика. Т.е. едно психично заболяване, което е провокирано от
психичен фактор, може да отключи такова неврологично състояние и се
нарича „психосоматика“. Това е утежняващ фактор.
Това, как се преодолява и въобще дали може ли стане или ще
задълбочават нейните проблеми с психиката ще го каже невролога. Това е
сериозна диагноза, която освен медикаментозно лечение съм посочила, че
тази психотравма не е преодоляна, не е преработена. Тя продължава във
времето и много дълго се точи във време. Ищцата е медицинско лице. Тя
предпочита и приоритет за нея са медикаментите, медикаментозното лечение,
но така или иначе тази психотравма е сериозен психичен фактор и стрес,
който провокира суматични заболявания ако се проточва във времето, а то
вече е три години и три месеца, както каза тя. Навън чух, че се разплака. Така,
че нейното състояние не е преодоляно и всичко онова, което съм описала като
симптоматика и като количествени и качествени анализи са дадени и са
доказателство за нейното състояние, което за съжаление не е леко.
Адв. Б.: С това допълнение, аз нямам повече въпроси към вещото лице.
На въпросите поставени с писмено становище с
вх. № 3444/08.02.2024 г.:
В. л. Г.: Ако стресогенното събитие не е преодоляно във времето
/както е в случая/, умерената депресия е съвсем нормално явление. Това са
трите големи стреса, които аз съм описала във времето. При такъв тежък
стрес това е обичайно да се случва сред хората. Тя е преживяла три стреса. Аз
съм описала тези стресове. Това е в зависимост от типологията личност – тип
висша нервна дейност, а при нея стресът е значим.
8
Състояние от инцидента насам за съжаление не търпи динамика.
Ако се използва адекватно лечение и помощ, нивото на депресия може
да бъде туширано в известна степен, но тази психотравма не е преработена и
тя за съжаление в бъдеще ще провокира симптоматика. Освен
медикаментозно лечение, ще и трябва лечение със специалисти. Няма данни
́
да е провеждано лечение със специалист. Има данни само за провеждане на
медикаментозно лечение.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – психологична експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – психологична експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Р.
С. Г., в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – от Бюджета на Съда/.
Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели. Моля да бъдат допуснати до
разпит.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване претърпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
К.Т. К. – Ф. и Х.Н.Н., като вписва същите в списъка на лицата за
призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: К.Т. К. – Ф., 44 г., българка, български
гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
9
– Дъщеря съм на ищцата. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката Т. – Ф.: С. К. ми е майка.
Познавах баба ми К. Т. и бяхме в много близки семейни отношения.
Баба К. е родена в с. Полковник Дяково. Това е село, което се намира до
румънската граница, на 85км оттук. 2011 г. вуйчо я взе при нас. Понеже тя
беше в цветущо здраве и искаше да бъдем заедно, и да прекарваме времето си
заедно, колкото се може повече, вуйчо и построи къща на ул. Ангелари, до
́
Поликлиниката „Христо Ботев“. Така баба си беше неотлъчно до нас.
Постоянно си бяхме заедно.
Отношенията между баба ми и майка ми бяха много силни. Винаги баба
присъстваше при нас, когато се събирахме. Понеже баба е от село и е
свикнала на селскостопански труд, нашите имат вила на Боровец и винаги тя
беше летните ваканции с нас. Сеехме заедно, копаха, готвеха, гледаха заедно
децата, ходеха по разходки. Баба беше жизнена, права, здрава жена, нямаше
никакви заболявания. На нейната възраст имаше една лека хипертония и
нищо повече. Не приемаше никакви лекарства. Баба беше в изключително
цветущо здраве. Никога не се оплаква от нищо, борбена, работеща жена,
много трудолюбива. Работеше и имаше кравеферма горе, и сме ходили
заедно. Гледаше теленца. Зеленчукова градина. Винаги е била много дейна и
енергична жена.
–ти
На 30 октомври като слизах от графика, майка ми ми звънна и вика:
„Краси, много тежко ме удариха!“. Това беше горе на Аксаковска панорама,
на завоя. В 05:00 часа аз се прибирах от работа. Тръгнах. Взех си колата.
Блъснали са ги в дъжда. Много тежки травми имаше. Три линейки. Ние
тръгнахме нагоре, като с баща ми бяхме много разстроени и си взех колата.
Не можахме да стигнем. Най – лошото, че не можах да видя баба жива и
здрава. С линейките се транспортира в Окръжна болница и аз не се сетих да
стигна направо към Окръжна болница, ами тръгнахме към произшествието.
Следователно слязохме в Окръжна. Бяха ги приели в „Шокова зала“. Аз
влязох вътре в шокова зала.
Когато са ги отвели с линейките, баба е била в много тежко състояние и
са ги транспортирали с три линейки. Майка беше в шокова зала, заедно с
10
вуйчо, а баба са качили горе в „Реанимация“. Лошото е, че аз не можах да
видя баба за последно. Видях само майка в шокова зала. Допуснаха ме вътре.
Майка ме повика. Тъй като тя бие Бета блокер /това са лекарства, които не
могат да бъдат спрени/, ме помоли да отида до вкъщи, за да и донеса
́
портмонето с лекарства. Майка беше в много тежко състояние. Не знаеше,
нито как е вуйчо, нито тя как е. Бяха с фрактури, но това не беше още
установено, в момента, в който аз се видях с нея.
Дълго време криехме от майка за смъртта на баба, понеже най –
близките ми хора бяха с много тежки последствия. Всички бяха в отделени
отделения. Вуйчо беше в „Хирургия“. Майка беше хоспитализирана в
„Ортопедия“. На нас късно вечерта ни казаха, че баба е починала. Новината
беше много трагична за всички. Ние криехме 4 – 5 дена от майка, понеже
щеше да изпадне в шок. Тя беше с фрактури по цялото тяло. Имаше фрактура
на лява ръка, на прешлени, фрактури на ребра, на гръдната костица.
Майка не може да отиде на погребението на баба и не можа да се
прости с нея. Беше много голям кошмара в цялото семейство. Тогава беше
пикът на Covid и нямаше хладилни камери. Трябваше да организираме на
баба погребението, което аз никога не бях го правила да видя починал човек и
да наемам агенция. Ходихме до къщата /от тогава не съм ходила в къщата
на баба/, трябваше да намерим облекло за погребението. Нямаше хладилна
камера. Ходихме до Тополи да търсим погребални агенции. С връзки –
хладилни камери. В Съдебна медицина ходихме да помолим трупа да може
да бъде обработен, за по – дълго съхранение, понеже погребението го
–ми
направихме на село, което Ви казах, че е на 100 км от Варна. Чак на 8
ноември погребахме баба, това е на Архангел Михаил, понеже се надявахме,
че майка и вуйчо ще могат да се стабилизират, но травмите им бяха много
тежки и фрактурите им не позволяваха да пътуват на далечно разстояние.
Когато казахме на майка, че баба е починала, тя много тежко го
преживя. Тя направо рухна. Новината беше много тежка за нея. Никога не са
се отделяли. Бяха в много стабилни отношения. Баба винаги ни е помагала и
ни е обгрижвала. Не само с хранителни продукти, но и с внимание, с
отношение, гледаше и ни помагаше за децата. Казах Ви, че баба беше много
жизнена и дейна жена. Майка рухна. Изпадна в много дълбока депресия. В
„Ортопедия“ тя се сдоби и с Covid. Изобщо не можеше да излезе от
11
болниците. Когато я изписаха от „Ортопедия“ тя беше с много силна
кашлица. Чак след десет дена я хоспитализираха във Военна болница с
двустранна пневмония и с Covid. Не беше в състояние за пътува. Не искаше
да говори. изпадна в депресивно тежко разстройство. Беше мрачна, тъжна.
Майка първо с Covid във Военна болница. След това се разстрои още
повече, когато излезе и установи. Тя беше в много голям шок. Получаваше
сърцебиене, потене на ръцете, светозамайване, изобщо отказваше да става от
леглото. Месеци наред изобщо не ставаше от леглото. От тежките травми тя
изобщо не стигна до шофиране. Беше активен шофьор, но тя никога не се
върна да шофира. Изпадна в много дълбока депресия. Имаше световъртежи и
замайване. Лекарства не и повлияха. Тя ходи в Александър Попов. Това е
́
психиатър, който и изписа много тежки медикаменти, от които тя още повече
́
се влоши. Не можаха да и намерят нужната терапия. Медикаментите не и
́́
повлияха. Пулсът и беше забавен. Нямаше сили да стане от леглото. Още по –
́
зле. Беше мрачна. Месеци наред не е излизала от вкъщи. Не искаше да
общува с никой. Наложи се да бъде хоспитализирана. Хоспитализираха е във
Военна болница, след силните замайвания. Тя нямаше координирани
движения. Не можеше да си стои на краката. Не можеше да спи.
Травмата, която получи при научаване за смъртта на майка и, не е
́
отминало. Шокът за нея беше огромен. Майка, когато е научила в болницата,
понеже бяхме срили от нея и тя го е разбрала това от доктори, са и правили
́
Diazepam. До момента майка е на лечение. Пие Deanxit и пие Lexotan вечер.
Отделно от това пие други лекарства, които пие. Майка и баба постоянно бяха
заедно. Майка тогава не беше пенсионерка. Тя работеше. В дните, в които е
била на работа и не е стигнала до къщата се чуваха по едно и също време.
Всяка вечер в 09:00 часа майка започва да плаче, когато не може да чуе своята
майка и се натъжава. До ден днешен майка изживява отново всичко това.
На въпросите поставени с писмено становище с
вх. № 3444/08.02.2024 г.:
Свидетелката Т. – Ф.: Майка ми не работи, но и не може да работи.
Предлагаха и, но тя не е в състояние да предприема действия. Тя е
́
медицинска сестра и нейната професия е много отговорна и не може да се
върна отново на работа. Не може да шофира, както Ви казах. Лявата и е още
́
обездвижена. Не може да си вдига лявата ръка. Тя е още с болтовете.
12
Планките на ръката и не са отстранени.
́
Майка и татко живеят отделно от нас, но винаги е посещавала баба и са
ходили по разходки и са били заедно.
Вуйчо ми специално построи къща, за да може баба да бъде при нас и
си я взехме. Живее на пазара, на ул. Ангелари, в къща, която постоянно
посещавахме и бяхме едно голямо цяло задружно семейство. В тази къща не
ми е стъпвал крака от деня, в който трябваше да взема дрехи за баба за
погребението.
Майка всеки ден посещаваше къщата. Откакто майка се пенсионери,
всеки ден посещава къщата. До момента на катастрофата, майка беше
работеща, но работеше на смени във Военна болница – дневна, нощна, две
почивки. Двете си почивки, тя ги прекарваше от сутрин до вечер с баба К.,
защото баба К. беше част от нашето семейство. Ние не сме се отделяли.
Моите деца ходиха на гимнастика, там при баба. Аз оставях голямата дъщеря,
за да мога да заведа другото детенце. Учиха до Читалище Христо Ботев.
Имаха ежедневен контакт като едно задружно семейство. Винаги бяхме
заедно, не само по поводи, по Великден и по Коледа. Бяхме едно голямо
сплотено семейство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Х.Н.Н., 47 години, българка, български
гражданин, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Блачев:
Свидетелката Николова: Познавам леля Т. – С. Т. от тридесет години.
Приятелка съм на семейството от толкова. Много добре познавам нейните
дъщери. Познавам баба К., брат и, цялата фамилия. Виждам и много често,
́
всеки месец поне 2 – 3 пъти. Излизам с тях на разходка. Цялото им житие и
битие минава и през мен, като семейна приятелка, тъй като се събираме
изключително често заедно.
К. Т. почина при една катастрофа, докато са се прибирали от село.
Годината не си спомням, беше преди 2 – 3 години. Много тежък период, за
13
всички, за тях, за нас.
Баба К. беше напълно здрава. Разхождаше се почти всеки ден,
включително аз съм се разхождала с нея. Грижеше се за децата на леля Т..
Леля Т. всеки ден ходеше при нея или поне през ден. Тя вече живееше във
Варна. Мисля, че някъде през 2010 – 2011 г. заживя във Варна. Преди това
живееше в с. Дяково. Цялата фамилия са толкова силно свързани, че леля Т. и
Наско – нейният брат, ходиха във всяка свободна минута в Дяково. Там имаха
градини. Грижеха се за баба К.. Тя нямаше нужда да се грижат за нея, но
всички заедно си помагаха и бяха много единни във всички дейности, които
вършеха.
Тази внезапна смърт беше огромен шок за всички. Мисля си, че все още
никой не е успял да преживее това нещо, защото беше толкова неочаквано и
стресово. В началото всички се притеснявахме, как ще кажем на леля Т.,
защото връзката, която тя имаше с мака си, беше толкова силна. Те буквално
се събираха всеки ден и бяха заедно. Всички се притеснявахме, че тя може да
получи удар, инфаркт или нещо такова е затова. Доколкото знам момичетата
не и казаха още когато беше в болницата, веднага след катастрофата. Баба К.
́
я сложиха я в камера, за да изчакат възможността да кажат на Леля Т. и
съответно да се организира погребение. Доколкото знам, леля Т. не можа да
изпати майка си, защото предния ден излезе от болницата и беше в абсолютен
шок.
Когато научи за смъртта на майка си, леля Т. изпадна в много тежка
депресия. Буквално, денонощно беше на успокоителни, защото нямаше нещо,
което да преодолее тази силна болка, която изпитваше от емоционалната,
която имаш с майка си. Този тежък шок буквално я извади от равновесие за
дълго време. Знам, че вследствие на депресията, която изпадна, шокът, който
се получи дълго време не можеше да се съвземе. Няколко пъти /мисля, че
около два пъти/ влиза в болницата. Даваха и много силни медикаменти,
́
защото буквално в момента, в който се събудеше изпадаше отново в плач, в
рев и не можеше да се успокои. Няколко пъти пробваха различни лекарства.
Това го знам от приятелките ми, защото непрекъснато се интересувах за
нейното състояние. Няколко пъти и назначаваха различни лекарства, но те не
́
са и повлиявали. Доколкото знам е постъпвала и в болницата. Имала е
́
постоянно главоболия. Една и половина, не знам коя, мисля че дясната леко е
́
14
започнала да се парализира вследствие на тази сина депресия, от която
месеци наред не можеше да излезе. Вследствие на напрежението е имало
усложнения с оплаквания за световъртеж в главата. Може би година – година
и половина започна малко да се съвзема, но в много дълъг период от време тя
буквално не можеше да излиза от вкъщи. Леля Т. е човек, който всеки ден се
грижеше за малката дъщеря на Красимира. Доколкото знам и се вие свят и не
́
може да излиза навън.
Със сигурност мисля, че не шофира автомобил, защото съм чувала, че
изпитва огромен стрес, когато се качва в кола. Малко по – късно се
пенсионира. Знам, че във връзка с това и състояние, много дълго време
́
отсъства от работа. Те и самите травми, които имаше /чисто физическите/
бяха доста дълго време. Самият факт от това, че не можеше буквално да стои
на краката от емоционалното си състояние, със сигурност я накараха за
известно време да не посещава работата.
Когато стане дума за нейната майка, това предизвиква у всички ни
разстройване и плач. За съжаление тази загуба е много тежка за всички. Аз се
чувствам много близка към семейството, защото толкова много години ние се
виждаме непрекъснато. Буквално всеки ден се виждам с нейните дъщери и
поне два – три пъти се виждам с леля Т. в месеца или повече. Те са
изключително силно и здраво семейство, в които има много силна
емоционална връзка. Аз лично, не познавам такова семейство, които да са
толкова единни. Това нещо се предава от баба К. на леля Т. и леля Т. към
момента на нейните дъщери.
На въпросите поставени с писмено становище с
вх. № 3444/08.02.2024 г.:
Свидетелката Николова: Леля Т. към момента не работи. В момента
вече е пенсионирана. Мисля, че към момента не шофира, но не мога да кажа
на 100% това.
Понастоящем леля Т. живее в Трошево. Преди живееха на Ивац № 24.
Живее със съпруга си, като всеки ден в нейния дом са нейните дъщери,
внуци, аз включително. Баба К. не живееш при нея. Тя си имаше друга къща
на автогарата, която специално през 2011 г. я направиха за нея и тя от село
Дяково отиде да живее там и всеки ден те се виждаха. Тя им готвеше.
Гледаше децата, когато се налагаше, защото леля Т. все още работеше. Те са
15
много задружно семейство.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 1385/18.01.2024 г. от
Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение, с което се уведомява, че
исканото НОХД № 746/2022 г. е изпратено за послужване по търговско дело
№ 424/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2328/29.01.2024 г. от
вещото лице Й. М., с която моли за допълнителен срок за изготвяне на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Адв. Б.: Поддържам мнението си за тази експертиза, защото въпроса с
вината и наличието на някакво виновно поведение /това, което са написали
ответната страна/, няма как да бъде установено и да бъде нещо различно от
това, което е установено по наказателното дело и мотивите към него. Но Вие
сте го допуснали. Това е изчислено. Прието е, че навлизането в насрещното
движение, опасната зона и въобще начина на реакция идва от начина, в който
той навлиза в опасната зона и не може да се изтекли назад. То не е такова
престъпление. Тя започва да се мери и мисля, че беше около 14м, което е
невъзможно. Няма такава скорост, при което да се предприемат някакви
действия за това. На този етап нямам други искания.
СЪДЪТ с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 07.03.2023 г. от
13:30часа, за която дата и час, ищцовата страна се счита за редовно
уведомени от съдебно заседание, а ответното дружество се счита за редовно
уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Д. Д. и Й. М..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:35часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16
Секретар: _______________________
17