№ 17325
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110117832 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подадена от С. И. М. искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 123380/07.04.2025 г., с която е предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на сумата 3496,64 лева, представляваща част от главница, дължима по
запис на заповед от наследодателя на ищеца В. М., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 06.11.2007г. до окончателното плащане, сумата 204,90 лева –
съдебни разноски за производството по ч.гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, 78
състав, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.11.2007 г. въз основа на
несъдебно изпълнително основание и е образувано изпълнително производство по
изп.д. № *****/2024 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. ***** в регистъра, воден от КЧСИ.
Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на цесионер, комуто
било прехвърлено процесното вземане. Твърди образуваното изпълнително дело да е
прекратено по силата на закона поради неизвършване на никакви изпълнителни
действия с оглед липсата на искания такива да бъдат извършени от взискателя още
преди ***** г., когато длъжникът по изпълнителния лист В. М. починал. Оспорва
нейният наследодател или самата тя да са били уведомени за договора за цесия, както
и такъв да е бил приложен по изпълнителното дело. Счита, че всички извършени от
ответника в качеството му на взискател действия не са породили правни последници,
съответно не са прекъснали погасителната давност за задълженията, които тя е
наследила от починалия й съпруг. Поради изтичане на погасителна давност счита, че
се е погасило правото на принудително изпълнение за процесните вземания, като моли
за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен. Претендира присъждане
на разноските за производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право –
в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете. В тежест на ответника е
да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за
себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния
случай носи тежестта да докаже, че е титуляр на процесното вземане, възникнало от
валидно облигационно правоотношение, прехвърлено надлежно с договор за
цесия/джиро, уведомяването на длъжника за цесията, както и наличието на
обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за
вземанията си. С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи
доказателства за обстоятелствата, възложени за доказване в негова тежест.
В хода на производството ответникът е заявил, че признава предявения иск и не е
ангажирал никакви възражения, респ. доказателства за неговата неоснователност.
Макар ищецът да не е релевирал искане за постановяване на решение при
признание на иска (чл. 237 ГПК) съдът следва да посочи, че по предявения
отрицателен установителен иск доказателствената тежест се носи преимуществено от
ответника, който следва да установи по делото наличието на защитимото право, което
се оспорва от ищеца. Ответникът в случая се е отказал от защита по същество, като е
заявил, че признава основателността на претенцията на ищцата. Ето защо и доколкото
ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства, от които да се
установява, че е носител на спорното право, то и предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК възниква за ищеца. Сторените разноски са в размер на сумата от 148,06 лева
(на колкото възлиза дължимата според цената на иска държавна такса) и сумата 1680
лева за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че макар да е признал иска,
ответникът е дал повод за неговото завеждане, с оглед установеното по делото, че по
отношение на имуществото на ищцата е било насочено принудително изпълнение,
станало причина и за образуването на настоящото производство. Ето защо и
ответникът с поведението си е дал повод и е неприложимо правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК. Заявено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответника, което съдът с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане и
приключване, липсата на процесуална активност от страна на ответника и навеждане
на каквито и да било възражения срещу предявения иск, не на последно място при
съобразяване на актуалната съдебна практика и ползвайки като ориентир разписаното
в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, намира за основателно.
Заплатеният от страна на ищцата хонорар при условията на свобода на договорянето се
явява прекомерен с оглед направените уточнения на предявения иск и неговата цена,
предвид което и съдът намалява тези разноски до сумата 800 лева. За пълнота следва
да се посочи, че извършените от процесуалния представител на страната действия по
изпълнителното производство не подлежат на изследване при преценката относно
справедливия размер на разноските, които ответникът следва да понесе. Ето защо и в
2
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на сумата 948,06 лева.
Съдът констатира, че ищцата е надвнесла държавна такса по предявения от нея
иск, с оглед което и по искане на страната разликата над 148,06 лева подлежи на
възстановяване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ***** срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление:
гр. *****, иск с правно основание чл.439, ал. 1 ГПК, че С. И. М., ЕГН **********, не
дължи на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, сумата 3496,64 лева, представляваща част от
главница, дължима по запис на заповед от наследодателя на ищеца В. Д. М., починал
на ***** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2007г. до
окончателното плащане, както и сумата 204,90 лева, представляваща съдебни
разноски за производството по ч.гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, 78 състав, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 13.11.2007 г. въз основа на несъдебно
изпълнително основание и е образувано изпълнително производство по изпълнително
дело № *****/2024 г. по описа на ЧСИ М.М., рег. ***** в Регистъра, воден от КЧСИ.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. ***** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. И. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. *****, сумата 948,06 лева, представляваща разноски, сторени в
производството по гр.д. № 17832/2025 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3