Р
Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Перник, 10.05.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова административно дело № 131/2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Р.Г.А. – младши експерт, водач на оперативен
автомобил в 02 сектор на отдел „Оперативен дежурен център“ СДВР, чрез адв. И.М.
*** срещу Заповед рег.№ 513з-1587/25.02.2022г. на Началник на отдел „Оперативен
дежурен център“ при СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2
вр. чл. 197, ал.1, т.3 вр. 200, ал.1, т. 11
от ЗМВР
му е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6
месеца.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон, както и в противоречие с предвидената от закона цел. Поддържа се
незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената
форма, несъответствие на правната квалификация на нарушението с фактическото
описание на деянието, неточно посочване на нарушението.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. М. пледира
жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на
съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата -
Началник на отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР не се представлява в
съдебно заседание. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.И., оспорва изцяло
основателността на жалбата. Счита, че при издаването на оспорената заповед са
спазени всички административно-производствени правила, както и че същата е в
съответствие със закона и неговата цел. По тези съображения
моли за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд – Перник, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р.Г.А. заема понастоящем длъжността "водач на
оперативен автомобил“ в 02 сектор отдел ОДЦ-СДВР, преназначен от ОДМВР Перник
със Заповед № 513з-8184/23.09.2021г, считано от 01.10.2021г, с предишна
длъжност в ОДМВР Перник „младши инспектор“.
Съгласно
ежедневна ведомост /л.46/ на 13/14.09.2021г. е бил дежурен нощна смяна към ОПП, ОДМВР Перник, от 20.00ч.
до 08.00ч., заедно с мл.инспектор Д.И.Ч.. Нарядът е осъществяван със служебен
автомобил с рег. ****.
В ОД на
МВР- Перник е постъпило писмо рег. № 7855р-9216/12.10.2021г. на дирекция
"Вътрешна сигурност" – София (л. 25), с което на
директора на ОДМВР Перник е
съобщено, че по време на наряд нощна смяна на 13/14.09.2021г. полицейските
служители в служебен автомобил рег. **** в 02:36ч. поставят неустановен предмет
пред камера 02, монтирана на арматурното табло в автомобила, а в 06:04ч.
премахват неустановения предмет, като по този начин се ограничава видимостта
към купето на автомобила и е допуснато
нарушение на указанията за работа със системата АИС ВОДПК.
След справка, че
един от служителите в наряда, Р.Г.А., е преназначен в ООДЦ-СДВР, материалите са
изпратени по компетентност на СДВР.
Със заповед № 513з-9774/10.11.2021г.
на началник отдел „Оперативен дежурен център“ СДВР/ л.19-21/ е образувана дисциплинарната преписка, като е
разпоредено извършване на проверка по данните в писмо рег. №
7855р-9216/12.10.2021г. на ДВС-МВР съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР от комисия
от служители в ООДЦ-СДВР. Определен е срок за приключване на проверката до
04.12.2021г. Жалбоподателят
се е запознал със заповедта на 17.11.2021г., като е дал обяснения
от 17.11.2021г. и 19.12.2021г., в които сочи, че по време на дежурството 13/14.09.2021г. не е слагал никакъв предмет на вътрешната камера на
автомобила и не е видял колегата си в наряда също да поставя такъв.
В изпълнение на заповедта
комисията е започнала проверка. Изискала е от ДВС – МВР предоставяне на
видеозаписите на всички камери за период 13/14.09.2021г. на служебен автомобил
с рег. ****. Изискала е от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Перник копие от графика за м.септември 2021г., ежедневна ведомост и други
документи, имащи отношение към проверката. По предложение на комисията срокът
за проверката е удължен до 04.01.2022г. със Заповед № 513з-10525/30.11.2021г. Резултатите
от същата са обективирани в Справка рег. № 513р-113515 от 31.12.2021г. /л.51-54/.
Видно от справката, комисията е прегледала 39 броя видеофайла с видео
информация от АИС ВОДПК от камера 01, 02 и 03, монтирани в служебен автомобил с
рег. ****, като от прегледа на същите е изготвен протокол рег. №
513р-110015/16.12.2021г. Комисията е
установила, че в 02:36:58ч. се вижда поставянето на неустановен предмет
на камера 02, разположена в купето на автомобила от страната на таблото пред
предната дясна седалка на водача. Не се вижда от кого е поставен предмета. В
06:04:27ч. неустановения предмет е премахнат от камерата, като не се вижда от
кого. За същия период камерата е била без видимост.
Изводите на комисията са,
че в хода на извършената проверка не са се събрали достатъчно данни, които
потвърждават по категоричен начин, че Р.Г.А. съзнателно и умишлено е закрил
видимостта на камера 02. От представените видеозаписи не се вижда кой от
двамата служители Р.Г.А. или Д.И.Ч. поставя и снема предмета, закрил камера 02
на служебния автомобил. Комисията е счела, че с действията си служителите са
нарушили т.10 и т. 16 от указанията за ОТП за работа със системата АИС ВОДПК, утвърдени
с МЗ № 8121з-731/15.07.2020г., което съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, пр.2 /дисциплинарни нарушения са:неизпълнение на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи/.
Комисията предлага за неизпълнение на служебните задължения да се наложи
наказание порицание, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
С покана от 17.01.2022г. /л.57/ жалбоподателят е бил поканен за
запознаване с всички материали от проведената дисциплинарна проверка,
образувана със заповедта от 10.11.2021г. и му е дадена възможност в срок до
20.01.2022г. след запознаване да даде допълнителни обяснения или възражения,
както и да представи доказателства. Жалбоподателят е запознат със справката на
18.01.2022г., за което е положил подпис на справката и е заявил, че няма да
дава допълнителни обяснения и възражения.
С последваща покана УРИ 513р-5782 на жалбоподателя е указано на
основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР, че в срок от 24 часа след връчване на поканата
има право да даде допълнителни обяснения или възражения относно установените
факти, правната квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да
представи доказателства (л. 59). Поканата е връчена лично на жалбоподателя на
21.01.2022 г., и отново няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
предоставената му възможност за защита.
Въз основа на установените
факти началникът на отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР е издал оспорената
Заповед рег.№ 513з-1587/25.02.2022г., с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца
за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в в неизпълнение на служебни задължения, тъй
като с поведението си е нарушил т.7 и т.10 от раздел II
на
Указанията за работа със системата АИС ВОДПК, утвърдени с МЗ №
8121з-731/15.07.2020г.,а именно: "т.7 назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното
стъкло на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната
прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на
автомобила и т.10: не се допуска поставянето на вещи и предмети върху
арматурното табло.
Видно от ръкописното отбелязване
върху заповедта, същата е
връчена на жалбоподателя на 25.02.2022г. Жалбата, по която е образувано настоящето производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от
легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и
срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен съд съобразно чл. 211 ЗМВР, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган на ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4, вр. чл.
143, ал. 1, т. 3 ЗМВР и т. VIII.3 от Класификатора на
длъжностите в МВР.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарната отговорност е
реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по -
късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година
от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като
съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Не е
спорно, че постъпилата справка с рег. №
513р-113515 от 31.12.2021г. и заповедта, с която е наказан служителя са издадени в законоустановения срок.
Спазено е императивното изискване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения.
Оспорената заповед, обаче, е издадена в противоречие с
материалноправните норми. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР
дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неизпълнение на
служебните задължения.
В оспорената заповед се твърди, че
жалбоподателят не е спазил разпоредбите, посочени в раздел II, т. 7 и 10 на "Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудио и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на "Пътна полиция". Технически характеристики и правила за
работа", утвърдени със заповед с рег. № 8121з-731 от 15.07.2020 г., а
именно: "назначените в наряд служители задължително поддържат предното и
задното стъкло на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват
тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото
на автомобила; не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното
табло“.
Целта на тези разпоредби е да се осигури наблюдение в реално време на
действията на полицейските служители при изпълнение на функционалните им
задължения по контрол на движението. Съгласно Указанията, наблюдението се
осъществява чрез монтирана в служебния автомобил система за видео-наблюдение,
представляваща комплекс от компоненти, сред които и 3 броя камери, заснемащи
областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила. С цел
обезпечаване на това наблюдение, разпоредбата на чл. 7 от Указанията въвежда
задължение към служителите от наряда да не поставят прегради пред камерата,
монтирана на арматурното табло на автомобила, а разпоредбата на чл. 10
забранява поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила.
Анализът на разпоредбите показва, че нарушаването на тези разпоредби може да се
извърши само чрез действие - съзнателно, целенасочено поведение на служителя,
насочено към закриване на видимостта.
От събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е
извършил нарушенията, за които е бил наказан, а именно да е поставил предмет, с
който да се закрива камера 02. В протокола за преглед на видеофайловете и в
справката от работата на комисията се твърди, че не се вижда кой поставя и кой
премахва неустановен предмет на камера 02 разположена в купето на автомобила. Говори се безадресно в
оспорената заповед за закриване на камерата, без обаче да се индивидуализира
кой я е закрил. Следователно не е доказано по несъмнен начин
извършването на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Не е доказано наличието на фактическо основание
за налагане на дисциплинарно наказание, поради което оспорената заповед се
явява постановена в противоречие с относимите материалноправни норми.
Дисциплинарно
наказващият орган е дал неясна и двусмислена правна квалификация на нарушението. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно
чл. 194, ал. 4 от ЗМВР
и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия,
извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със
заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно
дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение
на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не
може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано
какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. Твърди се
нарушение на т.7 и т. 10 от
Указания за работа на полицейските служител със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебни автомобили на Пътна полиция",
утвърдени със заповед № 8121з-731 от 15.07.2020 г. на министъра на вътрешните
работи, което представлява нарушение по
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
- "неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи ", а не
такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - "неизпълнение на служебните задължения". Налице е
неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно
неправилно ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посочените в
заповедта правни основания.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. С оглед изхода от
делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (10 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение съгласно
договор – л. 7) следва да се уважи и
да бъде осъден СДВР да заплати на
жалбоподателя тази сума. Направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на ответника е неоснователно и следва
да се остави без уважение, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е
минималното съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения при процесуално представителство по административни
дела.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143,
ал. 1 АПК Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.А., ЕГН **********, Заповед рег.№
513з-1587/25.02.2022г. на Началник на отдел „Оперативен дежурен център“ при
СДВР.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да заплати на Р.Г.А., ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева разноски
по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
СЪДИЯ:/п/