Определение по дело №3953/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 330/17.2.2020г.

 

гр. Пловдив, 17 февруари 2020 г.

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI с., в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа   адм. дело № 3953  по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от Н.Д.С.,*** 12 против решение от м.11.2019 г. за налагане на мерки при несъответствия и/или нарушения, издадено от „Балкан Биосерт“ ООД.

Жалбата е недопустима като подадена срещу акт, който не притежава характеристиките на ИАА и съответно не подлежи на оспорване по реда на АПК.

 Настоящият състав намира жалбата за недопустима като подадена срещу акт, който не притежава характеристиките на ИАА по смисъла на чл.21 от АПК.

„Балкан Биосерт“ООД не е административен орган и с издаването на процесното решение не е упражнил властнически функции. Отношенията между жалбоподателя и „Балкан Биосерт“ООД са породени от сключения между тях договор, имат облигационен характер и с оглед на това не подлежат на оспорване по реда на АПК.

Съгласно договор № 2421/ 28.08.2014 г. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти е възникнало облигационно отношение между „Балкан Биосерт“ ООД в качеството си на контролен орган  и жалбоподателя, в качеството си на клиент по договора. В изпълнение на този договор и въз основа на доклад за несъответствие/нарушение с № 65/15.11.2019 г., с решение с изх. №8553/19.11.2019 г. контролният орган, на основание чл.30 параграф 1 алинея втора от Регламент (ЕО) 834/2007 и т. 5.4 от Приложение №3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5/03.09.2018 г. е наложил на жалбоподателя мярка 5.4 която се състои в отнемане на писменото доказателство по чл. 29, параграф 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 за цялото стопанство, налагане забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в етикирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време.

Административният акт е едностранно, властническо изявление на административния орган. Правните последици настъпват от едностранната воля на органа изразена директно по силата на правната норма, докато при договора следва да е налице съвпадение на две насрещни волеизявления. Органът няма властта с едностранно волеизявление да принуди жалбоподателя да стане страна в правоотношението по договора за контрол и сертификация на биологичното производство. Жалбоподателят става страна само по силата на собствената си воля, обективирала преценката му за задоволяване чрез договора на определени негови интереси. С подписването на договора за осъществяване от страна на „Балкан Биосерт“ ООД договор за контрол и сертификация на биологичното производставо, преработка, означаване и търговия с биологични продукти контролният орган придобива качеството на страна по договор. От този момент в отношенията си с жалбоподателя са контрагенти, поради това актовете, които се издават във връзка с изпълнението на договора, не са индивидуални или общи административни актове, по отношение на които административният съд има право да осъществява контрол за законосъобразност, а са становище на страна по договор, несъгласието с което може да бъде разрешено само по общия исков ред. В настоящия случай се касае за спор относно изпълнението на условията на сделката, фактическите и правни действия на страните нямат публичноправен, а облигационен характер.

При това положение се налага извода, че липсва предмет на оспорване, след като няма издаден индивидуален административен акт. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост.

 

В горния смисъл е и практиката на ВАС по идентичен казус – определение № 1814 от 04.02.2020 г. по адм.дело № 945/2020 г. на ВАС.

 

В подкрепа на  горния извод е и предвидената в рамките на договорните отношения между страните възможност за контрол върху издадените от „Балкан Биосерт“ООД решения, която процедура е посочена в т.IVб.“А“, т.1,2,3 от Общите условия на „Балкан Биосерт“ООД, както и в „Наръчника по качество“.

 

При този изход на спора, на ответника се следват сторените по делото разноски, претендирани с молба вх. № 2507 от 06.02.20120 г., в размер на 1680 лева съгласно списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, придружен с фактура.

 

Ето защо и на основание чл.159, т.1 от АПК, Съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, предявена от Н.Д.С.,*** 12 против решение с изх. №8553/19.11.2019 г. за налагане на мерки при несъответствия и/или нарушения, издадено от „Балкан Биосерт“ ООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3953/2019 год. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА          Н.Д.С.,*** 12 да заплати на „Балкан Биосерт“ООД сторените по делото разноски в размер на 1680 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.                      

 

Административен съдия: