РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 Февруари 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10801 описа за
2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.135 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „В.Б.2.“ ЕООД твърди, че с ответника
ЕТ Н.Д. били в търговски отношения и последният имал задължения към дружеството
на обща стойност 16 961.79 лева главница и 484.83 лева лихва за забава.
Съществуването на това задължение било установено с влязло в сила съдебно
решение на СРС, постановено по гр.д.№ 34132/2011 год., по което на ищецъ били
присъдени и 2499.03 лева разноски и законна лихва върху главницата до
окончателното й изплащане. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 38031/2011 год. на СРС, било установено съществуването и
на задължение на ответника спряло ищеца в размер на 22 949.92 лева главница и
665.07 лева лихва за забава, законна лихва върху главницата и 2981.05 лева
разноски. Тези вземания на ищеца спрямо ответника възникнали през 2010 год.
Твърди, че на 13/06/2014 год. ответникът ЕТ Н.Д. продал на ответницата С.Н.А.
следния недвижим имот: поземлен имот № 1296, находящ се в гр.София, кв.8 и под
улица, по плана на гр.София, м.“Гробищен парк Малашевци“, с площ по скица 1499
кв.м., а по документ за собственост 1387 кв.м., при съседи по скица: север –
УПИ I – за
традиционни погребения, УПИ IV – за главен вход към гробищен парк,
УПИ V- за
търговски обекти към гробищен парк и тротоар към него, запад – улица с о.т.
25-28, юг – улица с о.т.24-24а, УПИ II-887 – за офиси и склад ГСМ и пропан
бутан, изток – улица с о.т.22а-67, който поземлен имот по действащия Подробен
устройствен план на гр.София, местността „Гробищен парк Малашевци“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-44/1996 год. и № РД-09-232/2013 год. попада изцяло под улица
с о.т.22а-22-23-24-25-28. Данъчната оценка на този имот била 52 553.40 лева, а
посочената в нотариалния акт продажна цена била 60 000 лева. Купувачката по
този договор била майка на продавача. Договорът за продажба бил сключен няколко
години след възникване на вземанията на ищеца спрямо ответника ЕТ. Ищецът
твърди, че с договора за продажба на недвижимия имот, имуществото на длъжника
на ищеца било намалено, като видно от самия договор за продажба продажната цена
не била платена изцяло, а само една малка част от нея, като остатъкът от 46 000
лева трябвало да бъде заплатен в срок до една година, нотова не било сторено
реално. Така интересите на ищеца били увредени, още повече че уговорената
продажна цена била значително по-ниска от пазарната цена на имота. Предвид
фактът, че купувач по договора за продажба била майката на продавача, то същата
знаела за увреждането на кредитора. Ищецът твърди, че ответникът ЕТ имал
значителни по размер задължения към Държавата – в размер на 213 396.06 лева,
към Банка ДСК, като ипотекарен кредитор – в размер на 621 289.83 лева и към
други хирографарни кредитори за над 80 000 лева. Задълженията към
привилегированите кредитори били на стойност над 834 000 лева. За
удовлетворяване на вземането на Банка ДСК била насрочена публична продан на
½ ид.част от собствен на ЕТ имот – апартамент № 3, находящ се в
гр.София, ж.к-******, м.“Центъра“, бл.-****** с площ от 121.59 лева с начална
цена от 170 250 лева. Освен този имот, ответникът ЕТ притежавал още два имота,
нито един от които не бил свободен от тежестим той не разполагал и движимо
имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване вземанията на ищеца. По
тази причина ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна по отношение на него сделката, с която първият ответник
прехвърлил на втория ответник описания по-горе поземлен недвижим имот.
Претендира разноски.
Ответникът ЕТ Н.Д. заявява, че
признава иска и признава фактите, така, както се твърдят от ищеца.
Ответницата С.Н.А. оспорва
предявения иск. Твърди, че добросъвестно и възмездно е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Договорът бил сключен, за да може да
се инициира промяна в предназначението на имота, което било затруднено предвид
наложените запори върху сметките на първия ответник и невъзможността да се
извършват плащания от тях. Правата на кредиторите не били увредени, тъй като
един актив бил превърнат в парични средства при доказани пазарни условия и с
цел да се удовлетворят кредиторите. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че „В.Б.2.“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист срещу ЕТ Н.Д. по
гр.д.№ 38031/2011 год. на СРС по силата на който ЕТ е осъден да заплати на
Дружеството следните суми: 2061.36 лева, сумата 8100 лева, сумата 1906 лева,
сумата 5393.76 лева, сумата 5488.80 лева,всички те по фактури от 2010 год. и
2011 год., както и лихви за забава върху главниците, както следва- сумата 59.50
лева, сумата 16.04 лева, сумата 217.79 лева, сумата 11.94 лева, сумата 43.07
лева, сумата 155.70 лева, сумата 158.45 лева, ведно със законна лихва върху главниците
от 10/05/2011 год. до окончателното им изплащане. По гр.д.№ 38031/2011 год. е
издаден и изпълнителен лист в полза на „В.Б.2.“ ЕООД срещу ЕТ Н.Д. за сумите
1298.34 лева разноски в заповедно производство и сумата 2981.05 лева разноски,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Решението по гр.д.№ 38031/2011 год., с което е
признато съществуването на горните задължения е влязло в сила на 15/08/2015
год.
По гр.д.№ 34132/2011 год. на СРС е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение и заповед
за изпълнение, по силата на който ЕТ Н.Д. е осъден да заплати на „В.Б.2.“ ЕООД
сумата от 16 961.79 лева – главница по фактури от 2010 год., законна лихва
върху тази сума от 10/05/2011 год. до окончателното й изплащане, както и 484.83
лева лихва за забава.
По изпълнително производство, водено
от „В.Б.****“ ЕЕОД срещу ЕТ Н.Д. изп.д.№ 20158380404794, ЧСИ е удостоверил, че
ЕТ няма установено движимо имущество, както и че е наложен запор на всички
банкови сметки на ЕТ, но по тях не е установена наличност.
Съгласно удостоверение, издадено от
ЧСИ № 840 от КЧСИ, по изп.д.№ 20158400400492, ЕТ Н.Д. отговаря солидарно с
други лица, спрямо Б.ДСК ЕАД за сумата 478 275.20 лева главница, 80 309.72 лева
договорна лихва, 38 248.46 лева наказателна лихва, 2880.99 лева заемна лихва,
201.40 лева такса за нотариална покана, 21 374.06 лева съдебни разноски, което
вземане на Банката е обезпечено с вписана импотека върху два имота – апартамент
№ 3 в гр.София, ж.к-****** и апартамент № 6, в гр.София, кв.Гео Милев, ул.“********
ЕТ Н.Д. в качеството му на длъжник е
страна по други седем изпълнителни дела. По имотната партида на Едноличния
търговец са правени множество вписвания на учредени/заличени ипотеки, както и
на вписани възбрани върху негови имоти за задължения в полза на трети лица.
На 13/06/2014 год. между Н.Д.А.,
упражняващ търговска дейност като ЕТ Н.Д. като продавач, и С.Н.А., като купувач
е сключен договор за продажба, оформен в нотариален акт № 58, том I, н.д.№
53/2014 год. на нотариус № 014 от Нотариалния регистър, на следния недвижим
имот: поземлен имот № 1296, находящ се в гр.София, кв.8 и под улица, по плана
на гр.София, м.“Гробищен парк Малашевци“, с площ по скица 1499 кв.м., а по
документ за собственост 1387 кв.м., при съседи по скица: север – УПИ I – за
традиционни погребения, УПИ IV – за главен вход към гробищен парк, УПИ V- за
търговски обекти към гробищен парк и тротоар към него, запад – улица с о.т.
25-28, юг – улица с о.т.24-24а, УПИ II-887 – за офиси и склад ГСМ и пропан
бутан, изток – улица с о.т.22а-67, който поземлен имот по действащия Подробен
устройствен план на гр.София, местността „Гробищен парк Малашевци“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-44/1996 год. и № РД-09-232/2013 год. попада изцяло под улица
с о.т.22а-22-23-24-25-28, за сумата от 60 000 лева. В договорът е записано, че
част от продажната цена – от 14 000 лева е получена при подписване на договора,
а остатъка от 46 000 лева трябва да бъде заплатен в рамките на 1 година.
Данъчната оценка на имота към този момент е била 52 553.40 лева.
С.Н.А. и майка на Н.Д.А..
Вещото лице по оценителната
експертиза дава оценка на поземлени имоти № 1296 и № 970 по метода на пазарните
аналози, а на апартамент № 51 по метода на пазарните аналози и метода на
дохода. Така поземлен имот № 1296 през 2014 год. е имал стойност 67 389 лева, а
през 2015 год. е имал стойност 74 250 лева, ако се приеме площта му по скица от
1499 кв.м.; ако се приеме, че този поземлен имот има площ от 1387 кв.м. то
стойността му би била 62 350 лева през 2014 год. и 68 701 лева през 2015 год.
Поземлен имот № 970 е оценен на 77 864 лева за 2014 год. и на 85 790 лева за
2015 год. Апартамент № 51 е оценен на 136 820 лева за 2015 год.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата,
съдебно-медицинската и комплексната медицинска и автотехническа експертизи,
приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният отменителен иск е
основателен. Фактите, които обуславят основателността на иска в конкретния
случай са наличие на вземане, което е възникнало преди извършване на
атакуваната сделка; правно действие на длъжника – възмездно отчуждаване на
имущество на длъжника, което уврежда кредитора и знание за увреждането, което в
случая трябва да съществува не само за длъжника, но и за третото лице –
приобретател по сделката.
Съществуването на вземане, което в
настоящия случай е ликвидно и изискуемо, се доказва от влязлите в сила съдебни
решения, послужили като основание за издаване на изпълнителни листове в полза
на ищеца срещу ответника – търговец. Фактът, че ответникът търговец дължи
паричната сума на ищеца се признава от първия, а и не се оспорва от втората
ответница. Вземанията са възникнали преди датата на разпоредителната сделка,
поради което и към момента на сключването на сделката имотът е представлявал
част от имуществото на длъжника, към което кредиторът е могъл да насочи
принудително изпълнение.
Съдът приема, че с оспорената сделка
интересите на ищеца кредитор са увредени, тъй като е намалена възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Възражението на
ответницата А., че увреждане не е налице в случая, поради
трансформацията на недвижимото имущество в парична сума, е неоснователно. Продажбата на недвижим имот също
уврежда кредитора, преди всичко, защото той много по-трудно може да се
удовлетвори от паричната сума, отколкото от имота. А и в настоящият случай,
ответниците по делото не доказаха продажната цена да е била заплатена, поради
което и имуществото на ответника-длъжник е било намалено значително. На
следващо място, съдът приема наличие на увреждане и с оглед на останалото
имущество на длъжника. Представените по делото доказателства навеждат на извод,
че Едноличният търговец не разполага с достатъчно имущество, към което ищецът
да може да насочи изпълнение – по заведените изпълнителни дела не се установява
движимо имущество или влогове в банки, притежаваните от длъжника имоти са обект
да обезпечения в полза на привилигировани кредитори на търговеца. В допълнение
стойността на недвижимите имоти на длъжника е значително по-ниска от стойността
на задълженията му към ищеца и другите му кредитори.
Относно знанието за увреждане –
атакуваната разпоредителна сделка е възмездна и затова законът изисква знание
не само у длъжника, но и у третото лице, с което той договаря, за това, че
сделката уврежда кредитора. В случая обаче сделката е сключена между роднини по
права линия (майка и син) и законът
създава оборима презумпция за знание за увреждането. Ответниците по делото не
са оборили презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД, поради което и следва да се
приеме, че страните по възмездната сделка са знаели, че с нея увреждат
кредитора – ищец.
По изложените съображения
предявеният Павлов иск следва да бъде уважен, като атакуваната сделка бъде
обявена за недействителна по отношение на ищеца.
По
отговорността за разноски: На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право
да получи от ответниците направените по делото разноски, чийто размер е 3943.21
лева. Ищецът е представил списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА, на
основание чл.135 от ЗЗД, сключеният между Н.Д.А., упражняващ търговска дейност като ЕТ Н.Д. ЕИК ********,
с адрес *** и С.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***, договор за продажба от 13/06/2014 год., оформен в нотариален акт №
58, том I, н.д.№ 53/2014 год. на нотариус № 014 от Нотариалния регистър, на
следния недвижим имот: поземлен имот № 1296, находящ се в гр.София, кв.8 и под
улица, по плана на гр.София, м.“Гробищен парк Малашевци“, с площ по скица 1499
кв.м., а по документ за собственост 1387 кв.м., при съседи по скица: север –
УПИ I – за традиционни погребения, УПИ IV – за главен вход към гробищен парк,
УПИ V- за търговски обекти към гробищен парк и тротоар към него, запад – улица
с о.т. 25-28, юг – улица с о.т.24-24а, УПИ II-887 – за офиси и склад ГСМ и
пропан бутан, изток – улица с о.т.22а-67, който поземлен имот по действащия
Подробен устройствен план на гр.София, местността „Гробищен парк Малашевци“,
одобрен със Заповед № РД-09-50-44/1996 год. и № РД-09-232/2013 год. попада
изцяло под улица с о.т.22а-22-23-24-25-28, за
недействителен по отношение на „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***.
ОСЪЖДА Н.Д.А., упражняващ търговска
дейност като ЕТ Н.Д. ЕИК ********, с адрес *** и С.Н.А., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „В.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 3943.21 (три хиляди деветстотин четиридесет и три) лева,
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: