№ 2959
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514859 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 377093/22.11.2024 г. по регистъра
на СРС, подадена от адвокат Е. П.-САК – назначен за особен представител от
първата съдебна инстанция на ответника А. Д. Г. срещу Решение №
20037/06.11.2024 год. постановено по гр.д. № 57437/2023 год. по описа на
СРС, 92-ри състав, с което на основание чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 146
СК бащата А. Д. Г. в осъден да заплаща на К. А. Г. действащ лично и със
съгласието на своята майка П. Л. Д. месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от 19.10.2022 год. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над 300
лева до пълния предявен размер от 600 лева, като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт. Посочва се, че неправилно първия съд се е позовал на факти и
обстоятелства, които не били доказани в производството. Твърди, че
определеният размер на издръжка следва да бъде съобразен с минималната
работна заплата за страната за периода 2022-2023 год. Оспорва се началния
момент, от който следва да бъде дължима лихвата за забава. С тези аргументи
моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като бъде постановено
ново, с което размера на издръжката за минал период от време да бъде
1
съобразен с минималната работна заплата за страната, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна К. А. Г. действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител П. Л. Д. чрез адв. Х. Б.-
САК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се излагат подробни
доводи за правилност на първоинстанционното решение. Посочва, че
неоснователно въззивника приема, че лихвата за забава се дължи от 19.10.2022
год., тъй като несъмнено е разбирането, че същата е дължима от датата на
подаване на исковата молба. С тези аргументи, моли въззивната жалба на
ответника по исковете да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
С отговора на въззивната жалба не се направени доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез особеният представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Представя
писмени бележки по същество на спора.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована, не
се явява, не се представлява.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от непълнолетния К. А. Г.,
2
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Л. Д.,
ЕГН **********, срещу А. Д. Г., ЕГН **********, като са предявени искове с
правно основание искове по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК, както и претенция по
чл. 146 СК за законна лихва.
С обжалваното Решение № 20037/06.11.2024 год. постановено по гр.д. №
57437/2023 год. по описа на СРС, 92-ри състав, съдът е осъдил на основание
чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 146 СК А. Д. Г., ЕГН **********, да
заплаща на К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка П. Л. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00
лева, считано от 19.10.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над 300,00
лева до пълния предявен размер от 600,00 лева, като неоснователен.
Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К.
А. Г., ЕГН ********** издръжка.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. Д. Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 932,00
лева.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Д. Г., ЕГН **********, да
заплати на К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка П. Л. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 250,00 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част
от иска
По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на
същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се
определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от
ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи
издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й, като тя
е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се
налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за
своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от
възможностите на лицето, което я дължи.
В процесния случай не е спорно, че въззивника А. Д. Г. е баща на детето
К. А. Г., роден на ********* г., което се установява от приетото по делото като
3
писмено доказателство – удостоверение за раждане от 20.11.2009 год.
издадено от Столична община – район „Студентски“ въз основа на акт за
раждане № 0285/20.11.2009 год.
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и
доходите на страните се установява, че майката на непълнолетния К. е трудово
ангажирана с основна заплата в размер на 1120,00 лева, като за периода
м.01.2024 г.- м.06.2024 г. има средномесечен осигурителен доход в размер на
около 2573 лева, съгласно справка-данни за осигуряване на лицето от ТД на
НАП София – офис „Младост“.
Видно от писмо от ТД на НАП София – офис „Център“, за бащата за
периода от 19.11.2022 г. до изготвяне на справката няма данни за регистрирани
трудови договори, за подавани осигурителни декларации, за подадени ГДД по
чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2022 г.-2023 г., няма данни лицето да е регистрирано
като самоосигуряващо се лице.
По делото е изготвен социален доклад на ДСП – Младост след среща и
разговор с майката П. Д. и детето К. Г.. В социалното проучване е отразено, че
през 2012 година бащата А. Г. заминава да работи в Чехия, като за период от
около 2 години е поддържал връзка с майката и детето и е изпращал суми за
издръжка, но след това майката губи окончателен контакт с баща. Към
настоящият момент /повече от 10 години/ нито майката, нито детето К.
поддържат връзка с А. Г.. Посочено е, че майката е любящ и всеотдаен
родител. При среща с детето К., последният е споделил пред социалния
работник, че не помни баща си, същият не му липсва понеже не го познава.
Детето е видимо спокойно и разумно оценява ситуацията в живота си. К. е с
пръв по успех в единствената паралелка в Професионална гимназия по
транспорт „Макгахан“ със специалност „Летателни апарати“. Между майката
и детето е констатирана силна емоционална връзка, изградена на взаимно
доверие и уважение. С цената на трудности и лишения майката се старае да
осигури всичко необходимо на сина си и да го отглежда в условия на
физически, психически и емоционален комфорт. От една година К. тренира
редовно плуване – по три пъти седмично, преди това се е занимавал с футбол.
Детето посещава и частни уроци по английски език. В заключение е посочено,
че е в интерес на непълнолетния да му бъде осигурена издръжка от страна на
бащата, която да подкрепи усилията на майката за успешно образование и
развитие на дето.
За нуждите на производството пред въззивният съд е изискана
информация относно доходите на страните, като от съдържанието на писмо от
ТД на НАП София, офис „Център“ се установява, че за периода 01.01.2024 год.
– 10.01.2025 год. за бащата А. Г. няма данни за регистрирани действащи
трудови договори, както и няма данни за подавани осигурителни декларации.
Съгласно писмо Национален осигурителен институт се установява, че
за майката П. Д. и бащата А. Г. няма данни за получавани пенсии.
За нуждите на производството пред въззивния съд е бил изготвен и
4
депозиран социален доклад от АСП-ДСП „Младост“, в който е отразено, че
майката сама отглежда детето си, стремейки се да му осигури нормално
физическо и емоционално развитие. Отразено е, че майката е трудово
ангажирана като банков служител с общ доход от около 1800 лева. Посочено е,
че детето цени и уважава майка си и не се оплаква от ситуацията между
родителите му. Майката и детето живеят в собствено на г-жа Д. жилище, което
макар и скромно обзаведено, разполага с всичко необходимо за отглеждане на
детето. Отразено е , че въпреки отсъствието на бащата от години, майката и
детето поддържат добри отношения с роднините по бащина линия. Майката е
споделила пред социалния работник, че А. Г. има друго дете от предходна
връзка, което обаче не се познава със сина й К.. В заключение е посочено, че е
в интерес на непълнолетния да му бъде осигурена издръжка от страна на
бащата, която да подкрепи усилията на майката за успешно образование и
развитие на дето.
По почин на съда е изискана служебна справка от НБД „Население“ за
актуално гражданско състояние и родствени връзки на А. Д. Г., ЕГН:
********** с данни по чл. 3, ал.2, т. 12, т. 14 и т. 15 от Наредба № 14 от 18
ноември 2009 год. От получената информация се установява, че бащата има
две деца – К. с ЕГН:********** и М. с ЕГН:**********. Същият е с
постоянен и настоящ адрес в гр. София, считано от 2007 година, а последният
му регистриран трудов договор на територията на страната е прекратен на
27.04.2010 година.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
С оглед така събрания доказателствен материал, въззивният съд намира,
че в случая не се установява детето К. да има нужда от издръжка, която да е
съществено различна от издръжката на всяко здраво дете на неговата възраст,
живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от имуществен и
неимуществен характер. Детето К. е на 15-годишна възраст към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Той е ученик в 8-ми
клас в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ със специалност
„Летателни апарати“.
Предвид възрастта и липсата на доказателства за наличие на
специфични нужди въззивният съд счита, че житейски оправдано е към
настоящия момент конкретните нужди на детето да включват разходи за
храна, дрехи, обувки, учебни пособия, за социално и културно развитие на
детето, средства за посрещане на съответните битови разходи. Настоящата
съдебна инстанция, като съобрази конкретните нужди на детето, намира, че
общият размер на необходимата издръжка възлиза на около не по-малко от 550
лева, спазвайки принципа с издръжката да се осигурят условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.
При определяне конкретния размер на дължимата от въззивника
издръжка, настоящият съдебен състав взе предвид липсата на доказани в хода
на производството доходи.
5
Въззивният съд взе предвид, че въззиваемият е в трудоспособна зряла
възраст (според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна
организация), няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е.
той не се намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС
№5/1970 г., т. 11), липсват твърдения и доказателства същия да страда от
тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка инвалидизация или
други причини, които да възпрепятстват въззиваемия да реализира доходи.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите
условия в страната и настъпилите инфлационни процеси (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето К. – в случая неговата майка.
С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че
неотглеждащият родител – въззивникът А. Г., следва да поеме по-голяма част
от необходимата издръжка, а именно 300 лева, както правилно е отмерил
първият съд.
Това е така тъй като макар и двамата родители да дължат издръжка за
децата си, независимо при кого живеят те, то отглеждащият родител следва да
поеме по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите за
домакинството, част от които са в полза и на детето.
При така изложената конкретика, въззивният съд съобрази, че към датата
на приключване на устните състезания пред въззивния съд, минималната
работна заплата за страната е в размер на 1077 лева определен с ПМС №
359/23.10.2024 г., а минималния размер на алиментното задължение по чл. 143
СК, съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК възлиза в размер на
269,25 лв., поради което така определеният размер на месечната издръжка в
размер на 300 лева, която бащата А. Г. следва да заплаща е малко над
законоустановения минимум.
Родителите на ненавършилите пълнолетие деца безусловно дължат на
последните издръжка, като размера на същите се определя от конкретните
възможности на задълженото лице, а съдът се ръководи и от квалификациите
на лицето, както и от нуждите на детето и възможностите на задълженото
лице към момента на постановяване на решението. /Определение № 629 от
14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС./
По иска по чл. 149 СК:
За процесния период за които се търси издръжка за минало време, а
именно от 19.10.2022 год. до 19.10.2023 го., правилно е било отчетено от
страна на първия съд, че въззивника не е заплащал издръжка и не е участвал в
грижите при отглеждането на детето му.
В тази връзка, при съобразявайки изложените обстоятелства, първия съд
е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, като е приел исковата
6
претенция за основателна за сумата в общ размер на 3600 лева или в размер на
300 лева месечно за минал период.
По отношения на претенция по чл. 146 СК за законна лихва:
Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума от датата на падежа й до окончателното й
изплащане (чл.146, ал.1, изр.2 СК), както правилно е отбелязал районният съд.
По разноските:
Страните не са претендирали разноски и съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът
А. Д. Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева, представляваща възнаграждение за особения представител
адв. Е. П. – САК.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20037/06.11.2024 год. постановено по
гр.д. № 57437/2023 год. по описа на СРС, 92-ри състав.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - представляваща
възнаграждение за особения представител адв. Е. П. – САК по въззивно гр.
дело № 14859/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, III въззивен брачен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7