реш е н И Е
№ 641/28.8.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание
на двадесет и
първи август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 554, по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на В.В.М.,***, чрез адв. Л.Б. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0367-000179/26.09.2019 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на В.В.М. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ – прекратяване на регистрацията на
МПС с ДКН РА … за срок от шест месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие
с преследваната от закона цел. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован, не се явява. Взема становище по жалбата в
съпроводителното писмо към административната преписка.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
Жалбоподателят В.В.М. е управлявал на 26.09.2020
г. лек автомобил „Опел Корса “ …, негова собственост в гр. Ракитово
на ул. „Братя Кръстини“ пред ПУ- Ракитово, като при извършената проверка същият
отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен
номер ARBA 0096 за употреба на
алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0029473,
който водачът отказал да подпише.
За посоченото административно нарушение
по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 241406/26.09.2020 г., с който били
иззети и СУМПС на водача, СРМПС, както и два броя регистрационни табели на л.а.
с ДКН РА 7335 КВ.
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0367-000179/26.09.2019 г. на началник РУП към ОД на
МВР Пазарджик, РУ Велинград.
По делото в качеството на свидетел беше
разпитан Я.Ц.П., който в показанията си
посочи, че работи в заведение в с. Костандово. Не може да посочи какво точно е
консумирал М. на 26.09.2019 г., но сутрин в заведението се пие само кафе и
безалкохолно. Лично той не е сервирал на
М. алкохол.
Съдът намира показанията на свидетеля
за незаинтересовани, логични точни и последователни, поради което не намира
основание да не ги кредитира. Относимостта на показанията на този свидетел към
предмета на спора ще бъде коментирана по-долу.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник РУ към ОД на МВР Велинград,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен
анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ прекратяване на регистрацията на МПС
на собственик “. При тази
законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане
на мярката е водачът да е управлявал МПС и след като е бил поканен да бъде тестван за алкохол с
техническо средство да е отказал тази проверка.
Нарушението на водача е констатирано
със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С
оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка
и ангажира гласни доказателства, за да докаже, че не е консумирал алкохол на
датата на нарушението. В тази връзка,
макар и да кредитира показанията на свидетеля П., съдът ги намира за неотносими
към спора. Първо, защото ПАМ е издадена във връзка с нарушение по чл. 174 ал.3
от ЗДвП, а за неговата съставомерност е необходимо водачът само да е отказал да
бъде тестван за алкохол и е без значение дали в действителност е употребил
такъв. И на следващо място, св П. твърди, че не е сервирал алкохол на
жалбоподателя в заведението, но това не означава, че последният не е употребил
алкохол в някй предишен или последващ посещението в заведението момент.
Ето защо, съдът намира за необорена
презумптивната доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП на фактическите
констатации в съставения АУАН.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената
заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при
спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона-
да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на
извършването на други нарушения от водача. ПАМ е
наложена за минималния срок шест месеца, визиран в чл. 171 т2А б“А“ от ЗДВП и в този смисъл е спазен
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Жалбата
на В.М. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират само от
жалбоподателя, но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на В.В.М.,***, чрез адв. Л.Б. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0367-000179/26.09.2019 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/