Р Е
Ш Е Н
И Е № 16
гр.
Силистра, 08.03.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд
гр.Силистра, в открито съдебно заседание на девети февруари, две хиляди
двадесет и трета година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при
участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 194
по описа на съда за 2022 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба
на Е.М.И. *** чрез адв. Д. против Решение № 1040-18-85 от 14.11.2022 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Силистра, с което е потвърдено предписание №
ЗД-1-18-01202083 от 29.09.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра.
С предписанието е наредено жалбоподателят да зА.чи данните, подадени по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО спрямо осигурено лице Л.Д.Е.. Чрез жалбата се
въвеждат оплаквания за допуснати отменителни пороци по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5
от АПК, а именно липса на мотиви в потвърждаващото решение и съществени
нарушения на процесуалните правила. Водещият мотив в оспорването е възприятието
на жалбоподателя, че административният орган е приел, че процесният трудов
договор е недействителен и развитите възражения корелират с теза за
действителен или не трудов договор по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Счита се и, че
издателят на административния акт не е изяснил всички релевантни за случая
факти, поради което се е стигнало и до нарушаване на материалния закон. Моли се
за отмяна на решението, потвърждаващо предписанието, и за присъждане на
разноски.
С разпореждане от
15.12.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя и на заинтересованото лице, че
тяхна е доказателствената тежест да установят положителните факти, на които
жалбоподателят основава претенцията си, а именно че г-жа Е. е полагала реално
труд по процесния трудов договор.
Ответната страна
редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. оспорва претенцията с искане да се отхвърли жалбата и се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи, че атакуваното решение е
издадено при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби. Представя писмени бележки. Акцентира, че е недостоверна поддържаната от
жалбоподателя теза, че административният акт се основава на преценка за
недействителност на трудовия договор. Напротив. Ясно и недвусмислено в
оспорения акт е заявено, че не се отрича действителността на трудовия договор.
Но има разлика между осигурително и трудово правоотношение, между формално
сключен трудов договор и формално и привидно изпълнение на трудова дейност от
страна на заинтересованото лице.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Земеделски
стопанин Е.М.И. извършва стопанска дейност от 2018 г. През времетраеното на дейността
си той не е наемал работници на трудов договор с изключение на случая по
процесния такъв, сключен на 16.03.2022 г. с Л.Д.. По повод на последния е
установено, че към този момент и двете страни по договора не са се намирА. на
територията на Р България. Договорът е подписан от пълномощник на Е.И. без
представителна власт за подписване на договори. Този порок е предвиден от чл.
42 от ЗЗД като относително недействителен, тъй като при потвърждаване на
действията от принципала порокът се санира. Независимо от тези изводи следва да
се отбележи, че съгласно мотивите на оспорения акт, действителността на трудов
договор № 1 / 16.03.2022 г. не е правнозначим спрямо предмета на делото факт, а
правна значимост има реалното изпълнение на трудовите функции на Л.Д. по този
договор.
По
делото е установено, че Л.Д. е на 70 години, с дискова херния /показания на
свидетелката О./, че трайно и от дълго време е установена да живее в Р Турция и
че веднъж вече й е отказано получаване на лична пенсия за прослужено време и
възраст поради липса на осигурителен стаж.
Възложените
права и задължения по трудовия договор са свързани с обгрижването на оранжерия
– посадъчен материал, обработване
и подготовка на почвата в оранжерията и на полето, засяване на разсад,
окопаване, поливане и третирането му с препарати и опрашване цветовете на
растенията, както и слагане на маркучи и телове. В съдебно заседание,
св. О. заявява, че приложените по делото снимки от оранжерията са правени за
спомен и „ако има нещо за доказване пред съда“. Посочените снимки съдържат
информация, как Л.Д. работи в оранжерия към определена дата. Разпитаните по
делото свидетели сочат, че дейностите, възложени по трудовия договор, които
съставляват и цялата работа по дейността на земеделския производител, са
извършвани само от Л. О., без участието на други лица, дори и на мъжа й, с
който е пристигнала за временно пребиваване в Р България. Свидетелят А.
заявява, че „от хората чул, че Л. и мъжът й са дошли да работят в с.Посев, за
да могат да излязат в пенсия, за да имат осигурителен стаж..“.
По
повод на сключения трудов договор № 1 / 16.03.2022 г. са извършени дължимите
удостоверителни действия съгласно трудовото и осигурително законодателство –
договорът е деклариран в структурите на НАП, осигурителни вноски са внасяни,
оформена е счетоводна документация.
Възникналото
трудово правоотношение е прекратено след четири месеца със Заповед № 2 /
18.07.2022 г. Трудовият стаж е отразен в трудовата книжка на работничката.
На 25.07.2022 г. /заявление - л.
73 от делото/ Л.Д.Е. повторно е инициирала процедура за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод на което НОИ е извършил
проверка на осигурителя ЗС „Е.М.И.“ .При тази проверка контролните органи на
НОИ преценили, че Л.Д.Е. не е придобила качеството „осигурено лице“ по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не е нА.це
реално осъществявана трудова дейност. За лицето не е възникнал юридическият
факт на „ осигуряване“ съгласно чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО.
Изведен е извод, че подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
страна на осигурителя са фиктивни и същите са подадени с оглед
облагодетелстване от фондовете на ДОО - в случая отпускане на лична пенсия на Л.Д.Е..
С оглед на гореизложеното е направен извод, че липсва основание за осигуряване
по чл. 4 от КСО за периода от 18.03.2022 г. до 17.07.2022 г. Същият не следва
да се зачита за осигурителен, а подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от
страна на осигурителя ЗС „Е.М.И.“ за лицето Л.Д.Е. следва да бъдат зА.чени. За
целта са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-18-01202083/29.09.2022 г. за заличаване
на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Л.Д.Е. за периода
18.03.2022 г. до 17.07.2022 г. с вид осигурен 01, декларация образец № 1 с
мотиви: „липсват доказателства и категоричност Л.Д.Е. с ЕГН: ********** да е
упражнявала трудова дейност в ЗС „Е.М.И.“ .
Жалбоподателят Е.М.И., чрез баща
си като пълномощник М. И. О., е оспорил предписанията с възражения, дублиращи тезата
в съдебно производство
След извършване на контрол по
реда на чл. 117, ал. 3 от КСО е издадено оспореното Решение № 1040-18-85 /
14.11.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Силистра, с което задължителните
предписания са потвърдени с мотиви, аналогични на развитите в съдебното
производство.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът установява
следното от правна страна:
Предмет
на оспорване пред Административен съд Силистра е решение от 14.11.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е оставена без уважение жалбата на
земеделския производител и осигурител И. против Задължителни предписания от
29.09.2022 г.
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – ръководителят на
ТП на НОИ-Силистра.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма. Не се установява в хода на
административното производство да са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от категорията на съществените такива,
които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
Спорният
въпрос по делото е - следва ли наетото по трудов договор лице Л.Д., да се
третира като осигурено и в тази връзка следва ли осигурителят земеделски
производител Е.И. да заличи данните, подавани в НОИ по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които лица са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
По
аргумент от горното, лице, за което е установено, че не е извършвало реално
дейност по трудов договор, не може да има качеството осигурено, независимо, че
за него са подавани данни в НОИ и в НАП че са внасяни осигурителни вноски.
Обект на изследване в настоящото
съдебно производство не е установяване на действителността на процесния трудов
договор, в какъвто смисъл е тезата на жалбоподателя, а правната възможност за
възникване качеството „осигурено лице“ за работничката, който факт възниква със
започване упражняването на реална трудова дейност. Установената по делото
фактическа обстановка, сочи че Л.Д.Е. не е полагала реално труд по
действителния трудов договор. В тази връзка събраните по делото доказателства
сочат, че последната е пристигнала в Р България два дни след сключването на
договора и няколко дни след прекратяването му е подала повторно заявление за
получаване на лична пенсия. Не само липсата на логическа обоснованост в
действията на страните по сделката,каквато е установена във фазата на
фактическите установявания, е причина за този извод. Вменената доказателствена
тежест за установяване на положителните факти за реално полагане на труд е на
жалбоподателя, който, посредством писмените и гласни доказателства, не
установява реалност на положения труд от страна на работничката. Подписаният
трудов договор доказва само факта на сключването му между страните, но не и
неговото реално изпълнение. В утвърдената съдебна практика не съществува
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. наличието на
трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
такова, но само ако работникът, респ. служителят реално е упражнявал трудова
дейност. НА.чието на трудов договор не означава наличие на възникнала трудова
дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. (Решение № 7087 от 13.06.2016 г. по
адм. д. № 10932 / 2015 г. на ВАС; Решение № 7109 от 10.06.2020 г. по адм. д. №
151 / 2020 г. на ВАС; Решение № 6404 от 29.05.2020 г. по адм. д. № 14619 / 2019
г. на ВАС; Решение № 13266 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 394 / 2019 г, на ВАС.)
Подаването на данните по чл. 5,
ал. 4 в Регистъра на осигурените лица също не е основание за осигуряване. Тези
данни се подават от страна на осигурителя с удостоверителна цел и затова следва
съдържанието им да съответства на фактите от обективната действителност.
(Решение № 5798 от 29.04.2014 г. по адм. д. № 1472 / 2014 г. на ВАС и Решение №
9721 от 16.07.2020 г. по адм. д. № 1993 / 2020 г. на ВАС.)
От гореизложеното следва, че
основополагащ принцип в социалното осигуряване е наличието на реално упражнявана
трудова дейност. Въз основа на самия
трудов договор, платежни ведомости, подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО и/или внасяните осигуровки, не може да се презюмира, че лицето реално е
упражнявало дейност по сключения трудов договор. Същото се отнася и за
изпращането на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. (Решение №
964 от 29.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8959 / 2006 г.).
Обобщавайки гореизложеното, съдът
намира, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО спрямо работничката Л.Д.,
не са с удостоверена чрез пълно доказване истинност, тежестта от което следва
да понесе осигурителят Е.И.,подал данните.
Предвид всичко гореизложено жалбата против Решение № 1040-18-85 /
14.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ- Силистра, с което са потвърдени
задължителни предписания № ЗД-1-18-01202083/29.09.2022 г. на Контролен орган
при ТП на НОИ – Силистра, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора в полза
на ТП на НОИ Силистра следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Е.М.И., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Д., против
Решение № 1040-18-85 от 14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Силистра, с
което е потвърдено предписание № ЗД-1-18-01202083 от 29.09.2022 г. на контролен
орган при ТП на НОИ – Силистра, с което е наредено на жалбоподателя да зА.чи
данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО спрямо осигурено лице Л.Д.Е..
ОСЪЖДА
Е.М.И., ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Силистра разноски в
размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му
страните.
СЪДИЯ: