Решение по дело №1289/2023 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 222
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20232150101289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. гр.Несебър, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150101289 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 11082/24.11.2023 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***,
срещу Т. Я. П., БУЛСТАТ ***, чужденец, гражданин на Република Полша, с адрес в
Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад, апартаментен к-с
„Р.С.“, вх. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
153,15 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 26.10.2020 г. –
25.07.2023 г., с отчетен период от 27.05.2020 г. до 06.07.2023 г.; сумата от 26,07 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2020
г. до датата на подаване на исковата молба – до 23.11.2023 г.; както и законната лихва
върху главницата от 153,15 лева от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад,
апартаментен к-с „Р.С.“, вх. ***, СОС с ид. № ***. За ответника качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия,
процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти
годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за
обекта услуги, по издадени фактури, както следва: фактура № **********/26.10.2020 г.
1
на стойност 23,84 лева; фактура № **********/27.09.2021 г. на стойност 30,37 лева;
фактура № **********/25.11.2021 г. на стойност 11,04 лева; фактура №
**********/26.04.2022 г. на стойност 2,76 лева; фактура № **********/25.07.2022 г. на
стойност 22,09 лева; фактура № **********/26.09.2022 г. на стойност 33,47 лева;
фактура № **********/25.11.2022 г. на стойност 4,39 лева; и фактура №
**********/25.07.2023 г. на стойност 25,19 лева. Посочените вземания падежирали в
30-днвен срок от издаване на фактурите, предвид което и с оглед липсата на плащане
от страна на ответника, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 26,07 лева, за периода от
падежирането на вземанията за главници до 23.11.2023 г. Представят се писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Б. Ч. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото, както и качеството „потребител“
за ответника и във връзка с посочения водоснабден обект. Твърди се, че не се
представят доказателства ответникът да има разкрита на своя име партида при
ищовото дружество. Релевират се възражения във връзка с изправността на
измервателното устройство в посочения водоснабден обект и за процесния период,
както и относно воденето на редовен отчет. В подкрепа се представят писмени
доказателства и се правят искания за снабдяване със съдебно удостоверение, което да
послужи пред Сектор „Миграция“ – Б. във връзка с установяване данни за ответника,
както и за задължаване на ответника да представи заявление от ответника за
прехвърляне на партидата за водоснабдения обект.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника поддържа дадения отговор в открито
съдебно заседание, не сочи възражения по доклада на съда, не прави нови искания по
доказателствата. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно потребените
за водоснабдения обект услуги в процесния период и изправността на измервателното
устройство. Твърди неоснователност на претенциите поради недоказаност на
обстоятелството, че именно ответникът е потребил фактурираните услуги, доколкото
отсъствали доказателства за прехвърляне процесната партида на негово име. Моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 80, том I, рег. № 778, н.дело № 74 от
20.02.2020 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие – РС Несебър,
рег. № 600 при НК /л. 58-59; л. 79-80 от делото/, видно от който ответникът П. е
придобил собствеността по отношение на апартамент № О33, представляващ
самостоятелен обект с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в гр.
Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг – Запад, ул. „Роял Сан“, вх. ***. Това
обстоятелство се установява и от справка № 1513824/17.11.2023 г. по партидата на
ответника в Агенция по вписванията /л. 10 и л. 82 от делото/, съгласно която не са
вписани последващи разпореждания с процесния имот. От справка с регистър
БУЛСТАТ по партидата на ответника, последната е разкрита на 27.03.2020 г. във
2
връзка с придобиване на недвижима собственост, като регистрираният адрес на П.
съвпада с административния адрес на СОС с ид. № ***.
Видно от представени от ищеца фактури №№ **********/26.10.2020 г.,
**********/27.09.2021 г., **********/25.11.2021 г., **********/26.04.2022 г.,
**********/25.07.2022 г., **********/26.09.2022 г., **********/25.11.2022 г. и
**********/25.07.2023 г. /л. 19-26 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер /л. 7 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са
правени четиринадесет отчитания за периода 27.05.2020 г. – 06.07.2023 г., като при
всичките водомер 1685/591 е „видян“ или показанията му са дадени „от клиента“.
Потребление е отчетено за обекта единствено при осем от отчитанията, като на
23.09.2020 г., като старото показание е било 311 куб. метра, а новото – 318 куб. м., на
31.08.2021 г. - старото показание е било 318 куб. метра, а новото – 329 куб. м., на
25.10.2021 г. - старото показание е било 329 куб. метра, а новото – 333 куб. м., на
18.04.2022 г. - старото показание е било 333 куб. метра, а новото – 334 куб. м., на
20.07.2022 г. - старото показание е било 334 куб. метра, а новото – 342 куб. м., на
20.09.2022 г. - старото показание е било 342 куб. метра, а новото – 350 куб. м., на
04.11.2022 г. - старото показание е било 350 куб. метра, а новото – 351 куб. м., а на
06.07.2023 г. - старото показание е било 351 куб. метра, а новото – 357 куб. м. При
отчетита от 23.09.2020 г. на ответника е определено и количество от разпределение,
съгласно отчитане на централния водомер, установено със справка-извлечение на л. 8
от делото. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени,
като по фактура № **********/26.10.2020 г. били начислени 23,84 лева за потребена
вода и от разпределение, по фактура № **********/27.09.2021 г. били начислени 30,37
лева за потребена вода, по фактура № **********/25.11.2021 г. – 11,04 лева за
потребена вода, по фактура № **********/26.04.2022 г. – 2,76 лева за потребена вода,
по фактура № **********/25.07.2022 г. – 22,09 лева за потребена вода, по фактура №
**********/26.09.2022 г. – 33,47 лева за потребена вода, по фактура №
**********/25.11.2022 г. – 4,39 лева за потребена вода, а по фактура №
**********/25.07.2023 г. – 25,19 лева за потребените в собствения на ответника обект
услуги.
Видно от Решение № Ц-32 от 30.12.2022 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2023 г. била без ДДС: 2,004 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,573 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,921 лв. на куб. м. Към
2022 г. тези цени били в следните размери 2,140 лева за доставяне на вода, 0,542 лева -
за отвеждане и 0,973 лева - за пречистване, към 2021 г. съответно 1,248 лв. за доставяне
на вода, 0,467 лв. – за отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, а към 2020 г. съответно
1,415 лв. за доставяне на вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване,
съгласно Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. и
Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. Видно от фактурите различните цени през различните
периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответника имот и за процесния
период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените
3
доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответникът е потребител на вода за собствения си водоснабден обект.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника е
станало на 23.09.2020 г., 31.08.2021 г., 25.10.2021 г., 18.04.2022 г., 20.07.2022 г.,
20.09.2022 г., 04.11.2022 г. и 06.07.2023 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания, извършени през есента на 2020 г. и 2022 г., както и през
пролетта и лятото на 2021 г., 2022 г. и 2023 г. С оглед обстоятелството, че в процесния
случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като
подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е
„видял“ показанията на водомера или получил същите „от клиента“, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл.
24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от
Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се
извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от ОУ е законосъобразно и изцяло в
интерес на потребителя.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. О33, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответника, съгласно реално отчетения на 23.09.2020 г.
индивидуален водомер. На съда е служебно известно а и съгласно уредбата на чл. 25 от
Общите условия на оператора е видно, че начислената вода „от разпределение“, се
засича при сравняване на данните от централния водомер и подотчетните водомери,
като в случай на установена разлика, същата се разпределя пропорционално на
абонатите, обслужвани от централни водомер, а математическите изчисления по
разпределянето се извършват безпристрастно от сървъра, съгласно свалените
показания от отчета. Процесното количество от разпределение е било определено от
изчислителна машина, на база безпристрастен математически алгоритъм, след
установяване с реален отчет на потреблението в обекта на ответника, на принципа на
пропорционалността, още повече по делото не са се оспорват размера или основанието
на фактурираната сума, нито е налице доказателство за подадено възражение до
оператора по реда на чл. 34 от Общите условия.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– в рамките на до един месец от съответния отчет, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването
им.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
4
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурата следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответника.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответника за собствения му процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 153,15 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
По повод възражението на особения представител за недоказаност на претенцията
с оглед липсата на доказателства за прехвърляне на партидата за водоснабдения обект
на ответника, следва да се посочи, че съгласно действащата начиная 29.09.2014 г.
редакция на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към процесния период ОУ, при
промяна на собствеността новият собственик има право да получи от ВиК оператора
справка за всички дължими суми към датата на промяната, като в случай, че не е била
поискана свовременна промяна на партидата по реда на чл. 61, ал. 1 от ОУ, то новият
собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността. Именно такъв се установява да е процесният случай, доколкото по
делото отсъстват доказателства ответникът или праводателката му да са подали в 30-
днвен срок от покупко-продажбата на процесния водоснабден обект заявление за
промяна на партидата при ищеца. При това положение резонно и на основание чл. 63,
ал. 2 от ОУ ищецът е фактурирал задълженията след датата на промяна на
собствеността /20.02.2020 г./ в тежест на новия собственик – ответника.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главниците по фактурите от
датата на падежа до 23.11.2023 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp установи, че претендираните
мораторни лихви са основателни и по размер, предвид което следва да бъде присъдени
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Я. П., БУЛСТАТ ***, чужденец, гражданин на Република Полша, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад,
апартаментен к-с „Р.С.“, вх. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Б., кв. „П.”, ул. „***, сумата от 153,15 /сто петдесет и три лева и петнадесет
стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури №№
**********/26.10.2020 г., **********/27.09.2021 г., **********/25.11.2021 г.,
**********/26.04.2022 г., **********/25.07.2022 г., **********/26.09.2022 г.,
**********/25.11.2022 г. и **********/25.07.2023 г. за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад,
апартаментен к-с „Р.С.“, вх. ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с отчетен период
27.05.2020 г. – 06.07.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Т. Я. П., БУЛСТАТ ***, чужденец, гражданин на Република Полша, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад,
апартаментен к-с „Р.С.“, вх. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „***, сумата от
26,07 /двадесет и шест лева и седем стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.11.2020 г. до 23.11.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Я. П., БУЛСТАТ ***, чужденец, гражданин на Република Полша, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг – Запад,
апартаментен к-с „Р.С.“, вх. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и
К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „***,
сумата от 600 /шестстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB *** 1006 1553 00, ЦКБ – клон Б., BIC: CECBBGSF,
или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Б..
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6