Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.С., 31.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание
на 04 декември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня
Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 577/2019 год. по
описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1715, район „Младост”,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника К.П.Б. с ЕГН **********,***, за сумата 295,00 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за потребителски заем с номер
CREX-15671012 от 22.01.2018г., възнаградителна лихва в размер на
66,20 лв. за периода от 05.03.2018г. до 05.02.2019г., мораторна лихва в
размер на 25,67 лв. за периода от 05.04.2018г. до 11.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи от върнатото съобщение в цялост, че К.П.Б. с ЕГН **********,***
не живее на посоченият адрес по данни на връчителя Бойка Лакова.
От приложена служебно справка от ЕСГРАОН за постоянен
и настоящ адрес на ответника в заповедното и исковото производство е видно, че К.П.Б.
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***.
Видно от изискана справка за регистрирани трудови
договори на ответника К.П.Б. с ЕГН ********** няма сключени такива на
територията на Р.България.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес, което уведомление е залепено на 10.07.2019г. на входната врата на
посочените адреси, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на
Кметство с.Т. не са потърсени от лицето К.П.Б. в законоустановеният срок.
С разпореждане постановено в з.з. на 30.08.2019г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника К.П.Б. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да
го представлява в исковия процес по гр.д.№ 577/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне
адвокат на ответника Ц.Е.В..
Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне
адвокат на ответника К.П.Б..
С уведомително писмо изх.№ 1556/18.09.2019г. АК-В.
входирано в РС-Б.С. с вх.№ 6549/24.09.2019г. е определила за особен
представител на ответницата К.П.Б., адв.Н.И. ***.
С определение постановено в з.з. на 25.09.2019г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв. Н.И.И. от ВрАК, за особен
представител на ответника К.П.Б. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковия процес по
гр.д.№ 577/2019г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв.Н.И. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК,
както и препис от определението за назначаването й, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
С него оспорва иска по основание и размер. Не приема,
че подписа положен върху процесният договор е на ответницата Б.. Към делото не
е приложено извлечение, че исковата сума е постъпила по сметка на ответницата Б..
Счита, че в следва да бъде назначена ССчЕ, която да установи размера на дълга
на ответницата.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 246/2019г.
по описа на РС-Б.С.. Допусната е и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и прието от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
246/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника К.П.Б. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
158/22.02.2019г. в полза на кредитора БНП” ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж,
рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.С. за
сумата 295,00 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за потребителски заем с номер
CREX-15671012 от 22.01.2018г., възнаградителна
лихва в размер на 66,20 лв. за
периода от 05.03.2018г. до 05.02.2019г., мораторна лихва в размер на 25,67 лв. за периода от 05.04.2018г.
до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. Заплатена
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника
К.П.Б. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е
предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№
577/2019г. по описа на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда доводи, че
по силата на договор за потребителски заем с номер CREX-15671012 от 22.01.2018г., БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.С. е предоставило
на ответницата К.П.Б. потребителски кредит в размер на 295,00 лева и
закупуването на стока. Твърди се, че ответницата е получила изцяло заемната
сума от 295,00 лева изплатена от кредитора по начина уговорен в чл.1 от
договора, като ответницата е удостоверила този факт с полагането на подписа си
в поле ”Удостоверение на изпълнението”. Съгласно договора за потребителски
кредит /заем/ същата се е задължила да върне кредита на 12 месечни вноски, всяка по 30,10 лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите – 43,28 % и годишния лихвен процент – 36.51%, посочени в
параметрите по договора. Длъжникът К.Б. е преустановила плащането на вноските
по кредит номер CREX-15671012 от 22.01.2018г. на
05.03.2018г., като към тази дата била
погасила 0 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на
кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като било уговорено, че ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, вземането става предсрочно изискуемо
за целия размер. По този начин ответницата останала задължена за остатъка по
заема в размер на 361,20 лева, представляващ оставащите 12 броя погасителни
вноски към 05.04.2018 г., към която дата кредитът станал изискуем в целия му
размер.
Назначеният особен представител на ответницата с
писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Оспорва,
че подписа положен върху процесният договор не е на ответницата Б., без да е
направено искане за откриване производството по чл.193 от ГПК относно неговата
автентичност. Посочва, че по делото не е приложено извлечение, удостоверяващо
постъпване на исковата сума по сметка на ответницата Б..
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като
вярно, пълно и обективно се установи, че процесната сума от 295,00 лв. е получена от ответницат Б. на 23.01.2018г.,
като кредиторът/ищеца по делото/ я изплатил по начина
уговорен в чл.1 от договора и ответницата я удостоверила с полагането на
подписа си в поле ”Удостоверение на изпълнението”. Процесният кредит е
използван за закупуване на стоки от търговски обект „Южен ЕН” ЕООД в гр.Б.С. за
закупуване на прожекционна система „Arielli” моде 32 6/л.15 от делото/.
По делото няма данни за постъпили
погашения на дълга от ответницата и тя не е заплатила нито една вноска по
приложеният с договора погасителен план. По силата на чл.3 от договора процесното
вземане към кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано
към 05.04.2018г. Експерта посочил в заключението си, че към 20.02.2019г./датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ размера на дълга на ответницата
към ищеца е както следва: 295,00 лв. главница, 66,20 лв. възнаградителна лихва, 26,31
лв. мораторна лихва за периода от 05.04.2018г. до 11.02.2019г., респ.към 25.04.2019г./дата
на подаване на исковата молба/ размера на дълга на ответницата към ищеца е
както следва: 295,00 лв. главница, 66,20 лв.
възнаградителна лихва, 31,55 лв.
мораторна лихва за периода от 05.04.2018г. до 25.05.2019г. Към датата на с.з./04.12.2019г./
размера на дълга на ответницата към ищеца е както
следва: 295,00 лв. главница, 66,20 лв. възнаградителна
лихва, 31,55 лв. мораторна лихва за
периода от 05.04.2018г. до 25.05.2019г.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството по установяване
съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя,
размера на вземането си.
Ответникът
следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно твърденията
на ищеца и представения договор за паричен кредит номер
CREX-15671012 от 22.01.2018г.,
БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.С. е предоставило паричен
кредит за закупуване на стока на К.П.Б. в размер на 295,00 лева. Договорът е
подписан от К.Б. в качеството й на
заемополучател. Възражението на особеният представител на ответницата, че
подписа положен върху процесният договор не е на Б. е несъстоятелно, видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ, а също така не е направено оспорване по
надлежният ред и откриване производство
по чл.193 от ГПК. Следователно съдът счита, че така представеният договор за
паричен кредит представлява частен документ, съдържащ подписа на ответницата и
съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от Б.,
което от своя страна установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на
заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Видно от исковата
молба и от заключението на експерта по ССчЕ ответницата Б. не е погасила нито
една вноска по процесният договор за паричен заем, поради което ищцовото
дружество на основание чл.3 от договора е обявило вземането
изискуемо в пълен размер, съгласно който, ако кредитополучателят е просрочил
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, считано от 05.04.2018г. вземането става предсрочно изискуемо за
целия размер.
По делото няма
приложено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита адресирано до
ответницата.
Съдът обаче счита, че не е налице автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно легалното определение
в чл.430, ал.1 ТЗ, с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут
на банка по смисъла на чл.2 ЗКИ и представлява финансова институция,
регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки се
подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките,
установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови
финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК/ а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на
доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в т. см.Решение №123/09.11.2015 по т.дело № 2561/2014
на ВКС, II т.о./.
По делото не са представени доказателства, че е налице изявление на ищеца
за настъпването на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед
гореизложеното, сключеният с ответницата Б. договор не следва да се счита за
автоматично прекратен на нито едно от основанията в ОУ. Съдът обаче следва да
се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, според което е допустимо предявения
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение. Видно от заключението на вещото
лице по ССчЕ към датата на с.з./04.12.2019г./ размера
на дълга на ответницата към ищеца е формиран по следният начин: 295,00 лв. главница, 66,20 лв. възнаградителна лихва,
31,55 лв. мораторна лихва за периода от 05.04.2018г. до 25.05.2019г./датата на
подаване на и.м./.В случая към датата на подаване на заявлението в съда
-20.02.2019г. всички вноски по кредита са падежирали, тъй като последната
вноска съгласно погасителният план е 05.02.2019г.
В случая отпуснатият на ответницата като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Б.
има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
Като потребител ответницата разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика
/решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение
№ 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС/.
Съгласно чл.1 от договора ответницата Б.
се е задължила да погаси заема на 12
месечни вноски, всяка по 30,10 лева, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите – 43,28 % и годишния лихвен процент – 36.51%, посочени в параметрите
по договора.
С исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/
лихва в размер на 66,20 лв. за периода от 05.03.2018г. до 05.02.2019г.
Договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която
се включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се
прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е
приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 43,28
% не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, а договореният лихвен процент е 36,51 %, Следователно клаузата
за възнаградитерлна лихва не е нищожна поради противоречие със закона
- чл.19, ал.5 ЗПК.
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за
признаване за установено, че ответницата Б. дължи на ищцовото дружество следните
суми: 295,00 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за потребителски заем с номер CREX-15671012
от 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 66,20 лв. за
периода от 05.03.2018г. до 05.02.2019г., мораторна лихва в размер на 25,67
лв. за периода от 05.04.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 158/22.02.2019г. по ч.гр.д.№
246/2019г. по описа на РС-Б.С..
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответницата Б. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на 775,00
лв., от които: 125,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото,
250,00 лв.-възнаграждение на в.л., 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и 300,00 лв.
за назначаване особен представител на ответницата, съхласно приложеният списък
с разноските по чл.80 от ГПК/75 от делото/.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответницата Б.
следва да заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по ч.гр.дело № 246/2019г. по описа на РС-Б.С..
Водим от гореизложените
мотиви съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К.П.Б. с ЕГН **********,***,
че същата ДЪЛЖИ на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С.
1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.
– заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., сумата 295,00 лв. главница, дължима на основание сключен
договор за потребителски заем с номер CREX-15671012 от 22.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 66,20 лв. за периода от
05.03.2018г. до 05.02.2019г., мораторна лихва в размер на 25,67 лв. за
периода от 05.04.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена заповед по чл.410
от ГПК № 158/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
246/2019 г. по описа на Районен съд – Б.С.,
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.П.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж,
рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.С. 1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., направените разноски по настоящото исково производство по
гр.д.№ 577/2019г. по описа на БСлРС в
общ размер на 775,00 лв.,
както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
246/2019г. по описа на БСлРС в размер на 75,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 246/2019г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: