№ 8922
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112571 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2867,24 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3, за периода от
01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 464,55 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2867,24 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 21.10.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 38,41 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3, за
периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 8,17 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 38,41
лв. за периода 01.12.2019г. – 21.10.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка
№ 13, вх. 1, ап. 3, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
1
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Р. М.. Оспорва исковете
по подробно изложени съображения. Въвежда възражение за давност. Оспорват се част от
представените от ищеца доказателства.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест да установи, че е налице действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, т.е. вторият да притежава
качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в
исковата молба имот.
На първо място следва да се посочи, че ул. „Йордан Кискинов“ е преименувана на ул.
„Русалка“, видно от удостоверение от СО, район „Оборище“.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот, се
събраха следните документи:
От справка по данни за физическо лице за всички служби по вписванията се извежда,
че по партидата на Р. Т. М. не е вписан имот с адрес: гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка
№ 13, вх. 1, ап. 3.
Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 29.05.1998г. за имот с адрес: гр. София, общ.
2
Оборище, ул. Русалка/Йордан Кискинов № 13, ет. 3. Съгласно чл. 14, ал. 1 от
ЗМДТ/редакция действаща към 29.05.1998г./ за новопостроените или придобитите по друг
начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за
това писмено в 2-месечен срок данъчната служба по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Нотариален акт № 41 от 11.11.1978г., с който Маринка Генкова и Здравка Георгиева
прехвърлят на Р. М. 32,988% от дворно място, находящо се в гр. София, ул. Йордан
Кискинов № 13, съставляващо парцел Х.
От съвкупния анализ на тези доказателства не може да се направи еднозначен извод
за титуляра на правото на собственост върху топлоснабдения имот с адрес: гр. София, общ.
Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3 през процесния период. На първо място следва да се
отчете, че за притежанието му от страна на ответника не е налице вписване в агенцията по
вписванията. На следващо място необходимо е да се изтъкне, че декларирането на имот по
реда на ЗМДТ не доказва пълно и главно носителят на правото на собственост върху него.
Това обстоятелство се доказва пълно напр. с представен нотариален акт, докато
декларирането му би могло да служи само като индиция за придобиване на правото на
собственост. Още повече от представената данъчна декларация не може да се изведе, че
ответникът е декларирал конкретно процесния имот, тъй като не е посочен вход и
апартамент/в исковата молба вх. 1, ап. 3/, а единствено № 13 и ет. 3. Тоест, тук нямаме
пълно съвпадение между декларирания и процесния имот. Ето защо не може да се направи
еднозначен извод, че декларираният имот с адрес: гр. София, общ. Оборище, ул.
Русалка/Йордан Кискинов № 13, ет. 3, отговаря на процесния с адрес: гр. София, общ.
Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3. Още повече, дори да се приеме такова съвпадение,
тази данъчна декларация е подадена на 29.05.1998г., от която дата е възможно процесният
имот да е бил многократно прехвърлян. Всъщност, по делото не са представени документи,
от които да е видно, че ответникът е заплащал или е дължал данък върху имота през
процесния период.
Правото на собственост на ответника върху топлоснабдения имот не може да се
изведе и от приложения по делото нотариален акт. От него се извежда единствено, че
същият е придобил 32,988% от дворно място с адрес: гр. София, общ. Оборище, Йордан
Кискинов /понастоящем ул. Русалка/ № 13. Действително, съгласно чл. 92 ЗС собственикът
на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго - по приращение. В случая, въпреки че по делото има силни индиции в тази насока, не
е доказано пълно и главно, че във въпросното дворно място е била построена сграда. Не са
представени строителни книжа, изискуеми по ЗУТ, от които да е видно, че в имота е била
построена сграда. Дори, обаче, да се приеме, че такава е построена и същата е собственост
на ответника по приращение, то той не би притежавал конкретен обект в сградата, както
сочи ищеца, а би бил собственик на 32,988% от цялата постройка. Ето защо отново не биха
могли да се приемат за доказани твърденията в исковата молба за притежание правото на
собственост от ответника на ап. 3, находящ се във вх.1, на сграда, построена в гр. София на
3
ул. Русалка.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
доказана материална легитимация на ответника.
Също така следва да се спомене, че не е доказано в условията на пълно и главно
доказване и количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност.
Вещото лице топлотехник при изготвянето на заключението си сочи, че поради липса
на главни отчети не може да се каже дали отразеното в тях съвпада със записаното в
изравнителните сметки. Главните отчети са единствените документи, в които с подписите си
абонатът и отчетникът изразяват съгласието си с записаното в тях. Освен това често стават
грешки при прехвърлянето на информация от главния отчет в изравнителната сметка.
Според вещото лице при липсата на тези отчети такава грешка няма как да бъде установена.
Самото вещо лице изтъква, че липсата на главни отчети до известна степен обезсмисля
техническата експертиза, защото без тези документи не може да се отговори еднозначно на
въпроси № 2 и № 5 относно реално потребената топлинна енергия. Това означава, че
заключението на така изготвената експертиза не би могло да се възприеме, тъй като не се
основава на първични доказателства, а работи с предположения. Тези отчети са били
изискани и представени от страна на третото лице помагач/л.98,99/. Въпреки това ищцовата
страна е проявила процесуална неактивност като не е поискала изготвяне на допълнителна
експертиза с оглед представените нови доказателства по делото или преработване на
заключението на вещото лице по въпроси № 2 и № 5. Последиците от това бездействие
следва да останат за страната. В процесния случай съдът не е бил длъжен служебно да
назначава допълнителна или повторна експертиза. По тези съображения следва да се
приеме, че ищцовата страна не е доказала в условията на пълно и главно доказване и реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
С оглед горното, съдът счита, че исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските: Ответникът не е сочи доказателства за реализирани разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Р. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. Оборище, ул.
Русалка № 13, вх. 1, ап. 3, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично
4
задължение от 24.11.2022г. по ч.гр.д. № 60746/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав,
а именно:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2867,24 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 464,55 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 2867,24 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020г. – 21.10.2022г. , като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 38,41 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, общ. Оборище, ул. Русалка № 13, вх. 1, ап. 3, за периода 01.10.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,17 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 38,41 лв. за периода
01.12.2019г. – 21.10.2022г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – „БРУНАТА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5