РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Т.Г. Иванова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203078 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на
„Есо Билд“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез управителя П. Ст. .М.,
против НП № КХ-15 от 18.07.2022год. на директора на ОДБХ, с което на
въззивното дружество е било наложено адм. наказание имуществена санкция
в размер на 4000лв. на основание чл. 132, ал.2 вр. ал.1 от ЗХ за нарушаване
нормата на чл. 29, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно поради
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, необосновано е,
а наложеното наказание било явно несправедливо. Сочи, че АУАН и НП били
издадени в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - не били посочени
обстоятелствата при които било извършено нарушението, както и
доказателствата които го подкрепяли. Сочи, че управителят на дружеството
не били известни сключените от пълномощник договори за наем, а ако имало
извършено нарушение то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 09.03.2022год. около 17:00ч. служители на ОБДХ Бургас Д. К. и П.
П. определени с нарочна заповед № РД11-384/07.03.2022год. на ИД на БАБХ
подпомагани от служители на ОДБХ Варна сред които и св. Г., извършили
проверка по сигнал в обект – специализиран магазин за риба с рег.№
*********, находящ се в с.Гроздьово, общ. Долни Чифлик, м. „Рибарника“,
стопанисван от въззивното дружество. Достъпът на проверяващите до обекта
бил осигурен от Н. М.. При проверката проверяващите установили, че в
обекта от значителен период от време не се извършвала търговска дейност.
Извършена била справка в регистъра на ОДБХ и било установено, че
въззивното дружество не е подало в ОДБХ уведомление за спиране на
дейността в регистрирания търговски обект.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен
протокол № 12775/09.03.2022год.
На 09.03.2022год. (деня на проверката Н. М. подал заявление в ОДБХ
Варна за регистрация на обект на фирма „Елсед Варна“ АД, както представил
и договор за наем на проверявания обект между въззивното дружество и
фирма „Елсед Варна“ АД сключен на 08.09.2021год.
На 16.05.2022год. св. Г. съставила срещу въззивното дружество АУАН
№8 в който посочила, че същото на 15.09.2021год. като бизнес оператор е
нарушило разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗХ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата
дружеството която го подписала вписвайки в него, че не е знаела и има
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН управителката на въззивното дружество
подала писмено възражение срещу акта, в което посочила, че същият е
съставен при допуснати нарушения на чл. 42 от ЗАНН, че тя като управител
не знаела, че обекта бил отдаден под наем от пълномощника на дружеството
както и че пълномощията му били прекратени.
Възражението не било прието от АНО и на 18.07.2022год., въз основа
на акта, той издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. чл.29, ал.1 от ЗХ и на основание чл. 132, ал.2, вр. ал.1 от
същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на
4000лв.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани входа на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни прави изводи.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана Р. Г. (актосъставител),
която в показанията си възпроизвежда обстоятелствата при които е била
извършена проверката и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени сигнал вх.№
82/08.03.2022год. подаден от П. Ст. М., Удостоверение за регистрация на
обект за търговия на дребно с храни № 15780/17.11.2016год. издадено на „Есо
билд“ ЕООД досежно обект Специализиран магазин за риба, находящ се в с.
Гроздьово, общ. Долни Чифлик, м. „Рибарника“, Заповед № РД11-
384/07.03.2022год. на ИД на БАБХ, Заповед № 192/09.03.2022год. на
директора на ОДБХ Варна, констативен протокол № 12775/09.03.2022год.,
доклад от д-р Д. К. – началник отдел „Контрол храни и граничен контрол“ и
д-р П. П. – гл. инспектор отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ
Бургас, договор за наем на недвижим имот от 08.09.2021год. сключен между
„Есо билд“ ЕООД и „Елсед Варна“ АД както и скици на сграда и поземлени
имоти, възражение срещу АУАН №8/16.05.2022год., копие на нотариална
покана, разписка-уведомително писмо №50 за връчване на нотариална
покана, пълномощно изходящо от П. М. към Н. М..
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съставено въз основа на него съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34
от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и
ч. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват от обективна страна вмененото на въззивното
дружество нарушение, посочени са дата и място на извършване на
нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено
нарушение на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведеното във фазата по същество възражение в тази насока. Недвусмислено
от обст. части на АУАН и НП става ясно, че отговорността на въззивното
дружество е ангажирана за неуведомяване на ОДБХ Варна за това, че
въззивното дружество е спряло дейността си в регистриран обект, посочени
са обстоятелствата свързани с конкретна дата приета като такава на която е
спряло дейността си, както и срока в който е следвало да бъде сторено това
уведомяване.
Въпреки горното обаче съдът счита, че от доказателствата по делото не
се установява по безспорен и категоричен начин въззивното дружество да е
3
извършило нарушението за което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложено адм. наказание за нарушение
на чл. 29, ал.1 от ЗХ.
Съгласно посочената разпоредба в 7-дневен срок от спиране на
дейността в обект, регистриран по реда на чл. 26, бизнес операторът подава
уведомление до компетентния орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2, в което
посочва периода на спиране.
В случая в АУАН и НП е посочено, че въззивното дружество било
осъществявало дейност в процесния търговски обект до 07.09.2021год., от
която дата и започвал да тече срока за уведомяване. Безспорни и категорични
доказателства обаче, че точно на тази дата е спряла дейността по делото
липсват. За да приеме тази дата на спиране на дейността АНО е посочил, че
на 08.02.2021год. бил сключен договор за отдаване под наем на обекта с
друго ЮЛ. Това писмено доказателство обаче само по себе си не е достатъчно
да установи по категоричен начин, че до 07.09.20214год. дейност в обекта е
била осъществяване от въззивника. Договора установява единствено факта, че
на 08.09.2021год. обекта собственост на въззивното дружество е отдаден за
ползване на друго лице. Безспорно отдаването под наем сочи, че от този
момент, от 08.09.2021год. обекта се преотстъпва за ползване от друг субект.
Дали обаче до този момент дейност от въззивното дружество е осъществявана
в обекта, съответно кога точно е спряла дейността на въззивното дружество в
обекта, договора не установява. От друга страна събраните по делото
доказателства, в това число и констативния протокол съставен от
проверяващите по време на проверката на място сочат, че дейността в обекта
е спряла значително преди тази дата. От констатациите отразени в протокола
се установява, че последните записи направени в дневника за входящ контрол
са били от 30.11.2020год. за прието количество 2050кг. толстолоб. Точно тази
дата на спиране на дейността в обекта (30.11.2020год.) е била възприета в
изготвения от нарочната комисия определена със заповедта на ИД на БАБХ
да извърши проверка по постъпилия сигнал, а именно комисия в състав – Д.
К. началник отдел „Контрол храни и граничен контрол“ и П. П.. При тези
факти очевидно няма как да се приеме за безспорно доказано, че въззивника е
извършвал дейност в обекта до 07.09.2021год., съответно, че е извършил
нарушение на чл. 29, ал.1 от ЗХ на 15.09.2021год. както е приел
актосъставителя. Отделен е въпроса, че в случая проверката е била
провокирана от сигнал подаден от управителя на въззивното дружество, а
договорът възприет от АНО като основно доказателство за датата на спиране
на дейността, е бил представен от лицето срещу което е бил подаден сигнала,
а видно от договора за наем точно това лице срещу което е подаден сигнала
го е подписало като пълномощник на въззивното дружество (за срок от десет
години), без да разполага с правомощия да извършва разпоредителни сделки
(видно от приложеното по АНП пълномощно със същото на М. са били
делегирани правомощия на обикновен търговски пълномощник) и като
управител на ЮЛ наемател. Няма как да не бъде посочено и това, че
4
договорът за наем, който е приет за основно доказателство за датата на която
е била преустановена дейността на въззивника в обекта, е бил оспорен от
управителя на въззивното дружество и доказателства за това се съдържат в
АНП и са цитирани в НП като такива в подкрепа на адм.наказателното
обвинение. Горното е налагало по внимателен подход от АНО при оценка на
събраните доказателства и извършването на допълнителна проверка с оглед
установяване на спорните обстоятелства, което очевидно не е било сторено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че адм. наказателното
обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин от АНО върху
когото лежи и тежестта на доказване, а издаденото от НП е издадено в
нарушение на материалния закон. Същото се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при
този изход на спора (НП подлежи на отмяна) разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-15 от 18.07.2022год. на
директора на ОДБХ - Варна с което на „Есо Билд“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Драва Соболч“ № 8, партер,
офис 2, на основание чл. 132, ал.2, вр. ал.1 от ЗХ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 4000лв. за нарушаване нормата
на чл. 29, ал.1 от ЗХ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5