Номер 27825.09.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
Секретар:Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20205200500574 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№5043 по
описа на съда за 2019 година е отхвърлен предявеният от А. З. М. , с ЕГ Н
**********, с адрес: гр.Б., ул."Х.Б." №57 против „К.И.И. БГ' ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.С., п.к.1336, ж.к."Л.-3", ул."М.П."
бл.386, секция - Б, иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл.3 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, респективно да му върне сумата
от 1204.98 лева - главница, с която неоснователно се е обогатил, получена
вследствие на отпаднало основание, а именно: чрез проведено принудително
събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от
25.01.2010г., издаден по ч.гр.д. №2387/2009 г. на PC - Пазарджик, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А.М..
Намира решението за неправилно, немотивирано и необосновано , не
кореспондиращо със събраните по делото доказателства .Моли да бъде
1
отменено и постановено друго ,с което предявеният иск – уважен.
Съдът приел,че Тълкувателно Решение №2 от 26.06.2015 год. по
тълкувателно дело №2/2013 год. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие и
следователно следва да се прилага само занапред, доколкото преурежда
режима на погасителната давност в изпълнителния процес, първоначално
регламентиран в посоченото предходно постановление,позовавайки се на
съдебна практика.
Първоистанционният съд приел, че след датата 26.06.2015 год. - датата
на постановяване на TP №2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело №2/2013
год. на ОСГТК на ВКС има множество извършени изпълнителни действия,
които прекъсват погасителната давност.
На 26.02.2018 год. при ЧСИ Д.С. е постъпила молбата на ответника „К.
И. И. БГ" ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 25.01.2010 год. издаден по ч.гр.д. № 2387/2009 год. по
описа на Районен съд-Пазарджик, в която молба се съдържа и искане да се
насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, в
случая-ищец, както и да се наложи запор върху банковата му сметка, а така
също и възлагане на ЧСИ Д.С. по реда на чл.18 от Закона за частните съдебни
изпълнители да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство.
На 27.03.2018 год. бил наложен запор върху МПС, собственост на
длъжника а на 28.03.2019 год. - е наложен запор върху банковите сметки,
открити в „ОББ" АД.
Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия прекъснало
давността и е започнала да тече нова давност.
Съдът приел, че не е изтекъл срок по-дълъг от три години, нито срок по-
дълъг от пет години за погасяване на вземанията на взискателя по давност. С
факта на удържане на задълженията по изпълнението било извършено
погасяване на валидно възникнало изискуемо и ликвидно вземане, което към
датите на плащанията не е било погасено по давност и е подлежало на
принудително изпълнение.
Жалбоподателят счита,че нормата на чл.118 от ЗЗД е неприложима,
доколкото изпълнението, което се има предвид в същата, следва да е изцяло
доброволно.
Излага тезата,че в по-новата доктрина (напр. Русчев, И.
„Тълкувателните актове на общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС и
въпросът за източниците на правото", Научни трудове на Русенския
университет - 2015, т.54, серия 7) се приема, че тълкувателните актове на
ВКС не могат да бъдат определени като източник на правото.
2
Щом тълкувателното решение на ВКС не създава нови правни норми, а
само разкрива действителния смисъл на съществуващите такива, то спрямо
действието по време на даденото с него тълкуване приложение следва да
намери разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА. Според този текст тълкуването
има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
Поради това въпросът за течението и прекъсването на давността по
изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Д.С., срещу А. З. М. следвало да
бъде решен в светлината на задължителното тълкуване, дадено с т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК.
По тази причина счита, че давността е прекъсната с подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда,
същата е спряла да тече, съгласно чл.115 ЗЗД и е възобновена на 25.01.2010
год. с издаване на изпълнителен листо по ч.гр.д. №2387/2009 год. по описа на
РС-Пазарджик.
Първоначално по молба на „БНП П. П. Ф." ЕАД, било образувано
изпълнително дело № 2078/2010 год. по описа на СИС - ДСИ при Районен
Съд-Пазарджик, въз основа на изпълнителният лист от 25.01.2010 год.
издаден по ЧГД № 2387/2009 год. на PC – Пазарджик.
По това дело на 01.04.2010 год. е изпратено запорно съобщение до
„Стил 3" ООД, като трето задължено лице, но същото не било редовно
връчено, тъй като по сведение на призовкаря, на посочения адрес няма такова
юридическо лице.
На 08.07.2010 год. ДСИ на който е възложено ИД, е указал на
взискателят да посочи актуален адрес на длъжника.
На 31.08.2010 год. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника. С постановление от 03.09.2010 год. е
насрочен Опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 05.10.2012 год. е приложена Справка от ТД на НАП за наличие на
трудов договор на длъжника. Чрез Разпореждане на ДСИ от 25.03.2013 год. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника във „Ф.Ж." ЕООД.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 09.04.2013
год. С резолюция на ДСИ от 12.07.2013 год. е уведомен взискателя да внесе
хонорар за назначаване на особен представител на длъжника.
На 11.04.2013 год. е постъпило в СИС при РС-Пазарджик, писмо от
третото задължено лице, в което се сочи, че трудовият договор с длъжник А.
З. М. е прекратен. За посоченото обстоятелство е уведомен взискателят.
Указано му е да посочи нов способ на взискателят.
3
На 02.03.2017 год. е депозирана молба от „К. И. И. БГ" ЕАД, в
качеството му на частен правоприемник на „БНП П. П. Ф." ЕАД, като бъде
конституиран като взискател по визираното изп.дело.
На 13.03.2017 год. с Постановление на ДСИ производството по ИД е
прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Постановлението е влязло в
законна сила на 13.05.2017 год.
В настоящият случай, паричното вземане на ответника „К. И. И. БГ"
АД, било погасено с изтичането на петгодишната погасителна давност най-
рано на дата 26.01.2015 год. отчитано от датата на издаване на изпълнителния
лист 25.01.2010 год. За този период от време освен образуване по така
издаденият изпълнителен лист на изпълнително дело №2078/2010 год. от
ДСИ - СИС при РС-Пазарджик, други данни по делото няма които да
удостоверят поискани от взискателят и предприети дори служебно от
изпълнителни способи или отделни изпълнителни действия в рамките на
определен изпълнителен способ и които способи и действия да прекъснат
давността, в хипотезата на чл.116 буква „в" от ЗЗД-с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Следователно вземането на частният правоприемник - ответника „К. И.
И. БГ" АД било погасено по давност.
Жалбоподателят сочи още,че константната съдебна практика приемала,
че искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително
действие прекъсва давността, само ако това изпълнително действие е било
предприето от съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или
друга причина - например защото взискателят не е внесъл разноските за
извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността
няма да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска
повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов
изпълнителен способ.
В случая от доказателствата по делото се установявало, че давността за
вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД на 25.01.2010 г. с
издаването на изпълнителен лист.
От последното прекъсване на давностния срок не били налице други
основания за неговото спиране или прекъсване, поради което категорично
същият е изтекъл на 25.01.2015 г.
Неправилен бил доводът както на районния съд ,така и на ответника, че
до постановяване на TP №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. №2/2013 год. на
ОСГТК на ВКС, погасителна давност по време на изпълнителния процес не е
текла. Със същото TP в т.10, изрично е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, в което се приема,
4
че погасителна давност по време на изпълнителния процес не тече. Тези
доводи показвали явно неразбиране на същността на тълкувателните решения
на ВКС, които нямат нормативен характер.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват жалбата ,като оспорват тезите на жалбоподателя.
Считат,че по въпросите какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и конкретно TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, има постановена съдебна практика: Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV Г. О. и Решение № 51/ 21.02.2019 г. по
гр. д. № 2917/ 2018 г. на ВКС, IV г. о., които следва да се възприемат изцяло.
Когато се касае за първоначално приети тълкувателни ППВС и TP, те
имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила., т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове.
Не така обаче стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни актове.
Такива тълкувателни ППВС и TP са онези, с които по налагащи се причини и
промени се постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане
на ново такова, по едни и същи непроменени действащи норми. Тези
тълкувателни актове се състоят от две части. С първата се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт и тази втора част поражда действие от
момента на постановяване на новото TP.Тази практика била възприета и от
съдилищата.
В депозираната въззивна жалба били изложени аргументи в насока, че
разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД намира приложение единствено що се касае
до доброволно изпълнение на съществуващо задължение, които не се
споделят.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
давността спира (не се прекъсва) и не тече докато трае заповедното
производство. Докато трае процеса относно съществуване на вземането,
давност не тече според чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение, давността се прекъсва. От прекъсването на давността започва
да тече нова давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Неподаването на възражение от
длъжника по чл. 415 ГПК, води като правна последица до прекъсване на
давността, защото по правната си същност представлява "признаване на
вземането от длъжника" - чл. 116, б. "а" ЗЗД. Признаването на вземането от
страна на длъжника, води до влизане в сила на заповедта за изпълнение,
вследствие на което давността се прекъсва и започва да тече нова давност,
която винаги е 5 години - чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В най-новата съдебна практика се
5
наблюдава тенденция към преодоляване на схващането, че заповедта за
изпълнение няма силата на съдебно решение.
В жалбата още се подържало, че искането на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността,
само ако това изпълнително действие е било предприето от съдебния
изпълнител,което не кореспондирало с константната съдебна практика.
Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.55 ал.1, изр.3-то от ЗЗД.
В исковата си молба против „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр.С., п.к.1336, Ж.к."Л.-3", ул."М.П." бл.386, Секция - Б
ищецът А. З. М. , с EГН **********, с адрес: гр.Б., ул."Х.Б." №57, твърди, че
по молба на ответника, срещу него в качество го му на длъжник при ЧСИ
Д.С., с район на действие ОС-Пазарджик, на 26.02.2018г. е образувано
изпълнително дело №20188890400492, въз осно за на изпълнителен лист,
издаден на 25.01.2010 г. по ч.гр.д. №2387/2009г. по описа на PC-Пазарджик,
за изпълнение на парично задължение.
Изпълнителното дело било образувано след изтичането на давностния
срок , предвиден в ЗЗД – пет години.
По него били извършени изпълнителни действия , подробно описани в
молбата.
Първоначално по молба на „БНП П. П. Ф." ЕАДбило образувано
изпълнително дело №2078/2010 г. по описа на при ДСИ Пазарджик, въз
основа на същия изпълнителен лист.
Това изпълнително дело било образувано на 01.04.2010г. и по него
извършени редица действия ,посочени хронологично.
На 13.03.2017 . с Постановление на ДСИ производството по
изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.
Постановлението е влязло в законна сила на 13.05.2017г.
Мотивира тезата си ,че е налице изтекла погасителна давност, считано
от датата на издаване на изпълнителния лист на 25.01.2010г. Обсъждат се
цитирано Тълкувателно решение ,като счита ,основавайки се на приетото в
него ,че погасителната давност не е спирана и прекъсвана.
Счита още,че при прекратяване на изпълнителното производство ,
поради перемпция на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК, то и всички предприети
6
изпълнителни действия се обезсилвали по право с обратна сила, тоест не са
произвели последици относно погасителната давност между взискателя и
длъжника.
Чрез иска с правно основание чл.55 ЗЗД, ищецът реализира правен
интерес да получи обратно платеното в резултат на незаконосъобразно
проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.
Получената от ответника сума в размер на 1204.98 лева, разпределена
по изпълнително дело №20188890400492 по описа на ЧСИ Д.С., рег.№889 за
погасяване на задължения по изпълнителен лист от 25.01.2010 г.била
получена на отпаднало основание, поради изтичане на срока на погасителната
давност. Твърди, че вземанията по цитирания изпълнителен лист са погасени
по давност и не подлежат на събиране по реда на принудителни то
изпълнение.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати, респективно да му
върне сумата от 1204.98 лева - главница, с която неоснователно се е обогатил,
получена вследствие на отпаднало основание, а именно: чрез проведено
принудително събиране на погасено по давност вземане, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди,че в полза на К.одателя е издаден изпълнителен лист от
25.01.2010г., по ч.гр.д. №2387/2009г. по описа на Пазарджишки районен съд,
и е образувано изпълнително дело №2078/2010 г на ДСИ при РС
Пазарджик.По това изпълнително дело били извършени редица изпълнителни
действия, прекъсващи давността.
Излага хронологично данни за извършените действия и мотивира тезата
си,че поискването на такива действия е достатъчно за прекъсване на
давността.
На 10.01.2017г. между „БНП П. П. Ф." ЕАД и „К. И. И. БГ" ЕАД е бил
сключен договор за цесия, по силата на който вземането си по Договор за К.
№CRI X-01477739 било цедирано. С молба молба от 02.03.2017г., новия К.ор
поискал конституирането му като такъв по първото облазвано изпълнително
дело от 2010 година, с което общата погасителна давност отново е била
прекъсната, тъй като било направено искане за предприемане на
изпълнителни действия.
След като на 13.07.2017г. с постановление на ДСИ изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл.433 ал.1, г.8 ГПК, „К. И. И.
7
БГ" ЕАД е изтеглило изпълнителния лис , с който е осъден длъжникът и е
депозирало молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д.С..С
изплащането на тази молба погасителната давност също била прекъсната. По
изп. дело №492/2018г. били извършени множество изпълнителни действия,
които са послужили освен за обезпечаване на вземането на взискателя, но и са
довели до прекъсване на давността. Дори да се приеме,че по изрпълнителното
дело от 2010 година не за извършвани действия ,годни да пекъснат давността
, то молят съдът да приеме,че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителният процес, съгласно чл.115 ал.1, б.„ж" ЗЗД. Това произтичало от
задължителната тълкувателна практика на Върховния съд, обективирана в
Постановление №3 от 18.XI. 1980г., Пленум на ВС, която е била в сила към
датата на образуването на изпълнително дело №2078/2010 г.
Това изпълнително дело било образувано на 01.04.2010г., и по
отношение на него намирали приложение постановките та Постановление №3
от 18.Х1.1980г., на Пленума на ВС.
Разбирането в това постановление следвало да бъде прилагано до
датата на постановяване на Тълкувател но решение от 26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015г., тъй като едва тогава те
се отменят и губят своята сила. От датата на образуване на изпълнителното
дело до приемане на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС погасителна давност не е текла, независимо дали има или
няма извършени изпълнителни действия. Началния момент, от който започва
да тече погасителната давност е датата 26.06.2015г -от постановяване на
Тълкувателно решение по т. д. №2/213г. на ОСГТК на ВКС. След 26.06.2015г.
по изпълнително дело №2870/2010 г. по описа са на ДСИ-Пазарджик имало
извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Относно действието на постановеното ТР се позовава и на практиката
на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1 Конвенцията за защита правата на
човека и основните ,обективирана в решение от 19.02.2013г. по жалба
№2834/2006г. и в решение от 10.01.2019г. по жалба №48149/2009г . Според
нея при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения, отменящи стари
и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма,
да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се
наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пар.1
КЗПЧОС.
Счита, че дългът по изпълнително дело №492/2018г. по описа на ЧСИ
Д.С. е събран законосъобразно и постъпилите суми не подлежат на връщане.
С факта на удържане на задълженията на ищеца /длъжник по
изпълнението било извършено погасяване на негово валидно възникнало,
изискуемо и ликвидно вземане, което към датите на плащанията не е било
погасено по давност и е подлежало на принудително изпълнение, макар и не в
8
това, а в друго изпълнително производство .
Тъй като давността не се прилага служебно /чл.120 ЗЗД/', то нямало
пречка К.орът да предприема действия по събиране на вземането, ако
последният не се е възползват от възможността си да се позове на изтекла
погасителна давност. До момента длъжникът не бил направил такова
правопогасяващо възражение.
По аргумент от чл.118 ЗЗД, дори да се приеме, че длъжникът е
изпълнил и К.орът е получил плащане след изтичане на давностния срок, то
плащането било дължимо и не подлежало на връщане.
При условията на евентуалност подържа, че общата давност за
вземането на ответното дружество „К. И. И. I Г" ЕАД е изтекла, то моли да
приеме, че от страна на длъжника е налице отказ от изтекла погасителна
давност.
Твърдят, че А. З. М. е бил запознат с наличието на задължение по
въпросното изпълнително дело, както и с неговия размер, но същият не е
оспорил наличието на задължението, нито е направил възражение относно
погасяването му по давност .
Излагат доводи при условията на евентуалност и за частична
основателност на претенцията.
Претендират разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,за да се произнесе взе предвид следното:
Фактите по спора са правилно установени от РС и не са спорни между
страните и те са:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че трето
неучастващо по делото лице „БНП П. П. Ф." ЕАД, ЕИК ********* се е
снабдило с Изпълнителен лист от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.д.
№2387/2009г. по описа на Пазарджишкия районен съд срещу ищеца А. З. М. .
На 01.04.2010 г. е образувано изпълнително дело №2078/2010 г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при PC-Пазарджик. Предприети са
действия по изпълнение ,включително и насрочен опис на движими вещи.
На 10.01.2017г. между взискателя по изпълнителното дело „БНП П. П.
Ф." ЕАД и „К. И. И. БГ" ЕАД е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, в обхвата на който попада и вземането към ищеца по
първоинстанционното производство. На 02.03.2017 г цесионера е подал молба
за конституирането му като взискател и е направил искане да се насрочи дата
9
и да се извърши опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Не
е установено да са предприети действия по повод това искане.
С постановление на ДСИ от 13.03.2017 г. изпълнителното производство
е прекратено на основание чл.433 т.8 от ГПК.
„К. И. И. БГ" ЕАД е депозирало молба за образуване на ново
изпълнително дело в кантората на ЧСИ Д.С., която е с вх.№05172/26.02.2018г.
и е направило искане за предприемане на изпълнителни действия.На
27.03.2018г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А. З. М. ,
а на 28.03.2019г. е наложен запор върху банковите сметки, открити в „ОББ"
АД. По изпълнително дело №20188890400492 то описа на ЧСИ-Д.С., рег.
№889, чрез наложения запор, е постъпила по банков път сумата в размер на 1
184,89 лева на датата 11.04.2019г. От тях са разпределени сумите както
следва: сумата от 982,66 лева - към взискателя-ответник; сумата от 202,23
лева - такси към ЧСИ, съгласно ТТР към ЗЧС 4; сумата от 6 лева - по т.6 от
ТТР към ЗЧСИ; сумата от 6 лева - по т.6 от ТТР к- .м ЗЧСИ. Изпълнителното
дело е приключило, поради плащане, с разпореждане на ЧСИ от 09.05.2019г.
При така установеното ,съдът споделя изцяло доводите на
първоинстанционният съд и препраща към мотивите му относно
приложението на тълкувателните актове на ВКС и съответно извода ,че
доводите на ответника за погасяване по давност на вземането му са
неоснователни.
Принципно верни са разсъждениета относно природата на
тълкувателните актове на ВКС от теоретична гледна точка ,изложени от
жалбоподателя.
В тях обаче не се държи сметка за обстоятелството ,че се касае не за
първоначално тълкуване на закона ,което щеше безспорно да е приложимо от
момента на приемането му,а за последващо такова ,при което съдът се
произнася в две части –обявява за загубил силата си първия акт по
тълкуването и приема новото тълкуване.Това съществено променя гледната
точка ,тъй като в първата си част решението влиза в сила от момента на
приемането му.
Предстои постановяване на тълкуватено решение и по този въпрос , но
вече е имала подобен прецедент ,което е наложило произнасяне на Съдът по
правата на човека по две жалби от България ,като делата са известни като
П.П. срещу България и В. срещу България.
В тези производства Съдът подчертава, че достъпността, яснотата и
предвидимостта на законовите разпоредби и съдебната практика, по-
специално по отношение на правилата за формата, сроковете и давността,
гарантират ефективността на правото на достъп до съд (виж Легран срещу
10
Франция (Legrand v. France), № 23228/2008 г., § 37, 26 май 2011 г.; съответно
Хоаре срещу Обединеното кралство (Hoare v. the United Kingdom ) (реш.), №
16261/2008 г., §§ 54-55, 12 април 2011 г., и Лупаш и други, цитирано по-горе,
параграфи 67-69). Докато развитието на съдебната практика само по себе си
не е в противоречие с доброто правораздаване (виж Легран, цитирано по-
горе, параграф 37), в предишните дела, при които промени във вътрешната
съдебна практика са се отразили на висящи граждански производства, Съдът
се е уверил, че начинът, по който се е развило правото е бил добре известен на
страните, или най-малкото е бил разумно предвидим, и че не е съществувала
несигурност по отношение на тяхното правно положение (виж Юнеди срещу
Франция (Unédic v. France), № 20153/2004 г., § 75, 18 декември 2008 г.; Шен
и други срещу Турция (Şen and Others v. Turkey) (реш.), № 24537/2010 г., 14
февруари 2012 г.; Хоаре (реш.), параграф 55, и Легран, параграф 40, и двете
цитирани по-горе). В Легран Съдът е подчертал, че новият правен принцип,
въведен от Касационния съд, чийто ефект е бил осуетяването на висящото
гражданско действие на жалбоподателя, е предизвикан от необходимостта от
справяне с несъответствията в съдебната практика, с които жалбоподателят е
бил наясно към момента на започване на производството (параграф 42). В Ц.
Р. срещу Обединеното кралство (C.R. v. the United Kingdom) (22 ноември
1995 г., § 41, серия А, №335-С) Съдът е постановил, че принципът на
законността не е нарушен, когато развитието на закона в дадена област е
достигнало до етап, когато съдебното му признаване е разумно предвидимо. В
Хоаре ((реш.), цитирано по-горе, § 55), което се отнася до промяна на закона
за давностния срок при сексуални злоупотреби.
Разсъжденията в тези решения са напълно приложими за конкретната
хипотеза и всъщност са развити в решение № 170 по гр.д.№ 2382/2017 година
на ВКС.В
В това решение е прието,че при постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента
на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното
с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
11
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по
изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
В конкретния случай изпълнителното производство е било висящо към
датата на обявяване на това ТР.Следователно до този момент 26.06.2015
година погасителна давност не е текла ,независимо от поведението на
12
взискателя в производството.С действията си от 2.03.2017 година новия
взискател /цесионер/ е прекъснал погасителната давност.Тук следва да се
отбележи,че,съобразно приетото в цитираното ТР нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
След това са предприети изпълнителни действия в рамките на
новообразуваното изпълнително производство.
Като е стигнал до извод ,че не е изтекла погасителна давност , както за
главното ,така и за акцесорното вземане ,съдът е направил правилни
изводи.Това съответно води до неоснователност на претенцията ,тъй като
сумата ,чието връщане се иска не е платена без основание.
Тук още следва да се отбележи,че приложението на чл.118 от ЗЗД е
само в хипотеза ,когато задължението е изпълнено доброволно ,в какъвто
смисъл е постоянната съдебна практика и доводите на ответника по жалбата в
тази насока са несъстоятелни.
По изложените съображения ,съдът намира ,че предявения иск е
неоснователен и като го е отхвърлил първоинстанционният съд е постановил
едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника се
дължат сторените разноски .Те представляват дължимо юрисконсултско
възнаграждение,което съответно на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК и
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ , имайки предвид
характера на производството , цената на иска и действията на ответника по
него/няма участие в открито съдебно заседание/,съдът определя в размер на
100 лева.
По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№5043 по описа на съда за 2019 година,с което е отхвърлен предявеният
от А. З. М. , с ЕГ Н **********, с адрес: гр.Б., ул."Х.Б." №57 против „К.И.И.
БГ' ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С., п.к.1336, ж.к."Л.-3",
13
ул."М.П." бл.386, секция - Б, иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл.3 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, респективно да му върне
сумата от 1204.98 лева - главница, с която неоснователно се е обогатил,
получена вследствие на отпаднало основание, а именно: чрез проведено
принудително събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист
от 25.01.2010г., издаден по ч.гр.д. №2387/2009 г. на PC - Пазарджик, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Осъжда А. З. М. , с ЕГ Н **********, с адрес: гр.Б., ул."Х.Б." №57 да
заплати на „К.И.И. БГ' ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С.,
п.к.1336, ж.к."Л.-3", ул."М.П." бл.386, секция – Б сумата 100 лева – разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14