№ 245
гр. Дупница, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101530 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. С. и И. Ж. Е. срещу Н. В. Д..
Ищците твърдят, че са собственици на къща-близнак, находяща се в ***, като същата
била построена „на калкан“ с друга къща-близнак, собственост на ответницата Н. В. Д..
Твърдят, че на 17.02.2023г. при посещение в притежаваната от тях къща било установено
наводнение, възникнало в къщата на ответницата. Водата се стичала по външните стени на
втория етаж към първия етаж към притежаваната от ищците къща, като течът бил
преустановен едва след затваряне на спирателния кран за захранване с вода на имота на
ответницата. Поддържат, че в резултат на теча в притежавания от тях имот настъпили вреди
по стени, тавани и под, които считат, че се равняват на 1821,16 лв. Наред с това, сторили и
разходи за нотариални услуги в размер на 79,92 лв., които също считат, че подлежат на
възстановяване от ищцата, тъй като били необходими за връчване на нотариална покана на
ответницата. Молят ответницата да бъде осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по
950,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на всяка от тях
(от които 910,58 лв. – стойността на вредите в имота и 39,96 лв. – разходи за нотариална
покана), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2023г. до
окончателното плащане.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че в притежавания от нея имот
имало спукан водопровод, нo поддържда аварията да е настъпила при пералната машина,
която се намирала в противоположния край от калканната стена. Твърди, че в резултат на
повредата във водопровода, настъпил теч в нейния имот, но оспорва да е стигнал и до имота
1
на ищците. Намира размера на претенциите за прекомерен. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД. В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно
доказване обстоятелствата, на които основават исковете си за обезщетение за вреди, а
именно: че са собственици на описаната в исковата молба къща-близнак; че ответницата е
собственик на друга къща-близнак, построена „на калкан“ с тази на ищците; че на
17.02.2023г. в имота на ответниците е възникнал теч, който е довел и до навлизане на вода в
имота на ищците; че в резултат на този теч в имота на ищците са настъпили твърдените от
тях увреждания по стени, тавани и под (т.е. да установят причинно-следствената връзка
между теча и вредите); стойността на уврежданията в имота на ищците; извършването на
твърдените от тях разходи за нотариална покана, както и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между теча и извършването на разходи за нотариална покана. При
установяване на горните обстоятелства, вината на ответницата се предполага (арг. чл. 45, ал.
2 ЗЗД), като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответницата.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложения нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 85, том II, дело
№ 528/1994г. от 04.04.1994г. (л. 11-12) е видно, че ищците В. И. С. и И. Ж. Е. са собственици
на самостоятелна къща-близнак, изградена в поземлен имот, находящ се в ***. Не се спори и
по отношение на това, че ответницата Н. В. Д. е собственик на другата къща-близнак,
изградена „на калкан“ с тази на ищците (в този смисъл са изявленията на самата ответница -
л. 39 и показанията на всички разпитани свидетели). Не е налице противоречие между
страните и по отношение на това, че на 17.02.2023г. в имота на ответницата е възникнала
повреда във водопроводната инсталация, която е предизвикала теч на вода.
Основният спор между страните се свежда до това дали възникналият теч е засегнал и
имота на ищците, респ. какъв е характера и стойността на вредите, настъпили в тяхната
къща-близнак. Установяването на тези въпроси (в т.ч. наличието на причинно-следствена
връзка между процесния теч и вредите в имота на ищците) несъмнено налага специални
знания, поради което по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От същата се
установява, че в имота на ответницата е извършено преустройство, при което на втория етаж
от банята е прокаран водопровод, захванат за таванската плоча, с който е захранена чешма,
разположена на калканната стена със сградата на ищците. Според вещото лице процесният
теч е настъпил поради спукване на тази тръба, като в съдебно заседания ясно и категорично
е обосновал съображенията си за този извод. Експертът нагледно е пресъздал
разположението на тръбата и е анализирал подробно възможността при спукването й да
настъпят вреди като установените в къщата на ищците. В тази връзка, противно на
възражението, поддържано от ответницата, вещото лице убедително е пресъздало
механизма на настъпване на вредите след компроментиране на тръбата – наводняване на
2
калканната стена, където се намира тръбата, в резултат на което влагата е предадена в
останалите строителни материали, от които са изградени увредените зони в имота на
ищците.
Заключението на вещото лице се потвърждава и от показанията на свид. Н., който е
посетил имота на ищците и сам е видял, както стичащата се вода по калкана, така и
течащата вътре в имота вода зад хладилника и печката, стичаща се и надолу по стълбите. В
синхрон със заключението на вещото лице е и изявлението му, че течът не е бил
преустановен след спирането на водата в имота на ищците, поради което именно той
посъветвал майката на ищците да поиска от ВиК да спрат захранването в другата къща-
близнак. В тази им част показанията се потвърждават и от приложената молба до „ВиК
Паничище“ ЕООД, както и от изготвения констативен протокол, от които е видно, че течът
по външната стена на втория етаж спрял едва след спиране на тротоарния кран на къщата на
Н. Д. по искане на М. Д..
Горните изводи не се опровергават по никакъв начин от показанията на свид. П.
(дъщеря на ответницата), която заявява, че течът бил причинен от пералнята, от която
излизала вода. От една страна, за разлика от свид. Н., който твърди да е взел активно
участие за установяване причината за теча, докато същият не е бил преустановен, свид. П.
сама поддържа да е пристигнала след като захранването е било спряно, а водата била
изтекла. От друга страна, същата нито твърди да е посещавала имота на ищците, нито
поддържа по друг начин да е узнала какво е било състоянието му в резултат на теча, поради
което показанията й не могат да послужат като доказателство за това, че в имота на ищците
не са настъпили никакви вреди. От тези показания не може да се установи и при какви
обстоятелства се е стигнало до спиране на захранването от „ВиК Паничище“ по искане на
М. Д. (майка на ищците), след като се поддържа, че последици от наводнението е имало
единствено в имота на майка й Н. Д..
По изложените съображения съдът кредитира приетата експертиза като обективна,
достоверна и убедителна. Същата се подкрепя в достатъчна степен и от останалите събрани
доказателства по делото, поради което заключението, че вредите в имота на ищците се
дължат именно на настъпилата неизправност във водопровода в къщата на ответницата се
възприема в пълна степен и от съда. Макар конкретната причина довела до аварията да не е
от значение за отговорността на ответницата, логично изглежда и обяснението на вещото
лице, че спукването на тръбата вероятно се дължи на замръзване на водопровода, предвид
характера на вредите и зимния период на аварията (при изслушване на в.л. в съдебно
заседание същото е разяснило, че са възможни и други фактори, но при липсата на други
данни е прието, че вероятността спукването да се дължи на замръзване е най-голяма).
От приетата експертиза съдът намира за установено и това, че в резултат на
процесното наводнение в имота на ищците са настъпили следните увреждания - на втория
етаж: оводняване на тавана във всички помещения в зоната на калканната стена и стената
към двора; следи от наводнение по дюшемето в кухнята и дневната; на първия етаж: следи
от наводнение по таваните и стените в дневната, кухнята и банята; по стълбището към
3
втория етаж: паднала мазилка от двете страни. Стойността на вредите според в.л. се равнява
на 2600 лв., за което в експертизата се съдържа и подробна количествено-стойностна
сметка.
Ето защо следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността
на ответницата, поради което в полза на всяка от ищците е възникнало вземане за
обезщетение за причинените в резултат на теча вреди, които в случая се равняват на 2600 лв.
(т.е. по 1300 лв.). Следователно предявеният от всяка от тях иск за сумата от по 910,58 лв. се
явява основателен и като такъв следва да се уважи.
За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от по 950,54 лв. (т.е. за
сумата от по 39,96 лв.), всеки от предявените искове за заплащане на сторените разходи за
нотариална покана следва да се отхвърли като неоснователен. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД
деликтната отговорност е ограничена до вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обратно - не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да
имат връзка с поведението на ответника, не се явяват пряка и непосредствена последица на
извършения от него деликт. В случая извършените от ищците разходи за връчване на
нотариална покана не съставляват вреди, които настъпват типично и закономерно с
настъпване на деликта, т.е. не се явяват присъща последица на вредоносното събитие. Иначе
казано, самото непозволено увреждане не е необходимо и достатъчно условие за
извършване на разходите за нотариална покана и не се явяват типична, закономерна и
адекватна последица от неговото настъпване.
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат като основателни
до сумата от 910,58 лв. като се отхвърлят за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 950,54 лв. (равняващи се на 39,96 лв. – разходи за нотариална покана).
При този изход на спора ищците имат право на разноски, съобразно уважената част от
предявените искове, а ответницата – съобразно отхвърлената. Следователно в полза на всяка
от ищците следва да се присъдят следните разноски: 47,89 лв. – държавна такса, 191,59 лв. –
разноски за експертиза и 598,72 лв. – адвокатско възнаграждение. В полза на ответницата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 12,61 лв., дължимо от всяка от
ищците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Ж. С., ЕГН:
**********, адрес: *** следните суми: 910,58 ЛЕВА - обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в къща-близнак, находяща се в ***, в резултат на наводнение (теч), настъпило на
17.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 47,89 ЛЕВА –
4
държавна такса, 191,59 ЛЕВА – разноски за експертиза и 598,72 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
910,58 лв. до пълния предявен размер от 950,54 лв. (която разлика се равнява на
претендираната сума от 39,96 лв. – разходи за нотариална покана).
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. Е., ЕГН:
**********, адрес: *** следните суми: 910,58 ЛЕВА - обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в къща-близнак, находяща се в ***, в резултат на наводнение (теч), настъпило на
17.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.09.2023г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 47,89 ЛЕВА –
държавна такса, 191,59 ЛЕВА – разноски за експертиза и 598,72 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
910,58 лв. до пълния предявен размер от 950,54 лв. (която разлика се равнява на
претендираната сума от 39,96 лв. – разходи за нотариална покана).
ОСЪЖДА В. Ж. С., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** сторените по делото разноски, както следва: 12,61 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Ж. Е., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: *** сторените по делото разноски, както следва: 12,61 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5