№ 4093
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512901 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 15540/12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 47769/2022 г. по описа на
СРС, 118 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 вр. чл. 139 ЗЕ
за признаване за установено, че М. Н. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
493,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. ********* ********* аб.№
********* и сумата от 5,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г. ведно със законна лихва от
18.01.2022г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2196/2022 г. на СРС, 118 състав, като отхвърля предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 493,86
лева до пълния предявен размер - 537,39 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г.,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 99,04 лв. за периода от
15.09.2019г. до 10.01.2022 г. върху стойността на топлинната енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1,34 лв. за периода от
31.01.2019г. до 10.01.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д№ 2196/2022 г. на СРС, 118 състав. Отхвърлени са изцяло исковете срещу другите
двама ответници П. П. П. и К. Н. А..
Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ЕООД в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени исковете, е
депозирана въззивна жалба от ответника М. Н. А. чрез особения й представител адв. С. С.
от САК с доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че ответникът е клиент на
1
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди и че е консумирал и не е заплатил за процесния
период (05.2018 – 04.2020 г.), остават недоказани и неоснователни. Няма представени
доказателства, че ответникът е бил страна по общите условия за продажба на ТЕ или че
между страните съществува валидно облигационно отношение. По делото липсват данни за
реално доставена топлинна енергия, издадени фактури или изравнителни сметки, както
изисква европейското законодателство (Директива 2006/32/ЕО). Сочи, че не е осъществен
фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като не е ползвал ТЕ и не се е
облагодетелствал за сметка на ищеца. Липсват и доказателства за изправността на
измервателните уреди. Възразява, че дори да се установи консумация, количеството ТЕ не
съответства на претендираното. Освен това се поддържа и възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност за исковите претенции, позовавайки се на Тълкувателно
решение на ВКС от 2012 г.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Г.Н., с който се оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач.
Решение № 15540/12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 47769/2022 г. по описа на
СРС, 118 състав, е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени
предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 493,86 лева до пълния предявен размер – 537,39 лв. и за периода от 01.05.2018 г.
до 31.08.2018 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 99,04
лв. за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022 г. върху стойността на топлинната енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на 1,34 лв. за периода
от 31.01.2019г. до 10.01.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д№ 2196/2022 г. на СРС, 118 състав. Решението е влязло в сила и в частта, в
която са отхвърлени са изцяло исковете срещу другите двама ответници П. П. П. и К. Н. А. в
размер срещу всеки – 537,39 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес
гр. София, ж.к. ********* ********* ап. 21, аб. № *********, ведно със законна лихва за
периода от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 10.01.2022 г. в размер на 99,04 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 5,78 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г. в размер на 1,34 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че
постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна, по следните съображения:
2
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че М. Н. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума 537,39 лв. за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. ********* ********* ап. 21,
аб. № *********, ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.01.2022 г. в размер на 99,04 лв.,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,78 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 20.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г. в
размер на 1,34 лв.
Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата:
дали ответникът е потребител на топлинна енергия; дали е доставяма и реално потребявана
топлинна енергия за исковия период; дали са били технически изрядни уредите за
техническо измерване.
По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената
топлинна енергия:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните елементи:
1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия;
2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и
за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. На следващо място клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Договорът между
ползващото лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
Настоящият въззивен съд споделя изводите на първоинстанционният съд, че
ответникът М. Н. А. е изразила воля и е встъпила в договорни правоотношения с ищцовото
дружество за покупко-продажба на топлинна енергия. По делото са приети писмени
доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните. На първо
място молба е представена декларация от 01.04.2001 г. от ответницата М. Н. А., с която
същата заявява откриването на партида за имота на адрес: гр. София, ж.к. Слатина, ул.
********* и декларира, че ще ползва имота за жилищни нужди на нейното семейство от
трима членове. На второ място – протокол за проведено общо събрание на вх. А в бл. 45,
ж.к. Слатина от 17.09.2002 г. за апартамент № 21, в който са вписания имената на М. А. като
собственик, положен е и неин подпис, като е представена и декларация от трима свидетели с
нотариална заверка на подписите, че подписите в списъка към протокола са положени в
тяхно присъствие от посочените в списъка лица. Дори и да не е доказано ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния апартамент, при постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и лице, различно от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
3
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, то същото дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените й битови нужди.
Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение
по договор за продажба на топлоенергия. Топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната
услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна
енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от
сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. В настоящия случай
имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за
битови нужди, което се установява от заключението на СТЕ. Според неоспореното от
страните и прието от съда заключение на съдебно-техническата експертиза, което
настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано
от останалите доказателства по делото, се установява, че сградата на адрес гр. София, ж.к.
********* ********* е с непрекъснато топлоснабдяване за период 01.12.2018 г. до
20.04.2020 г. За процесния период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи
на АС. Ищецът редовно е извършвал отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е
преминавал метрологичен контрол съгласно НТ. През процесния период общият топломер,
монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и
Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за търговско измерване/ редовно, на всеки 2
/две/ календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност. Същите са провеждани от
лицензирани /оторизирани/ юридически лица. Този извод е основание да се приеме, че за
процесния период е налице годно СТИ, от което се установява доставеното количество
топлинна енергия за топлоснабдения имот за исковия период от време. Принципът за
заплащане на действително консумираната енергия е спазен, тъй като е предвиден
механизъм за изчисляване и заплащане по изравнителни сметки, както и възстановяване на
прекалено начислени суми. В конкретния случай количеството и цената на доставената
енергия се доказват чрез извлечение от сметка, съобщения към фактури, документи,
предоставени от третото лице-помагач „Топлоконтрол“ ООД, изравнителни сметки,
протоколи за реален отчет, заключенията на СТЕ и ССчЕ.
Съгласно констативни протоколи от 12.05.2019 г. и 24.05.2020 г., съставени от
представители на „Топлоконтрол“ ООД и етажната собственост в процесната сграда, за
извършване на отчет на уредите за дялово разпределение не е осигурен достъп до
апартамент № 21. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, когато не е осигурен достъп за отчитане на индивидуални водомери за
топла вода, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие.
Ответникът не е осигурил достъп до имота, поради което следва да понесе последиците от
приложението на нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Разходът за БГВ е определян на базата на „служебен отчет“ на
показанията на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, с
показания в куб.м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон. За процесния период
топлинна енергия за отопление на имот е определяна от ТЕ отдадена от 1 брой щранг-лира в
помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път /3 броя радиатори са
демонтирани/затапени/ на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. Общото
количество ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото
количество ТЕ за отопление на СЕС. Делът на процесния имот в това количество е
4
определен според съотношението на пълния му отопляем в размер на 150 куб. м. обем към
пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 3 588 куб. м.
Предвид изложеното с оглед данните от заключението на СТЕ съдът намира за
установено по делото, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в имота на ищеца,
като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за сграда инсталация) за процесния
имот за периода 01.09.2018 г.-30.04.2020 г. е в размер на 649,90 лева, а за битово гореща
водоснабдяване – 838,24 лв.
Предвид изложеното основателен е искът за претендираната в исковата молба сума в
размер на 493,86 лв., представляваща цена на доставена от ищеца топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.
По отношение на цената за извършената услуга „дялово разпределение“:
Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са извършвани от
трето на процесното материално правоотношение лице – „Топлоконтрол“ ООД. По делото е
представен договор между етажната собственост на жилищната кооперация, където се
намира процесния имот, и „Топлоконтрол“ ООД, по силата на който етажната собственост е
възложила на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово разпределение на
доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това решение от общото
събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в приложимата за процесния период Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на
„Топлофикация София“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В чл. 36
от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга
„дялово разпределение“, която за процесния период правилно първоинстанционниятс съд е
определил в размер на 5,78 лв. Сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща
част, и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и
да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ и още при закупуване
на съответния имот, който е в сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва да се включат в общото
управлението на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо
водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. Ответникът остава потребител
дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си,
тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на етажната собственост – Решение № 5 от 22.04.2010 год. на КС на РБ
по к. д. № 15/2009 год. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че тъй като е
прекратил топлоподаването към жилището си, същият не дължи заплащане на топлинна
енергия. Съгласно т. 86 от Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019
година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 може да е трудно и дори невъзможно да се
определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки
апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията,
отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната
инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и
топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва
генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в
режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира
между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Ето
защо собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединени към
системата за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че не са поръчвали доставка
на отопление и не го използват в своя апартамент, като тази топлинна енергия няма
5
основание да се разглежда като непоискана услуга.
Неоснователни са и възраженията, че не е доказано по делото извършването на
услугата „дялово разпределение“. Извършването на услугата дялово разпределение за
исковия период се установява от представените и неоспорени от ответника индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, изготвени от фирмата за дялово разпределение и от
заключението по СТЕ.
Неоснователно е възражението, че не ищецът не е ангажирал доказателства за
основанието, на което му се дължи възнаграждение за извършената от третото лице услуга
по извършване на услугата „дялово разпределение“. Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Наистина, фактически услугата е извършвана от
подпомагащата ищеца страна „Топлоконтрол“ ООД, но съгласно сключения между
„Топлофикация София“ ЕАД, като възложител, и „Топлоконтрол“ ООД, като изпълнител,
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, заплащането на цената за услугата се извършва от възложителя, който на основание
чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на
които няма данни ответниците да са възразили и които регламентират съдържанието на
процесното продажбено правоотношение, получава стойността на тази цена от крайните
клиенти, какъвто е именно и ответникът. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът
има право да събира суми и за т. нар. „дялово разпределение“.
С оглед изложеното предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски за въззивното
производство. В полза на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. и за
възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15540/12.08.2024 г., постановено по гр. д. №
47769/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, в обжалваната му част.
Решение № 15540/12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 47769/2022 г. по описа на
СРС, 118 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* разноски за за въззивното производство в
размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Топлоконтрол“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7