Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на четиринадесети септември 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 877/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл.145 и сл. от
АПК, вр. чл.54 ал.6 вр. ал.1 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на С.Д.К., ЕГН ********** и Й.Д.К.,
ЕГН **********,***, против Заповед № 18-3098-24.03.2022г. на Началника на
СГКК-Варна, с която е отказано изменение на КК и КР на гр.Варна, относно ПИ с
идентификатор 10135.3515.1959, по подадено от тях Заявление № 01-22261-18.01.2022г.
Жалбоподателите твърдят, че заповедта е незаконосъобразна поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Излагат, че са наследници по закон на Д Й К. и в това
качество са придобили дворно място от 250 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“И.Д.“
№ 11, парцел пл.№ ІV-552, в кв.53, по плана на 16-ти м.р. на гр.Варна, ведно с
построената в него жилищна сграда, с площ от 55 кв.м., за което е съставен
констативен нот.акт № 26/25.11.1998г. При
последващо снабдяване със скица № 15-620221/10.06.2021г. на ПИ с идентификатор
10135.3515.1959, с адм.адрес: гр.Варна, ул.“И.Д.“ № 11,
установили, че собственият им имот е обединен с недвижим имот с адм.адрес:
гр.Варна, ул.“И.Д.“ № 11А /УПИ ІІІ-551/ и с посочени собственици Б.В.Ч.
и Н.Т.Н.. Жалбоподателите заявяват, че по никакъв повод не са давали документи
и съгласие на посочените две лица, за иницииране на изменение пред СГКК за
обединяване на двата имота, което според тях е станало със Заповед №
18-1362/14.02.2018г. В тази връзка са подали жалба до Началника на СГКК, на
която са получили отговор изх.№ 20-81961/26.11.2021г., съгласно който те не са
надлежно вписани и за отразяване на собствеността, следва да подадат заявление,
съобразно чл.51 ал.6 от ЗКИР. С оглед дадените
указания, са депозирали проект за изменение на КККР вх.№ 01-684812/04.12.2021г.
и заявление вх.№ 01-22261/18.01.2022г., сложило началото на административното
производство по издаване на процесната заповед. Считат, че при постановяването
й административният орган не е съобразил представените със заявлението жалби и проекти,
придружени с безспорни и категорични писмени доказателства, удостоверяващи собствеността им, както и качеството
им на наследници на общия им наследодател, поради което и неправилно е приел, че е налице спор за
собственост и е отказал да допусне исканото изменение. На изложените основания
молят за отмяна на постановения отказ и връщане на преписката на ответника с
указания за извършване на вписване по реда на чл.54 ал.1 от ЗКИР. Претендират
присъждане на съдебно-деловодните разноски. В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез пълномощника си – адв.С., поддържат жалбата и молят съда да я
уважи. Считат, че не е налице спор за материално право, тъй като още през 1969г. общият имот е бил
поделен и от тогава до 2018г. съществуват два самостоятелни обекта, с отделни пл.номера. Именно по
инициатива на заинтересованите лица през 2018г. е допуснато изменение на КККР
като е нанесен един общ имот. Твърдят, че заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, не съответства на събраните по делото доказателства, породи
което молят съда да не го кредитира. Претендират присъждане на
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за вещо лице. В условията на евентуалност,
оспорват размер на адвокатското възнаграждение, претендирано от
заинтересованото лице.
Ответникът – Началник на Служба
по геодезия, картография и кадастъра - Варна, в депозирано по делото писмено
становище /л.45/ оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена след изясняване на всички факти и
обстоятелства за случая, при спазване на процесуалните норми. Същата е издадена
и в съответствие с материалния закон, доколкото след уведомяване на
заинтересованото лице Б.Ч. за образуваното по заявление на жалбоподателите
административно производство, от същия е депозирано възражение, че по
представения със заявлението проект, имотът на жалбоподателите не съответства
като площ и граници с документите за собственост и за владение на имота. В
условията на евентуалност, оспорват размер на адвокатското възнаграждение,
претендирано от заинтересованото лице
Заинтересованото лице Б.В.Ч., в писмено становище /л.72/ и в съдебно
заседание, чрез пълномощник – адв. Ст.С. оспорва жалбата. Счита, че с
представеният към заявлението проект, собственият му имот се намалява 30 кв.м.,
а площта на имота на жалбоподателят се увеличава с 40 кв.м., което не
съответства на документите за собственост. В тази връзка, намира за правилен
изводът на административния орган за наличие на спор за собственост. Сочи, че
този спор произлиза от факта, че сметките по регулация между двете УПИ-та не са
уредени в 6-месечният срок по ЗТСУ, поради което и сметките по ЗРП не може да
се използва като основа за изменение на КК. По съществото на спора моли жалбата
да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
С оглед първоначалните данни по делото, с Определение №
1406/05.05.2022г., съдът е конституирал като заинтересована страна и Н.Т.Н.. С
протоколно определение от съдебно заседание на 08.06.2022г. същият е заличен
като заинтересовано лице, предвид изявлението му и представени писмени
доказателства – нот.акт № 128/2018г. /л.62/, че е отчуждил неговата част от
процесния имот в полза на другото заинтересовано лице Б.Ч..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията
и становищата на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за
установено следното:
По допустимостта:
Видно от
представените с административната преписка писмени доказателства, жалбата е
подадена от лица с правен интерес – адресати на оспорения акт, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, поради което същата е допустима за
разглеждане.
По основателността:
Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателите Заявление с вх. №
01-22261/18.01.2022г. до Н-к СГКК - Варна за изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, поради настъпили промени, засягащи имот с
идентификатор 10135.2571.1959, с адм.адрес
гр.Варна, ул.“И.Д.“ № 11-11А, състоящо се в отразяване на поземлени имоти с
проектни идентификатори 10135.2571.5068 и 10135.2571.5069, съобразно документи
за собственост. Заявлението е придружено с Удостоверение за приемане на
проект за изменение № 25-285 от 04.01.2022г., ведно с приложени към него:
обяснителна записка, протокол за трасиране, скици /в т.ч. комбинирана такава и
скица - проект/, както и документи за собственост – констативен нот.акт №
26/25.11.1998г., с който С.Д.К. и Й.Д.К. са признати за собственици на недвижим
имот, придобит по наследство, а именно: дворно място от 250 кв.м., находящо се
в гр.Варна, ул.“И.Д.“ № 11, парцел пл.№ ІV-552, в кв.53, по плана на 16-ти м.р.
на гр.Варна, ведно с построената в него жилищна сграда, с площ от 55 кв.м.
С писмо
26.01.2022г. заинтересованото лице Б.Ч. е уведомен за постъпилото заявление, с
което е сложено начало на административното производство, като му е дадена
възможност да се запознае с документите, да изрази становище и да направи
своите искания. В резултат на това, на
01.02.2022г. от същия са депозирани възражения, с твърдения, че исканото
изменение не съответства на притежаваните от страните квадратури по документите
за собственост. С възражението са прдставени нот.акт 179/1957г., договор за
покупко-продажба от 1961г., Протокол от съдебна делба по гр.д. № 482/1969г.,
нот.акт № 55/1969г. и нот. акт № 149/1989г. на 07.02.2022г. С допълнително
възражение от 07.02.2022г. Ч. е заявил, че с извършената съдебна делба, между
съсобствениците е извършена делба на собствеността само на сградите, а по
отношение на имота е извършено единствено разпределяне на правото на ползване.
Намира проекта, придружаващ заявлението за некоректен.
С оспорения
административен акт Началникът на СГКК – Варна е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл.54 ал.2 от ЗКИР, при която непълноти и грешки свързани със
спор за материално право, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред.
Мотивирал се е с представените от страните доказателства за собственост и
наведените от заинтересованото лице възражения.
В хода на съдебното производство допълнително
са събрани: Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008г. на Изп.Директор на АГКК, с която са одобрени КК и КР на административен район „Младост“; Извадка от ЗРП на ХVІ микрорайон писмо рег. №
РД22015851МЛ_001МЛ/05.09.2022г. от Община
Варна – р-н „Младост“, видно от която в плана за имоти пл.№№ 551 и 552 са отредени два парцела -
ІІІ-551 и IV-552 в кв.53; Заповед № 18-1362/14.02.2018 г. На Началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменение на КККР чрез
нанасяне на нов обект – ПИ с идентификатор 10135.3515.1959, с площ от 434
кв.м.; Скица № 15-460264/06.07.2018г. на СГКК-Варна, видно от която към посочената
дата в КК е нанесен общ имот с идент.10135.3515.650; Писмо рег. № РД22015851МЛ_001МЛ/05.09.2022г. от Община Варна – р-н
„Младост“, с което във връзка с издадено съдебно удостоверение е предоставена информация,
че в кметството не са предадени за съхранение служебни документи, свързани с
придаваеми части по регулация, относно УПИ ІV-552 и УПИ ІІІ-551 по ЗРП от
1992г.
По делото е допусната СТЕ.
Съгласно заключението по същата, в.л. А.С.
след разчитане на всички, представени от страните документи за собственост и
съпоставянето им с наличните планове, е установило следното: Поземлен имот
5039, целият с площ от 422 кв.м. по документи, а графично изчислен 428 кв.м. е
в съсобственост между:
- Б.В.Ч. - 172 кв.м. ид.ч. от
целия имот и жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, лятна кухня,
барака, антре и тоалет, както и право на ползване с вход откъм улица ,И.Д.“ с
пътека на преминаване 2.10 м ширина и ДВОРНОТО МЯСТО ВЪВ вътрешността на двора
с черта, теглена успоредно на улица И.Д. със 7.35м ширина от вътрешността
на двора:
-Й.Д.К. и С.Д.К. - 250 кв.м.
ид.ч. от целия имот с площ от 422 кв.м. и жилищна сграда, цялата с площ от 55 кв.м.
състояща се от две външни стълбища, две входни антрета, коридор, хол, две стаи,
кухня, два салона, входно стълбище за избата, избено антре, две изби и тоалет,
при граници на целия имот: от две страни улици, В.Т.Ч. и Р.Т.Ж.
С извършената съдебна делба по
гр.д.№ 482 от 29.10.1969г. са разпределени дяловете между съсобствениците, като
е извършена подялба на построените в
имота жилищни сгради и е определено правото на ползване на
идеалните части от дворното място.
Съобразно правото на ползване и
владението на имотите на място, в следващ изработен КП-1990г. са отразени два
поземлени имота - пл.№ 551 и пл.№ 552. Графично
изчислени от комбинираната скица площите
на двата имота са следните: имот 551 - 163 кв.м. и имот 552 - 262 кв.м., или
обща площ 425 кв.м. От извършените измервания на съществуващите на място огради
и от съпоставянето им с отразените граници по плановете вещото лице е установило,
че такова е нанасянето в КП на 16 м.р. изработен 1990г., като имотите са обозначени
с два отделни планоснимачни номера - 551 и 552.
Със Заповед № Г-34/ 23.09.1992г.
на Кмета на Община Варна е одобрено изменението на ЗРП на 16м.р., гр.Варна,
като за имоти пл.№№ 551 и 552 са отредени два парцела - ІІІ-551 и IV-552 в
кв.53. Част от имот пл.№ 551 - обособеният вход откъм улица „И.Д.“, попада в
южната част на УПИ IV-552, няма представени документи за уреждане сметки по
регулация, въз основа на което регулацията не е приложена.
Съгласно представените нотариални
актове за собственост и протокол от съдебно заседание от 29.10.1969г. по гр.д.№
482, по описа на Варненски народен съд, VIp., за извършена съдебна делба,
гореописаният недвижим имот е нанесен като идеална част от ПИ 10135.3515.1959
по КККР на гр.Варна, което съответства и на последното изменение със Заповед № 18-1362/
14.02.2018г. на Началника на СГКК-Варна.
В кадастралния регистър на ПИ
10135.3515.1959 са вписани:
-Б.В.Ч. - ид.ч. 86 кв.м от 422
кв.м. от правото на собственост, нот.акт № 149, T.VII, рег.2808, д.№
2195/03.05.1989г. на ВРС;
-Н.Т.Н. - ид.ч. 86 кв.м. от 422
кв.м. от правото на собственост, нот.акт № 8, T.IV, д.№ 1294/24.04.1978г. на
ВРС;
-Й.Д.К. - ид.ч. 250 кв.м. от
правото на собственост, нот.акт № 126, т. 19/26.11.1998г. на СВ-Варна;
-С.Д.К. - ид.ч. 250 кв.м. от
правото на собственост, нот.акт № 126, т. 19/26.11.1998г. на СВ-Варна.
Гореописаният недвижим имот -
Дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“И.Д.“ № 11, цялото с площ от 250
кв.м., представляващо парцел ІV-552 в кв.53 по плана на 16 м.р. на гр.Варна не е нанесен като самостоятелен имот в
КККР за гр.Варна, а представлява идеална част от ПИ 10135.3515.1959 по
действаща КК на гр.Варна.
Вещото лице е дало становище, че
в случая не са налице непълноти и грешки в КККР на гр.Варна по отношение на
гореописания поземлен имот — Дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“И.Д.“ №
11, цялото с площ от 250кв.м., представляващо парцел ІV-552 в кв.53 по плана на
16 микрорайон на гр.Варна.
Съобразно заключението, изследването
на всички документи за собственост е довело в.л. до извода, че регулацията по
Заповед № Г-34/1992г, не е приложена и парцел IV-552 в кв.53 по плана на 16
микрорайон на гр.Варна не е урегулиран. С поисканото изменение площта на проектен
имот 5069, представляващ УПИ IV-552 е изчислена 290 кв.м., а съгласно документ
за собственост е 250 кв.м., а площта на проектен имот 5068, представляващ
парцел ІІІ-551 е изчислена 144 кв.м., а по документ за собственост е 172 кв.м.
Вещото лице е установило, че в
първоначално одобрената КККР на гр.Варна, район „Младост“ със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК са нанесени три поземлени имота както
следва: ПИ 10135.3515.647 с площ 181
кв.м., с вписани данни: неустановен собственик, стар номер 551; ПИ 10135.3515.648 с площ 118 кв.м., с
вписан собственик Й.Д.К., без документ за собственост, стар номер 552; и ПИ 10135.3515.649 с площ 136 кв.м., с
вписан собственик С.Д.К., без документ за собственост, стар номер 552. Към
заключението е приложена извадка, на която се виждат първоначално нанесените
поземлени имоти с розов цвят.
В последствие, по заявление на Б.В.Ч.
и Н.Т.Н., трите поземлени имота са обединени в един общ - ПИ 10135.3515.1959 с
площ от 434 кв.м., със Заповед № 18-1362/14.02.2018г. на Н-ка на СГКК-Варна.
Няма извършвани изменения в КККР по искане от съсобствениците С.Д.К. и Й.Д.К..
Съгласно заключението, изготвеният
проект за изменение към заявлението на жалоподателите съответства с
горепосочения недвижим имот - парцел ІV-552 само по местонахождение, но не
съответства по площ и граници, като съгласно скиците към проекта за изменение
новопроектирани ПИ 10135.3515.5069, представляващ УПИ IV-552 кв.53 е с площ от
290 кв.м., а ПИ 10135.3515.5068 е с площ 144 кв.м., които не съответстват на
площите по документи за собственост и по границите съгласно правото на ползване
на идеалните части от имота:
Като е проследило действащите
кадастрални планове, в.л. е установило, че едва в КП от 1990г., действащ до
одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, са
нанесени два поземлени имота - 551 и 552 с площи графично изчислени както
следва: имот пл.№ 551 - 162 кв.м. и имот пл.№ 552 - 263 кв.м. означени на
комбинираната скица към СТЕ с кафяв цвят. В разписен лист към плана е вписано:
за имот 551 - Б.В.Ч. и Н.Т.Н., а за имот 552 няма запис за собственик.
Вещото лице е представило извадка
от одобреното със Заповед № Г-34/23.09.1992г на Кмета на Община Варна
изменението на ЗРП на 16м.р. на гр.Варна в частта за процесния имот, като за
двата поземлени имота са отредени два парцела - УПИ ІІІ-551 и УПИ IV-552 в
кв.53. При урегулирането на поземлените имоти УПИ ІІІ-551 има лице на улицата
на север „Ивац войвода“, а УПИ IV-552 е ъглов и има лице на двете улици - „Ивац
войвода“ и „И.Д.“ (старо име Тихомир), като част от имот пл.№ 551.
представляваща подхода към имота (и описана в протокола за делба от 1969г.)
попада в УПИ IV-552 покрай южната му граница. УПИ ІІІ-551 няма достъп от към „Ивац войвода“,
тъй като цялото лице е застроено от сграда с идентификатор 10135.3515.1959.5.
Достъпът до вътрешния двор и до жилищната сграда се осъществява откъм улица
„Иваница Дончев“ през южната част на УПИ IV-552, кв.53 (входа е обозначен в КП
на 16м.р.-1990г./ като част от имот пл.№ 551.
При извършено геодезическо
заснимане на съществуващите на място огради, и други топографски обекти с GPS
„Leika Viva 800“ с максимална грешка при позициониране +/- 3 см., вещото лице е
установило, че страните владеят площи както следва: С.Д.К. и Й.Д.К. - 265
кв.м.; а Б.В.Ч. - 169 кв.м. с обособен вход откъм ул.“И.Д.“ и с административен
адрес на тази улица.
Вещото лице е изготвило две
комбинирани скици, неразделна част от заключението, като върху втората такава с
кафяви линии е обозначила границата между двата дяла от скицата от делбата от
1969г.; със зелен цвят - границата от заснимането; а с жълти зигзагообразни
линии - правото на преминаване към дял II, което попада в УПИ IV-552 в кв.53 -
30 кв.м.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че изготвените скиците
са по действащия план от 1992г., като
след
неговото одобряване до 2018г. няма промяна. Заявява, че спорната
пътека, на която към заключението са представени скици, е с ширина 2.10 м.,
съобразно измършеното на място измерване.
Заключението е оспорено от пълномощника на
жалбоподателите, с твърдения, че експертизата
е некомпетентна, необоснована, непълна и противоречива; не дава категорични отговори, непротиворечиви на
поставените задачи в СТЕ; не са преценени всички събрани по делото доказателства, както и не са
съобразени или вероятно не са направени пълни справки по отношение на двата
имота; съдържа двусмислени отговори на въпросите в поставените
задачи в СТЕ .
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице единствено в частта, в която е дало отговор на правен въпрос
относно наличието нанепълноти и грешки. В останалата часта, кредитира същото
като обективно и компетентно дадено, съответно на събраните по делото доказателства,
като намира наведените от пълномощтика на жалбоподателите възражения за общи и
неоснователни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По валидността на акта:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗКИР и
приложената към преписката Заповед № 300-135/16.11.2004г. на ИД на АК; и в
изискуемата от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до
неговата нищожност.
По процесуалната законосъобразност:
Като неоснователни се преценяват
общо наведените възраженията на жалбоподателите за допуснати в хода на
административното производство нарушения на процесуалните норми. При
извършената служебна проверка съдът констатира, че оспорената заповед отговаря на формалните изисквания на чл.59,
ал.2 от АПК.
Посочени са правните основания за издаването й
– чл.54
ал.4, вр. чл.54 ал.2 от ЗКИР, както
и фактическите – заявлението на заинтересонави по смисъла на чл.131 от ЗКИР лица, Удостоверението за приемане на проект за
изменение на КККР, издадено от СГКК - Варна. В съответствие с изискванията по
чл.70 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадстралните регистри, административният орган е осигурил участието
на заинтересованите
страни в производството,
събрани са относимите доказателства, проверени и преценени са от
административния орган, като обжалваният индивидуален административен акт е
издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Горното налага извод за
отсъствие на нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените,
които да доведат до незаконосъобразност, респ. да са основания за отмяна на
оспорения акт.
По материално-правната законосъобразност на акта:
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че заповедта е издадена
и при правилно
приложение на материалния закон.
Със заявлението на
жалбоподателите е поискано изменение на КК поради това, че имотът, върху който
същите претендират права, съобразно представените, подробно описани по-горе
писмени доказателства, не е нанесен като самостоятелен обект в действащата КК,
а съставлява част от ПИ с идентификатор 10135.3515.1959.
Изменение на КК е допустимо в
хипотезите на чл.51 ал.1 от ЗКИР, като съгласно т.2 основания за това са
непълноти или грешки. Непълнотите или грешките по
смисъла на § 1, т.16 ДР ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Може да се твърди, че в случая е налице такава
непълнота, тъй като КК не съдържа правилно отразяване на правата на страните,
които са възникнали преди одобряването й през 2008г. Между участниците в
производството няма спор и се установява от всички събрани по делото
доказателства, че още с протокол за делба от 1969г. е извършена подялба собствеността
върху жилищните сгради, построени в дворното място, състоящо се от 422 кв.м., представляващо имот пл.№ 5039 и е
разпределено правото на ползване, като в получения от наследодателите на
жалбоподателя дял първи е включена площ от 250 кв.м. ид.ч. от
дворното място, а в дял втори – получен от Вълкан Т.Ч. и Никола Т.
Михалев /праводатели на з.л.Ч./ 172
кв.м. идеални части от
цялото дворно място, с право на ползване вход откъм ул.Тамара с пътека за
преминаване 2.10м във вътрешността на двора с черта, теглена успоредно към
ул.Тамара с 7.35м. Кадастърът е съвкупността
от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите
имоти на територията на РБ и обхваща данни не само за правото на собственост,
но и за други вещни права / чл.2 ал.2 т.2, чл.30 ал.2 т.3 и др./. В настоящият
случай данни за това
вещно право на ползване върху недвижим имот - обект на
кадастъра не са
надлежно отбелязани в ККиКР. Още повече, че страните са се снабдили и с нот.акт
за право на собственост върху посочените 250 кв.м. – нот.акт 26/1998г.
Както беше посочено и по-горе, оспореният отказ е постановен на основание чл.54, ал.4, вр ал.2 от ЗКИР, т.е. в хипотезата на наличие на спор за материално право, който представлява отрицателна предпоставка за
одобряване на изменението на КК. Според § 1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. „спор за материално
право“ по смисъла на чл.70 и чл.71 е налице, когато в проекта за изменение на
кадастралната карта местоположението и границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица,
съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното
производство. Съгласно заключението на вещото лице, с поисканото от жалбоподателите изменение
площта на проектен имот 5069, представляващ УПИ IV-552 е 290 кв.м., докато по
документ за собственост е 250 кв.м., а площта на проектен имот 5068,
представляващ парцел ІІІ-551 е 144 кв.м., докато по документ за собственост е
172 кв.м. В приложения към заявлението Проект за
изменение имотите не съответстват освен по площ на документи за
собственост и по границите, съгласно правото на ползване на идеалните части от
имота, като видно от същия пътеката с ширина 2.10м., предоставена за ползване
на имот пл.№ 551, обособен вход откъм улица „И.Д.“, изобщо не е отразена.
Т.е., с предложеното изменение е
намалена площта на имота на з.л.Ч., в каквато насока същият е направил изрично
възражение. В този смисъл правилно административният
орган е приел, че е налице отрицателна материално правна предпоставка за
изменение на КККР – до разрешаването му по съдебен ред, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Предвид изходът на
спора и на осн.чл.143 ал.4 от АПК, основателно се явява искането на
заинтересованата страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък
по чл.80 от ГПК същите се претендират в общ размер от 2 705 лв., от които
200 лв. депозит за вещо лице, 5 лв. такса за съдебно удостоверение и 2 500
лв. за адвокатско възнаграждение Съдът намира, че следва да се уважи
възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Същото следва да се присъди в размер на 900 лв. съобразно чл.8 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е.
жалбоподателите следва да се осъдят да заплатят на з.л.Б.Ч. разноски общо в
размер на 1 105 лв.следва
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Д.К., ЕГН ********** и Й.Д.К., ЕГН **********,***, против Заповед №
18-3098-24.03.2022г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение
на КК и КР на гр.Варна, относно ПИ с идентификатор 10135.3515.1959, по подадено
от тях Заявление № 01-22261-18.01.2022г.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** и Й.Д.К.,
ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Б.В.Ч., ЕГН **********,***, съдебно деловодни разноски общо в размер на
1 105 /хиляда сто и пет/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: