О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. Велико
Търново, 05.06.2023 год.
Административен съд – гр. Велико Търново, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
разгледа
докладваното от съдия Буюклиев частно касационно КАХД № 353/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК
във връзка с чл.285, ал.1, изр. трето от ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба на Н.А.Н.,
излежаващ изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ Ловеч, срещу определение
№177 от 21.04.2023 година по административно дело № 144/2023 г. на Административен
съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се прави оплакване,
че неправилно съдът е прекратил делото като е приел, че става въпрос за една и
съща искова претенция. Сочи, че действително периодът, за който се претендира
обезщетение е същият,но това обезщетение се претендира при различни
обстоятелства. В първата искова молба е претендирано обезщетение за липса на
площ, а понастоящем претенцията се основава на липса на тоалетна и мивка.
Ответникът по частната жалба, ГДИН –
София, в подаденото възражение отрича основателността и. Сочи, че в същият съд
е образувано дело, предмет на което са неимуществени вреди за периода 2.06 –
5.08.2022 година , като в хода на производството по АД №31/2023 година съдът е
извършил съвкупна проверка на всички нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, вкл. и тези,п
произтичащи от твърдяната липса на санитарен възел, на липса на пряка слънчева
светлина и прочие.
Административен съд Велико Търново намира
частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване разпореждане съгласно чл. 229, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал.
7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното определение състав на
Административен съд – Велики Търново е прекратил делото, образувано по искова
молба на Н., с която молба се е претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди за периода от 3.06 – 5.08.2022 година, при престоя му в
следствения арест с оглед на поставянето му в този период в неблагоприятни
условия при задържането му под стража, изразяващи се в липса на отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други
подобни действия, изброени в молбата. Съдът е приел, че за същия период е
подадена искова молба, с която се претендира отново да се осъди същият ответник
да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди през същия период
при задържането му м същия арест, като конкретните вреди са причинени от
поставянето му в неблагоприятни условия, състоящи се липса на достатъчно
пространство, което е довело и до поява на здравословни проблеми.
При това положение съдът е приел, че
е налице идентичността предметите на спора по делото, което е на производство
пред него и образуваното вече АД №31/2023 година. С оглед на посоченото съдът е приел, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.126 от ГПК, според която „Когато в един
и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.“.
Спорно е в случая дали предявяването
на иск, който е за същото искане /обезщетение за неимуществени вреди/, което се
основава на същото основание, което и в двата случая се черпи от разпоредбата
на чл.28 на ЗИНЗС, макар и за различна като размер обезщетителна претенция, е пречка
за предявяване на същия иск, основанието на който са обстоятелства, които са
част от неизчерпателно описаните в чл.3 от закона, но се изтъкват за първи път.
Настоящата инстанция намира, че при
предявяването на иска по чл.284, ал.1, от ЗИНЗС съответното лице, което твърди,
ищецът следва да посочи всички онези обстоятелства, които според него
представляват нарушения по чл.3 от закона и наличието на които е в причинно –
следствена връзка с презюмираните от закона неимуществени вреди. Аргумент за
това е както граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.3, ал.2 във връзка
с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, така и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС според
която „В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.“. Тази
норма задължава съда да изследва проявлението не само на твърдените
обстоятелства, които според ищеца представляват нарушение по чл.3, ал.2 от
закона, но и всички онези обстоятелства, които имат значение за претенцията за
обезщетение, причинено от извършените нарушения по тази разпоредба.
Затова веднъж предявен иск за
обезщетение, който има за предмет конкретен период, през който се твърди
проявлението на нарушения, довели до неимуществени вреди, причинени в конкретен
арест или конкретно място за лишаване от свобода, е пречка да се предяви нов
иск, с който за други, непосочени изрично в първия иск нарушения по чл.3, ал.2
от закона, се претендира различно обезщетение, ако първият иск не е бил
предявен като частичен.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №177 от 21.04.2023
година по административно дело № 144/2023 г. на Административен съд – Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.