РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120100272 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200,
ал.1 от КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. И. К. с
ЕГН **********, с адрес ***, и М. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес ***,
против „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя К. Д..
Ищецът твърди, че на *** г. около 11, 17 часа по време на армировъчни
дейности на обект „***“, находящ се в гр. Бургас, Х. Г. К. закачал за пореден
път на куката на крана за арматурната колона, лежаща на плочата, когато
впоследствие на въздействие от електрически ток, пострадалият паднал назад
върху друга пачка колони, вследствие на което получил несъвместими с
живота травми и починал.
Съгласно сключеният трудов договор №14/22.08.2023 г. Х. Г. К. бил
назначен на длъжност „***“ при ответното дружество „ГЕОПЛАН
КЪНСТАКШЪН“ ЕООД. Налице било разпореждане №5104-02-127 от
15.11.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Бургас, с което инцидентът бил признат
за трудова злополука по смисъла на чл.60, ал.1 от КСО.
Считат, че са налице основанията на чл.200, ал.1 от КТ за реализиране
на отговорността на работодателя спрямо наследниците на починалия Х. Г. К.,
което от своя страна давало право на ищците да претендират обезщетение за
претърпените във връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени
вреди.
1
Излагат подробни доводи, както и описват болките и страданията, които
са претърпели ищците от смъртта на сина им. Той бил най – голямата им
гордост, стожерът на тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен
мъж. Бил ценен от приятелите и семейството си. Ищците и до настоящия
момент страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото
събитие те били жизнени и контактни, радвали се на спокоен живот и срещи с
близки и приятели. Изключително много се гордеели с постиженията на сина
си, особено с факта, че същият независимо от обстоятелствата се е грижил за
тях, осигурявал им всичко необходимо, включително в емоционален план.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата
в размер на по 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпилата смърт на Х. Г. К., б. ж. на ***, поч. на *** г.,
дете на ищците, вследствие на трудова злополука, настъпила на *** г. по
време на извършвана работа възложена му от работодателя, ведно със
законната лихва, считано от датата на смъртта - *** г. до окончателно
изплащане на сумата. Представят доказателства. Прави доказателствени
искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, с който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Не оспорва, че Х. Г. К. е имал сключен трудов договор №25/22.08.2023 г.
с ответната страна, с който бил назначен на длъжност „работник строителство
на сгради“. Връчена му била длъжностна характеристика, определяща
основните задължения на длъжността му. В нея изрично било посочено, че
следва да знае и спазва основните изисквания за безопасност на труда и ПБ в
строителството, да работи правилно и безопасно с машините, инструментите
и материалите, както и че носи пряка отговорност за качественото и
навременното изпълнение на възложената му работа, спазването на
технологичната последователност и правилата за изпълнение на възложените
му задачи. При постъпването му на работа бил проведен начален инструктаж.
Твърди, че на *** г. му била възложена задача по разкомплектоване и
„насаждането“ на арматурни конструкции /колони/, оформени като „пачки“ на
обект „*** – етапно строителство“ в УПИ ***, кв. 64, местност „***“, СПЗ, гр.
Бургас. С договор №МЗ-4/2024 г. „***“ ЕООД била възложила на „***“ ЕООД
изпълнението на кофраж и полагането на бетон на обекта. В изпълнение на
този договор по същото време и място работници на това дружество в хода на
работния процес са включили и използвали под напрежение многожилни
удържители. Конкретно това бил сторил М. А. М.. Изпълнявайки
задълженията си К. вероятно допуснал съприкосновение между арматурните
конструкции и един от удължителите, в нарушение на дадените инструкции за
безопасна работа.
Заявява, че при изпълнение на възложените му задачи К. проявил груба
небрежност, като не спазил установените правила за опазване на здравето и
живота му, а именно допуснал оставяне на пачки колони върху многожилния
2
електрически удължител, започнал тяхното разместване и разхвърляне, с
което извършил пробив на едно от жилата на един от удължителите. При
мърдането на арматурата напред, назад, за да бъде освободена, закачена на
куката на крана, се получило и контакт и разкъсване и отваряне на изолацията
на кабела, вследствие на което биха могли само да предполагат, че се
затворила верига между пробива на удължителя – фаза към арматурните
елементи през К. на обекта и нула/земя от куката на крана. Твърди се, че това
му поведение било в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата
смърт.
Счита, че е налице хипотезата на чл.200, ал.2 от КТ, а именно допусната
груба небрежност от страна на работника Х. К.. Оспорва предявените искове и
по размер.
Моли за отхвърляне на предявения иск от страна на ищеца срещу
ответното дружество. Прави доказателствени искания. Претендират се
разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави искане за привличане на трети
лица - помагачи.
Искането по отношение на дружеството „***“ АД се обосновава с
наличие на възникнало между двете дружества застрахователно
правоотношение. В случай на уважаване на исковата претенция посочва, че на
основание чл.435 от КЗ би възникнало правото да бъде получено
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума и на
покритието по застрахователния договор.
Искането по отношение на дружеството „***“ ЕООД се обосновава с
това, че изпълнението на кофраж и полагане на бетон на обекта е осъществено
от това дружество, като в изпълнение на договорните отношения с това
дружество и работникът М. А. М. е включвал и ползвал под напрежение
многожилните удължители.
Искането по отношение на М. А. М. се обосновава с това, че
изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение,
работодателят има право на иск срещу виновните работници и служители на
основание чл.202 от КТ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт на Х. Г. К.,
починал на *** г. В тази връзка е представено и съобщение за смърт от *** г.
От приложеното удостоверение за раждане на починалия Х. Г. К. се
установява, че ищците са негови родители.
По делото е представен трудов договор №25/22.08.2023г., сключен
между Х. Г. К. и ответното дружество „Геоплан Кънстракшън“ ЕООД, по
силата на който починалият е заемал длъжността „***“, а посочено място на
работа е било – „*** *** – Бургас“, като задълженията на работника били
доразвити в утвърдената от работодателя длъжностна характеристика. По
3
делото е приложена и въпросната длъжностна характеристика на работника, в
която подробно били разписани основните му длъжностни задължения и
отговорностите, присъщи на длъжността.
По делото е представено Разпореждане №5104-02-127 от 15.11.2024 г.,
което е издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл.60, ал.1
от КСО въз основа на деклариране на злополука с вх. №5101-02-79 от
22.08.2024 г. на ТП на НОИ – Бургас от осигурителя „Геоплан Кънстракшън“
ЕООД, станала с Х. Г. К., ЕГН ********** на *** г. С разпореждането се
приема, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО.
Посочено било, че се касае за внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка с извършваната работа, като по време на армировъчни
дейности, възложени му от работодателя на обект „***“, гр. Бургас, на *** г.,
около 11, 17 ч. Х. Г. К. е закачал за пореден път куката на крана за арматурна
колона, лежаща на плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал
изпънат назад върху друга пачка колони. Извиканата линейка го откарала до
МБАЛ „***“ ЕАД, гр. Бургас, където било установено, че е починал. В
Протокол №5103-02.21/08.11.2024 г. за резултатите от разследване на
злополуката въз основа на Съдебно – медицинска експертиза №173/2024 г. на
отделение „Съдебна медицина“ към *** АД и извода от направените анализи
и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, било
установено, че смъртта настъпила вследствие въздействие на електрически
ток. В тази връзка е приложена и декларация за трудова злополука.
По делото е представен договор, сключен между „***“ ЕООД и „***“
ЕООД с предмет изпълнение на кофраж и полагане на бетон на обект: „*** –
етапно строителство в УПИ V-2567, КВ. 64, гр. Бургас – сграда 5, тип Б“. В
тази връзка е приложено и споразумение между двете дружества за съвместно
осигуряване на ЗБУР при едновременна работа на строежи. По делото е
приложен и договор от 26.06.2024 г., сключен между „***“ ЕООД и „Геоплан
Кънстракшън“ ЕООД с предмет: „Монтаж на армировка на обект: „*** –
етапно строителство в УПИ V-2567, КВ. 64, гр. Бургас – сграда 5, тип Б, ПИ с
идентификатор ***, съгласно Протокол 2а за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия от 26.06.2024 г.“.
По делото е представена и приета преписката по повод на проверката
във връзка с разследване на злополуката на Х. Г. К., извършена от Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Бургас. В рамките на извършената проверка е
изготвен и Протокол за извършена проверка №ПР2432012 от 27.11.2024 г.
Посочени са серия от извършени нарушения на трудовото законодателство от
страна на работодателя, като конкретно за събитията, случили се на *** г. е
посочено, че „при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, работодателят „***“ ЕООД не
осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето
на работещите, като допуснал през плочата на втория етаж на сграда 5, тип Б,
да бъде опънат многожилен удължител, състоящ се от две части /25 и 20 м./,
използван от М. А. М., работещ в посоченото по – горе дружество, за
4
захранване на преносими ел. уреди. Удължителят бил оставен под напрежение,
при положение, че работниците които го монтирали и използвани, напуснали
обекта. Вследствие на това, при извършване на монтаж на арматурни колони,
поради нарушена изолация на удължителя, настъпила смъртта на Х. Г. К., с
което била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл. 415,
т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
По преписката е представен и Протокол за извършена проверка
№ПР2446844 от 05.12.2024 г. Констатирани отново са серия от извършени
нарушения на трудовото законодателство. Било констатирано, че Х. Г. К.
работил без да му бъдат предоставени ЛПС – ръкавици, с което била
нарушена разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба №3 от 19.04.2001 г. за
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
във вр. чл.17, ал.1 от същата наредба. Работодателят също така не предоставил
писмена инструкция за безопасна работа при извършване на кофражни и
армировъчни работи – нарушение на Наредба №7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните мести и при използване на работното оборудване.
Посочено е, че при извършената проверка на *** г. на въпросния
строеж, представляващ и работно място на починалия, се установило, че
същият работил по разкомплектоването и насаждането на арматурни
конструкции /колони/, оформени като „пачка“. Същите били подавани от Д. В.
П. – кранист. Работният процес протичал в непосредствена близост с
многожилен удължител, който бил под напрежение. В тази връзка е
констатирано, че работодателят на починалия не е осигурил ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин,
при осъществяването на дейностите по разформироване на фигурата колони
при работа около тях, чрез спазване на разстоянията за безопасност между
товара и енергоснабдителните комуникации /удължителя/, с което бил
нарушен чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл.15, т.5 и 8 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро – разтоварни работи. Констатирани са и други нарушения на
работодателя, сред които и липсата на проведен периодичен инструктаж на
починалия Х. Г. К..
Към преписката е приложен и Акт №02-2400822 за установяване на
административно нарушение от 05.12.2024 г., издаден от ДИТ, гр. Бургас за
извършено нарушение на трудовото законодателство от страна на „ГЕОПЛАН
КЪНСТАКШЪН“ ЕООД в качеството му на работодател. Приложен е и Акт
№02-2400821 за установяване на административно нарушение от 05.12.2024 г.,
издаден от ДИТ, гр. Бургас за извършено нарушение на трудовото
законодателство от страна на „ГЕОПЛАН КЪНСТАКШЪН“ ЕООД в
качеството му на работодател. Към преписката са приложени и множество
писмени доказателства, приети в рамките на извършваната проверка.
5
По делото е прието заверено копие от Декларация за трудова злополука
№5101-02-79/22.08.2024 г., Протокол №5103-02-21/08.11.2024 г. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на *** г. с Х. Г. К., ведно
с приложенията към посочения протокол, както и копие от Разпореждане
№5104-02-127/15.11.2024 г., с което злополуката се признава за трудова, което
е влязло в сила на 09.12.2024 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят О. Г. И., син на ищците, ангажиран от тях,
заявява следното:
Починалият е негов брат. Той живеел с ищцата, били в една къща.
Другият ищец /негов баща/ живеел в гр. ***. Винаги по празниците били
заедно. Свидетелят живее на тридесет метра от брат му. Х. се грижил за
ищцата. Ищецът и Х. поддържали контакт, на седмица поне по 2-3 пъти
говорили. Карал си децата при баща си, за да го видят. Родителите им се
развели преди около 20-25 години. Х. през целият си живот е живеел с майка
си. Не е ходил в чужбина. След злополуката майка им била до свидетеля,
когато за първи път чула за инцидента. Тя припаднала, когато разбрала какво
се случило с брат му. След час – час и половина се обадил на баща си, като му
съобщил информацията. Чакали се с баща си в моргата, като свидетелят
посочва, че няма как да опише реакцията на семейството си. Всички ревали.
Следващата седмица карал майка им на лекар, понеже имала рак на гърдата и
го било страх да не й се случи нещо лошо, предвид това, което разбрали за
брат му. Карал я и на психолог, който й изписал лекарства. Следващите
месеци родителите му започнали да забравят по – често. По принцип не
можели да споделят за брат му, тъй като когато се говорило за него, започвали
да плачат, ставало им лошо. Брат му помагал финансово на майка им и на
семейството си. Всяка вечер ходили на гроба на сина им, като всеки ден го
преживявали.
В показанията си свидетелят А. К., без родство и дела със страните,
ангажиран от ответника, заявява следното:
Към *** г. свидетелката работила на обект в ж.к. „***“ на апартаменти в
комплекс „***“. Самият комплекс също се наричал така. Нейният работодател
е „ГЕОПЛАН КЪНСТАКШЪН“ ЕООД. Тогава работила като технически
ръководител. Сутринта преди да започне работа на обекта провела инструктаж
на всички работници, които този ден постъпили на работа. Х. К. бил измежду
тези работници. В описанието на инструкциите били и работа с електрически
инструменти, удължители, работа с кран. Личните предпазни средства били
обувки, каска и ръкавици. Дейността, която следвало да извършват е
приготвянето на конструкции, състоящи се от колони и шайби, трябвало да се
насаждат на залятата плоча от предния ден. Предният ден имали заливане
на кота 5.77. Свидетелката посочва, че не е видяла удължител. Тя не видяла
нищо нередно този ден на обекта. По – късно след като дошли от полицията,
се качили отново и тогава видели кабелите. Всички работници от бригадата
били на длъжност „работник – строителство“. На всички работници се давали
6
ръкавици. Свидетелката не може да каже със сигурност дали на Х. били
дадени такива конкретно. Не си спомня да им е казвала нещо специално този
ден. Често се случвало да има удължители около местата, където работят
работниците, както и такива като Х.. Този удължител свидетелката не го е
видяла изобщо, поради което не може да каже дали е имало поставена лента
на удължителя.
В показанията си свидетелят Д. П., без родство и дела със страните,
ангажиран от ответника, заявява следното:
Свидетелката работи като кранист на процесния обект. Била е там в деня
на злополуката. Когато качила плочата, върху която трябвало да се работи, там
имало кофражисти, които разчертавали. М. разчертавал плочата с друго момче
от бригадата му. За това не им бил нужен кабел. Като се качила горе, шахтата
за асансьора не била покрита и имало дупка. С пострадалия Х. свидетелката
започнала да насажда колоните, да ги вдигат. Първата пачка колони я
свършили и след това на него му трябвало още една допълнителна колона, за
да си завърши той шайбата, да оже неговите арматуристи да започнат да
монтирал останалата арматура. Започнал да бута една колона наляво, една
колона надясно, докато стигнал до съответната колона, за да я разкрие и да я
закачи с куката, за да я вземат с крана. Той посегнал с куката да я закача и в
този момент се случило нещо, той извикал, паднал назад като дъска, без
никакво огъване. Свидетелката не помни дали е бил с ръкавици. Свидетелката
няма представа как този кабел се озовал там. Свидетелката твърди, че нямало
кабел в участъка, където настъпила злополуката, когато поставили пачката с
колони с арматурата.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищците по предявеният иск е да установят кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение
между ответника и наследодателя на ищците, 2) настъпила трудова злополука
през времетраенето на трудовото правоотношение между ответника и
наследодателя на ищците по смисъла на чл. 55 КСО, 3) претърпени от ищците
вреди – неимуществени, изразяващи се в причинени физически и психически
страдания, както и 4) пряка и непосредствена причинна връзка между
злополуката и вредоносния резултат.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
гаранционнообезпечителна, договорна, има обективен характер и не
представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя, като
работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.
201, ал. 1 КТ. При трудова злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност /Така Решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС,
7
III г. о., Решение № 252/30.09.2016 г. по гр. д. № 1364/2016 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Наличието на трудово правоотношение между починалия работник – Х.
Г. К. и ответното дружество се установява категорично от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По същество това обстоятелство не се
оспорва и от ответната страна. Също така не е спорно, че починалият е син на
ищците, което се установява и от представения по делото акт за раждане.
Фактът на настъпване на трудова злополука, която да има
характеристиките на такава по смисъла на чл.55 от КСО се установява
категорично от съвкупния анализ на представените по делото писмени и
гласни доказателства. Така се установява, че по време на армировъчни
дейности, възложени му от работодателя на обект „***“, гр. Бургас, на *** г.,
около 11, 17 ч. Х. Г. К. е закачал за пореден път куката на крана за арматурна
колона, лежаща на плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал
изпънат назад върху друга пачка колони. Извиканата линейка го откарала до
МБАЛ „***“ ЕАД, гр. Бургас, където било установено, че е починал. В
Протокол №5103-02.21/08.11.2024 г. за резултатите от разследване на
злополуката въз основа на Съдебно – медицинска експертиза №173/2024 г. на
отделение „Съдебна медицина“ към *** АД и извода от направените анализи
и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, било
установено, че смъртта настъпила вследствие въздействие на електрически
ток. Трудовата злополука е призната за такава с Разпореждане №5104-02-127
от 15.11.2024 г., което е издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на
основание чл.60, ал.1 от КСО въз основа на деклариране на злополука с вх.
№5101-02-79 от 22.08.2024 г. на ТП на НОИ – Бургас.
От показанията на разпитания по делото свидетел – брат на починалия и
син на ищците, се установяват претърпените от ищците неимуществени вреди.
Въпреки родствената връзка между свидетеля и ищците, съдът намира, че не
съществува пречка показанията на този свидетел да бъдат кредитирани при
условията на чл.172 от ГПК – при тяхното внимателно съпоставяне с
останалите, приети по делото писмени и гласни доказателства и след анализа
им. Съдът намира, че показанията на посочения свидетел са последователни,
логични и безпротиворечиви. Категорично установена е близката родствена
връзка между починалия и ищците. Естествено и житейски логично е при
настъпване внезапно на смъртта на техния син, ищците да са претърпели
описаните от свидетеля болки и страдания. По отношение на размера на
обезщетението, съдът намира, че същото следва да бъде определено при
условията на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на Върховния съд, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото
8
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по
делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на
обезщетението. В съдебната практика също така се приема, че при
обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да
бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици,
продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения,
общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение
върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на
близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и
въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е
изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от
него. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни
факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите
на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за
съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по
конкретното дело /Така Решение № 50103/11.01.2024 г. по гр. д. № 2865/2022
г. на ВКС, III г. о. и др./.
Така и съобразявайки насоки, установени в практиката на ВКС /преди
това – ВС/, съдът намира, че следва да бъде отчетена близката родствена
връзка между починалия и ищците – същият е техен син, както и младата
възраст на същия към момента на настъпване на смъртта – едва 32 – годишен.
Следва също така да се съобрази обстоятелството, че починалият е живеел с
ищцата М. Х. Е. през целия си живот, както и заявява свидетеля О. И. Същият
се е грижил за нея, включително помагал и финансово. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че е поддържал близки контакти с баща си, като
често се е виждал и чувал с него. Следва да се отчете обстоятелството, че
ищците са понесли значителни емоционални страдания, вследствие новината
за смъртта на техния син, като техните болки и страдания продължават
неминуемо и до настоящия момент.
Обезщетенията, които съдът намира за справедливи за всеки един от
родителите, следва да бъзат диференцирани на базата на обстоятелството, че
по делото са налице данни, че починалият е живеел постоянно и на практика
през целият си живот с М. Х. Е., като й е помагал също така и финансово, а би
могло да се предположи, че и от битова гледна точка, същата е могла да
разчита в значителна степен от неговата помощ. Това безспорно е довело до по
– голяма степен на привързаност и в резултат на това и на емоционални
страдания, вследствие на загубата на сина си. Въпреки това и не следва да
бъде омаловажавано обстоятелството, че починалият е бил в близки
отношения с баща си Г. И. К., поради което и безспорно и неминуемо
последният също е претърпял значителни болки и страдания. Обезщетенията
9
също така следва да бъдат съобразени с актуалната икономическа обстановка,
както се приема и в практиката на съдилищата.
На базата на изложените съображения, съдът намира, че справедливото
по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за ищцата М. Х. Е. е в размер на 90
000 лв., а това на ищеца Г. И. К. следва да бъде определено в размер на 80 000
лв.
По възражението за съпричиняване:
Отговорността по чл.200 от КТ може да се намали при съпричиняване,
когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата
небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Тя
е форма на вината и е налице когато работникът или служителят не е положил
дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил.
Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него
нарушения на правилата за безопасност. Съдебната практика приема, че
работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението
му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата
грижа при изпълнение на работата. В тежест на работодателят е да докаже при
условията на пълно доказване възраженията си за наличие на съпричиняване
при проявена груба небрежност от страна на работника /Така Решение № 36
от 28.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 94 от
29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2018 г., IV г. о., ГК и цитираните в
последното Решение 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. 2898/2008 г. І г. о. ВКС;
Решение 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение 79 от 27.02.2012 г. по
гр. д. 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др./.
Съдът намира, че липсват доказателства за проявена груба небрежност
от страна на починалия работник. Това е и единствената хипотеза, в рамките
на която би могло да се обсъжда въпросът за съпричиняване от негова страна
и за съответно намаляване на размера на определеното обезщетение. Така
видно от показанията на разпитаните по делото свидетели - А. К. и Д. П.,
същите не са забелязали наличието на многожилен удължител, както и на
каквито и да било кабели. Съдът намира, че въпросният удължител се намирал
по време на непосредствено настъпване на инцидента върху поставени
арматурни колони, доколкото и поставянето на такива се извършвало по време
на работния процес по сведения на св. Д. П. – кранист. Също така се
установява, че въпросният удължител е бил поставен там от служители на
дружеството „***“ ЕООД, които са го поставили там преди извършване на
дейността от починалия К.. Същите са нарушили по този начин правилата на
чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл. 415, т.1 от Правилника за безопасност и
здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,
доколкото е следвало въпросният удължител да бъде премахнат от обекта след
приключване на работа с него. От друга страна нарушение е извършено
10
безспорно и от страна на работодателя „ГЕОПЛАН КЪНСТАРКШЪН“ ЕООД
– тези по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ във вр. чл.15, т.5 и 8 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро – разтоварни работи. Следвало е да бъдат констатирани наличието на
кабели преди започване на работния процес през деня на процесната
злополука, включително преди започване на работа с арматурните колони. От
показанията на св. П. се установява, че починалият работник е пристигнал на
обекта едва след започване на работа с въпросните колони, поради което и не
би могло да се възприеме, че същият е проявил под каквато и да е форма груба
небрежност.
По тези съображения, съдът намира, че направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно като недоказано, поради което не следва да
бъде уважавано.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. /Така и Определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
446/2022 г., IV г. о., ГК /. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този
смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на
чл. 38 от ЗА. /Така Определение № 78 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4150/2021 г., IV г. о., ГК и др. /. Предвид обстоятелството, че изходът на
делото е в полза на страната, то искането за осъждане за заплащане на
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъдат присъдени
разноски в размер на 9420 лв. с ДДС по отношение на ищеца М. Х. Е. и 8460
лв. с ДДС по отношение на ищеца Г. И. К. или общо в размер на 17880 лв. с
ДДС.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество
направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер на общо 12390 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност от страна на ищците е неоснователно, доколкото заплатеното
11
възнаграждение е съобразено с минималните размери, установени в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищцата М. Х. Е. следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 3407, 25 лв., а ищеца Г. И. К. сумата от 3717,
00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 6800 лв., представляваща
държавна такса, дължима съобразно уважения размер на исковете.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 90 000, 00 /деветдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради смъртта при трудова злополука, настъпила на *** г. и преждевременна
загуба на нейния син Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от ***г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. К. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 80 000, 00 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради смъртта при трудова злополука, настъпила на *** г. и преждевременна
загуба на неговия син Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от ***г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв.
„ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г.
Г. Р. от САК, сумата от общо 17 880 лв., представляваща възнаграждение за
безплатна правна помощ, осъществена по делото.
ОСЪЖДА Г. И. К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К. Д., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата в размер 3717, 00 лв., представляваща дължимите разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Х. Е. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К. Д., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата в размер 3407, 25 лв., представляваща дължимите разноски в
12
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ГЕОПЛАН
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас
сумата от общо 6800, 00 лв. – ДТ, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника „ГЕОПЛАН КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК *** -
„***“ АД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, М. А. М. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)________
13