РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Бургас, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120106353 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: *, чрез процесуален представител юрк. М. Т., срещу М. Т. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6015 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №* и
реализираните разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, което вземане е предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №2794/2024г.
по описа на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.05.2022г., около 09:40
часа, на ул. „Цар Симеон I“ №12 в гр. Бургас, при извършване на маневра за
излизане от подземен паркинг, водачът на застрахованото в „Дженерали
Застраховане“ АД МПС „Опел Астра“, с peг. № А * МК - М. Т. Д. е
реализирала ПТП като е блъснала движещото се по тротоара двуколесно ППС
(тротинетка), управлявано от М. П. Тонев, на когото, в резултат от удара, са
нанесени неимуществени вреди. Сочи се, че ответницата е слязла от
автомобила си и е предложила на пострадалото лице да го откара до болница,
но той отказал, като вместо това предложил да сигнализират органите на МВР
за реализираното произшествие, на което пък Д. отказала, вследствие на което
и двамата напуснали местопроизшествието. Твърди се на следващо място, че
1
пострадалият след инцидента отишъл на работа, но по някое време през деня
усетил силна болка в дясното рамо, поради което потърсил медицинска помощ
в спешното отделение към „УМБАЛ - Бургас“ АД, където му е поставена
диагноза – „изкълчване на дясна раменна става“. По-късно, органите на МВР,
са установили самоличността на виновния водач и са дали указания на същия
да се яви на мястото на инцидента; съставен е констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 02.05.2022г. и е ангажирана отговорността на М. Д. за
извършени нарушения на ЗДВП. На следващо място се сочи, че по силата на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС „Опел Астра“, с peг. № А * МК, обективиран в
полица № BG/08/121002522902, в ищцовото дружество е постъпило искане за
обезщетение за нанесените от виновния водач неимуществени вреди и е
образувана ликвидационна преписка № *. Пострадалото лице е представило
на дружеството необходимите документи, което от своя страна е определило
обезщетение в размер на 6000 лв., след приспадане на 40% съпричиняване от
страна на пострадалия. Сумата е преведена по банков път на 04.10.2022г.,
заедно със сумата от 15.00 лв., представляваща ликвидационни разноски от
дружеството. Твърди се, че с регресна покана от 06.06.2023г., ответницата е
поканена да възстанови доброволно сумата от 6015.00 лв., в 7 - дневен срок от
получаването й, което към настоящия момент не е сторено. Моли за
уважаване на иска. Претендира сторените разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, за исковото и за заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника, чрез
особен представител е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
изцяло се оспорва предявеният иск по основание и размер. Излагат се
подробни съображения за изключителна вина на пострадалото лице за
настъпилия вредоносен резултат, а в условията на евентуалност се заявява
съпричиняване. Цитирана е съдебна практика и е направен анализа на
нормативната уредба, касаеща движението по пътищата. Претендира се
отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът с писмена молба взема становище по
същество и се поддържа предявеният иск.
Ответникът в съдебно заседание, чрез назначения особен процесуален
представител оспорва иска.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. с чл.500, ал.1, т.3
КЗ, като същият съдът намира за допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителния иск. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на
ответника, но същият не е установен на постоянния си и настоящ адрес, като
са събрани данни, че същият не живее на него. Не е установен работодател,
който да получи съобщението или място на стопанска дейност, където се
2
намира лице което да получи съобщението.
Приложена е застрахователна полица от 26.08.2021 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между
„Дженерали Застраховане” АД и М. Т. Д. С. за лек автомобил „Опел“, с рег. №
А * МК, валидна от 28.08.2021 г. до 27.08.2022 г.
Представена е жалба от М. П. Т., до застрахователя в която се твърди за
инцидента на 02.05.2022 г. и се иска обезщетение.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
02.05.2022г. издаден от * – дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас, видно от
който е констатирано че на ул. „Цар Симеон I“ №12 в гр. Бургас, при
извършване на маневра за излизане от подземен паркинг, водачът на МПС
„Опел Астра“, с peг. № А * МК - М. Т. Д. е реализирала ПТП като е блъснала
движещото се по тротоара двуколесно ППС (тротинетка), управлявано от М.
П. Тонев, след което и двамата напуснали мястото на ПТП. Записано е че в
резултат от удара М. Тонев е получил диагноза луксация на дясна раменна
става. За същата диагноза са представени Лист за преглед на пациент издаден
от лекар при УМБАЛ Бургас и амбулаторен лист.
Видно от Протокол от неприсъствено заседание на застрахователно-
експертна комисия към дружеството застраховател, е определен справедлив
размер на обезщетение на неимуществени вреди на М. Т. – в размер на 10 000
лв., като са приспадната 40 % съпричиняване поради неправилно движение по
тротоара, като е определен краен размер – 6000 лв.
Представено е споразумение сключено между застрахователя и М. Т.,
видно от което е уговорено на последния да му бъде изплатено определеното
обезщетение в размер на 6000 лв. Представена е разписка и ликвидационен
акт, видно от които обезщетението е платено. Представена е регресна покана
изпратена до М. Д. за възстановяване на платената сума. Същата не е връчена
лично на ответника.
Приложена е административно-наказателната, в която се съдържа
Наказателно постановление от 01.11.2022 г., видно от което на М. Д. се налага
административно накaзание глоба в размер на 100 лв. и лишаване на право от
управление на МПС за два месеца за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Представен е АУАН от 02.05.2022 г. издаден от Христо Вангелов Христов, въз
основа на който е издадено горепосоченото НП, в който е описана същата
фактическа обстановка като в представения констативен протокол за ПТП.
Представена е декларация от М. Д. за това ,че същата е управлявала
процесния автомобил при ПТП.
Представени са съдебни решения на Бургаски районен съд и
Административен съд Бургас, видно от които с влязло в сила решение на
касационната инстанция е отменено наказателното постановление поради
несъставомерност на нарушението.
Видно от представеното Постановление от 27.01.2023 г. образуваното
досъдебно производство е прекратено от прокурора, поради липса на
престъпление, като в мотивите е прието, че Д. не е изчакала пристигането на
органите на МВР, но това не води до извод, че същата е избягала от
3
местопроизшествието, тъй като същата е предложила помощ на пострадалия и
е предоставили мобилния си телефон.
Разпитан по делото е свидетелят М. П. Т., от показанията на който се
установява, че по време на инцидента, органите на реда пристигнали и
разговаряли с него, а жената водач на автомобила я нямало. Установява се, че
водачът – Д. докато излизала от подземен паркинг блъснала свидетелят, който
управлявал собствената си тротинетка. Свидетелят възприел автомобила
когато го блъснал. Водачът не е спрял автомобила, за да се огледа. Свидетелят
заявява, че заради наличието на голяма тухлена стена нито той нито водачът
на автомобила е имал видимост. След удара тротинетката изхвърчала, а
свидетелят се качил на капака, след което паднал от него. След инцидента
свидетелят трудно се изправил и едвам стигнал до работа. Установява се че
свидетелят има проблем с ключицата и към настоящия момент, както и че
изпитва болки и прави упражнения за раздвижване и рехабилитация.
Назначено било лечение с ортеза, което продължило 2-3 месеца, но рамото му
при определени движения излиза и винаги ще излиза. Свидетелят лежал на
легло и бил обездвижен за 2-3 месеца. Провеждал е лечение с медикаменти.
Поради инцидента, свидетелят е прекратил трудовата си дейност.
По делото е допусната комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза като от заключението се установява, че на път за
работа на 02.05.2022 г. около 09:40 часа, управлявайки тротинетка марка
Neoline по тротоара на ул. „Цар Симеон I“, М. Т. се блъска в лек автомобил,
излизащ от подземен гараж на № 12. Тротинетката изхвърчала на пътя, а М. П.
Т. паднал на тротоара до колата. Водачката М. Т. Д. предложила да го закара в
болница, но той отказал. По-късно го заболяло дясното рамо и М. П. Т.
посетил спешния център, където била установена луксация на дясно рамо.
Вследствие настъпилия. инцидент пострадалият е получил изкълчване на
раменната става и е налице пълно възстановяване на травматичните
увреждания към настоящия момент. Луксация на дясно рамо може да се
получи по описания начин - удар в лек автомобил и последващо падане на
тротоара. От самостоятелно падане също може да се получи описаното
увреждане. Съгласно анамнезата при прегледа на пациента и представената
медицинска документация, същият е провел лечение с обезболяващо средство
и ортеза на дясно рамо в продължение на месец. При прегледа и анамнезата на
пациента не се установява наличие на последици от получените
травматичните увреждания. Обикновено настъпва пълно възстановяване при
такъв тип травматични увреждания за срок от 1 месец. Стойността на
обичайните разноски по застрахователната преписка на „Дженерали
застраховане“ АД е 15,00 лв. (петнадесет лева). Участниците в
произшествието са имали видимост когато автомобилът е излязъл от
подземния гараж и е навлезнал с предната си част на тротоара. Има данни, че
тротинетката се движела с висока скорост, защото изхвърчала след удара в
предната странична лява част на автомобила. Правилното движение с
индивидуално електрическо превозно средство е възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. В действителност М. П. Т. се
движел с тротинетката по тротоара със скорост, по-висока от тази на
4
пешеходец. При движение със скорост близка до тази на пешеходец, водачът
на тротинетката може да спре, виждайки лекия автомобил да излиза от
подземния гараж. М. П. Т. се движел с висока скорост. Лекият автомобил не
може да се движи с висока скорост, излизайки от подземен гараж и веднага ще
спре, ако своевременно може да види тротинетката.
Съдът кредитира свидетелските показания и експертното заключение
съобразно описаната фактическа обстановка. Съдът не кредитира показанията
на свидетелят в частта в която същият посочва, че се е движил с 10-15 км/ч,
доколкото този извод е в противоречи с експертното заключение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил иска за установяване на вземането, който е
допустим.
В чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е предвиден специален състав на регресна
отговорност, който изисква да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
Правилото по чл. 500, ал. 1 КЗ цели да защити правата на застрахователя
спрямо недобросъвестен /злонамерен/ водач на МПС, като изчерпателно
изброява хипотезите при които застрахования следва да възмезди
застрахователят за платеното обезщетение. При настъпване на някоя от
предвидените в закона хипотези, отпада задължението на застрахователя да
носи риска от настъпване на застрахователното събитие. Въпреки това
законово правило не отпадат задълженията на застрахователя по
застрахователния договор, които възникват в полза на третото увредено лице,
поради което плащането на обезщетението не е без основание.
По настоящото дело безспорно се установи, че между ищеца и
ответника, към датата на инцидента е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и че
ответника е осъществил деликт по непредпазливост. Установено е че
застрахователят е платил обезщетение на пострадалото лице и е установен
неговият размер.
За да възникне регресното вземане на застрахователя, по делото трябва
да се установи, че деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава
хипотеза, в която посещаването на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е задължително по закон. Това означава, че
за осъществяването на състава на чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е необходимо да се
установи някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП. В настоящия случай се
5
установи, че е налице хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като при
произшествието има ранен човек. М. Т. е получил изкълчване на раменната
става, което беше категорични установено. Същият трудно се е изправил на
крака , поради което следва да се приеме, че е ранен човек по смисъла на
цитираната законова разпоредба. Поради това се налага извод, че
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е задължително. Въпреки това ответницата е напуснала
местопроизшествието. Този факт също беше безспорно установен от
доказателствения материал, а и не е оспорен. Ирелевантен за настоящото дело
е въпросът дали е извършено престъпление или административно нарушение
от ответницата, както и дали М. Т. е напуснал мястото на произшествието.
След като се установи, че ответницата не е изпълнила задължението си да
изчака органите на МВР да констатират произшествието в настоящия случай
се налага извод, че искът е доказан по основание.
Относно обезщетението на неимуществени вреди, следва да се има
предвид, че сключеното между застрахователя и пострадалия споразумение
има характер на спогодба и урежда материалното правоотношение между тези
лица. Настоящата съдебна инстанция следва да определи обезщетението
съобразно изискванията на закона – чл. 52 ЗЗД, без да е обвързана от
договорът между застрахователя и пострадалия. Това е така защото
деликвентът не е обвързан и не е страна по сключената спогодба между
застрахователя и увреденото лице, поради което правоотношението между
застрахователя и деликвента не се детерминира от волята на страните по този
договор.
Според настоящата съдебна инстанция обезщетението е правилно
определено от застрахователно-експертната комисия към дружеството
застраховател, като са съобразени всички обстоятелства във връзка с
инцидента и е справедливо. Съобразени са болките и страданията изтърпени
от пострадалия, като е определено обезщетение в размер на 10 000 лв., което в
пълнота съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Съдът
споделя извода на комисията за съпричиняване равняващо се на 40 %.
Правилността на този извод на комисията се установява от заключението по
допусната комплексна експертиза. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението
се намаля, когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпилата неделима вреда и същият не е положил дължимата грижа за
избягване на вредата. Несъмнено в настоящия случай това е така, тъй като
пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 ,т. 2 ЗДвП, според която
водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е
длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. В настоящия случай се установи, че Т. се е движил по тротоара и то
със скорост, която не е съобразена с предвидимите препятствия според чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Тези нарушения водят до извода, че пострадалият не положил
дължимата грижа и поведението му е в причинна връзка с вредата.
Според чл. 500 КЗ разноските следва да бъдат реално платени, за да са
дължими. Констатацията на вещото лице, че обичайните разходи са в размер
на 15 лв. не е достатъчна, за да обоснове извод за реално извършване на
6
разходите. Тъй като не са налице доказателства за извършените разноски, в
тази част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в заповедното и исковото дело.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за исковото и 50
лв. за заповедното производство. Размера на присъдените разноски общо
следва да се съобрази с уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с
чл.500, ал.1, т.3 КЗ, че М. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: *, сумата в размер на 6000 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №*, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК – 02.05.2024 г. до окончателното изплащане, което вземане е
предмет на издадената Заповед № 1473 за изпълнение по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. № 2794/2024г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер на 15 лв., представляваща реализираните разноски по определянето на
обезщетението по щета №*, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази му час.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: * сумата в размер на 1133,07 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и
седем стотинки/, представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7